Реаниматорите – съвременните спасители
" Иисус повдигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря ти, че ме послуша.
Аз знаех, че ти постоянно Ме слушаш; само че това споделих поради народа, който стои в близост, с цел да повярват, че Ти си Ме пратил. Като сподели това, извика със мощен глас: Лазаре, излез вън!
Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с забрадка. Исус им сподели: Разповийте го и оставете го да си иде. " /Библията, Нов Завет, Йоан, Глава XI/
Като пратеници от Бога лекарите анестезиолози и реаниматори се борят всеки ден и всяка нощ за живота на своите пациенти. Така и екипът на доктор Димитър Николаков работи дружно повече от 20 години. Те са предусещали гибелта, усещали са я покрай тях, само че в никакъв случай не са спирали да имат вяра и да пробват. Губили са човешки животи, само че и са спасявали хиляди.
А в най-трудните моменти са отправяли и те своите молебствия към Бог, също като Спасителя.
Да бъдеш избавител
„ По време на клинична гибел, ние можем да влияем върху тялото и по този начин по някакъв метод да се опитваме, в актуален метод, употребявайки актуалните способи на медицината да върнем живота на пациентите.”, споделя доктор Димитър Николаков, завеждащ клиника по Анестезиология и интензивно лекуване към УМБАЛ „ Света Анна” – София
„ Не инцидентно писмеността на анестезиолога и реаниматора е обезпечаването на проходими въздухоносни пътища, дишане и сърдечна активност. Това е основата, на която се прави реанимацията за възвръщане на пациента от положение, в което би могло да премине в биологична гибел, да се върне още веднъж към метод на живот. Много е мъчно, когато пациентът е в схващане и ние го губим. Много е мъчно, отвратително е”, добавя още той.
„ Много е тежко, когато четеш въпроса в очите на околните не може ли още нещо да се направи и на тебе ти се е желало да е можело още нещо да направиш, само че не си могъл. Много е тежко, когато прочиташ съмнение – този не можа ли да го избави, за какво не беше някой различен, който може би щеше да може”, споделя доктор Иван Вълчев, старши доктор на клиника по Анестезиология и лекуване
За вярата…
„ Не рядко се е случвало в условия на неотложност, изключително при млади пациенти, когато нещата са сериозни, макар че вършим всичко належащо и да приказваме да го подканваме, айде, можеш, молби и по този начин нататък. Имало е случай, когато си споделям айде да опитам отново за последно и тъкмо този последния опит възстановява нещата”, споделя доктор Александър Станоевски, доктор на клиника по Анестезиология и лекуване.
„ Категорично имам вяра, че има обстановки, в които точно Бог оказва помощ. Абсолютно считам, че ежедневната ни работа тук го потвърждава, тъй като доста постоянно нещата, които се случват не се подчиняват на физичните закони.”, споделя доктор Борислав Павлов – доктор, анестезиолог и реаниматор.
„ Ние сме имали пациент, който беше разгласен след доста тежка мозъчна контузия, след многократни интервенции на мозъка беше разгласен за човек, пациент, който ще остане в т. нар будна кома. Човек, който ще може само и единствено да му работят сърцето и белият дроб, без да има опция за връзка с околните. В момента това момче е обект на лекуване в нашата болница, обект на лекуване в реанимация. Това момче приказва, върви и върви и на учебно заведение. Тази вечер ще бъде и зрелостник, аз съм поканен на неговия бал”, споделя доктор Николаков.
„ Моля се на Господ да ми помогне, да ми даде сили, да ми даде психическа устойчивост, да ми даде способността да мисля трезво, да отвръщам съответно, тъй като времето е доста лимитирано и сега, в който е изгубено, всичко е безвъзвратно”, акцентира доктор Павлов.
И за гибелта, когато я усещаш близо…
„ Смъртта я посрещаме всеки ден.”, споделя доктор Николаков. „ Усеща се и няма по какъв начин да ви го опиша. Гадно възприятие. Ако, някой ви каже, че е нещо прелестно, или нещо, с което човек може да свикне – не. Не може да се свикне с това възприятие. Отвратително”, споделя доктор Борислав Павлов.
„ Труден миг, тъй като знаеш, че губиш пациента, в същото време си изтощение, макар,ч е правиш каквото е належащо.”, споделя доктор Станоевски.
„ После идва по-тежкият миг, когато би трябвало да застанем пред неговите близки и да им съобщим, че, за жалост, техният брат, татко, родител или наследник е изгубил окончателно. И това постоянно е тежко. Не на всеки от нас му проличава в този миг, само че действително всеки от нас го претърпява под някаква форма.”, прибавя доктор Иван Вълчев,
И за чудесата…
„ Преди няколко години с една родилка – младо момиче, което почина на операционната маса, само че беше реанимирана извънредно, извънредно дълго време, макар всички протоколи, макар всяко едно предписание, което споделяше, че тя е окончателно починала и тя оживя. Сърцето и потегли след 50 минути и тя излезе жива и здрава от тук, и тя, и бебето й. Няма пояснение за това. Няма пояснение такова, каквото ние можем да дадем и да звучи задоволително съответно.”, напомня си доктор Борислав Павлов.
Признава, че е голямо психо-емоционално натоварване, само че „ в действителност е хубаво”: „ Това е нещото, което ни кара да идваме тук ден след ден”.
Аз знаех, че ти постоянно Ме слушаш; само че това споделих поради народа, който стои в близост, с цел да повярват, че Ти си Ме пратил. Като сподели това, извика със мощен глас: Лазаре, излез вън!
Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с забрадка. Исус им сподели: Разповийте го и оставете го да си иде. " /Библията, Нов Завет, Йоан, Глава XI/
Като пратеници от Бога лекарите анестезиолози и реаниматори се борят всеки ден и всяка нощ за живота на своите пациенти. Така и екипът на доктор Димитър Николаков работи дружно повече от 20 години. Те са предусещали гибелта, усещали са я покрай тях, само че в никакъв случай не са спирали да имат вяра и да пробват. Губили са човешки животи, само че и са спасявали хиляди.
А в най-трудните моменти са отправяли и те своите молебствия към Бог, също като Спасителя.
Да бъдеш избавител
„ По време на клинична гибел, ние можем да влияем върху тялото и по този начин по някакъв метод да се опитваме, в актуален метод, употребявайки актуалните способи на медицината да върнем живота на пациентите.”, споделя доктор Димитър Николаков, завеждащ клиника по Анестезиология и интензивно лекуване към УМБАЛ „ Света Анна” – София
„ Не инцидентно писмеността на анестезиолога и реаниматора е обезпечаването на проходими въздухоносни пътища, дишане и сърдечна активност. Това е основата, на която се прави реанимацията за възвръщане на пациента от положение, в което би могло да премине в биологична гибел, да се върне още веднъж към метод на живот. Много е мъчно, когато пациентът е в схващане и ние го губим. Много е мъчно, отвратително е”, добавя още той.
„ Много е тежко, когато четеш въпроса в очите на околните не може ли още нещо да се направи и на тебе ти се е желало да е можело още нещо да направиш, само че не си могъл. Много е тежко, когато прочиташ съмнение – този не можа ли да го избави, за какво не беше някой различен, който може би щеше да може”, споделя доктор Иван Вълчев, старши доктор на клиника по Анестезиология и лекуване
За вярата…
„ Не рядко се е случвало в условия на неотложност, изключително при млади пациенти, когато нещата са сериозни, макар че вършим всичко належащо и да приказваме да го подканваме, айде, можеш, молби и по този начин нататък. Имало е случай, когато си споделям айде да опитам отново за последно и тъкмо този последния опит възстановява нещата”, споделя доктор Александър Станоевски, доктор на клиника по Анестезиология и лекуване.
„ Категорично имам вяра, че има обстановки, в които точно Бог оказва помощ. Абсолютно считам, че ежедневната ни работа тук го потвърждава, тъй като доста постоянно нещата, които се случват не се подчиняват на физичните закони.”, споделя доктор Борислав Павлов – доктор, анестезиолог и реаниматор.
„ Ние сме имали пациент, който беше разгласен след доста тежка мозъчна контузия, след многократни интервенции на мозъка беше разгласен за човек, пациент, който ще остане в т. нар будна кома. Човек, който ще може само и единствено да му работят сърцето и белият дроб, без да има опция за връзка с околните. В момента това момче е обект на лекуване в нашата болница, обект на лекуване в реанимация. Това момче приказва, върви и върви и на учебно заведение. Тази вечер ще бъде и зрелостник, аз съм поканен на неговия бал”, споделя доктор Николаков.
„ Моля се на Господ да ми помогне, да ми даде сили, да ми даде психическа устойчивост, да ми даде способността да мисля трезво, да отвръщам съответно, тъй като времето е доста лимитирано и сега, в който е изгубено, всичко е безвъзвратно”, акцентира доктор Павлов.
И за гибелта, когато я усещаш близо…
„ Смъртта я посрещаме всеки ден.”, споделя доктор Николаков. „ Усеща се и няма по какъв начин да ви го опиша. Гадно възприятие. Ако, някой ви каже, че е нещо прелестно, или нещо, с което човек може да свикне – не. Не може да се свикне с това възприятие. Отвратително”, споделя доктор Борислав Павлов.
„ Труден миг, тъй като знаеш, че губиш пациента, в същото време си изтощение, макар,ч е правиш каквото е належащо.”, споделя доктор Станоевски.
„ После идва по-тежкият миг, когато би трябвало да застанем пред неговите близки и да им съобщим, че, за жалост, техният брат, татко, родител или наследник е изгубил окончателно. И това постоянно е тежко. Не на всеки от нас му проличава в този миг, само че действително всеки от нас го претърпява под някаква форма.”, прибавя доктор Иван Вълчев,
И за чудесата…
„ Преди няколко години с една родилка – младо момиче, което почина на операционната маса, само че беше реанимирана извънредно, извънредно дълго време, макар всички протоколи, макар всяко едно предписание, което споделяше, че тя е окончателно починала и тя оживя. Сърцето и потегли след 50 минути и тя излезе жива и здрава от тук, и тя, и бебето й. Няма пояснение за това. Няма пояснение такова, каквото ние можем да дадем и да звучи задоволително съответно.”, напомня си доктор Борислав Павлов.
Признава, че е голямо психо-емоционално натоварване, само че „ в действителност е хубаво”: „ Това е нещото, което ни кара да идваме тук ден след ден”.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ