Икономическият растеж в ЕС и еврозоната рязко се забавя
Икономическият напредък в еврозоната и в целия Европейски съюз се забави внезапно през второто тримесечие след по-добро показване при започване на годината, демонстрират данните на Евростат.
Според европейската статистика комбинираният БВП на 19-те страни - членки на еврозоната се усили с 0,2% през второто тримесечие, което е на половина от растежа с 0,4% регистриран при започване на годината. По този метод икономическата агресия в района на единната валута се върна към анемичните равнища на напредък от последните две тримесечие на 2018-а година.
Основна причина за слабата агресия през второто тримесечие е свиването на немската стопанска система с 0,1% по отношение на началото на годината.
Домакинските разноски в еврозоната се усилиха през интервала април - юни с 0,2% след напредък с 0,4% при започване на годината, допринасяйки с 0,1 процентни пункта към Брутният вътрешен продукт, до момента в който бруто формиране на главен капитал набъбна с 0,5% след покачване с 0,2% през първото тримесечие, също допринасяйки с 0,1 процентни пункта към икономическия напредък.
Износът от еврозоната остана на равнището от първите три месеца на годината, когато набъбна с 0,9%, до момента в който вносът в района на единната валута се увеличи с 0,2% след напредък с 0,4% през интервала януари - март, като отрицателният търговски баланс лиши от растежа на Брутният вътрешен продукт.
Спрямо година по-рано Брутният вътрешен продукт в еврозоната набъбна през трите месеца до края на юни с 1,2% (слаба възходяща проверка от предходна оценка за напредък с 1,1%) след покачване с 1,3% през първото тримесечие на 2019-а година.
Евростат показа също по този начин данни, показващи внезапно закъснение на икономическия напредък и в целия Европейския съюз.
Според окончателната оценка на европейската статистика, Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз набъбна през второто тримесечие също с едвам 0,2% по отношение на първите три месеца на годината, когато се увеличи с 0,5 на 100, до момента в който растежът на годишна база се забави до 1,4% от 1,6% при започване на годината и при предишна оценка за още по-рязко забавян е до 1,3 на 100.
С напредък на Брутният вътрешен продукт на тримесечна база от 0,8%, България се подрежда на трета позиция в целия Европейски Съюз дружно с Дания, Гърция, Кипър, Литва и Полша. Най-силен стопански напредък от 1,1% е регистриран в Унгария, следвана от Румъния с напредък на тримесечна база от 1,05%.
На другия полюс е Англия със стесняване на Брутният вътрешен продукт с 0,2% по отношение на първото тримесечие, следвана от Германия (спад с 0,1%), Швеция (също с 0,1%) и икономическа застоялост в Италия (0,0%).
С годишен напредък на Брутният вътрешен продукт от 3,5% на годишна база България е изпреварена само от Унгария (скок на Брутният вътрешен продукт с 5,2%), Румъния (с 4,6%), Унгария (с 4,2%), Литва (с 3,9%) и Естония (с 3,8%).
Европейската статистика показа и данни за европейската трудовата претовареност през второто тримесечие. Броят на заетите лица в еврозоната набъбна през април - юни с 0,2% на тримесечна месеца и с 0,3% в целия Европейски Съюз. На годишна база трудовата претовареност в еврозоната набъбна с 1,2%, до момента в който в границите на целия Европейски Съюз тя се усили с 1,0%.
Броят на заетите лица в Европейски Съюз доближи през второто тримесечие 241,4 милиона, от които 160,0 милиона в еврозоната, като това са рекордни равнища и за двата района, означи Евростат, представен от БНР.
Според европейската статистика трудовата претовареност в България остана през второто тримесечие на равнището от началото на годината, когато се усили с 0,3% и набъбна с 0,2% по отношение на второто тримесечие на 2018-а след покачване на годишна база с едвам 0,1% през интервала януари - март.
Според европейската статистика комбинираният БВП на 19-те страни - членки на еврозоната се усили с 0,2% през второто тримесечие, което е на половина от растежа с 0,4% регистриран при започване на годината. По този метод икономическата агресия в района на единната валута се върна към анемичните равнища на напредък от последните две тримесечие на 2018-а година.
Основна причина за слабата агресия през второто тримесечие е свиването на немската стопанска система с 0,1% по отношение на началото на годината.
Домакинските разноски в еврозоната се усилиха през интервала април - юни с 0,2% след напредък с 0,4% при започване на годината, допринасяйки с 0,1 процентни пункта към Брутният вътрешен продукт, до момента в който бруто формиране на главен капитал набъбна с 0,5% след покачване с 0,2% през първото тримесечие, също допринасяйки с 0,1 процентни пункта към икономическия напредък.
Износът от еврозоната остана на равнището от първите три месеца на годината, когато набъбна с 0,9%, до момента в който вносът в района на единната валута се увеличи с 0,2% след напредък с 0,4% през интервала януари - март, като отрицателният търговски баланс лиши от растежа на Брутният вътрешен продукт.
Спрямо година по-рано Брутният вътрешен продукт в еврозоната набъбна през трите месеца до края на юни с 1,2% (слаба възходяща проверка от предходна оценка за напредък с 1,1%) след покачване с 1,3% през първото тримесечие на 2019-а година.
Евростат показа също по този начин данни, показващи внезапно закъснение на икономическия напредък и в целия Европейския съюз.
Според окончателната оценка на европейската статистика, Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз набъбна през второто тримесечие също с едвам 0,2% по отношение на първите три месеца на годината, когато се увеличи с 0,5 на 100, до момента в който растежът на годишна база се забави до 1,4% от 1,6% при започване на годината и при предишна оценка за още по-рязко забавян е до 1,3 на 100.
С напредък на Брутният вътрешен продукт на тримесечна база от 0,8%, България се подрежда на трета позиция в целия Европейски Съюз дружно с Дания, Гърция, Кипър, Литва и Полша. Най-силен стопански напредък от 1,1% е регистриран в Унгария, следвана от Румъния с напредък на тримесечна база от 1,05%.
На другия полюс е Англия със стесняване на Брутният вътрешен продукт с 0,2% по отношение на първото тримесечие, следвана от Германия (спад с 0,1%), Швеция (също с 0,1%) и икономическа застоялост в Италия (0,0%).
С годишен напредък на Брутният вътрешен продукт от 3,5% на годишна база България е изпреварена само от Унгария (скок на Брутният вътрешен продукт с 5,2%), Румъния (с 4,6%), Унгария (с 4,2%), Литва (с 3,9%) и Естония (с 3,8%).
Европейската статистика показа и данни за европейската трудовата претовареност през второто тримесечие. Броят на заетите лица в еврозоната набъбна през април - юни с 0,2% на тримесечна месеца и с 0,3% в целия Европейски Съюз. На годишна база трудовата претовареност в еврозоната набъбна с 1,2%, до момента в който в границите на целия Европейски Съюз тя се усили с 1,0%.
Броят на заетите лица в Европейски Съюз доближи през второто тримесечие 241,4 милиона, от които 160,0 милиона в еврозоната, като това са рекордни равнища и за двата района, означи Евростат, представен от БНР.
Според европейската статистика трудовата претовареност в България остана през второто тримесечие на равнището от началото на годината, когато се усили с 0,3% и набъбна с 0,2% по отношение на второто тримесечие на 2018-а след покачване на годишна база с едвам 0,1% през интервала януари - март.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ