„Водата на езерото никога не е сладка“ от Джулия Каминито
ИК „ Колибри “ показва Джулия Каминито, новия мощен глас на италианската литература! „ Водата на езерото в никакъв случай не е сладка “ (296 стр., цена: 25 лева.) влиза в българските книжарници на 20 октомври в превод на Толя Радева.
„ Всеки живот стартира с една жена, моят също… “ Така стартира тази комплицирана фамилна драма, в която, както и в живота, макар болката има място и за мигове на благополучие. На брега на античното италианско езеро Брачано, където мирише на кал и мокри пера, се открива семейство Коломбо. Младата Антония се грижи за четири деца и брачен партньор с увреждания. Вечната ѝ битка с несъвършенствата на света я прави горда и безкомпромисна. Тя възпитава строго единствената си щерка и я учи да разчита единствено на себе си. Малкото червенокосо момиче бързо научава значимите уроци в живота: да бъде мощна, да не се оплаква, да чете книги, да се гмурка в езерото, даже в случай че течението я завлича на дъното, да крие телефона си от майка си в кутия за обувки, а отчаянието си – там, където никой в никакъв случай не може да го откри.
Родена през 1988 година, Джулия Каминито приключва политическа философия, работи като редактор за римското издателство „ Джулио Пероне “ и сътрудничи на разнообразни периодически издания. Още с дебютния си разказ „ Голямото А “ („ Джунти “, 2016) сграбчва вниманието на публиката и печели три значими оценки: „ Багута “ и „ Джузепе Берто “ в категория „ Първа творба “ и „ Бранкати “ за „ Млади дарования “. С романа си „ Водата на езерото в никакъв случай не е сладка “ („ Бомпиани “, 2021), Каминито печели премията „ Стрега Оф “, както и влиятелната „ Кампиело “ през 2021 година.
Невъзможно е да не бъдеш сграбчен и повлечен от този неизмеримо изискан и зрял разказ. /Надя Теранова, „ Тутолибри “/
„ Всеки живот стартира с една жена, моят също… “ Така стартира тази комплицирана фамилна драма, в която, както и в живота, макар болката има място и за мигове на благополучие. На брега на античното италианско езеро Брачано, където мирише на кал и мокри пера, се открива семейство Коломбо. Младата Антония се грижи за четири деца и брачен партньор с увреждания. Вечната ѝ битка с несъвършенствата на света я прави горда и безкомпромисна. Тя възпитава строго единствената си щерка и я учи да разчита единствено на себе си. Малкото червенокосо момиче бързо научава значимите уроци в живота: да бъде мощна, да не се оплаква, да чете книги, да се гмурка в езерото, даже в случай че течението я завлича на дъното, да крие телефона си от майка си в кутия за обувки, а отчаянието си – там, където никой в никакъв случай не може да го откри.
Родена през 1988 година, Джулия Каминито приключва политическа философия, работи като редактор за римското издателство „ Джулио Пероне “ и сътрудничи на разнообразни периодически издания. Още с дебютния си разказ „ Голямото А “ („ Джунти “, 2016) сграбчва вниманието на публиката и печели три значими оценки: „ Багута “ и „ Джузепе Берто “ в категория „ Първа творба “ и „ Бранкати “ за „ Млади дарования “. С романа си „ Водата на езерото в никакъв случай не е сладка “ („ Бомпиани “, 2021), Каминито печели премията „ Стрега Оф “, както и влиятелната „ Кампиело “ през 2021 година.
Невъзможно е да не бъдеш сграбчен и повлечен от този неизмеримо изискан и зрял разказ. /Надя Теранова, „ Тутолибри “/
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ