Идлиб, Сирия – В малка къща в северозападна Сирия Мохамед

Идлиб, Сирия – В дребна къща в северозападна Сирия Мохамед Ханинун е залепен за мобилния си телефон, следвайки последните израелски офанзиви в Газа.

В продължение на повече от месец той гледа видеоклипове на израелската бомбардировка на линията Газа и разселването на цивилни, опитващи се да избягат от бомбардировките. През цялото време събитията връщат ясни мемоари за претърпяното от него преди 75 години.

80-годишният мъж не може да не мисли за приликите сред това, което вижда в Газа, и това, което е претърпял, когато той и фамилията му са били разселени по време на Накба, или „ злополуката “, през 1948 година, когато е основан Израел и повече от 750 000 палестинци бяха принудително прокудени от земята си и хиляди бяха убити.

„ Палестинската покруса се случва още веднъж “, сподели Ханинун. „ Хората в Газа са изправени пред война, без да получават никаква помощ, както ние получавахме преди. “

„ Кракнат запис “

От 7 октомври, когато въоръженото крило на палестинската формация Хамас проби разграничителната стена, която обкръжава Газа и нападна Южен Израел, западните страни, водени от Съединените щати, побързаха да осъдят придвижването, което ръководи обсадената Газа Газа от 2006 година

Осъждането беше последвано от западна финансова и военна поддръжка за Израел, който безмилостно бомбардира Газа, една от най-гъсто обитаемоте зони в света, в продължение на 35 дни. От 7 октомври минимум 10 812 палестинци, в това число 4 412 деца, са били убити при израелските офанзиви против Газа. Повече от 1400 души са убити в Израел.

По сходен метод, през първата половина на 20-ти век, Великобритания осигури военна поддръжка под формата на отбрана и оръжия на ционистите, насърчи еврейската имиграция от Европа в Палестина и им разреши да изместят стотици хиляди палестинци от домовете им, до момента в който те построиха нова страна за себе си.

През ноември 1948 година израелците използваха самолети, с цел да бомбардират северното село Таршиха в провинцията Акре, унищожавайки три къщи – в това число фамилната къща на Ханинун – и убивайки седем негови родственици.

„ Преди това няколко пъти бяхме евакуирали домовете си за два-три дни и се връщахме. Нищо не сме взели ”, спомня си той. „ Мислехме, че ще се върнем, изключително откакто не успяхме да извадим мъртвите отдолу под руините. “

Но в никакъв случай не са могли.

Ханинун, тогава на пет години, и четирима членове на фамилията му бяха принудени да се местят сред седем града в Ливан и Сирия, преди да им бъде разрешено да останат в бежански лагер в Алепо, „ трагична “ конюнктура с дребна стая за всяко семейство, без кухня, баня или течаща вода и общи тоалетни.

Той си спомня, че арабските радиостанции и държавни управления дават обещание на палестинците бързо завръщане – след седем дни, по-късно след седем седмици, по-късно след седем месеца, до момента в който изминат повече от седем десетилетия.

„ Този ​​кракнат запис се пуска от 1948 година, когато хората бягаха от едно село в друго, единствено с цел да се сблъскат с кланета по-късно, тъй като врагът гледаше на „ другите “ като на животни и ги убиваше тъкмо като ликвидиране на добитък – и тази логичност е същата и през днешния ден. “

Ханинун се реалокира в сирийската столица Дамаск, с цел да учи история. След това той работи като преподавател в Алепо, живеейки в лагера там, до момента в който сирийската война не го принуди да избяга в Идлиб през 2014 година Но това, за което той към момента копнее, е шансът един ден да се върне в Палестина – и да неговите корени.

„ Все още има вяра “, сподели Ханинун. „ Ако умра, преди да се върна в Палестина, ще кажа на децата и внуците си, че вие ​​имате право на тази земя и ние сме нейните същински притежатели. “

Укрепване на палестинската идея

В четвъртък скаутите от Айн Джалут и сирийските частни скаути минаха през центъра на Идлиб, единствено една от многото действия, извършени в региона през последните няколко седмици в поддръжка на Газа.

Айман Мохамед, 40, разселен палестинец, живеещ в северозападния сирийски град и скаутски водач на групата Айн Джалут, сподели пред Ал Джазира, че несправедливостта, която палестинците са търпели в продължение на 75 години, е мотивацията за образуване на митинги, както и за набиране на средства и даване на поддръжка посредством обществени медии.

Войната на Израел против Газа ускори палестинската идея, счита Мохамед. „ Днес Западът и Изтокът, от единия край до другия, застават с палестинския народ против експанзията. “

През октомври огромните градове по света станаха очевидци на демонстрации със стотици хиляди хора, участващи с искане за преустановяване на огъня в Газа и независимост за Палестина.

Палестинците в Идлиб не могат да стоят и да гледат, сподели Мохамед. Въпреки сложните стопански условия и условия за сигурност в Идлиб, добави той, членове на палестинската общественост и сирийски поддръжници тук са съумели да съберат към 400 000 $ дарения за Газа.

Сирийски деятели също участваха в демонстрации в поддръжка на Палестина макар бомбардировките от държавните сили и съветските военни самолети, ориентирани към събирания в последната бунтовническа цитадела в страната.  

За палестинците в Северна Сирия, които претърпяват войната в Сирия, сирийската гражданска война и палестинската идея към този момент са неразделни, счита Мохамед. „ Победата ще пристигна и за двете дела, тъй като правото няма да бъде изгубено, до момента в който ние го пожелаваме “, сподели той.