Още хора за затвора или всеки селски кмет с бюджет
Идва 2019-а, решаваща година за локална власт. В нея гласоподавателите - от тези в най-малкото обитаемо място до тези в столицата, ще би трябвало да решат на кого да поверят съдбините за развиването на своите градове и села за идващите четири години. Докато избираме, ще оценяваме какво са създали досегашните управници и има ли мераклии за власт с по-добри хрумвания. В тази конкуренция, с изключение на чувството на хората за качеството на живот и средата, значими са и цифрите. По традиция във всяка изборна година тези, настоящите ръководещи употребяват властовите си позиции, с цел да напомпат бюджета с малко показни разноски.
Другият номер е тъкмо във въпросната година да прережат лентите на започнатите в предходни времена значими инфраструктурни планове или да стартират всеобщо да регистрират осъществяването на локални и европейски планове. Действащите кметове всеобщо се хвалят с нови придобивки, а съперниците им упорстват, че с изхарчените пари е можело да се направи доста повече. Пак по предизборната традиция и през 2019-а ще се завърти полемиката за децентрализацията, административната промяна и нуждата да се дадат повече пълномощия на локалните органи на ръководството, каквито са и европейските наставления. И тъй като под самоуправление политиците от дребните обитаеми места нормално схващат
метода, по който се харчат публичните средства,
разногласията ще се главно за бюджетите - по какъв начин да се разпределят парите сред селищата на общината, защо стигат и защо не.
Още преди година и половина част от кметове на кметства в страната сътвориха свое съдружие, с което обявиха, че желаят независими бюджети, делегирани от страната. Не желаеме да се молим за всеки гвоздей, упорстват те. Освен това желаеме всяко село с население над 100 души да избира своя кмет, а не кметът на общината да назначава собствен наместник, който ние може да не харесваме, обявиха към този момент няколко пъти членовете на това съдружие. И назовават своята концепция " децентрализация ".
Същата дума общинските кметове пък схващат по напълно различен метод. От години те упорстват да има връзка сред налозите, които юридическите и физическите лица на тяхната територия внасят в държавния бюджет, и прехвърлянията, които се вършат от централната хазна за локалните. В тази концепция има логичност, тъй като при ясни правила и зависимости в съотношението " събрано-получено "
локалната администрация ще е доста по-мотивирана
да основава положителни условия за развиване на бизнеса, да притегля вложители и да обслужва жителите по най-хубавия метод. Ако да вземем за пример 2% от събраните данъци на територията на дадения град (извън сумите за локални налози и такси) остават непосредствено за предписание в локалната хазна, всеки градоначалник ще има интерес хората му да работят качествено и да притеглят повече огромни данъкоплатци на своя територия.
Проблемът е, че както и да схващат " децентрализацията " представителите на локалната власт, за нея нормално се приказва единствено в предизборно време. Когато вотът мине и пластовете се наместят, никой не си спомня за тази остаряла дъвка.
Изборите обаче чукат на вратата и тематиката отново е на дневен ред. Затова питаме управниците на дребните обитаеми места и общини какво мислят за концепцията " всеки селски кмет с бюджет " и тази за децентрализацията.
Едно е общото, което всички изричат, и то е, че тематиката би трябвало да се дискутира деликатно, тъй като никой към момента не знае по какъв начин на процедура може да се случи отчитането и
кой ще носи отговорност при харченето на делегираните бюджети.
Причината е, че сега кметът на огромна община е първокачествен разпоредник със средствата и той носи отговорност за целия бюджет, в това число и пред контролните органи.
Що се отнася до децентрализацията на държавния бюджет и оставянето на част от събраните средства от налози в общинските бюджети, кметовете са безапелационни, че се усещат малко в позицията на селските кметове - да пишат писма и молят министрите за отпущането на повече средства. Най-често те не стигат за значими финансови разноски, поправки на улици, каквото било желанието на хората в дребните обитаеми места - да не газят тиня - през зимата, и да не дишат прахуляк - през лятото.
Другият номер е тъкмо във въпросната година да прережат лентите на започнатите в предходни времена значими инфраструктурни планове или да стартират всеобщо да регистрират осъществяването на локални и европейски планове. Действащите кметове всеобщо се хвалят с нови придобивки, а съперниците им упорстват, че с изхарчените пари е можело да се направи доста повече. Пак по предизборната традиция и през 2019-а ще се завърти полемиката за децентрализацията, административната промяна и нуждата да се дадат повече пълномощия на локалните органи на ръководството, каквито са и европейските наставления. И тъй като под самоуправление политиците от дребните обитаеми места нормално схващат
метода, по който се харчат публичните средства,
разногласията ще се главно за бюджетите - по какъв начин да се разпределят парите сред селищата на общината, защо стигат и защо не.
Още преди година и половина част от кметове на кметства в страната сътвориха свое съдружие, с което обявиха, че желаят независими бюджети, делегирани от страната. Не желаеме да се молим за всеки гвоздей, упорстват те. Освен това желаеме всяко село с население над 100 души да избира своя кмет, а не кметът на общината да назначава собствен наместник, който ние може да не харесваме, обявиха към този момент няколко пъти членовете на това съдружие. И назовават своята концепция " децентрализация ".
Същата дума общинските кметове пък схващат по напълно различен метод. От години те упорстват да има връзка сред налозите, които юридическите и физическите лица на тяхната територия внасят в държавния бюджет, и прехвърлянията, които се вършат от централната хазна за локалните. В тази концепция има логичност, тъй като при ясни правила и зависимости в съотношението " събрано-получено "
локалната администрация ще е доста по-мотивирана
да основава положителни условия за развиване на бизнеса, да притегля вложители и да обслужва жителите по най-хубавия метод. Ако да вземем за пример 2% от събраните данъци на територията на дадения град (извън сумите за локални налози и такси) остават непосредствено за предписание в локалната хазна, всеки градоначалник ще има интерес хората му да работят качествено и да притеглят повече огромни данъкоплатци на своя територия.
Проблемът е, че както и да схващат " децентрализацията " представителите на локалната власт, за нея нормално се приказва единствено в предизборно време. Когато вотът мине и пластовете се наместят, никой не си спомня за тази остаряла дъвка.
Изборите обаче чукат на вратата и тематиката отново е на дневен ред. Затова питаме управниците на дребните обитаеми места и общини какво мислят за концепцията " всеки селски кмет с бюджет " и тази за децентрализацията.
Едно е общото, което всички изричат, и то е, че тематиката би трябвало да се дискутира деликатно, тъй като никой към момента не знае по какъв начин на процедура може да се случи отчитането и
кой ще носи отговорност при харченето на делегираните бюджети.
Причината е, че сега кметът на огромна община е първокачествен разпоредник със средствата и той носи отговорност за целия бюджет, в това число и пред контролните органи.
Що се отнася до децентрализацията на държавния бюджет и оставянето на част от събраните средства от налози в общинските бюджети, кметовете са безапелационни, че се усещат малко в позицията на селските кметове - да пишат писма и молят министрите за отпущането на повече средства. Най-често те не стигат за значими финансови разноски, поправки на улици, каквото било желанието на хората в дребните обитаеми места - да не газят тиня - през зимата, и да не дишат прахуляк - през лятото.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ