Икономическа зона Тракия Малко над една трета от територията на

Икономическа зона Тракия

Малко над една трета от територията на България е покрита от 20-те стопански центъра, в които се създава 86% от продукцията на страната. С други думи - към две трети от страната е, нагледно казано, икономическа пустиня като се изключи незначителен брой оазиси, в които се генерират останалите 14% от продукцията у нас. Това демонстрира изследването на Института за пазарна стопанска система – " Икономическите центрове в България ", осъществено благодарение на фондация " Америка за България " и показано в четвъртък.

Икономическото райониране не се покрива с административното разделяне на страната. Отсъствието на останалите региони от картата не значи, че в тях няма икономическа интензивност, вложения и вероятности за развиване, прецизираха създателите на проучването Десислава Николова, Адриан Николов, Петър Ганев и Явор Алексиев.

Целта на изследването е оформянето на сполучливи капиталови дестинации. Това, което се вижда, е че на юг икономическите центрове са свързани с " топла връзка " по сред си чрез автомагистралите " Тракия " и " Марица " и преливат един в различен, до момента в който на север са обособени острови, заради неналичието на връзка, разяснява Десислава Николова пред Mediapool. Според нея европейските фондове не оказват помощ за превъзмогване на икономическите несъответствия сред обособените райони, а в противен случай - единствено ги усилват.

Няколко са главните аргументи за дебалансирано икономическо развиване. Едната е обвързвана с централизирането на приходите в страната и вторичното им систематизиране от София. Това " връзва " ръцете на общините да привлекат вложения и да обезпечат работни места, с цел да останат хората по родните си места. Другата е неналичието на държавна политика при построяването на стопански структури и съответната инфраструктура. Работи се на парче, запушват се дупки или се утвърждават планове по политически аргументи, а в това време райони с капацитет да развиват мощна локална стопанска система са оставени на доизживяване. И не на последно място е демографската рецесия. Така на процедура София, Пловдив, Варна и още един - два центъра " изсмукват " освен стопанската система, само че и хората от районите.

При втория кабинет на Бойко Борисов беше утвърдена стратегия за западналите райони точно за да се преодолее дебалансираното развиване на страната. Документът обаче остана единствено на хартия без предприемането на действителни стъпки. Сега обещанието на Борисов по време на третия му кабинет е най-малко да бъде построена автомагистрала " Хамус ", която да свърже София с Варна, както и да стартира строителството на скоростните пътища Велико Търново – Русе и Видин – Ботевград.

Икономическите центрове замсмуква вложенията и хората

Общият брой на икономическите центрове в страната е 20, като тяхната величина, териториален обсег и секторен профил са извънредно разнородни, съгласно отчета на ИПИ, който ги разделя на три съществени типа. Едните са огромни, които имат доста мощно ядро и голяма външна страна. Тук попадат " София " и " Пловдив ". По-малки центрове, които имат външна страна, само че тя постоянно се лимитира единствено до прилежащи общини. Такива да вземем за пример са центровете " Русе ", " Плевен " и " Шумен ". Специфични стопански центрове, които са прилежащи и с голям брой допирни точки, въпреки и да имат мощно лимитирана или даже никаква външна страна, са центровете " Габрово - Севлиево ", " Стара Загора ", " Казанлък " и " Раднево " да вземем за пример.

Особено забавно е, че процесът на централизация на икономическа интензивност в центровете продължава в последните години, уточни Десислава Николова. През 2011 година в откроените 20 стопански центъра е била регистрирана 85% от създадената продукция в страната, а пет години по-късно този дял нараства с 1 процентен пункт.

Продължаващото привличане на капитал и хора към тях поради подобаващата инфраструктура, размера на пазара, синергиите със съществуващия бизнес, обществената среда и други фактори евентуално ще подхранва тази наклонност на централизация на стопанската система на страната и отсега нататък, предвижда тя.

Двадесетте стопански центрове са привлекли 81% от всички директни задгранични вложения у нас до края на 2015 година Сходна е картината и с другия главен индикатор за вложения – годишните разноски за дълготрайни материални активи (ДМА). Три четвърти от всички годишни разноски за ДМА (2015 г.) се вършат в тези 20 центъра.

В тях работят три четвърти от наетите (75%) в стопанската система през 2015 година В същото време в центровете живеят 62% от популацията на страната през 2016 година Това значи, че над една трета от хората в България са отвън стопански най-активните и перспективни територии.

Освен повече продукция, икономическите центрове концентрират и от ден на ден население като условен дял от общото население на страната. През 2000 година в тях е било състредоточено 59% от популацията, а през 2016 година този дял към този момент е с 3 процентни пункта по-висок.



В близко бъдеще половината от продукцията ще е създадена в София

Без изненада, най-големият стопански център е този към столицата. Той е най-мащабен по територия, население, създадена продукция, вложения и работещи в него.

София се отличава и с съществуването на вторично ядро – Перник, което е неповторима специфичност единствено на този център. Това е по този начин, тъй като община Перник по едно и също време притегля трудови мигранти от околни на нея общини и самата тя е донор на всекидневна миграция към столицата, освен това в доста огромни размери. Перник е общината с най-висока негативна чиста трудова миграция в страната, уточни Явор Алексиев.

В център " София " се създава 43% от общата продукция за страната (по последни данни за 2015 г.). Като цяло център " София " обгръща 18 общини и в него работят към една трета от наетите в стопанската система. Центърът е доста прелъстителен и за непознати вложения – 55% от всички директни непознати вложения в българската стопанска система са в него (по данни от 2015 г.).

Тук безработицата е най-ниска (3.5% през 2016 г.), а заплатите са вторите най-високи (1174 лева междинна брутна месечна заплата през 2015 г.) след релативно дребния център " Козлодуй ", в който високото възнаграждение в нуклеарната централа оказва сериозна тежест върху междинните заплати за региона.

В център " София " също така се вижда централизация на високообразовани хора, като висшистите са с максимален дял от локалното население – към една трета по отношение на приблизително една пета за страната. Качеството на образованието, измерено посредством резултатите от матурите по български език и литература, също е най-високо в центъра " София " – 4.48 през 2016 година (спрямо 4.17 за страната), което приказва за опцията на центъра да резервира забележителен дял на висококвалифицираното население.

" Топла връзка " сред центровете в Южна България

Другите релативно огромни по мащаб центрове в страната са завършени към ядрата на общините Пловдив, Бургас и Варна.

Но даже и вторият по величина на продукцията център – " Пловдив ", е близо пет пъти по-малък по произвеждане по отношение на " София ". Сумарната продукция на трите центъра ( " Пловдив ", " Бургас " и " Варна " ), както и броят на наетите в тях са малко повече от половината на тези за необятния стопански център към София, а непознатите вложения (с натрупване) досега са към една трета от тези в столицата.

Центърът към Пловдив, който е вторият максимален в страната, обгръща 12 общини и в него се генерира близо една десета от производството в страната. Заради огромните вложения през последните години и привличането на човешки капитал от все по-далечни общини, Пловдив е отбелязал един от най-високите темпове на напредък на продукцията измежду икономическите центрове за последните пет години. През 2015 година продукцията на център " Пловдив " е била с 39% повече по отношение на 2011 година, което е вторият най-голям растеж за интервала след 40-процентното повишаване за надалеч по-малкия център към Русе.

Любопитното е, че на юг от Стара планина сред всички центрове има " топла връзка ", т.е. те се преливат един в различен, уточни Десислава Николова.

Плавното преливане от център в център в Южна България навежда на мисълта, че след още няколко години границите сред някои от тях към този момент може и да не съществуват. Например център " София " в източна посока се прелива в център " Пазарджик ", който от своя страна се прелива в център " Пловдив ", а близо до него се намира център " Хасково ", който има относително бързо растящо ядро, само че все още няма външна страна.

" Хасково " обаче към този момент публично се нарежда като част от " Тракия икономическа зона " (ТИЗ), която се оформи последните години към Пловдив и сплоти шест индустриални зони. " Хасково " също може да се причисли към конгломерата от центрове по оста " София " – " Пазарджик " – " Пловдив ".

Конгломератът от центрове в Югозападна и Южна Централна България стартира да се разраства и на изток. През пролетта на 2017 година бе обявено, че ТИЗ ще се уголемява и към Бургас. Предвид това няма да е изненада появяването на един стопански суперцентър в Южна България по оста " София " – " Пазарджик " – " Пловдив " – " Хасково " – " Бургас ", уточни Николова.

От друга страна, в региона към Стара Загора по методологията на ИПИ се обособяват четири стопански центъра – " Сопот ", " Казанлък ", " Стара Загора " и " Раднево ". Към тях можем да прибавим и " Гълъбово ", където данните от последните години алармират за появяването на нов център, който обаче към момента не е трансферирал заложните прагове. На процедура обаче тези пет центъра поради тяхната териториална непосредственост, инфраструктурна и икономическа съгласуваност са част от един по-широк стопански център с преобладаващо промишлен профил към Стара Загора. Това естествено оформяне на стопански център към Стара Загора е и повода за почналата работа на локалните управляващи по обособяването и позиционирането на индустриална зона " Загоре ", която ще бъде първият опит за репликиране на сполучливия модел на " Тракия икономическа зона ". Центровете към Стара Загора са относително отмерено развити сред петте съществени ядра. Този регион има необработен капацитет да се развие и в областта на осведомителните технологии и аутсорсинга по образеца на Пловдив, което е значимо за задържането на висококвалифицирани младежи в региона, считат от ИПИ.

Икономически острови на север от Балкана

Центровете в Северна България са по-скоро острови на висока икономическа и капиталова интензивност, заобиколени от огромни територии с ниска интензивност и слаба стопанска система, разяснява Десислава Николова.

Единственото изключение е конгломератът от няколко центъра в Североизточна България, които са свързани между тях – " Варна ", " Шумен " и " Търговище " и обгръщат общо 17 общини, от които 10 попадат в икономическия център към Варна. Вероятно неналичието на автомагистрала на север от Стара планина също способства за това състояние.

Липсата на положителни и бързи инфраструктурни връзки сред Северна и Южна България е различен фактор, който въздейства на границите на икономическите центрове в страната, демонстрира анализът на ИПИ. Така да вземем за пример се следи скупчване на няколко стопански центъра в Централна България от двете страни на Стара планина. На юг от Балкана това са упоменатите центрове към Стара Загора, а на север са ситуирани други два стопански центъра – " Габрово - Севлиево " и " Велико Търново ". Липсата на съответна инфраструктурна съгласуваност през планината попречва връзките сред стопански дейните територии от двете страни на планината и лимитира капацитета им за напредък, считат от ИПИ.

Икономическият център " Габрово - Севлиево " се състои от две ядра, обединени поради географската си непосредственост и релативно високата трудова миграция посред им. Центърът няма външна страна, а профилът му е изявено промишлен. Все отново той е измежду релативно по-малките, с дял в локалната стопанска система от малко над 1%.

Другият стопански център е към Велико Търново, който също е дребен. Състои се от една община ядро – Велико Търново, и външна страна, която също е показана от една община – Лясковец.

Освен тези два центъра, в северната част на страната се оформят още четири с релативно стеснен мащаб. Това са тези към ядрата Русе, Плевен, Козлодуй и Добрич.

Центърът към Добрич обгръща единствено община Добрич-селска като външна страна и е по-скоро разследване от релативно дребната повърхност на община Добрич-град и от обстоятелството, че Добрич-селска огражда града от всички страни. По този метод община Добрич-селска е естествена част от локалната стопанска система на община Добрич-град и границите сред двете са по-скоро чисто административни, в сравнение с стопански. Аналогична е обстановката с релативно дребната по повърхност община Ямбол и обикалящата я тъдява община Тунджа, която е част от Ямболския стопански център, както и с община Сопот и ограждащата я община Карлово, като последната се е трансформирала в естествена външна страна на Сопот.

Сред упоменатите стопански центрове на север като максимален по създадена продукция се откроява " Русе " с неговия дял от към 3% в производството на страната. Той се подрежда на второ място в Северна България след центъра към Варна и на 5-о място в страната. Центърът към Русе обгръща 5 общини и в него работят близо 3% от наетите в стопанската система (за 2015 г.).