Правителството потушава с 4.5 млрд. лв. икономическите щети
Икономически ограничения за 4.5 милиарда лв. оповестиха от държавното управление . И всички те са верни от двете посоки за кредитни удобства - гаранционното и грантовото - през Българска банка за развиване (ББР), през ограниченията за опазване на работните места, до отлагането на периоди и облекчение на изискванията за заплащане на налози. Важно е да се разбере тук коментара на финансовия министър Владислав Горанов за Данък добавена стойност (ДДС).
Това, което той сподели, че Данък добавена стойност е налог върху потреблението, който през фирмените доставки и услуги жителите заплащат на страната. Огромната част от бизнеса заплаща този налог възмездно - получава си назад платените пари през данъчния заем . И в действителност всяко понижаване на ставката, ще значи не толкоз понижение на крайните цени, колкото понижаване на приходите в бюджета.
Ако няма оборот, доходи от Данък добавена стойност няма да има без значение дали ставката е 20% или 5 %. Затова ограниченията на държавното управление вярно са ориентирани към поддръжка на потреблението. На фона на оповестените ограничения за 4.5 милиарда лв. другите вопли - от какво ще вършим с наемите, до по какъв начин ще си връщаме заемите на падежа, звучат трагично, само че малко пресилено. При население, което към 85% живее в лични жилища, казусът с наемите не би трябвало да е кой знае какъв брой огромен.
Освен това що за умишлен жител е оня, който не е заделил средства за издръжката си - включително за наема, най-малко за един месец . Ами в случай че нямаше ковид и въпросния човек загуби работата си, тогава какво? Освен това министър председателят вярно уточни, че популацията разполага с големи спестявания, които може да употребява през първия месец на рецесията, до момента в който параметрите на вредите бъдат по-ясно обрисувани и на тяхна база бъде обрисувана една по цялостна стратегия за поддръжка.
По отношение на заемите. Повечето банки оповестиха, че са склонни да разсрочат вноските по взетите заеми. На сдруженията за комунални услуги пък ще бъдат лимитирани опциите за прекъсване на ток, вода и парно за неплатени сметки и за предприемане на процедури за предварителна дължимост. Ако някой е взел пари от лихвари, надали би трябвало страната да се ангажира с неговия случай . Със или без ковид подобен човек рано или късно ще потъне .
Правителството разгласи, че хората, които са в неплатен отпуск ще могат да получат безлихвен заем до 1500 лв. за интервала, през който не са на работа .
По отношение на пенсионерите и социалнослабите , както разгласи министър председателят, финансовите недоволства за вреди от ковид са нерелевантни, защото макар епидемията, техните пари ще си дойдат в точния момент. Същото важи и за майчинските .
Като цяло оповестените ограничения поемат първите стопански удари от ковид. Премиерът самичък съобщи, че тези пари няма да са задоволителни и когато се наложи, ще обезпечат спомагателни средства - в това число и посредством поемането на дълг . Той обаче не не помни да употребява остарялата мантра за дълга като задължение за бъдещите генерации.
Когато разясняваме вероятните стопански ограничения против резултатите от ковид в действителност е добре да следваме положителните образци. Например немския. Германците оповестиха, че ще дадат 750 милиарда евро или към 22% от Брутният вътрешен продукт, за стимулиране на стопанската система, включително 156 милиарда евро, които ще обезпечат под формата на нов дълг.
Нищо не пречи българското държавното управление да направи същото като заявява, че ще задели 20 милиарда лв. - 20% от нашия Брутният вътрешен продукт, за гарантиране на финансовата непоклатимост и за компенсиране на икономическите вреди от ковид.
Сумата ви наподобява фантастична? Нищо сходно. Осигуряването й е изцяло действително. Например, както към този момент министър председателят Бойко Борисов съобщи, с помощта на консервативната си фискална политика, страната разполага с фискален запас от към 10 милиарда лв., от които към 7 милиарда лв. са приложим и. Останалите 13-14 милиарда лв. държавното управление може да набави в границите на месец-месец и половина като емитира дълг.
Неведнъж сме чували от финансовия министър Владислав Горанов на какви преференциални цени България може да се финансира поради провежданата дисциплинирана бюджетна политика и ниското съответствие на държавния дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт - на второ място в Европейски Съюз по този индикатор. И откакто това е по този начин, в този момент е времето да оберем сладките плодове на тези държавни старания.
Още повече, че Владислав Горанов знае по какъв начин да извърши дълговата интервенция . През 2015-а и 2016-а той съумя, при доста по-тежки изходни условия, сполучливо да пласира един троен и един двоен транш облигации от общо 6 милиарда евро - 12 милиарда лв. . Сега за него няма да е проблем да повтори упражнението за 7 милиарда евро - 14 милиарда лв..
При една облигационна настройка от скъпи бумаги с падеж сред 15 и 30 години, при сегашните лихвени условия, той би трябвало сполучливо да ги пласира при междинна рентабилност от 2% годишно - това са приблизително 140 млн. евро или 280 млн. лв. настоящи годишни лихвени заплащания.
Както се схваща, министър председателят Борисов и държавното управление му гледат на хода с дълга, като на последна допустима мярка за обезпечаване на финансиране. Вярно е, че този ход е мъчно защитим при епидемиологичното ниво на финансова просвета измежду политическата класа и измежду необятните национални маси. Но на тези рецензии има елементарен отговор. И той е: " Вижте какво вършат германците. Тях може ли да ги наречете простаци? "
Германската страна заявява, че с цел да обезпечи финансово ограниченията за битка с икономическите последици от ковид, ще емитира нов дълг от 156 милиарда евро. И това в случай, че сега съотношението държавен дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт на Германия е към 61% , а за България то е под 20 % .
При нов дълг от 14 милиарда лв. общата държавна задлъжнялост на страната ни ще бъде 32-33% от Брутният вътрешен продукт . Но, откакто германците ще усилват задлъжнялостта си при доста по-големи съотношения на дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт, за какво и ние да не го създадем, с цел да разполагаме с задоволително средства да подпомогнем стопанската система и да подсигуряваме финансовата непоклатимост? Бъдещите генерации сигурно няма да се разсърдят, в случай че съхраним стопанската система. А тя без проблем ще обезпечи на бюджета средства доста пъти над тези 280 млн. лв., които ще са нужни за обслужване на лихвените заплащания , в случай че държавното управление вземе този нов дълг от 14 милиарда лв.. Главницата - тя се рефинансира, а при работеща стопанска система и рационална бюджетна политика, с времето се натрупват запаси, които разрешават последователното й погасяване .
Със сигурност ще бъде подложен въпроса: " Защо да вземаме дълг, като имаме 7.5 милиарда лв. запас ? ". Впрочем тъкмо от този фискален запас държавното управление счита да набави оповестените 4.5 милиарда лв. за икономическа поддръжка . Но дано се запитаме дали остатъкът от 3 милиарда лв. ще е задоволителен, с цел да парираме дейно една финансова рецесия, която би зародила поради срутване на Италия, или Гърция или друга свръхзадлъжняла страна от Европейски Съюз? Ако този запас бъде непокътнат, финансовата ни сигурност ще остане на доста високо равнище, а покачвания размер на задлъжнялостта ни няма да е опасност .
Какво може да се направи с тези 20 милиарда лв., които има капацитета да обезпечи? Много работи. За гарантирането на финансовата непоклатимост към този момент стана дума. Правителството може да реши да поеме разноските за заплащания на лихви по банкови заеми и на такси и комисионни, както за компаниите, по този начин за жителите. Сметките на база на данните за 2019-а демонстрират, че в случай че това бъде направено за лихвите, таксите и комисионните за интервала от края на март, до края на август - общия размер на разноските за тази помощ ще е 1.82 милиарда лв.. При това приказваме за всички заеми на жители и компании . Ако от тази група бъдат извадени хората с високи приходи - да вземем за пример над 2 хиляди лв. месечно и компаниите, чийто бизнес не е бил мощно обиден от епидемията, общата сума сигурно ще намалее сензитивно .
На второ място държавното управление може да откри въз основата на настоящите бизнесотчети на компаниите и на данъчните им заявления за миналата година, какви загуби са претърпели от епидемията и да разшири обсега и типовете финансови принадлежности най-малко за отчасти компенсиране на тези вреди.
Дали това ще са грантове - дълготрайни (над 10 години) безлихвени заеми с задоволително дълъг гратисен интервал, или някакви други принадлежности, държавното управление единствено би трябвало да реши . По същия метод може да се подходи и към свободните специалности и самонаетите.
Тези, които не са подавали данъчни заявления или са укривали приходи, няма да получат тази помощ или ще я получат в доста по-малки размери , поради подадените неверни данни в данъчните заявления.
На трето място, обезпечаването на тези 20 милиарда лв., ще даде опция на държавното управление да продължи да извършва плановете по европрограми , тъй като няма да е нужно да отклонява от тях средства. Също по този начин тези пари ще му разрешат да извърши заложената в бюджета стратегия за финансови разноски, а не да икономисва от нея пари , с цел да цялостни едно или друго недофинансирано бюджетно направление.
Въобще обезпечаването на 20 милиарда лв., посредством взимане на заем, дава извънредно доста благоприятни условия за ефикасни дейности против отрицателните резултати на ковид върху стопанската система ни. Нужно е единствено държавното управление бързо да изиска от Народното събрание да направи нужните ремонти в Закона за държавния бюджет за 2020-а .
Това, което той сподели, че Данък добавена стойност е налог върху потреблението, който през фирмените доставки и услуги жителите заплащат на страната. Огромната част от бизнеса заплаща този налог възмездно - получава си назад платените пари през данъчния заем . И в действителност всяко понижаване на ставката, ще значи не толкоз понижение на крайните цени, колкото понижаване на приходите в бюджета.
Ако няма оборот, доходи от Данък добавена стойност няма да има без значение дали ставката е 20% или 5 %. Затова ограниченията на държавното управление вярно са ориентирани към поддръжка на потреблението. На фона на оповестените ограничения за 4.5 милиарда лв. другите вопли - от какво ще вършим с наемите, до по какъв начин ще си връщаме заемите на падежа, звучат трагично, само че малко пресилено. При население, което към 85% живее в лични жилища, казусът с наемите не би трябвало да е кой знае какъв брой огромен.
Освен това що за умишлен жител е оня, който не е заделил средства за издръжката си - включително за наема, най-малко за един месец . Ами в случай че нямаше ковид и въпросния човек загуби работата си, тогава какво? Освен това министър председателят вярно уточни, че популацията разполага с големи спестявания, които може да употребява през първия месец на рецесията, до момента в който параметрите на вредите бъдат по-ясно обрисувани и на тяхна база бъде обрисувана една по цялостна стратегия за поддръжка.
По отношение на заемите. Повечето банки оповестиха, че са склонни да разсрочат вноските по взетите заеми. На сдруженията за комунални услуги пък ще бъдат лимитирани опциите за прекъсване на ток, вода и парно за неплатени сметки и за предприемане на процедури за предварителна дължимост. Ако някой е взел пари от лихвари, надали би трябвало страната да се ангажира с неговия случай . Със или без ковид подобен човек рано или късно ще потъне .
Правителството разгласи, че хората, които са в неплатен отпуск ще могат да получат безлихвен заем до 1500 лв. за интервала, през който не са на работа .
По отношение на пенсионерите и социалнослабите , както разгласи министър председателят, финансовите недоволства за вреди от ковид са нерелевантни, защото макар епидемията, техните пари ще си дойдат в точния момент. Същото важи и за майчинските .
Като цяло оповестените ограничения поемат първите стопански удари от ковид. Премиерът самичък съобщи, че тези пари няма да са задоволителни и когато се наложи, ще обезпечат спомагателни средства - в това число и посредством поемането на дълг . Той обаче не не помни да употребява остарялата мантра за дълга като задължение за бъдещите генерации.
Когато разясняваме вероятните стопански ограничения против резултатите от ковид в действителност е добре да следваме положителните образци. Например немския. Германците оповестиха, че ще дадат 750 милиарда евро или към 22% от Брутният вътрешен продукт, за стимулиране на стопанската система, включително 156 милиарда евро, които ще обезпечат под формата на нов дълг.
Нищо не пречи българското държавното управление да направи същото като заявява, че ще задели 20 милиарда лв. - 20% от нашия Брутният вътрешен продукт, за гарантиране на финансовата непоклатимост и за компенсиране на икономическите вреди от ковид.
Сумата ви наподобява фантастична? Нищо сходно. Осигуряването й е изцяло действително. Например, както към този момент министър председателят Бойко Борисов съобщи, с помощта на консервативната си фискална политика, страната разполага с фискален запас от към 10 милиарда лв., от които към 7 милиарда лв. са приложим и. Останалите 13-14 милиарда лв. държавното управление може да набави в границите на месец-месец и половина като емитира дълг.
Неведнъж сме чували от финансовия министър Владислав Горанов на какви преференциални цени България може да се финансира поради провежданата дисциплинирана бюджетна политика и ниското съответствие на държавния дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт - на второ място в Европейски Съюз по този индикатор. И откакто това е по този начин, в този момент е времето да оберем сладките плодове на тези държавни старания.
Още повече, че Владислав Горанов знае по какъв начин да извърши дълговата интервенция . През 2015-а и 2016-а той съумя, при доста по-тежки изходни условия, сполучливо да пласира един троен и един двоен транш облигации от общо 6 милиарда евро - 12 милиарда лв. . Сега за него няма да е проблем да повтори упражнението за 7 милиарда евро - 14 милиарда лв..
При една облигационна настройка от скъпи бумаги с падеж сред 15 и 30 години, при сегашните лихвени условия, той би трябвало сполучливо да ги пласира при междинна рентабилност от 2% годишно - това са приблизително 140 млн. евро или 280 млн. лв. настоящи годишни лихвени заплащания.
Както се схваща, министър председателят Борисов и държавното управление му гледат на хода с дълга, като на последна допустима мярка за обезпечаване на финансиране. Вярно е, че този ход е мъчно защитим при епидемиологичното ниво на финансова просвета измежду политическата класа и измежду необятните национални маси. Но на тези рецензии има елементарен отговор. И той е: " Вижте какво вършат германците. Тях може ли да ги наречете простаци? "
Германската страна заявява, че с цел да обезпечи финансово ограниченията за битка с икономическите последици от ковид, ще емитира нов дълг от 156 милиарда евро. И това в случай, че сега съотношението държавен дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт на Германия е към 61% , а за България то е под 20 % .
При нов дълг от 14 милиарда лв. общата държавна задлъжнялост на страната ни ще бъде 32-33% от Брутният вътрешен продукт . Но, откакто германците ще усилват задлъжнялостта си при доста по-големи съотношения на дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт, за какво и ние да не го създадем, с цел да разполагаме с задоволително средства да подпомогнем стопанската система и да подсигуряваме финансовата непоклатимост? Бъдещите генерации сигурно няма да се разсърдят, в случай че съхраним стопанската система. А тя без проблем ще обезпечи на бюджета средства доста пъти над тези 280 млн. лв., които ще са нужни за обслужване на лихвените заплащания , в случай че държавното управление вземе този нов дълг от 14 милиарда лв.. Главницата - тя се рефинансира, а при работеща стопанска система и рационална бюджетна политика, с времето се натрупват запаси, които разрешават последователното й погасяване .
Със сигурност ще бъде подложен въпроса: " Защо да вземаме дълг, като имаме 7.5 милиарда лв. запас ? ". Впрочем тъкмо от този фискален запас държавното управление счита да набави оповестените 4.5 милиарда лв. за икономическа поддръжка . Но дано се запитаме дали остатъкът от 3 милиарда лв. ще е задоволителен, с цел да парираме дейно една финансова рецесия, която би зародила поради срутване на Италия, или Гърция или друга свръхзадлъжняла страна от Европейски Съюз? Ако този запас бъде непокътнат, финансовата ни сигурност ще остане на доста високо равнище, а покачвания размер на задлъжнялостта ни няма да е опасност .
Какво може да се направи с тези 20 милиарда лв., които има капацитета да обезпечи? Много работи. За гарантирането на финансовата непоклатимост към този момент стана дума. Правителството може да реши да поеме разноските за заплащания на лихви по банкови заеми и на такси и комисионни, както за компаниите, по този начин за жителите. Сметките на база на данните за 2019-а демонстрират, че в случай че това бъде направено за лихвите, таксите и комисионните за интервала от края на март, до края на август - общия размер на разноските за тази помощ ще е 1.82 милиарда лв.. При това приказваме за всички заеми на жители и компании . Ако от тази група бъдат извадени хората с високи приходи - да вземем за пример над 2 хиляди лв. месечно и компаниите, чийто бизнес не е бил мощно обиден от епидемията, общата сума сигурно ще намалее сензитивно .
На второ място държавното управление може да откри въз основата на настоящите бизнесотчети на компаниите и на данъчните им заявления за миналата година, какви загуби са претърпели от епидемията и да разшири обсега и типовете финансови принадлежности най-малко за отчасти компенсиране на тези вреди.
Дали това ще са грантове - дълготрайни (над 10 години) безлихвени заеми с задоволително дълъг гратисен интервал, или някакви други принадлежности, държавното управление единствено би трябвало да реши . По същия метод може да се подходи и към свободните специалности и самонаетите.
Тези, които не са подавали данъчни заявления или са укривали приходи, няма да получат тази помощ или ще я получат в доста по-малки размери , поради подадените неверни данни в данъчните заявления.
На трето място, обезпечаването на тези 20 милиарда лв., ще даде опция на държавното управление да продължи да извършва плановете по европрограми , тъй като няма да е нужно да отклонява от тях средства. Също по този начин тези пари ще му разрешат да извърши заложената в бюджета стратегия за финансови разноски, а не да икономисва от нея пари , с цел да цялостни едно или друго недофинансирано бюджетно направление.
Въобще обезпечаването на 20 милиарда лв., посредством взимане на заем, дава извънредно доста благоприятни условия за ефикасни дейности против отрицателните резултати на ковид върху стопанската система ни. Нужно е единствено държавното управление бързо да изиска от Народното събрание да направи нужните ремонти в Закона за държавния бюджет за 2020-а .
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ