Игра на нерви с глобални и непридвидими последици. Светът сякаш

Игра на нерви с световни и непридвидими последствия. Светът като че ли полудя. Американци и руснаци се заканват като след кантар преди боксов мач, британци се чудят да смъкват ли ограниченията, до момента в който министър председателят им се пробва да се избави от поредност от кавги, включващи " иху-аху " измежду зараза и печал. ОПЕК поддържат добива на нефт на ниски равнища, с цел да подвигат цените, а Европа, положителната остаряла Европа заплаща сметката, както постоянно.

Вашингтон към този момент съобщи, че чака военна интервенция на съветската войска на територията на Украйна, нещо което Москва на думи отхвърля, само че продължава да транспортира войски. Над 150 000 бойци към този момент са ситуирани до източната граница на Украйна, а ракетни комплекси C-400 дойдоха за обучение в Беларус, тъкмо до границите с Полша и Литва.

На този декор, Държавният департамент и Пентагона привеждат в деяние американски проекти, които концентрират и нашия район . Ако се чудите какво е това бързане със стартирането на преговорния развой на Северна Македония с Европейски Съюз и американския напън върху България по тематиката, повода се крие точно тук.
Това, което политиците няма да кажат на глас е, че Вашингтон не се интересува толкоз от македонците или от нас - българите , колкото от сръбското въздействие в Скопие, зад което се крие въздействието на Москва. Както нормално, този напън се случва по присъщия за огромните страни метод - без да се занимават и ангажират с исторически, етнически и културни елементи - американците желаят бързо да се опитат да пресекат съветското въздействие в района.

Това, което политиците няма да кажат на глас е, че когато огромните прекрояват, те не се задълбочават. Историята ни учи - вижте вършиме контури на новосъздадените страни в Близкия Изток, чийто граници след разпадането на Османската империя бяха начертани по този начин, че да ги обрече на като че ли безконечни етнически, културни и исторически спорове , които до ден сегашен палят света.
Така, че когато някой през океана заприказва за потребността България да направи отстъпки пред Северна Македония , погледнете на тематиката и през тази призма. Tова е проект за разбъркване на две фигури на огромната дъска , с цел да бъдат лимитирани възможните ходове на трета фигура в по-нататъшното развиване на стратегическия конфликт.

На другия фронт е Русия. Заради анексирането на Крим, през последното десетилетие, страната е под перманентни наказания , които удариха доста грубо съветската стопанска система и стандарт на живот. С рекордния скок на петрола и газа обаче, в съветската хазна влизат пари, които отчасти обезвреждат резултата от тези наказания.
Дали това е краткотраен резултат - зависи от развиването на обстановката. Но сега глобите нямат изключително значение, което слага съветския президент в друга позиция . Именно това прави Путин толкоз непредвидим.

Това, което политиците няма да кажат на глас е, че сега дипломацията сега не реализира нищо. Стигна се до такава степен, че Русия да изиска още веднъж НАТО да напусне България и Румъния, за което авансово е ясно, че няма по какъв начин да се случи . Но събуждането на тази тематика в действителност е отговора на визитата на новия български министър председател в Скопие при започване на седмицата и безапелационната про-американска позиция на София сега. И тук няма нищо ненадейно.

Неочакваното е по линия на въпроса - ще стартират ли военни дейности в Украйна?

Неизвестно.

Какви са идващите ходове на Москва?

Неизвестно.

Ако стартират военни дейности в Украйна - ще се намеси ли НАТО?

Не.

Ще се намеси ли задгранична войска въобще?

Не.

Доколко Путин е подготвен да рискува утежняване на икономическата обстановка в Русия?

Неизвестно.

Може ли Путин да убеди бързо съветското общество в потребността от такава война?

Много мъчно.

Доколко американците са подготвени да наложат най-тежките наказания като изключването от системата за банкови парични разплащания SWIFT?

Неизвестно.

Доколко американците и Европа са готови да понесат още по-високи цени на нефт и газ?

Неизвестно.

Това има ли възпираща роля сега за Европа?

Да.

От цялата тази плетеница на въпроси с изчезнал отговор, София би трябвало да работи умно и без нервност. Забравяйки думите на Чърчил, че " българският народ не е в положение да предложи на международната история нищо друго с изключение на посредствени политици, които през всяка нова генерация го водят към нови и нови провали ".
Това звучи вкусно и изцяло покрива нихилистичната визия, че сме дребна страна и от нас нищо не зависи. Но в историческа вероятност това изказване е надълбоко неправилно. Още от времената, в които списание " ТАЙМ " сложи цар Борис III на корицата си на 20 януари 1941 със заглавие: " Царят пред съдбоносен избор ". Просто в интервал на международна рецесия, ролята на България внезапно нараства.

И положителната вест тук е, че съдбовният избор на България от дълго време е изработен. Въпросът е да минем през тази рецесия оптимално умно и с мисъл в случай че не какво ще спечелим, то какво не би трябвало да губим. Ето това към този момент ще е същинското тестване пред българските ръководещи.