Иглолистните гори в България загиват
Иглолистните гори в България умират. Нападнати от корояд, изсъхват от ден на ден гори в планините към София, Перник, Кюстендил и в други елементи на страната. Природно злополучие ли е загиването на боровете или неверна държавна политика? Стоян Георгиев търси отговора.
Иглолистните гори умират с невиждани темпове, а броят на инфектираните от корояд дървета нараства с всеки минал месец.
„ Това е развой, който върви в целия свят. В цяла Европа, Русия, Америка. Освен че имаме налични иглолистни култури с висока плътност на нетипична височина, имаме такива климатични фактори като засушаването, високи температури. Това пък към този момент понижава устойчивостта на дърветата”, изясни инж. Дамян Дамянов, шеф на Югозападно държавно дружество.
Между 12 и 15 милиона декара е площта на иглолистните гори в България. В планините към София процесът може да промени метода, по който наподобяват планините и цялата природа. От 53 хиляди кубически метра инфектирана дървесина през 2012 година, единствено през първите 6 месеца на 2017 починалите дървета към този момент се равняват на 400 000 кубически метра дървесина.
„ Близо една четвърт от българската гора може да загине. Проблемът с короядите и всеобщите провали, които вършат, произлиза от това, че от едно семейство корояди основават потомство от 60 дребни ларви, като тази бялата ларва, като порастват за 1-2 месеца до млади корояди и от тези 60 корояда могат да зародят нови 60 по 60 – 3600 корояда.
При първото потомство е инфектирано едно дърво, при последващо 10, а по-следващо 100, а на третото потомство към този момент имаме 10 хиляди дървета. Тоест към края на годината от едно дърво може да са инфектирани нови 10 хиляди дървета”, изясни Александър Дунчев.
Гибелта на иглолистните гори към София, Самоков Перник и Кюстендил е част от развой, почнал преди 200 години. Вместо борове, планините и даже полята били естествени букови и дъбови гори.
Българите отглеждали милиони тревопасни животни и изсекли дъбовете и буковете, с цел да основат пасища, само че без дървета почнала ерозията.
„ От фото фотосите, които аз персонално като студент съм гледал, на доста места това са напълно оголени площи с ровини от ерозията”, сподели Дамян Дамянов.
През 50-те години на XX век стартира всеобщо залесяване.
Ето по какъв начин наподобява Лозенската планина през 1950-та година:
А това е същото място 60 години по-късно:
Стотици хиляди хора с ръце и лопати залесили милиони декари борове. Голяма част на нетипичната за тях надморска височина под 1000 метра.
„ Целта на тези всеобщи залесявания през предишния век е било да се спре процеса на ерозия, да се стабилизира почвения пласт, като тези култури са били планувани като интензивни култури, които след 40 години да бъдат отсечени и да тръгне естествената гора. За страдание този интервал 1980 – 2005-2006 е изтърван”, изясни Дамян Дамянов.
„ В случая, с цел да тръгне широколистната гора е належащо да има задоволително светлина. За да има задоволително светлина, е належащо да се разреди гората. Както се е случило в тази част и се вижда, че са тръгнали дребни дъбчета, чиито жълъдчета са докарани от птиците. Реално дъбовата и буковата гора се разселва от животните – от птиците”, добави Дунчев.
Да са отгледани горите на езика на лесовъдите значи да се сътвори условия под изкуствено залесената иглолистна гора да тръгне естествена широколистна гора, която да размени иглолистната. Така е трябвало да се случи и в гората в Плана планина.
„ Това е една 40-годишна просвета, основана от локалните хора, извънреден труд. Като са били залесени почти 500 фиданки на 1 декар. И в този момент, след 40 години, гората е извънредно гъста. Структурата на гората е извънредно нестабилна, дърветата се конкурират едно с друго и са извънредно удобни за набези от корояди, защото короядите атакуват слабите дървета. След като стабилизират и обогатят почвата изкуствените гори би трябвало да се разредят към 30 години след залесяването”, сподели Александър Дунчев.
Парадоксално е, че на фона на големия стопански интерес към дърводобива, по този начин жизненонеобходима сеч не се случва.
Проблемът е, че в младите гори не могат да си създадат облагите, дърводобива, които се вършат в старите гори, по тази причина такива млади култури остават неотгледани, а старите биват употребявани по-интензивно. За да спасим иглолистните култури, които са били залесени с доста значима цел, да се спре ерозията да се укрепят водосборите на язовирите, ние би трябвало да отгледаме тези гори”, сподели Александър Дунчев.
„ Ние работим към този момент в посока увеличаване на мощностите за широколистни фиданки за там, където няма естествено възпроизводство, както е тук, т.е. не е тръгнала естествено да се възпроизвежда гората, да вършим изкуствено залесяване”, изясни Дамянов.
Изчезването на иглолистните гори в ниските планини към София е въпрос на време. От страната зависи дали на тяхно място ще се върнат естествените букови и дъбови гори.
-->
Иглолистните гори умират с невиждани темпове, а броят на инфектираните от корояд дървета нараства с всеки минал месец.
„ Това е развой, който върви в целия свят. В цяла Европа, Русия, Америка. Освен че имаме налични иглолистни култури с висока плътност на нетипична височина, имаме такива климатични фактори като засушаването, високи температури. Това пък към този момент понижава устойчивостта на дърветата”, изясни инж. Дамян Дамянов, шеф на Югозападно държавно дружество.
Между 12 и 15 милиона декара е площта на иглолистните гори в България. В планините към София процесът може да промени метода, по който наподобяват планините и цялата природа. От 53 хиляди кубически метра инфектирана дървесина през 2012 година, единствено през първите 6 месеца на 2017 починалите дървета към този момент се равняват на 400 000 кубически метра дървесина.
„ Близо една четвърт от българската гора може да загине. Проблемът с короядите и всеобщите провали, които вършат, произлиза от това, че от едно семейство корояди основават потомство от 60 дребни ларви, като тази бялата ларва, като порастват за 1-2 месеца до млади корояди и от тези 60 корояда могат да зародят нови 60 по 60 – 3600 корояда.
При първото потомство е инфектирано едно дърво, при последващо 10, а по-следващо 100, а на третото потомство към този момент имаме 10 хиляди дървета. Тоест към края на годината от едно дърво може да са инфектирани нови 10 хиляди дървета”, изясни Александър Дунчев.
Гибелта на иглолистните гори към София, Самоков Перник и Кюстендил е част от развой, почнал преди 200 години. Вместо борове, планините и даже полята били естествени букови и дъбови гори.
Българите отглеждали милиони тревопасни животни и изсекли дъбовете и буковете, с цел да основат пасища, само че без дървета почнала ерозията.
„ От фото фотосите, които аз персонално като студент съм гледал, на доста места това са напълно оголени площи с ровини от ерозията”, сподели Дамян Дамянов.
През 50-те години на XX век стартира всеобщо залесяване.
Ето по какъв начин наподобява Лозенската планина през 1950-та година:
А това е същото място 60 години по-късно:
Стотици хиляди хора с ръце и лопати залесили милиони декари борове. Голяма част на нетипичната за тях надморска височина под 1000 метра.
„ Целта на тези всеобщи залесявания през предишния век е било да се спре процеса на ерозия, да се стабилизира почвения пласт, като тези култури са били планувани като интензивни култури, които след 40 години да бъдат отсечени и да тръгне естествената гора. За страдание този интервал 1980 – 2005-2006 е изтърван”, изясни Дамян Дамянов.
„ В случая, с цел да тръгне широколистната гора е належащо да има задоволително светлина. За да има задоволително светлина, е належащо да се разреди гората. Както се е случило в тази част и се вижда, че са тръгнали дребни дъбчета, чиито жълъдчета са докарани от птиците. Реално дъбовата и буковата гора се разселва от животните – от птиците”, добави Дунчев.
Да са отгледани горите на езика на лесовъдите значи да се сътвори условия под изкуствено залесената иглолистна гора да тръгне естествена широколистна гора, която да размени иглолистната. Така е трябвало да се случи и в гората в Плана планина.
„ Това е една 40-годишна просвета, основана от локалните хора, извънреден труд. Като са били залесени почти 500 фиданки на 1 декар. И в този момент, след 40 години, гората е извънредно гъста. Структурата на гората е извънредно нестабилна, дърветата се конкурират едно с друго и са извънредно удобни за набези от корояди, защото короядите атакуват слабите дървета. След като стабилизират и обогатят почвата изкуствените гори би трябвало да се разредят към 30 години след залесяването”, сподели Александър Дунчев.
Парадоксално е, че на фона на големия стопански интерес към дърводобива, по този начин жизненонеобходима сеч не се случва.
Проблемът е, че в младите гори не могат да си създадат облагите, дърводобива, които се вършат в старите гори, по тази причина такива млади култури остават неотгледани, а старите биват употребявани по-интензивно. За да спасим иглолистните култури, които са били залесени с доста значима цел, да се спре ерозията да се укрепят водосборите на язовирите, ние би трябвало да отгледаме тези гори”, сподели Александър Дунчев.
„ Ние работим към този момент в посока увеличаване на мощностите за широколистни фиданки за там, където няма естествено възпроизводство, както е тук, т.е. не е тръгнала естествено да се възпроизвежда гората, да вършим изкуствено залесяване”, изясни Дамянов.
Изчезването на иглолистните гори в ниските планини към София е въпрос на време. От страната зависи дали на тяхно място ще се върнат естествените букови и дъбови гори.
-->
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ