Инфлацията помпа растежа
Икономическият напредък, въпреки и много под стремежи, е мотив за законна горделивост за държавното управление. И ловко се употребява като един от главните козове в предизборната пропаганда.
Да, брутният вътрешен артикул за 2018 година, получен като сума от тримесечни данни, нараства в действително изражение с 3.1 на 100 по отношение на 2017 година, демонстрират данните на Националния статистически институт.
Но инфлацията е невиждана от 10 година насам. С 3.7% обедняхме за година по данни за април т.г., съпоставени с година по-рано..
От много години насам, инфлацията, която е един от заложените критерии за приемане в Еврозоната, е доста висока, а това значи, че сега ние за първи път не изпъляваме тези критерии.. Така разяснява данните икономистът Владислав Панев.
Причината не е единствено вътрешна, тя е и външна – повишаване на цените на горивата на интернационалните пазари, само че и монополизирането на редица браншове също има отражение.
Естествено, че това удря по джоба на българите, още повече, че в случай че имате спестявания, вие сте на тотална загуба, защото лихвите по банките са към 0% сега, в това време при 4% и от горната страна инфлация, това значи, че парите на всички нас се обезценяват рекордно за последните 10 година
Което е вест и то неприятна.
А във връзка с стопанската система, съгласно Панев, към този момент има индикации, че световната стопанска система е достигнала лимита на своя напредък, сагашният стопански цикъл е пред привършване, което значи, че е изцяло допустимо следващата година да влезем във фаза на стопански спад. Глобален, освен за България.
„ В тази обстановка българското държавно управление би трябвало да бъде извънредно деликатно. Моят съвет е насъбраният сега бюджетен остатък от към 2 милиарда лева да не бъде харчен до края на годината, в противен случай да отиде за запаси, да се попълни Сребърният фонд, тъй че да можем да подсигуряваме заплащането на пенсии през идната година, когато в действителност демографската обстановка в България ще продължи да се утежнява и евентуално ще бъдем очевидци на спомагателни макроикономически несъответствия “, разяснява Панев. Неговият съвет към държавното управление е да внимава по какъв начин харчи всеки един лев. Също по този начин по никакъв метод да не усилва налози, каквито планове имат ръководещите за увеличение на налозите с над 2 млрд.лв.,мерки, които са оповестени за последните няколко месеца.
Увеличение на налозите и то в миг, когато се чака превръщане на тренда, би изиграло много неприятна роля за нашата стопанска система.
„ Прогнозата ми е за стопански растеж под 3% и инфлация над 3% в България през 2019 година. Това отново разяснява особено за banker.bg икономистът Румен Гълъбинов.
„ До края на годината инфлацията в България ще изпревари растежа на стопанската система и това не е добре “, сподели той. Положението в енергетиката е плачевно и идва повишаване на тока. Последващо нарастване на цените се задава и тъй като ще се усилят транспортните разноски поради тол системата през втората половина на годината. Въобще още занапред се залагат голям брой мини за нарастване на цените и издръжката на живота.
Така ще се завърти спиралата за следващо нарастване на инфлацията и през идващите години, изясни Гълъбинов. Ифлация не се бори административно, а са нужни промени.
Иначе инфлацията ще продължи да изяжда приходите на хората и действително да понижава покупателната дарба на всеки.
Опитът демонстрира, че контролът върху цените е неефективно средство за битка с инфлацията, тъй като единствено я потиска, само че не я отстранява. Какъв избор от средства ще употребява ръководството на страната зависи от нейните цели.
Но замразяването на цени и механичното повдигане на приходи не го предлагам. Инфлацията покачва изкуствено Брутният вътрешен продукт, само че понижава покупателната мощ на парите и действителните приходи на популацията.
Затова би трябвало да се употребява дефлатор, който отразява отношението на номиналния по отношение на действителния Брутният вътрешен продукт.Т.е. съставлява превръщането на номиналните величини в действителни, като по този метод се регистрира инфлацията и инфлационното повишаване на цените.
Така номиналният приръст на Брутният вътрешен продукт се разграничава на действителен и инфлационен. Национален статистически институт, обаче, не афишира дефлаторите, които употребява, и се оказва, че дефлатора на Национален статистически институт няма доста общо с ценовите показатели.
На доктрина показателят на цените би следвало да е по-близък като динамичност до дефлатора на Брутният вътрешен продукт, само че на процедура, корелацията е доста слаба.
Всъщност такова съществено разминаване сред дефлатора, от една страна, и ценовите показатели е мотив за Национален статистически институт да даде пояснение за какво се получава по този начин, даже вземайки поради другите методологии.
Много е допустимо икономическият напредък да се дължи в огромна степен на инфлацията, а не на действително нарастване в материално изражение на новосъздадената стойност, само че с цел да се каже това сигурно е нужен по-задълбочен разбор. Така разяснява тематиката проф. Христина Вучева, някогашен финансов министър на България, академични учител сега.
Мнението й четете в последваща обява.
Да, брутният вътрешен артикул за 2018 година, получен като сума от тримесечни данни, нараства в действително изражение с 3.1 на 100 по отношение на 2017 година, демонстрират данните на Националния статистически институт.
Но инфлацията е невиждана от 10 година насам. С 3.7% обедняхме за година по данни за април т.г., съпоставени с година по-рано..
От много години насам, инфлацията, която е един от заложените критерии за приемане в Еврозоната, е доста висока, а това значи, че сега ние за първи път не изпъляваме тези критерии.. Така разяснява данните икономистът Владислав Панев.
Причината не е единствено вътрешна, тя е и външна – повишаване на цените на горивата на интернационалните пазари, само че и монополизирането на редица браншове също има отражение.
Естествено, че това удря по джоба на българите, още повече, че в случай че имате спестявания, вие сте на тотална загуба, защото лихвите по банките са към 0% сега, в това време при 4% и от горната страна инфлация, това значи, че парите на всички нас се обезценяват рекордно за последните 10 година
Което е вест и то неприятна.
А във връзка с стопанската система, съгласно Панев, към този момент има индикации, че световната стопанска система е достигнала лимита на своя напредък, сагашният стопански цикъл е пред привършване, което значи, че е изцяло допустимо следващата година да влезем във фаза на стопански спад. Глобален, освен за България.
„ В тази обстановка българското държавно управление би трябвало да бъде извънредно деликатно. Моят съвет е насъбраният сега бюджетен остатък от към 2 милиарда лева да не бъде харчен до края на годината, в противен случай да отиде за запаси, да се попълни Сребърният фонд, тъй че да можем да подсигуряваме заплащането на пенсии през идната година, когато в действителност демографската обстановка в България ще продължи да се утежнява и евентуално ще бъдем очевидци на спомагателни макроикономически несъответствия “, разяснява Панев. Неговият съвет към държавното управление е да внимава по какъв начин харчи всеки един лев. Също по този начин по никакъв метод да не усилва налози, каквито планове имат ръководещите за увеличение на налозите с над 2 млрд.лв.,мерки, които са оповестени за последните няколко месеца.
Увеличение на налозите и то в миг, когато се чака превръщане на тренда, би изиграло много неприятна роля за нашата стопанска система.
„ Прогнозата ми е за стопански растеж под 3% и инфлация над 3% в България през 2019 година. Това отново разяснява особено за banker.bg икономистът Румен Гълъбинов.
„ До края на годината инфлацията в България ще изпревари растежа на стопанската система и това не е добре “, сподели той. Положението в енергетиката е плачевно и идва повишаване на тока. Последващо нарастване на цените се задава и тъй като ще се усилят транспортните разноски поради тол системата през втората половина на годината. Въобще още занапред се залагат голям брой мини за нарастване на цените и издръжката на живота.
Така ще се завърти спиралата за следващо нарастване на инфлацията и през идващите години, изясни Гълъбинов. Ифлация не се бори административно, а са нужни промени.
Иначе инфлацията ще продължи да изяжда приходите на хората и действително да понижава покупателната дарба на всеки.
Опитът демонстрира, че контролът върху цените е неефективно средство за битка с инфлацията, тъй като единствено я потиска, само че не я отстранява. Какъв избор от средства ще употребява ръководството на страната зависи от нейните цели.
Но замразяването на цени и механичното повдигане на приходи не го предлагам. Инфлацията покачва изкуствено Брутният вътрешен продукт, само че понижава покупателната мощ на парите и действителните приходи на популацията.
Затова би трябвало да се употребява дефлатор, който отразява отношението на номиналния по отношение на действителния Брутният вътрешен продукт.Т.е. съставлява превръщането на номиналните величини в действителни, като по този метод се регистрира инфлацията и инфлационното повишаване на цените.
Така номиналният приръст на Брутният вътрешен продукт се разграничава на действителен и инфлационен. Национален статистически институт, обаче, не афишира дефлаторите, които употребява, и се оказва, че дефлатора на Национален статистически институт няма доста общо с ценовите показатели.
На доктрина показателят на цените би следвало да е по-близък като динамичност до дефлатора на Брутният вътрешен продукт, само че на процедура, корелацията е доста слаба.
Всъщност такова съществено разминаване сред дефлатора, от една страна, и ценовите показатели е мотив за Национален статистически институт да даде пояснение за какво се получава по този начин, даже вземайки поради другите методологии.
Много е допустимо икономическият напредък да се дължи в огромна степен на инфлацията, а не на действително нарастване в материално изражение на новосъздадената стойност, само че с цел да се каже това сигурно е нужен по-задълбочен разбор. Така разяснява тематиката проф. Христина Вучева, някогашен финансов министър на България, академични учител сега.
Мнението й четете в последваща обява.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ