Индустриалци и синдикати са притеснени от Зелената сделка на ЕС
Икономическият и обществен съвет (ИСС), сплотяващ българските бизнес и синдикални организации, изрази " внимателен оптимизъм във връзка с концепцията, че възобновяване може да се извърши извънредно в границите на Европейския зелен пакт " и счита, че са вероятни изкривявания на политиките, от които България ще е най-потърпевша в Евросъюза. Съветът показа в понеделник пред публицисти мнението си по Зелената договорка на Европейски Съюз, само че която се разчита да трансформира и възроди стопанската система. В момента се съгласува европейското законодателството за реализиране на оповестените от Европейска комисия цели за понижаване с 50 % на нездравословните атмосферни газове в общността по отношение на равнищата от 1990 година и цялостен климатичен неутралитет до 2050 година и страните членки показват позициите си.
Според ИСС българската страна би трябвало да се опълчи на обвързване на отпущането на средства за възобновяване с приемането на повишени цели за декaрбонизация и реализиране на климатично неутрална стопанска система. Съветът счита, че България би трябвало да се придържа към задачите от Парижкото съглашение от 2015 година, предвиждащи 45 на 100 понижение на парниковите квоти до 2030 година В същото време в разбора му се показва, че България ще преизпълни парижката цел и не става явен аргументът да се заложи по-малко амбициозния проект.
Според президента на КНСБ Пламен Димитров, в случай че се одобри европейското законодателство по Зелената договорка в настоящия му тип, най-засегнати в България ще са енергийният бранш и по-специално въглищните електроцентрали и превозът, само че пострадали поради очертаващите се по-високи цени на електрическата енергия ще са и промишлеността, строителството, земеделието. По думите му не би трябвало да има междинна цел до 2030 година и това би трябвало да е едната от трите червени линии в договарянията по законодателството за Зелената договорка.
Другата е отводът на България да се пренасочват средства от приходите на страната от продажбата на спестени въглеродни излъчвания за покриване на бюджетен дефицит в Европейски Съюз. Всички енергоемки браншове би трябвало да получават задоволително количество безвъзмездни квоти, съобразени с действителното произвеждане, счита още Пламен Димитров.
Третото сложено от страната ни изискване би трябвало да е въвеждането на механизъм за налагане на въглероден налог за стоките от страни отвън Европейски Съюз, с цел да не се стигне до изнасяне на производства в страни, които не са част от политиките за запазване на климата. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев разяснява, че в случай че се допусне деиндустриализация на Европа, съюзът в никакъв случай няма да реализира търсения стопански растеж.
Според ИСС българската страна би трябвало да се опълчи на обвързване на отпущането на средства за възобновяване с приемането на повишени цели за декaрбонизация и реализиране на климатично неутрална стопанска система. Съветът счита, че България би трябвало да се придържа към задачите от Парижкото съглашение от 2015 година, предвиждащи 45 на 100 понижение на парниковите квоти до 2030 година В същото време в разбора му се показва, че България ще преизпълни парижката цел и не става явен аргументът да се заложи по-малко амбициозния проект.
Според президента на КНСБ Пламен Димитров, в случай че се одобри европейското законодателство по Зелената договорка в настоящия му тип, най-засегнати в България ще са енергийният бранш и по-специално въглищните електроцентрали и превозът, само че пострадали поради очертаващите се по-високи цени на електрическата енергия ще са и промишлеността, строителството, земеделието. По думите му не би трябвало да има междинна цел до 2030 година и това би трябвало да е едната от трите червени линии в договарянията по законодателството за Зелената договорка.
Другата е отводът на България да се пренасочват средства от приходите на страната от продажбата на спестени въглеродни излъчвания за покриване на бюджетен дефицит в Европейски Съюз. Всички енергоемки браншове би трябвало да получават задоволително количество безвъзмездни квоти, съобразени с действителното произвеждане, счита още Пламен Димитров.
Третото сложено от страната ни изискване би трябвало да е въвеждането на механизъм за налагане на въглероден налог за стоките от страни отвън Европейски Съюз, с цел да не се стигне до изнасяне на производства в страни, които не са част от политиките за запазване на климата. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев разяснява, че в случай че се допусне деиндустриализация на Европа, съюзът в никакъв случай няма да реализира търсения стопански растеж.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ