Как на децата да се спести стресът от коронавируса
Играта наподобява на криеница - единствено че те хващат, когато някой се изкашля от горната страна ти. Тогава вирусът те е хванал и би трябвало да идеш в изолираност. Ако излезеш и те заловен отново - умираш.
За тази игра пред организация " Ройтерс " споделя психотерапевт, който работи с деца в Лондон.
Детски психотерапевти споделят, че игрите по времето на COVID-19 към този момент включват думи, които децата преди не знаеха - пандемия, изолираност, обсада. И в случай че вирусът им предизвиква относително леки физически признаци, разпространяването му може да бъде травматично за душeвността им.
" Боя се, че може да създадем потомство деца с тревога във връзка с здравето ", споделя Нихил Чопра - доктор и татко на две девойки, който живее в Южна Англия. Четиригодишната му дъщеричка се прибирала от учебно заведение предходната седмица с думите " Може да умрем, в случай че не си мием ръцете ".
В Америка 4-годишният Ашър Хенкоф твърди, че пандемията не му въздейства. " Плюшените животни ми вършат компания и ми дават да виждам телевизия ", споделя той, описвайки, че се усеща " нервсмел " - комбинация сред нервозен и самоуверен. Майка му Александра обаче вижда, че детето ѝ е извънредно прилепено към нея, непрестанно задава въпроси за вируса и още веднъж е почнало да се изпуска през нощта.
Опасността е, че настоящето обезпокоително положение на децата може да повлияе на психическото им развиване в бъдеще, считат специалисти. " Паниката на възрастните значи, че децата ще се паникьосват също, тъй като няма да се усещат сигурни ", изяснява клиничният психолог Люси Ръсел, която води и блога за детско психологично здраве " Те са бъдещето ". " Боя се най-много от напрежението на възрастните, който ще се съобщи на децата. "
Тя показва още, че децата са по-уязвими, тъй като мозъците им още се развиват. Възможно е амигдалата - прочувствената част от мозъка, обвързвана със страха и тревогата - да реагира прекомерно мощно в стадий, в който връзката ѝ с фронталния кортекс - който дава отговор за мисленето и рационалните развой - още не е изцяло построена.
" Връзките не са мощни, по тази причина дребните деца реагират прочувствено - и мислещата част на мозъка не може да ги успокои ", споделя Ръсел. Това е работа на възрастните - родители, съседи, учители и другари.
Така че, даже за самите възрастни да е мъчно, към децата би трябвало да се сътвори чувство за предвидимост и подреденост. И тъй като мозъците им са настроени към решение на проблеми, те евентуално ще реагират добре на уверенията, че вършат каквото можем, с цел да спрат вируса - да вземем за пример, да си мият ръцете и да стоят вкъщи.
Как да се приказва с най-малките за COVID-19 - четете тук.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (1211)
За тази игра пред организация " Ройтерс " споделя психотерапевт, който работи с деца в Лондон.
Детски психотерапевти споделят, че игрите по времето на COVID-19 към този момент включват думи, които децата преди не знаеха - пандемия, изолираност, обсада. И в случай че вирусът им предизвиква относително леки физически признаци, разпространяването му може да бъде травматично за душeвността им.
" Боя се, че може да създадем потомство деца с тревога във връзка с здравето ", споделя Нихил Чопра - доктор и татко на две девойки, който живее в Южна Англия. Четиригодишната му дъщеричка се прибирала от учебно заведение предходната седмица с думите " Може да умрем, в случай че не си мием ръцете ".
В Америка 4-годишният Ашър Хенкоф твърди, че пандемията не му въздейства. " Плюшените животни ми вършат компания и ми дават да виждам телевизия ", споделя той, описвайки, че се усеща " нервсмел " - комбинация сред нервозен и самоуверен. Майка му Александра обаче вижда, че детето ѝ е извънредно прилепено към нея, непрестанно задава въпроси за вируса и още веднъж е почнало да се изпуска през нощта.
Опасността е, че настоящето обезпокоително положение на децата може да повлияе на психическото им развиване в бъдеще, считат специалисти. " Паниката на възрастните значи, че децата ще се паникьосват също, тъй като няма да се усещат сигурни ", изяснява клиничният психолог Люси Ръсел, която води и блога за детско психологично здраве " Те са бъдещето ". " Боя се най-много от напрежението на възрастните, който ще се съобщи на децата. "
Тя показва още, че децата са по-уязвими, тъй като мозъците им още се развиват. Възможно е амигдалата - прочувствената част от мозъка, обвързвана със страха и тревогата - да реагира прекомерно мощно в стадий, в който връзката ѝ с фронталния кортекс - който дава отговор за мисленето и рационалните развой - още не е изцяло построена.
" Връзките не са мощни, по тази причина дребните деца реагират прочувствено - и мислещата част на мозъка не може да ги успокои ", споделя Ръсел. Това е работа на възрастните - родители, съседи, учители и другари.
Така че, даже за самите възрастни да е мъчно, към децата би трябвало да се сътвори чувство за предвидимост и подреденост. И тъй като мозъците им са настроени към решение на проблеми, те евентуално ще реагират добре на уверенията, че вършат каквото можем, с цел да спрат вируса - да вземем за пример, да си мият ръцете и да стоят вкъщи.
Как да се приказва с най-малките за COVID-19 - четете тук.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (1211)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ