Къде би се наредил икономическият срив от COVID-пандемията сред големите кризи от последния век?
Икономическите вреди, нанесени от от пандемията от ковид, са бързи, широкообхватни. Милиарди хора са под карантина в домовете си, а голям брой фабрики и бизнеси затварят порти. На този декор икономическата криза наподобява неизбежна.
Къде обаче би се наредил икономическият срив от пандемията от COVID-19 измежду огромните гризи от последния век? От Bloomberg оферират къс прегледа на някои от най-значимите събития от последните малко над 100 години, които причиниха тежки стопански компликации и ограничения.
Средна смяна на Брутния вътрешен артикул в Западна Европа, Австралия – Канада – Съединени американски щати – Нова Зеландия
1914 година
1932 година
1946 година
1974 година
2009 година
Минус 8,3%
Минус 8,9%
Минус 16%
Плюс 0,3%
Минус 4,3%
Данни на Университетът в Гьотинген, Madison Project
Първата международна война
Мобилизацията на европейските армии през 1914 година поставя завършек на т. нар „ Бел епо̀к “ (от френски Belle Époque – хубавото време, прелестната епоха), интервал в историята, характеризиран с интензивен механически напредък, стопански напредък, мир в политическите връзки, подем на културата и изкуството в доста европейски страни, на първо място във Франция и Англия.
Армии, наброяващи милиони бойци, влизат в траял години спор, макар първичните упования той да бъде къс. Икономиките на страните, участници в боевете, са съсредоточени напълно върху военното произвеждане. През 1913 година Хенри Форд конфигурира първата движеща се поточна линия за всеобщо произвеждане на коли, софтуерен прогрес, който по-късно се приспособява и за производството на боеприпаси и камиони.
Русия е толкоз изтощена от войната, че пада под контрола на болшевиките, до момента в който немската стопанска система е сложена под тежък напън от военните репарации.
Голямата меланхолия
На 24 октомври 1929 година, ден който остава в историята с името „ Черния петък “, стартира краха на Нюйоркската фондова борса, който популярност началото на Голямата меланхолия. Американската рецесия бързо се трансформира в световна, изострена от слабите банки и комерсиалните бариери. Кризата продължава и през 30-те години на предишния век, защото държавните управления на засегнатите страни не подхващат навременни ограничения. През 1933 година безработицата в Съединени американски щати е към 25%. Ситуацията се усъвършенства едвам след серия от федерални стратегии на президента Франклин Д. Рузвелт, станала известна с наименованието „ Новата договорка ".
Втората международна война
Най-разрушителният спор в историята има разнообразни иконмически последствия в обособените страни. Съединени американски щати процъфтяват и затвърждават позицията си като водещата стопанска система на планетата. Англия съумява да избегне инвазия от нацистка Германия, само че е осакатена от задължения. Голяма част от Европа е в руини. Икономиките на Германия и Япония са опустошени. Икономиките, фокусирани напълно върху производството на танкове и оръжия, потъват при края на военните дейности. Отърсването от общественото, икономическото и политическото завещание на войната лишава десетилетия.
Петролната рецесия
Между октомври 1973 година и март 1974 година цените на петрола в Съединени американски щати се утрояват поради петролно ембарго на Организацията на арабските страни експортьорки на нефт или OAPEC (арабските страни членки на ОПЕК плюс Египет, Сирия и Тунис). Ембаргото важи за всички страни, които поддържат Израел против арабската коалиция, водена от Египет и Сирия, във войната от Йом Кипур.
Това нанася тежки вреди на индустриалният бранш, който по това време е мощно подвластен от вносна сила. Същевременно с това фирмите са принудени да усилят заплатите, с цел да отговорят на бързо растящата инфлация. Всичко това в миг на занимателен стопански напредък и растяща безработица. Този феномен е прочут като „ Стагфлация “.
Икономическите вреди при тази рецесия са разпределени доста неравномерно по света. Франция и Англия да вземем за пример не престават да получават доставки на недопечен нефт. Двете страни обаче са изправени пред други провокации, като този интервал във Англия е белязан от голям брой стачки.
Световната криза
Глобалната финансовата рецесия от 2008-2009 година, породена от спукването на американския жилищен балон, е най-скорошната огромна криза в нашата история. Последвалият колапс на Lehman Brothers води до срив на финансовите институции и внезапен спад на международната търговия. Северна Америка, Южна Америка и Европа попадат под тежка криза, чиито резултат се усеща и до през днешния ден.
Кризата с ковид
Все още е прекомерно рано да се предвижда какъв брой дълбоки ще бъдат икономическите вреди върху международната стопанска система от рецесията с ковид. Европейската комисия съобщи, че чака стесняване на стопанската система, сходно на това от 2009 година Китай може да регистрира най-слабият си стопански напредък от 1976 година, годината, когато умира Мао Дзъдун. Икономистите споделят, че Съединени американски щати навлиза в сериозна криза, като някои предвиждат свиването на Брутният вътрешен продукт на страната през тримесечието да бъде най-лошото от 1947 година насам.
„ Няма подозрение, че ударът върху стопанската система ще бъде огромен “, споделя Дейвид Чилоси, доцент по икономическа история от Университетът в Гьотинген. „ Въпросът е дали става въпрос за краткотраен потрес или за подобен, който ще има последици в по-дългосрочен проект “, прибавя той.
Къде обаче би се наредил икономическият срив от пандемията от COVID-19 измежду огромните гризи от последния век? От Bloomberg оферират къс прегледа на някои от най-значимите събития от последните малко над 100 години, които причиниха тежки стопански компликации и ограничения.
Средна смяна на Брутния вътрешен артикул в Западна Европа, Австралия – Канада – Съединени американски щати – Нова Зеландия
1914 година
1932 година
1946 година
1974 година
2009 година
Минус 8,3%
Минус 8,9%
Минус 16%
Плюс 0,3%
Минус 4,3%
Данни на Университетът в Гьотинген, Madison Project
Първата международна война
Мобилизацията на европейските армии през 1914 година поставя завършек на т. нар „ Бел епо̀к “ (от френски Belle Époque – хубавото време, прелестната епоха), интервал в историята, характеризиран с интензивен механически напредък, стопански напредък, мир в политическите връзки, подем на културата и изкуството в доста европейски страни, на първо място във Франция и Англия.
Армии, наброяващи милиони бойци, влизат в траял години спор, макар първичните упования той да бъде къс. Икономиките на страните, участници в боевете, са съсредоточени напълно върху военното произвеждане. През 1913 година Хенри Форд конфигурира първата движеща се поточна линия за всеобщо произвеждане на коли, софтуерен прогрес, който по-късно се приспособява и за производството на боеприпаси и камиони.
Русия е толкоз изтощена от войната, че пада под контрола на болшевиките, до момента в който немската стопанска система е сложена под тежък напън от военните репарации.
Голямата меланхолия
На 24 октомври 1929 година, ден който остава в историята с името „ Черния петък “, стартира краха на Нюйоркската фондова борса, който популярност началото на Голямата меланхолия. Американската рецесия бързо се трансформира в световна, изострена от слабите банки и комерсиалните бариери. Кризата продължава и през 30-те години на предишния век, защото държавните управления на засегнатите страни не подхващат навременни ограничения. През 1933 година безработицата в Съединени американски щати е към 25%. Ситуацията се усъвършенства едвам след серия от федерални стратегии на президента Франклин Д. Рузвелт, станала известна с наименованието „ Новата договорка ".
Втората международна война
Най-разрушителният спор в историята има разнообразни иконмически последствия в обособените страни. Съединени американски щати процъфтяват и затвърждават позицията си като водещата стопанска система на планетата. Англия съумява да избегне инвазия от нацистка Германия, само че е осакатена от задължения. Голяма част от Европа е в руини. Икономиките на Германия и Япония са опустошени. Икономиките, фокусирани напълно върху производството на танкове и оръжия, потъват при края на военните дейности. Отърсването от общественото, икономическото и политическото завещание на войната лишава десетилетия.
Петролната рецесия
Между октомври 1973 година и март 1974 година цените на петрола в Съединени американски щати се утрояват поради петролно ембарго на Организацията на арабските страни експортьорки на нефт или OAPEC (арабските страни членки на ОПЕК плюс Египет, Сирия и Тунис). Ембаргото важи за всички страни, които поддържат Израел против арабската коалиция, водена от Египет и Сирия, във войната от Йом Кипур.
Това нанася тежки вреди на индустриалният бранш, който по това време е мощно подвластен от вносна сила. Същевременно с това фирмите са принудени да усилят заплатите, с цел да отговорят на бързо растящата инфлация. Всичко това в миг на занимателен стопански напредък и растяща безработица. Този феномен е прочут като „ Стагфлация “.
Икономическите вреди при тази рецесия са разпределени доста неравномерно по света. Франция и Англия да вземем за пример не престават да получават доставки на недопечен нефт. Двете страни обаче са изправени пред други провокации, като този интервал във Англия е белязан от голям брой стачки.
Световната криза
Глобалната финансовата рецесия от 2008-2009 година, породена от спукването на американския жилищен балон, е най-скорошната огромна криза в нашата история. Последвалият колапс на Lehman Brothers води до срив на финансовите институции и внезапен спад на международната търговия. Северна Америка, Южна Америка и Европа попадат под тежка криза, чиито резултат се усеща и до през днешния ден.
Кризата с ковид
Все още е прекомерно рано да се предвижда какъв брой дълбоки ще бъдат икономическите вреди върху международната стопанска система от рецесията с ковид. Европейската комисия съобщи, че чака стесняване на стопанската система, сходно на това от 2009 година Китай може да регистрира най-слабият си стопански напредък от 1976 година, годината, когато умира Мао Дзъдун. Икономистите споделят, че Съединени американски щати навлиза в сериозна криза, като някои предвиждат свиването на Брутният вътрешен продукт на страната през тримесечието да бъде най-лошото от 1947 година насам.
„ Няма подозрение, че ударът върху стопанската система ще бъде огромен “, споделя Дейвид Чилоси, доцент по икономическа история от Университетът в Гьотинген. „ Въпросът е дали става въпрос за краткотраен потрес или за подобен, който ще има последици в по-дългосрочен проект “, прибавя той.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ