Детето има право на грешки, рискове ... и родител, който не го пази от всички неравности
Идва моментът, когато през лятната почивка децата поемат на разнообразни пътешествия - отиват на посетители при баба и дядо, прекарват свободното време на лагер или на дневна развлекателна занималня. А родителите остават у дома да работят... и да се тормозят какво може да се случи.
Родителските страхове са естествени и разбираеми, само че би трябвало да са в допустими рамки. Кога те излизат отвън границите на естественото, дали става дума за тревога или за свръхконтрол - по тези въпроси " Детски Дневник " беседва с психолозите и психотерапевти Мариела Михайлова-Стефанова и Людмил Стефанов. Двамата дружно основават психологическия център " Аз и Ние ", а в ежедневната си частна процедура работят с деца и фамилии, водят обучителни семинари с учители и родители.
Какви са най-честите страхове на родителите, когато децата прекарват дълго време на открито?
Мариела Михайлова-Стефанова: Страховете са свързани най-често с живота, здравето и сигурността, както и с паниката дали детето ще се оправи единствено в някаква нова и предизвикателна обстановка. Днешните родители са все по-малко склонни да оставят децата си сами на открито. Това се отнася повече за живеещите в по-големите обитаеми места, където хората не се познават, тъй като се поражда чувството, че няма на кого да се разчита.
Преди време 6-7 годишните деца бяха пускани умерено да се забавляват измежду природата. Сега за множеството родители това наподобява немислимо. При неотдавна направени проучвания на публичното мнение във Англия се оказва, че 43% от хората считат, че децата може да излизат сами от къщи едвам след 14 годишна възраст, а за 30% тази позволена възраст е даже 16 години. Разбира се, подтекстът, в който живеем през днешния ден, е доста друг.
От какво се опасяват родителите в другите детски възрасти?
Людмил Стефанов: На първо място, страхът на родителя за детето е нещо напълно естествено. Той е неразделна част от ролята му, само че е значимо да си даде сметка дали е здравословен или не. От значително значение е да му имат доверие, че то може да се оправи единствено или да потърси помощ от други възрастни.
Понякога страховете са несъразмерно мощни по отношение на действителните закани към детето. Когато бебето е малко тревожният родител ревизира дали то диша през нощта, обръща огромно внимание на стерилността и качеството на храната, даже не разрешава никой да се приближава до него.
След това се появява страха да пусне детето си на детска градина, а той става неприятелски и разпитва детето си в елементи дали всичко е наред по метод, който го напряга. Когато тръгне на учебно заведение, родителят се тормози по какъв начин то ще се оправя, какви ще са приятелите му, дали няма да бъде унизено от съучениците или учителите си. В юношеството паниките са свързани с избора на сътрудник и злоупотребата с алкохол и опиати.
Разбира се, всичко изброено се прави под формата на грижа и наподобява на демонстрация на родителска обич и може да се дефинира с известната метафора " задушаваща прегръдка ". Така той може да блокира развиването и израстването на детето си, да сложи бариера пред неговата самостоятелност и да го направи подвластно. Свръхобгрижените и подвластни деца стават от ден на ден в последно време.
© Личен списък
Психотерапевтите Мариела Михайлова-Стефанова и Людмил Стефанов
Как бихте посъветвали родителите да се оправят с тревогата си, когато децата са надалеч от у дома през ваканцията?
Мариела Михайлова-Стефанова: Когато сме родители, едно от най-големите провокации е да осъзнаем, че това да се тревожим е част от родителстването и с времето да се научим да управляваме личната си тревога. Разбира се, в случай че не става дума за патологичната тревога.
Ако имаме потребност от някакви съответни дейности, които да ни успокоят, може да си зададем въпроса: " Какво ще ме накара да съм по-спокоен, до момента в който детето ми е при баба и дядо? ", да вземем за пример. Може това да е разбирането, че там то ще се срещне с друг метод на живот и по този начин ще обогати опита си или желанието да развие връзката си с други значими възрастни. Също би могло да бъде договаряне с бабата и дядото за съблюдаване на избрани правила.
Когато детето ни е на е лятно учебно заведение, да вземем за пример, можем да търсим противоположна връзка от учителите, да споделяме терзанията си с други родители, да бъдем чувствителни към настроенията на детето си. Можем да беседваме с него по какъв начин е минал денят му и да споделим какво на нас ни си е случило. Важно е родителите да си припомнят, че когато детето има проблем, то ще ни каже или ще ни покаже, че нещо се случва.
Откъде идват страховете на родителите?
Людмил Стефанов: Неестествено мощните страхове на родителите, за които приказваме тук, се коренят в личното им детство. Както и от информацията за света, в който живеем.
Как най-често се демонстрират?
Людмил Стефанов: Най-често родителите демонстрират страховете си като лимитират децата си за неща, за които душевен детето към този момент е готово. Например, всички деца от класа вървят сами до учебно заведение, а него го води възрастен.
Причините за тази прекомерна нерешителност най-често не се схващат от родителите, тъй като коренът ѝ е в тяхното лично детство. Ето образец от практиката: една майка прекалено много се тревожи от това по какъв начин се усеща детето ѝ в детската градина. Това напрежение се предава и на самото дете, и на учителките. Детето плаче съвсем постоянно, когато го водят на градина, а учителките виждат недоверието на майката и недоволстват против нея, което рефлектира и върху детето. В консултацията с майката се оказа, че самата тя е претърпяла заметресение в детската градина по време на следобедния сън, когато е била на 3 години. Учителките и децата са реагирали под паника. Такива страхове са надълбоко изтласкани и мъчно могат да бъдат осъзнати без професионална помощ. Те съставляват същинския несъзнаван претекст за страховете на майката от това, какво ли се случва с детето, когато отиде на детска градина.
Как да реагират родителите на желанието на децата да са независими по време на фамилната почивка - да се движат сами в курортното населено място или да излизат с деца, които родителите не познават?
Мариела Михайлова-Стефанова: Родителската роля съдържа отговорността да сме фокусирани върху страховете на децата си и да ги поддържаме да минават през тях. Както и да не прехвърляме личните си страхове върху деца ни. Това, което може да даде релативно успокоение на децата и родителите е ясната рамка. Когато децата са по-малки, границите се задават от родителя, когато са тинейджъри решенията се взимат дружно с тях.
Ако сте на море и преценявате, че детето ви е готово да си купува сладолед единствено, може първо да отидете дружно. По пътя да му обясните по какъв начин да се ориентира, с цел да се върне на вярното място, къде да си държи парите, т.е. да го научите по какъв начин това се прави. Втория път дано то да ви заведе и купи сладолед. Третия път го пуснете единствено и като се върне поговорите по какъв начин се е чувствало, какво му е било елементарно и какво мъчно. Поощрете го за нещата, с които се е справило и обмислете дружно разновидности по какъв начин да премине идващия път през компликациите.
Ако порасналите ви девойки и момчета желаят да отидат на ваучър на плажа, си спомнете вашето тинейджърство - по какъв начин живеехте тогава, по какъв начин се чувствахте, с какво искахте да експериментирате. Това ще ви помогне да бъдете по-свързани с интервала на юношеството и по-емпатични към децата си. Споделете вашите потребности като родители в тази обстановка и чуйте техните. Заедно създайте решение, което да удовлетворява потребностите и на двете страни.
И не забравяйте - животът не е задал предписание, че това, което ни се е случило на нас като деца и тинейджъри, ще се случи на нашите деца. Най-често децата ни минават през други провокации, разнообразни от нашите.
Как се отразява несъразмерната тревога върху децата?
Людмил Стефанов: Определено отрицателно. Тези последствия от свръхтревожност на родителите се претърпяват освен в интервала на детството, само че и в този на младия възрастен, който към този момент е независим. Представете си, да вземем за пример, че майката се обажда всеки ден по телефона и споделя: " Как си? Искам единствено да схвана дали си добре. Непрекъснато се безпокоя за теб. " Дали детето или младият възрастен ще се почувства по-добре от това или по-зле? Отговорът е явен.
Твърде тревожните родители не разрешават на детето да прави независими стъпки и да се развива. За да се усеща то в положително положение, е належащо да има право на неточности, да поема опасности, да претърпява отрицателните реакции на близките. То има потребност от родител, който го поддържа, утешава и стои на негова страна, а не от подобен, който желае да го защищити от всички неравности по житейския му път.
Как може това положение да се управлява?
Мариела Михайлова-Стефанова: Първата стъпка е родителят да осъзнае, че неговата тревога е прекомерно висока на фона на загрижеността на останалите родители и че тя не го прави по-добър родител. Разбира се, когато тя е прекомерно висока и родителите не могат да се оправят сами, е добре да потърсят консултация със експерт, с цел да се открият корените на личното му съмнение към света и хората.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Ваканция, ура 2019 (37)
Родителските страхове са естествени и разбираеми, само че би трябвало да са в допустими рамки. Кога те излизат отвън границите на естественото, дали става дума за тревога или за свръхконтрол - по тези въпроси " Детски Дневник " беседва с психолозите и психотерапевти Мариела Михайлова-Стефанова и Людмил Стефанов. Двамата дружно основават психологическия център " Аз и Ние ", а в ежедневната си частна процедура работят с деца и фамилии, водят обучителни семинари с учители и родители.
Какви са най-честите страхове на родителите, когато децата прекарват дълго време на открито?
Мариела Михайлова-Стефанова: Страховете са свързани най-често с живота, здравето и сигурността, както и с паниката дали детето ще се оправи единствено в някаква нова и предизвикателна обстановка. Днешните родители са все по-малко склонни да оставят децата си сами на открито. Това се отнася повече за живеещите в по-големите обитаеми места, където хората не се познават, тъй като се поражда чувството, че няма на кого да се разчита.
Преди време 6-7 годишните деца бяха пускани умерено да се забавляват измежду природата. Сега за множеството родители това наподобява немислимо. При неотдавна направени проучвания на публичното мнение във Англия се оказва, че 43% от хората считат, че децата може да излизат сами от къщи едвам след 14 годишна възраст, а за 30% тази позволена възраст е даже 16 години. Разбира се, подтекстът, в който живеем през днешния ден, е доста друг.
От какво се опасяват родителите в другите детски възрасти?
Людмил Стефанов: На първо място, страхът на родителя за детето е нещо напълно естествено. Той е неразделна част от ролята му, само че е значимо да си даде сметка дали е здравословен или не. От значително значение е да му имат доверие, че то може да се оправи единствено или да потърси помощ от други възрастни.
Понякога страховете са несъразмерно мощни по отношение на действителните закани към детето. Когато бебето е малко тревожният родител ревизира дали то диша през нощта, обръща огромно внимание на стерилността и качеството на храната, даже не разрешава никой да се приближава до него.
След това се появява страха да пусне детето си на детска градина, а той става неприятелски и разпитва детето си в елементи дали всичко е наред по метод, който го напряга. Когато тръгне на учебно заведение, родителят се тормози по какъв начин то ще се оправя, какви ще са приятелите му, дали няма да бъде унизено от съучениците или учителите си. В юношеството паниките са свързани с избора на сътрудник и злоупотребата с алкохол и опиати.
Разбира се, всичко изброено се прави под формата на грижа и наподобява на демонстрация на родителска обич и може да се дефинира с известната метафора " задушаваща прегръдка ". Така той може да блокира развиването и израстването на детето си, да сложи бариера пред неговата самостоятелност и да го направи подвластно. Свръхобгрижените и подвластни деца стават от ден на ден в последно време.
© Личен списък
Психотерапевтите Мариела Михайлова-Стефанова и Людмил Стефанов
Как бихте посъветвали родителите да се оправят с тревогата си, когато децата са надалеч от у дома през ваканцията?
Мариела Михайлова-Стефанова: Когато сме родители, едно от най-големите провокации е да осъзнаем, че това да се тревожим е част от родителстването и с времето да се научим да управляваме личната си тревога. Разбира се, в случай че не става дума за патологичната тревога.
Ако имаме потребност от някакви съответни дейности, които да ни успокоят, може да си зададем въпроса: " Какво ще ме накара да съм по-спокоен, до момента в който детето ми е при баба и дядо? ", да вземем за пример. Може това да е разбирането, че там то ще се срещне с друг метод на живот и по този начин ще обогати опита си или желанието да развие връзката си с други значими възрастни. Също би могло да бъде договаряне с бабата и дядото за съблюдаване на избрани правила.
Когато детето ни е на е лятно учебно заведение, да вземем за пример, можем да търсим противоположна връзка от учителите, да споделяме терзанията си с други родители, да бъдем чувствителни към настроенията на детето си. Можем да беседваме с него по какъв начин е минал денят му и да споделим какво на нас ни си е случило. Важно е родителите да си припомнят, че когато детето има проблем, то ще ни каже или ще ни покаже, че нещо се случва.
Откъде идват страховете на родителите?
Людмил Стефанов: Неестествено мощните страхове на родителите, за които приказваме тук, се коренят в личното им детство. Както и от информацията за света, в който живеем.
Как най-често се демонстрират?
Людмил Стефанов: Най-често родителите демонстрират страховете си като лимитират децата си за неща, за които душевен детето към този момент е готово. Например, всички деца от класа вървят сами до учебно заведение, а него го води възрастен.
Причините за тази прекомерна нерешителност най-често не се схващат от родителите, тъй като коренът ѝ е в тяхното лично детство. Ето образец от практиката: една майка прекалено много се тревожи от това по какъв начин се усеща детето ѝ в детската градина. Това напрежение се предава и на самото дете, и на учителките. Детето плаче съвсем постоянно, когато го водят на градина, а учителките виждат недоверието на майката и недоволстват против нея, което рефлектира и върху детето. В консултацията с майката се оказа, че самата тя е претърпяла заметресение в детската градина по време на следобедния сън, когато е била на 3 години. Учителките и децата са реагирали под паника. Такива страхове са надълбоко изтласкани и мъчно могат да бъдат осъзнати без професионална помощ. Те съставляват същинския несъзнаван претекст за страховете на майката от това, какво ли се случва с детето, когато отиде на детска градина.
Как да реагират родителите на желанието на децата да са независими по време на фамилната почивка - да се движат сами в курортното населено място или да излизат с деца, които родителите не познават?
Мариела Михайлова-Стефанова: Родителската роля съдържа отговорността да сме фокусирани върху страховете на децата си и да ги поддържаме да минават през тях. Както и да не прехвърляме личните си страхове върху деца ни. Това, което може да даде релативно успокоение на децата и родителите е ясната рамка. Когато децата са по-малки, границите се задават от родителя, когато са тинейджъри решенията се взимат дружно с тях.
Ако сте на море и преценявате, че детето ви е готово да си купува сладолед единствено, може първо да отидете дружно. По пътя да му обясните по какъв начин да се ориентира, с цел да се върне на вярното място, къде да си държи парите, т.е. да го научите по какъв начин това се прави. Втория път дано то да ви заведе и купи сладолед. Третия път го пуснете единствено и като се върне поговорите по какъв начин се е чувствало, какво му е било елементарно и какво мъчно. Поощрете го за нещата, с които се е справило и обмислете дружно разновидности по какъв начин да премине идващия път през компликациите.
Ако порасналите ви девойки и момчета желаят да отидат на ваучър на плажа, си спомнете вашето тинейджърство - по какъв начин живеехте тогава, по какъв начин се чувствахте, с какво искахте да експериментирате. Това ще ви помогне да бъдете по-свързани с интервала на юношеството и по-емпатични към децата си. Споделете вашите потребности като родители в тази обстановка и чуйте техните. Заедно създайте решение, което да удовлетворява потребностите и на двете страни.
И не забравяйте - животът не е задал предписание, че това, което ни се е случило на нас като деца и тинейджъри, ще се случи на нашите деца. Най-често децата ни минават през други провокации, разнообразни от нашите.
Как се отразява несъразмерната тревога върху децата?
Людмил Стефанов: Определено отрицателно. Тези последствия от свръхтревожност на родителите се претърпяват освен в интервала на детството, само че и в този на младия възрастен, който към този момент е независим. Представете си, да вземем за пример, че майката се обажда всеки ден по телефона и споделя: " Как си? Искам единствено да схвана дали си добре. Непрекъснато се безпокоя за теб. " Дали детето или младият възрастен ще се почувства по-добре от това или по-зле? Отговорът е явен.
Твърде тревожните родители не разрешават на детето да прави независими стъпки и да се развива. За да се усеща то в положително положение, е належащо да има право на неточности, да поема опасности, да претърпява отрицателните реакции на близките. То има потребност от родител, който го поддържа, утешава и стои на негова страна, а не от подобен, който желае да го защищити от всички неравности по житейския му път.
Как може това положение да се управлява?
Мариела Михайлова-Стефанова: Първата стъпка е родителят да осъзнае, че неговата тревога е прекомерно висока на фона на загрижеността на останалите родители и че тя не го прави по-добър родител. Разбира се, когато тя е прекомерно висока и родителите не могат да се оправят сами, е добре да потърсят консултация със експерт, с цел да се открият корените на личното му съмнение към света и хората.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Ваканция, ура 2019 (37)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ