Доц. Виктор Йоцов: Растежът от 4,8% е статистически, а не истински
Икономическият напредък от 4,8%, който е заложен в Бюджет 2022 година, е статистически, а не същински. Това съобщи в изявление за БГНЕС доцент Виктор Йоцов, учител в катедра „ Финанси “ на УНСС.
Той изрази подозрение, че тази година ще бъде година на растежа. Според него икономическият напредък единствено на пръв взор наподобява висок, в действителност една огромна част от него е чисто статистически.
„ Това се дължи на по-ниския напредък от миналата година. Нямаме действителен, същински напредък. И самият факт, че през идващите години, в средносрочната стратегия, е заложено понижаване на икономическия напредък също удостоверява извода, че този напредък от 4,8% е статистически, а не същински “, акцентира доцент Йоцов.
Според него ще би трябвало да мине време, с цел да може евентуалният напредък да може да се усили. „ Тук обаче навлизаме в една друга сфера, която има извънредно неподходяща динамичност – трудовия пазар. Ние свиваме непрестанно трудовите запаси. Всяка година губим към 40-50 хиляди души от популацията, което се отразява и върху трудовите запаси. Производителността на труда не може да компенсира това понижаване на работната ръка. Това значи, че евентуалният напредък в България остава невисок – в границите на към 3-4% “, съобщи финансистът.
Според него надали ще имаме фискален проблем поради и по-високите равнища на инфлация, които се чакат. „ Ние разчитаме на косвените налози и ще имаме по-високи доходи, ценовото ниво ще е по-високо. Все отново има едно подозрение дали тази инфлация, която е заложена в бюджета от 5,6% ще се сбъдне. Всички се надяваме, само че упованията са тя да бъде по-висока. Ето още един мотив, че приходите в бюджета са подценени. Освен доходи, не би трябвало да забравяме, че имаме и разходна част. Един по-нисък напредък ще сътвори доста по-ниски благоприятни условия за тези обезщетения, които най-вероятно ще се наложат “, означи доцент Йоцов.
Финансистът оцени като позитивно заложени високи равнища на финансови разноски.
„ Много бих желал те да бъдат изпълнени, тъй като практиката от последните години е извънредно порочна. Планират се разноски, които не се извършват. С този инструмент на финансовите разноски се ръководи бюджетния недостиг. Неизпълнението на финансовите разноски води до по-нисък бюджетен недостиг за сметка на това, че не се подтиква икономическия напредък. Надявам се това нещо да бъде преодоляно “, сподели доцент Йоцов.
Той счита, че няма да се стигне до нахлуване в процедура на свръх недостиг, макар по-високите му индикатори.
„ Безспорен факт е, че има повече заложени обществени разноски. Това се дължи и на структурата на това държавно управление, което е четирипартийно. Всяка партия искаше да заложи през бюджета някое от своите обещания. Не сме били в такава обстановка. Да, има опасения и опасности. Това, че има опасности е видно и от това, че се чака да има актуализация на бюджета още през първото полугодие. Не си припомням през последните години да е заявявано нещо сходно толкоз рано. Няма нищо съдбовно в една актуализация, правили сме го доста пъти, само че не си припомням случай, когато е одобряван бюджет през февруари, който ще бъде обновен през юли, да вземем за пример. Това значи, че има доста опасности в прогнозите. Не са ясни нито критериите, нито макроикономическите индикатори, които са заложени както във връзка с растежа, по този начин и във връзка с инфлацията. За да се минимизират заплахите, актуализация е доста евентуално да се наложи в действителност там “, съобщи пред БГНЕС доцент Виктор Йоцов от катедра „ Финанси “ на УНСС.
Той изрази подозрение, че тази година ще бъде година на растежа. Според него икономическият напредък единствено на пръв взор наподобява висок, в действителност една огромна част от него е чисто статистически.
„ Това се дължи на по-ниския напредък от миналата година. Нямаме действителен, същински напредък. И самият факт, че през идващите години, в средносрочната стратегия, е заложено понижаване на икономическия напредък също удостоверява извода, че този напредък от 4,8% е статистически, а не същински “, акцентира доцент Йоцов.
Според него ще би трябвало да мине време, с цел да може евентуалният напредък да може да се усили. „ Тук обаче навлизаме в една друга сфера, която има извънредно неподходяща динамичност – трудовия пазар. Ние свиваме непрестанно трудовите запаси. Всяка година губим към 40-50 хиляди души от популацията, което се отразява и върху трудовите запаси. Производителността на труда не може да компенсира това понижаване на работната ръка. Това значи, че евентуалният напредък в България остава невисок – в границите на към 3-4% “, съобщи финансистът.
Според него надали ще имаме фискален проблем поради и по-високите равнища на инфлация, които се чакат. „ Ние разчитаме на косвените налози и ще имаме по-високи доходи, ценовото ниво ще е по-високо. Все отново има едно подозрение дали тази инфлация, която е заложена в бюджета от 5,6% ще се сбъдне. Всички се надяваме, само че упованията са тя да бъде по-висока. Ето още един мотив, че приходите в бюджета са подценени. Освен доходи, не би трябвало да забравяме, че имаме и разходна част. Един по-нисък напредък ще сътвори доста по-ниски благоприятни условия за тези обезщетения, които най-вероятно ще се наложат “, означи доцент Йоцов.
Финансистът оцени като позитивно заложени високи равнища на финансови разноски.
„ Много бих желал те да бъдат изпълнени, тъй като практиката от последните години е извънредно порочна. Планират се разноски, които не се извършват. С този инструмент на финансовите разноски се ръководи бюджетния недостиг. Неизпълнението на финансовите разноски води до по-нисък бюджетен недостиг за сметка на това, че не се подтиква икономическия напредък. Надявам се това нещо да бъде преодоляно “, сподели доцент Йоцов.
Той счита, че няма да се стигне до нахлуване в процедура на свръх недостиг, макар по-високите му индикатори.
„ Безспорен факт е, че има повече заложени обществени разноски. Това се дължи и на структурата на това държавно управление, което е четирипартийно. Всяка партия искаше да заложи през бюджета някое от своите обещания. Не сме били в такава обстановка. Да, има опасения и опасности. Това, че има опасности е видно и от това, че се чака да има актуализация на бюджета още през първото полугодие. Не си припомням през последните години да е заявявано нещо сходно толкоз рано. Няма нищо съдбовно в една актуализация, правили сме го доста пъти, само че не си припомням случай, когато е одобряван бюджет през февруари, който ще бъде обновен през юли, да вземем за пример. Това значи, че има доста опасности в прогнозите. Не са ясни нито критериите, нито макроикономическите индикатори, които са заложени както във връзка с растежа, по този начин и във връзка с инфлацията. За да се минимизират заплахите, актуализация е доста евентуално да се наложи в действителност там “, съобщи пред БГНЕС доцент Виктор Йоцов от катедра „ Финанси “ на УНСС.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ