Лъчезар Борисов с икономически хороскоп за 2023 година
Икономически хороскоп за 2023 година, разгласява Лъчезар Борисов от ГЕРБ-СДС.
През изтеклия месец станахме очевидци на публикуването на поредност макроикономически прогнози за страната ни, както от финансовия бранш, по този начин и от Министерството на финансите. Успоредно с това Национален статистически институт, следвайки общоприетата си процедура ревизира данните за действителния стопански напредък през 2020 и 2021 година
По-конкретно:
Спадът на икономическия напредък през 2020 година беше понижен от (-4.4%) на (-4.0%). Растежът през 2021 година беше ревизиран от 4,2% на 7.6%.
Данните сочат, че
България се е справила доста по-добре от междинното показване на Европейски Съюз за 2020 година и 2021 г.
Всичко това се е случило с помощта на подхванатите антикризисни ограничения от страната ни през 2020 г във връзка Covid-19 пандемията, които се изпълняваха през 2020 и 2021 година Тези резултати са реализирани без значение от това, че България досега не е вложила средства по Плана за възобновяване и резистентност, нещо което други страни към този момент сполучливо сториха. Така се оказва, че България доста по-добре от междинното равнище в Европейски Съюз се справяла с икономическите негативи от здравната рецесия.
За страдание, в идващия интервал страната ни не се оправи съответно с разгръщащите се инфлационни процеси, като инфлацията в България постоянно е два пъти по-висока от тази в Европейски Съюз. През месец септември 2022 година инфлацията в България доближи нов исторически връх от 18.7%. Последните данни за инфлацията при цените на производител сочат повишаване от 68.2%, което е с над 50% повече от средноевропейското и по този индикатор България е измежду водачите по най-голямо повишаване. За страдание намаляването на цените на природния газ към момента не може да се придвижи към потребителските цени, тъй като за това е нужен лаг от 4-5 месеца.
На фона на тези трендове
БНБ предвижда напредък за страната ни от 0,1% през 2023 г.
Прогнозата на Европейска банка за възстановяване и развитие е за 1.5%, а тази на Уникредит Булбанк за 0.5%. Всички тези прогнози са по-песимистични по отношение на предвиждането на Министерството на финансите за напредък от 1.6% през 2023 година, което е и заложено в макрорамката за бюджета за идната година. В този подтекст е притеснително, че някои икономисти и финансисти са склонни да оферират доста увеличение на разходната част към бюджета за 2023 г, тъй като плануват доста по-висок напредък от планувания от Министерството на финансите.
Нещо повече, не е вярна и тезата, че в макрорамката, оповестена на интернет страницата на Министерството на финансите, не е включена проверката, направена от Национален статистически институт за 2020 и 2021 година Напротив, тя е включена и това значи, че тръгвайки от по-висока база е допустимо упования напредък през 2023 година да бъде по-нисък, тъй като някои от самостоятелните финансови предчувствия са създали своите прогнози преди да бъде оповестена проверката от Национален статистически институт. Абсолютно погрешна е и тезата, която се употребява от някои финансисти – народни представители, че съществува и доста подценяване на инфлацията.
Тези финансисти настояват, че
в макрорамката за 2022 година е записана много по-ниска инфлация от тази, която е насъбрана досега.
Явно обаче неразбирането на разликата сред индикаторите за годишна инфлация (инфлация по отношение на същия месец на миналата година) и средногодишна инфлация разрешава на тези икономисти да смятат, че в бюджета могат да влизат спомагателни непредвидени доходи от така наречен инфлационен налог.
С оглед на всичко това, моята рекомендация към народните представители е да не бъдат популисти по време на приемането на бюджета, тъй като прогнозата на Министерството на финансите сочи, че новият дълг ще бъде:
48,2 милиарда лева за идващите 3 години. 15.99 милиарда лева за 2023 година 16.0 милиарда лева за 2024 година 16.2 милиарда лева за 2025 г.
При тези индикатори на дълга, който би трябвало да покрие недостига се оказва, че България ще бъде надалеч от критериите по Закона за обществените финанси и Пакта за непоклатимост и напредък.
Дефицитът ще бъде над 2 пъти отвън нормите.
Всичко това слага под риск страната ни от пускане на процедура за свръх недостиг, като слага под въпрос и участието ни еврозоната.
Предвид на това са нужни незабавни ограничения от Народното събрание, които:
Да доведат до понижаване на инфлационния напън през 2023 година Да се подсигурява осъществяването на Плана за възобновяване и резистентност, тъй че да се възстановят вложенията в структурата на Брутният вътрешен продукт и се премине към основаването на по-високи равнища на добавена стойност от стопанската система.
Всичко това би могло да се случи при съществуването на национална отговорност от страна на народните представители и съществуването на работещ парламент.
През изтеклия месец станахме очевидци на публикуването на поредност макроикономически прогнози за страната ни, както от финансовия бранш, по този начин и от Министерството на финансите. Успоредно с това Национален статистически институт, следвайки общоприетата си процедура ревизира данните за действителния стопански напредък през 2020 и 2021 година
По-конкретно:
Спадът на икономическия напредък през 2020 година беше понижен от (-4.4%) на (-4.0%). Растежът през 2021 година беше ревизиран от 4,2% на 7.6%.
Данните сочат, че
България се е справила доста по-добре от междинното показване на Европейски Съюз за 2020 година и 2021 г.
Всичко това се е случило с помощта на подхванатите антикризисни ограничения от страната ни през 2020 г във връзка Covid-19 пандемията, които се изпълняваха през 2020 и 2021 година Тези резултати са реализирани без значение от това, че България досега не е вложила средства по Плана за възобновяване и резистентност, нещо което други страни към този момент сполучливо сториха. Така се оказва, че България доста по-добре от междинното равнище в Европейски Съюз се справяла с икономическите негативи от здравната рецесия.
За страдание, в идващия интервал страната ни не се оправи съответно с разгръщащите се инфлационни процеси, като инфлацията в България постоянно е два пъти по-висока от тази в Европейски Съюз. През месец септември 2022 година инфлацията в България доближи нов исторически връх от 18.7%. Последните данни за инфлацията при цените на производител сочат повишаване от 68.2%, което е с над 50% повече от средноевропейското и по този индикатор България е измежду водачите по най-голямо повишаване. За страдание намаляването на цените на природния газ към момента не може да се придвижи към потребителските цени, тъй като за това е нужен лаг от 4-5 месеца.
На фона на тези трендове
БНБ предвижда напредък за страната ни от 0,1% през 2023 г.
Прогнозата на Европейска банка за възстановяване и развитие е за 1.5%, а тази на Уникредит Булбанк за 0.5%. Всички тези прогнози са по-песимистични по отношение на предвиждането на Министерството на финансите за напредък от 1.6% през 2023 година, което е и заложено в макрорамката за бюджета за идната година. В този подтекст е притеснително, че някои икономисти и финансисти са склонни да оферират доста увеличение на разходната част към бюджета за 2023 г, тъй като плануват доста по-висок напредък от планувания от Министерството на финансите.
Нещо повече, не е вярна и тезата, че в макрорамката, оповестена на интернет страницата на Министерството на финансите, не е включена проверката, направена от Национален статистически институт за 2020 и 2021 година Напротив, тя е включена и това значи, че тръгвайки от по-висока база е допустимо упования напредък през 2023 година да бъде по-нисък, тъй като някои от самостоятелните финансови предчувствия са създали своите прогнози преди да бъде оповестена проверката от Национален статистически институт. Абсолютно погрешна е и тезата, която се употребява от някои финансисти – народни представители, че съществува и доста подценяване на инфлацията.
Тези финансисти настояват, че
в макрорамката за 2022 година е записана много по-ниска инфлация от тази, която е насъбрана досега.
Явно обаче неразбирането на разликата сред индикаторите за годишна инфлация (инфлация по отношение на същия месец на миналата година) и средногодишна инфлация разрешава на тези икономисти да смятат, че в бюджета могат да влизат спомагателни непредвидени доходи от така наречен инфлационен налог.
С оглед на всичко това, моята рекомендация към народните представители е да не бъдат популисти по време на приемането на бюджета, тъй като прогнозата на Министерството на финансите сочи, че новият дълг ще бъде:
48,2 милиарда лева за идващите 3 години. 15.99 милиарда лева за 2023 година 16.0 милиарда лева за 2024 година 16.2 милиарда лева за 2025 г.
При тези индикатори на дълга, който би трябвало да покрие недостига се оказва, че България ще бъде надалеч от критериите по Закона за обществените финанси и Пакта за непоклатимост и напредък.
Дефицитът ще бъде над 2 пъти отвън нормите.
Всичко това слага под риск страната ни от пускане на процедура за свръх недостиг, като слага под въпрос и участието ни еврозоната.
Предвид на това са нужни незабавни ограничения от Народното събрание, които:
Да доведат до понижаване на инфлационния напън през 2023 година Да се подсигурява осъществяването на Плана за възобновяване и резистентност, тъй че да се възстановят вложенията в структурата на Брутният вътрешен продукт и се премине към основаването на по-високи равнища на добавена стойност от стопанската система.
Всичко това би могло да се случи при съществуването на национална отговорност от страна на народните представители и съществуването на работещ парламент.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ