Икономическите последици от войната в Украйна ще ударят силно Европейския

Икономическите последствия от войната в Украйна ще ударят мощно Европейския съюз, написа „Политико“. Но трънливите въпроси за това кой тъкмо ще претърпи най-голяма икономическа болежка и дали някои от тези разноски ще бъдат споделени, могат да спънат способността на блока да остане обединен против Русия.

Засега политиците имат едно обръщение: Няма да е на ниска цена, само че ще си коства.

„Ние сме наясно, че това ще докара до разноски за европейската стопанска система, само че отговорът не е да се понижи натиска върху Русия“, сподели италианският министър председател Марио Драги в четвъртък, до момента в който водачите се събраха на неофициална среща на върха във Версай. „Отговорът е да работим дружно, да поддържаме нашите стопански системи, да поддържаме покупателната дарба на семействата, да поддържаме нашите компании.“

За Италия и Франция желаната тактика е обединяването на някои от тези разноски посредством издаване на нов дълг на Европейски Съюз за подсилване на енергийната сигурност и защита. Това не се харесва на Германия, Швеция и Холандия, чиито водачи се опълчиха предходната седмица.

Това отбиване бе задоволително мощно, френският президент Еманюел Макрон на срещата на върха, да даде подтик на дебата на Европейски Съюз за издаването на повече еврооблигации в бъдеще. Но по-широкият въпрос за икономическите последствия от войната и какво може да направи Европейски Съюз, с цел да се опита да овладее вредите от зараждащото се възобновяване на блока, към момента е доста деен. В понеделник и вторник той ще притегли вниманието на финансовите министри на срещата им в Брюксел.

„Има възходящо осъзнаване, че ще има някаква форма на шерване на икономическите разноски от тази криза“, сподели Нилс Редекер, създател на скорошен документ на Центъра на Жак Делор в Берлин, който обрисува икономическото влияние на войната върху Европейски Съюз. „Ще би трябвало да запазим обединен фронт към Русия и в случай че това е доста по-скъпо за някои държави-членки, в сравнение с за други, запазването на този фронт ще бъде по-трудно“.

Другото предизвикателство е, че несигурността по отношение на хода на войната значи, че е мъчно да се дефинира цена на вероятните средства за отбрана. Но няма подозрение, че спорът и неговото разпространяване ще доведат до забележителна дупка в продукцията, споделят специалисти.

В една от първите огромни оценки на удара от войната Европейската централна банка понижи прогнозата си за напредък за еврозоната до 3,7 %, което е с 0,7 процентни пункта по-малко от декември, когато разгласява последните си прогнози в четвъртък. Други стигнаха по-далеч, в това число Goldman Sachs, който понижи с 1,4 процентни пункта прогнозата си за Брутният вътрешен продукт за зоната на единната валута.

Комисията, от своя страна, се пробва да избегне паниката, заявявайки, че войната ще повлияе на растежа в Европейски Съюз, само че няма да го дерайлира. Страните приказват и споделят, че ще би трябвало да се приготвят за сметката, която войната ще донесе.

На видеосреща на финансовите министри на Европейски Съюз предходната седмица Италия съобщи, че чака да понижи растежа с 0,7 процентни пункта заради спирания в търговията, загубата на Русия като експортен пазар и инфлацията, споделиха трима дипломати. Кипър, който разчита на туризма за 20 % от своя Брутният вътрешен продукт, също евентуално ще се откаже от огромен дял от приходите, защото руснаците съставляват една пета от неговите гости.

Междувременно България изиска от Комисията да извърши „чернобилски сценарий“, съгласно който нуклеарна злополука в Украйна ще унищожи огромна част от нейната селскостопанска продукция, споделиха дипломати.

„Това удря всички, това е външен потрес, само че е несъразмерен в своите последствия“, по този начин го заключи Редекер.

Най-ясната последица се отнася до зависимостта на Европа от съветския газ. Европейски Съюз получава към 40 % от общия си импорт на газ от Русия, само че за Австрия, Унгария, Полша той доближава до 80 % — и 100 % в България, Естония и Латвия. Германия и Италия, най-големите вносители на газ в блока, разчитат надлежно на Русия за повече от половината и една трета от своя газ, тъй че всеки потрес в доставките ще има тежки последствия там.

Дори отвън разстройствата от войната, възходящите цени на газа усилиха цените на електрическата енергия дружно с тях заради по този начин наречената система за пределно ценообразуване, употребена в Европейски Съюз. По-рано този месец те надминаха рекордното равнище от 200 евро на мегаватчас. Това е изключително тежко за страни със студени зими и високи равнища на „енергийна бедност“, като огромна част от Централна и Източна Европа. Но енергоемките стопански системи, като Финландия и страните от Бенелюкс, също са мощно наранени.

Други резултати могат да се усетят посредством търговията. Търговията с Русия съставлява дребна част от общата търговия с Европейски Съюз, само че обезпечава огромен брой първични материали за блока, а характерните зависимости могат да причинят безпорядък във веригите за доставки. Руската дървесина съставлява половината от вноса на Финландия, до момента в който паладий, от който Русия управлява 40 % от международното произвеждане, е основен материал за автомобилния бранш в Германия и Италия.

Друга основна стока е пшеницата — като се има поради, че Русия и Украйна са надлежно първият и петият по величина експортьор на зърно в света — където цените скочиха до 14-годишен връх заради опасенията за световни доставки.

След това имаме инфлация, която също евентуално ще се увеличи още повече и ще остане по-висока за по-дълго от предстоящото. Този напън принуди ЕЦБ да разгласи по-бързо понижаване на програмата си за изкупуване на облигации. Основен мотор на инфлацията продължава да бъде енергийната инфлация, при която не се вижда облекчение. Барел нефт Brent се търгуваше над 120 $ за барел в сряда, равнища, невиждани от 2008 година, преди да падне до 109 $ в понеделник.

„Ако имаме 150 $ за барел или 200 евро за (мегаватчас) за газ, приказваме за 6 % инфлация за еврозоната“, сподели основният икономист Лудовик Субран от Allianz. „Няма цялостна криза, само че това излиза доста скъпо за индустриалния бранш и може би по-скъпо за някои страни от други.“, цитира news.bg