Мултимилионерът Игнат Канев: Много труд, млада жена и нашенско вино ме държат във форма
Игнат Христов Кънев е роден на 6 октомври 1926 година в с. Горно Абланово, Русенска област. Занимава се и с търговия на коли. Става представител на „ General Motors “ и продава хиляди коли и камиони. За сполучливия си бизнес той е поканен персонално от президента на компанията на вечеря в Детройт. Собственик е на 6 голф стадиони и огромна строителна компания в Канада. Управител е на благотворителна фондация, носеща неговото име.[1][6] Богатството му се прави оценка на над 1 млрд $. Въпреки че живее в Канада от доста години, той поддържа мощна връзка с България. През 2003 година като самопризнание за приноса му Игнат Канев е бил определен за почетен консул на Република България в Мисисага. " Стандарт " направи забавно изявление с предприемача. Вижте какво показа той пред тях:
- Господин Канев, идвате от срещи с президента Румен Радев, министъра на външните работи Екатерина Захариева и омбудсмана Мая Манолова. Какво си казахте?
- Поздравих и президента, и министъра на външните работи, и омбудсмана за работата, която правят в всекидневието, с цел да подобрят живота и стандарта в България. Всички те влагат труда си в тази тенденция. Вие към този момент сте в Европейската общественост и се движите в тия страни, които са основали обичаи.
- Така е, само че за какво, съгласно Вас, към този момент 28 години ние, българите, не успяхме някак си да се оправим?
- Ще се оправите. За страдание има доста отрицателни детайли в тази страна, които работят против това.
- Кои са те?
- Ами не желая да ви ги споделям аз. Примерно - юридически проблеми, правосъдна система. Говорете с омбудсмана, тя ще ви каже какво ви липсва, това й е работата. Вие би трябвало да се преценявате с останалите страни на Европейската общественост, да гледате Германия и Австрия какво правят. Копирайте от тях, това е най-лесно, в този момент към този момент сте в един панер дренки. Каквото научите от тях, ще бъде доста добре. Знаете, че Германия и Австрия бяха разрушени по време на Втората международна война. После те не чакаха помощ от Господ, а каквото сътвориха, го направиха с работа. И добра система имаха на работа, и управление. Рибата се вмирисва откъм главата, не от опашката.
- Като идвате през несъмнено време в България, намирате ли тук смяна, виждате ли разлика?
- Разбира се, че намирам. Промяна е, че хората към този момент не са вързани в кошарата, те са свободни да пътуват където желаят. Свободата е нещо свещено. Никой не би трябвало да те лимитира къде ще отидеш и какво ще правиш. Кой каквото желае и има опция да го прави, да го прави. Ето, при нас в Канада идват българи, отиват си, връщат се. Имаме замяна на хора и хрумвания със света, който е по-напреднал от нас. Напредналите страни имат по-голям опит в промишлеността, в политиката, в стопанската система, в ръководството, дано да се учим от тях. България не е назадничава, а една доста културна страна. Българите сме в спътника и пеем, пеем доста хубаво дори.
- Така е, щом имаме подобен мощен и устойчив ген като Вашия. Знае се, че още на 14 години сте емигрирал от Русе в Австрия, тогава Германия, с цел да работите като общ аграрни служащ. Имал сте един чифт обувки, а в този момент сте милиардер....
- Имал съм един чифт цървули, в никакъв случай не съм имал обувки преди време.
- Как намерихте куража тогава да го извършите? Свободата ли беше претекстът, който Ви водеше?
- Имаше претекст. Германия тогава беше в силата си, огромна агитация се правеше, през 1941-2 имаме към 500 000 българи, които работеха в Райха. Така че българите научиха доста, само че за жалост тези, които живяха през тези години на Запад, измряха.
- През 1951 година от Германия сте отпътували за Канада, където живеете и до през днешния ден. Сега доста младежи потеглят в чужбина да учат, какво ще им кажете?
- Нека да отиват и да се връщат в България. Ей го, аз пристигнах тук, оказвам помощ с каквото мога. И доста хора по този начин ще създадат. Много българчета учат в Америка, в Канада, Германия, Франция, не могат всички те да останат там. Ще се върнат. Така, както е направила министърът на външните работи Екатерина Захариева - тя е учила също в чужбина, само че се е върнала тук и в този момент прави доста добра работа. Опитна е, знае.
- Каква е тайната на триумфа, от Господ ли идва или от доста работа?
- С пет $ в джоба пристигнах в Канада. Съдбата не можеш да я избегнеш. Така Господ е споделил да бъде. Аз съм доста удовлетворен. Мисля, че един човек, с цел да прогресира, би трябвало да има доста детайли. Това не се прави с една част, а от доста елементи. Човекът би трябвало доста работи, да научи, да изпита, да тества, да покаже и да свърши. Да постигнеш това, което мислиш и мечтаеш, са нужни единствено неизменност и труд. И да мислиш какво правиш. Не може единствено да си мислиш - щом стана богат, ще седна на стола да пия. Така не се става богат.
- Защо се захванахте със строителство?
- Защото не знаех ни една дума на британски, а в строителството няма потребност да приказваш, а да работиш. Като пристигнах в Канада и започнах да работя в строителството, видях, че хората имат потребност от жилища и няма потребност да правиш агитация. Има потребност единствено да работиш и да дадеш на хората хубави жилища за парите, които са платили.
- Вярно ли е, че когато сте почнал работа, сте си носил сандвич от у дома, с цел да спестявате?
- Разбира се. Не съм сядал на маса да се храня 25 години, все бързам, хапвам в придвижване, нямам време. Ценя всеки цент, тъй като е изкаран с труд. Наведох се за един цент в аероплан, с цел да го взема. Като видя на градежа един пирон, се привеждам да го взема, тъй като той коства пари, той би трябвало да се направи, би трябвало да го изкопаеш от мината, да го изкараш, да го създадеш. И виждаш по какъв начин го хвърля служащият, тъй като и той работи, бърза, няма време да се наведе да го вземе, а не, че е небрежен.
- В какъв брой часа отивате на работа?
- Всеки ден в седем часа сутринта. Работя до обед, а следобяд играя голф. И това го върша седем дни в седмицата.
- Какво ще кажете на българските бизнесмени, по какъв начин се прави сполучлив бизнес?
- Познавам доста предприемачи, които са доста сполучливи хора. Братя Бобокови да вземем за пример са пристигнали от едно забутано село, те подвигнаха стандарта освен на селото си, само че и стандарта на Русе, стандарта на България. И с нефт, и с олио, и с виновност. Купувам виновност от тях за Канада. Пия българско вино и затуй съм добре. Е, и тъй като се трудя.
- Какво са за Вас парите?
- Парите са в работа на индивида, това е замяна на стока, на отзиви. Който ги е измислил, е бил умен човек.
- Като заминахте преди време, след това какъв брой години не сте се прибирал в България?
- 27 години. Майка ми колкото сълзи е изплакала, можела е един канал да изпълни.
- Говорите български съвсем без акцент, а от 66 години живеете в Канада. Явно сте от хората, които не са не запомнили родния език?
- Как да се не помни! Аз съм българин. Когато дойдат някои българи при мен да работят в Канада, след два месеца към този момент смесват български с британски думи. И им споделям: " Когато си приказваме по телефона и в случай че чуя една дума на британски от вас, незабавно преустановявам диалога ". Казват ми: " Извинявайте, господин Канев, незабавно ще си оправя българския. " Вкъщи приказваме единствено на български език със брачната половинка ми Диди, дъщерите ми Кристина-Мария и Анна-Мария, двете ми внучета.
- Как се чувствате като единственият българин, притежател на медал за щедрост от кралицата на Англия Елизабет Втора?
- Аз съм притежател, както и моята брачна половинка. Имаме два сребърни медала от кралицата. Носител съм на ордена на Канада и ордена на Онтарио. Аз съм предприемач на Канада. Всички медали владея, няма повече за мен.
- Тук, в България, несъмнено има...
- Аз имам най-важният - медал " Стара планина ". Получих го през 2002 година, президентът ми го връчи. Обичам хората, без хората живее ли се, нали това сме всички дружно.
- Кое възприятие е по-силно у вас - на жителя на света или на българина?
- Мисля, че би трябвало да си горделив първо, че си какъвто си, да не мислиш - аз пребивавам в чужбина и ще бъда някой различен. Българин си се родил, подобен ще бъдеш. Птичето е малко, само че има ум да знае къде му е мястото.
- Какво желаете да кажете на българите?
- Да се трудят, да гледат фамилиите си, което е най-важно. Да не пушат, тъй като като тровиш себе си, тровиш и хората към себе си, а фамилията ти е най-близко и най-вече страда от това. И да се усещат горди от това, което са.
- Вие сте на 91 година, а изглеждате много по-млад и цялостен с сила. На какво го дължите?
- Първо, имам млада младоженка. Второ, съм ангажиран доста, нямам време да остарявам, аз съм доста деен.
Интервю на от Даниела Казанджиева и Антония Кюмюрджиева, " Стандарт "
- Господин Канев, идвате от срещи с президента Румен Радев, министъра на външните работи Екатерина Захариева и омбудсмана Мая Манолова. Какво си казахте?
- Поздравих и президента, и министъра на външните работи, и омбудсмана за работата, която правят в всекидневието, с цел да подобрят живота и стандарта в България. Всички те влагат труда си в тази тенденция. Вие към този момент сте в Европейската общественост и се движите в тия страни, които са основали обичаи.
- Така е, само че за какво, съгласно Вас, към този момент 28 години ние, българите, не успяхме някак си да се оправим?
- Ще се оправите. За страдание има доста отрицателни детайли в тази страна, които работят против това.
- Кои са те?
- Ами не желая да ви ги споделям аз. Примерно - юридически проблеми, правосъдна система. Говорете с омбудсмана, тя ще ви каже какво ви липсва, това й е работата. Вие би трябвало да се преценявате с останалите страни на Европейската общественост, да гледате Германия и Австрия какво правят. Копирайте от тях, това е най-лесно, в този момент към този момент сте в един панер дренки. Каквото научите от тях, ще бъде доста добре. Знаете, че Германия и Австрия бяха разрушени по време на Втората международна война. После те не чакаха помощ от Господ, а каквото сътвориха, го направиха с работа. И добра система имаха на работа, и управление. Рибата се вмирисва откъм главата, не от опашката.
- Като идвате през несъмнено време в България, намирате ли тук смяна, виждате ли разлика?
- Разбира се, че намирам. Промяна е, че хората към този момент не са вързани в кошарата, те са свободни да пътуват където желаят. Свободата е нещо свещено. Никой не би трябвало да те лимитира къде ще отидеш и какво ще правиш. Кой каквото желае и има опция да го прави, да го прави. Ето, при нас в Канада идват българи, отиват си, връщат се. Имаме замяна на хора и хрумвания със света, който е по-напреднал от нас. Напредналите страни имат по-голям опит в промишлеността, в политиката, в стопанската система, в ръководството, дано да се учим от тях. България не е назадничава, а една доста културна страна. Българите сме в спътника и пеем, пеем доста хубаво дори.
- Така е, щом имаме подобен мощен и устойчив ген като Вашия. Знае се, че още на 14 години сте емигрирал от Русе в Австрия, тогава Германия, с цел да работите като общ аграрни служащ. Имал сте един чифт обувки, а в този момент сте милиардер....
- Имал съм един чифт цървули, в никакъв случай не съм имал обувки преди време.
- Как намерихте куража тогава да го извършите? Свободата ли беше претекстът, който Ви водеше?
- Имаше претекст. Германия тогава беше в силата си, огромна агитация се правеше, през 1941-2 имаме към 500 000 българи, които работеха в Райха. Така че българите научиха доста, само че за жалост тези, които живяха през тези години на Запад, измряха.
- През 1951 година от Германия сте отпътували за Канада, където живеете и до през днешния ден. Сега доста младежи потеглят в чужбина да учат, какво ще им кажете?
- Нека да отиват и да се връщат в България. Ей го, аз пристигнах тук, оказвам помощ с каквото мога. И доста хора по този начин ще създадат. Много българчета учат в Америка, в Канада, Германия, Франция, не могат всички те да останат там. Ще се върнат. Така, както е направила министърът на външните работи Екатерина Захариева - тя е учила също в чужбина, само че се е върнала тук и в този момент прави доста добра работа. Опитна е, знае.
- Каква е тайната на триумфа, от Господ ли идва или от доста работа?
- С пет $ в джоба пристигнах в Канада. Съдбата не можеш да я избегнеш. Така Господ е споделил да бъде. Аз съм доста удовлетворен. Мисля, че един човек, с цел да прогресира, би трябвало да има доста детайли. Това не се прави с една част, а от доста елементи. Човекът би трябвало доста работи, да научи, да изпита, да тества, да покаже и да свърши. Да постигнеш това, което мислиш и мечтаеш, са нужни единствено неизменност и труд. И да мислиш какво правиш. Не може единствено да си мислиш - щом стана богат, ще седна на стола да пия. Така не се става богат.
- Защо се захванахте със строителство?
- Защото не знаех ни една дума на британски, а в строителството няма потребност да приказваш, а да работиш. Като пристигнах в Канада и започнах да работя в строителството, видях, че хората имат потребност от жилища и няма потребност да правиш агитация. Има потребност единствено да работиш и да дадеш на хората хубави жилища за парите, които са платили.
- Вярно ли е, че когато сте почнал работа, сте си носил сандвич от у дома, с цел да спестявате?
- Разбира се. Не съм сядал на маса да се храня 25 години, все бързам, хапвам в придвижване, нямам време. Ценя всеки цент, тъй като е изкаран с труд. Наведох се за един цент в аероплан, с цел да го взема. Като видя на градежа един пирон, се привеждам да го взема, тъй като той коства пари, той би трябвало да се направи, би трябвало да го изкопаеш от мината, да го изкараш, да го създадеш. И виждаш по какъв начин го хвърля служащият, тъй като и той работи, бърза, няма време да се наведе да го вземе, а не, че е небрежен.
- В какъв брой часа отивате на работа?
- Всеки ден в седем часа сутринта. Работя до обед, а следобяд играя голф. И това го върша седем дни в седмицата.
- Какво ще кажете на българските бизнесмени, по какъв начин се прави сполучлив бизнес?
- Познавам доста предприемачи, които са доста сполучливи хора. Братя Бобокови да вземем за пример са пристигнали от едно забутано село, те подвигнаха стандарта освен на селото си, само че и стандарта на Русе, стандарта на България. И с нефт, и с олио, и с виновност. Купувам виновност от тях за Канада. Пия българско вино и затуй съм добре. Е, и тъй като се трудя.
- Какво са за Вас парите?
- Парите са в работа на индивида, това е замяна на стока, на отзиви. Който ги е измислил, е бил умен човек.
- Като заминахте преди време, след това какъв брой години не сте се прибирал в България?
- 27 години. Майка ми колкото сълзи е изплакала, можела е един канал да изпълни.
- Говорите български съвсем без акцент, а от 66 години живеете в Канада. Явно сте от хората, които не са не запомнили родния език?
- Как да се не помни! Аз съм българин. Когато дойдат някои българи при мен да работят в Канада, след два месеца към този момент смесват български с британски думи. И им споделям: " Когато си приказваме по телефона и в случай че чуя една дума на британски от вас, незабавно преустановявам диалога ". Казват ми: " Извинявайте, господин Канев, незабавно ще си оправя българския. " Вкъщи приказваме единствено на български език със брачната половинка ми Диди, дъщерите ми Кристина-Мария и Анна-Мария, двете ми внучета.
- Как се чувствате като единственият българин, притежател на медал за щедрост от кралицата на Англия Елизабет Втора?
- Аз съм притежател, както и моята брачна половинка. Имаме два сребърни медала от кралицата. Носител съм на ордена на Канада и ордена на Онтарио. Аз съм предприемач на Канада. Всички медали владея, няма повече за мен.
- Тук, в България, несъмнено има...
- Аз имам най-важният - медал " Стара планина ". Получих го през 2002 година, президентът ми го връчи. Обичам хората, без хората живее ли се, нали това сме всички дружно.
- Кое възприятие е по-силно у вас - на жителя на света или на българина?
- Мисля, че би трябвало да си горделив първо, че си какъвто си, да не мислиш - аз пребивавам в чужбина и ще бъда някой различен. Българин си се родил, подобен ще бъдеш. Птичето е малко, само че има ум да знае къде му е мястото.
- Какво желаете да кажете на българите?
- Да се трудят, да гледат фамилиите си, което е най-важно. Да не пушат, тъй като като тровиш себе си, тровиш и хората към себе си, а фамилията ти е най-близко и най-вече страда от това. И да се усещат горди от това, което са.
- Вие сте на 91 година, а изглеждате много по-млад и цялостен с сила. На какво го дължите?
- Първо, имам млада младоженка. Второ, съм ангажиран доста, нямам време да остарявам, аз съм доста деен.
Интервю на от Даниела Казанджиева и Антония Кюмюрджиева, " Стандарт "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ