„Дигитална България: политики, мерки и предизвикателства“ е темата на становище, прието на пленарната сесия на ИСС
Икономическият и обществен съвет на Република България създаде и одобри на пленарната си сесия мнение на тематика: „ Дигитална България: политики, ограничения и провокации “.
В мнението се показва, че цифровата промяна и отражението ѝ върху всички публични процеси в България е въпрос от стратегическо значение за разрастване на икономическия капацитет на страната, възстановяване на изискванията на труд и качеството на живот. Демографската рецесия и качеството на образованието на популацията съставляват забележителен риск за сполучлива цифрова промяна.
Според специалистите на Съвета, управлението на цифровата промяна в България би трябвало да се реализира в съгласуваност със законодателна, изпълнителна и правосъдна власт и с дейното присъединяване на работодатели, синдикати, неправителствени организации, цивилен сдружения.
ИСС счита, че сполучливата цифрова промяна в публичния бранш изисква коренни промени в работните и бизнес процесите, като за държавната и общинската администрация е належащо да се доразвие и усъвършенства създадената архитектура на електронното ръководство.
В мнението се акцентира, че дигитализацията на стопанската система може да докара до разлики и задълбочаващо се неравноправие сред обособените хора и семействата (дигитално неравенство). Затова следва да се поддържат политики и ограничения за обезпечаване на достъп на всички лица и компании до технологии и услуги.
Като тревожна наклонност се следи още закъснение в дигитализацията на дребните и междинни предприятия у нас и в този смисъл Съветът упорства за съответни нови политики и ограничения за поддръжка на МСП за цифрова и софтуерна промяна.
ИСС акцентира и непрестанно увеличение на киберзаплахите на европейско, национално, секторно и фирмено равнище и упорства за вложения в действителни ограничения за киберсигурност и най-много в подготовката и образованието на човешкия фактор.
Според министъра на електронното ръководство Александър Йоловски, който беше посетител на съвещанието, мнението направено от ИСС е извънредно задълбочено и потребно и ще бъде употребявано като основа за създаването на цялостната тактика за цифровизация.
ИСС предлага да се подтиква потреблението на преимуществата на изкуствения разсъдък, отчитайки опцията за интензификация във всички сфери на обществено-икономическия живот, като се обръща внимание на изгодите, рисковете, заканите и неналичието на съответна регулация към сегашния миг.
На пленарната сесия Икономическият и обществен съвет одобри и мнение „ Мерки за положително психологично здраве “, което се отнася най-вече за работещите жители и разбор за „ Интеграция на хората с увреждания на пазара на труда – ограничения, тласъци и провокации “.
Д-р Славита Джамбазова, зам.-генерален шеф на БЧК, която също участва на пленарната сесия увери, че тематиката с психологичното здраве е изключително настояща и е във фокуса на работа и на Българския червен кръст.
Пълните текстове на документите може да откриете на
В мнението се показва, че цифровата промяна и отражението ѝ върху всички публични процеси в България е въпрос от стратегическо значение за разрастване на икономическия капацитет на страната, възстановяване на изискванията на труд и качеството на живот. Демографската рецесия и качеството на образованието на популацията съставляват забележителен риск за сполучлива цифрова промяна.
Според специалистите на Съвета, управлението на цифровата промяна в България би трябвало да се реализира в съгласуваност със законодателна, изпълнителна и правосъдна власт и с дейното присъединяване на работодатели, синдикати, неправителствени организации, цивилен сдружения.
ИСС счита, че сполучливата цифрова промяна в публичния бранш изисква коренни промени в работните и бизнес процесите, като за държавната и общинската администрация е належащо да се доразвие и усъвършенства създадената архитектура на електронното ръководство.
В мнението се акцентира, че дигитализацията на стопанската система може да докара до разлики и задълбочаващо се неравноправие сред обособените хора и семействата (дигитално неравенство). Затова следва да се поддържат политики и ограничения за обезпечаване на достъп на всички лица и компании до технологии и услуги.
Като тревожна наклонност се следи още закъснение в дигитализацията на дребните и междинни предприятия у нас и в този смисъл Съветът упорства за съответни нови политики и ограничения за поддръжка на МСП за цифрова и софтуерна промяна.
ИСС акцентира и непрестанно увеличение на киберзаплахите на европейско, национално, секторно и фирмено равнище и упорства за вложения в действителни ограничения за киберсигурност и най-много в подготовката и образованието на човешкия фактор.
Според министъра на електронното ръководство Александър Йоловски, който беше посетител на съвещанието, мнението направено от ИСС е извънредно задълбочено и потребно и ще бъде употребявано като основа за създаването на цялостната тактика за цифровизация.
ИСС предлага да се подтиква потреблението на преимуществата на изкуствения разсъдък, отчитайки опцията за интензификация във всички сфери на обществено-икономическия живот, като се обръща внимание на изгодите, рисковете, заканите и неналичието на съответна регулация към сегашния миг.
На пленарната сесия Икономическият и обществен съвет одобри и мнение „ Мерки за положително психологично здраве “, което се отнася най-вече за работещите жители и разбор за „ Интеграция на хората с увреждания на пазара на труда – ограничения, тласъци и провокации “.
Д-р Славита Джамбазова, зам.-генерален шеф на БЧК, която също участва на пленарната сесия увери, че тематиката с психологичното здраве е изключително настояща и е във фокуса на работа и на Българския червен кръст.
Пълните текстове на документите може да откриете на
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ