Дневникът на мама
Идеята за този дневник е подбудена от две неща. От време на време ме хваща един ужасяващ предразсъдък. " Ами в случай че нещо стане с мен? Ако се разболея и кой знае...? " Тези въпроси постоянно някои от нас може би си ги задаваме в някой мрачен среднощен час, само че същинската паника идва когато си родител.
Защото няма по-страшен въпрос от този:
“Ако нещо стане с мен, какво ще се случи с децата ми? ”
Дали ще имат втора майка, дали ще ни помнят и обичат след време? Дали в миналото са ни познавали същински, а разкривали ли сме се, каквато сме или всекидневието ни е повличало в безумието си и не ни е оставило опция на децата да ни видят?
Това съм се питала доста, доста постоянно, изключително когато са дребни и още нежни - те зависят напълно от нас. Щастието е толкоз мимолетно възприятие, само че любовта, тя би трябвало непрекъснато да витае към нас, майките, и нашите деца.
След време ми попадна тази книга - подарък, донесен от Щатите. Казва се " Отражения на майчиното сърце " с подзаглавие: " Твоят живот по твоите лични думи ".
Книгата стартира по този начин:
“Дните отминават, сезоните се сменят...месеците минават в години и ние стоим с взор обратно в нашия живот - детство, мемоари, вълнуващи моменти, рецесии и повратни точки... ”
И продължава с изложение за задачата на тази книга. Тя стартира с някои персонални данни - рождени дни, други дати, имена, обичан парфюм, ядене, книга. Знаем от време на време по какъв начин най-ярките усещания идват от детайлите. За мен най-ранният спомен за мама е ароматът й - крем за ръце с мирис на невен. На всяка страница от нея е написан въпрос, обвързван с предишното, мислите, възприятията и всичко това, което ни е построило като хора, нас, майките - книги, мемоари, музика, любовни страсти, занимания, сложни моменти. Под въпроса е оставено поле за писане, а в края на книгата има празни страници за свободни мемоари, фотоси и каквото там желаеме.
Аз започнах тази книга през 2011 година и има още за регистриране. Истината е, че за някои въпроси би трябвало да си в уместно въодушевление и положение на духа - съзерцателно, изчистено от злободневното и най-много - да нямаш нищо срещу да се поровиш малко с предишното почтено, с ръка на сърцето.
Ето някои примерни въпроси от нея:
" Има ли спомен от детството си, за който предпочиташ да забравиш? "
" Какво най-често готвеше баба ти когато беше дребна? "
" Коя беше обичаната ти детска игра и кои бяха приятелите ти от квартала? "
" Кога се срещна с баща и какво си намерения, откакто се разделихте след първата ви среща? "
Разбира се, книгата е завършена като лексикон - авансово заложени въпроси, и това улеснява попълването му.
Но считам, че даже и да не беше тази книга, отново бих направила подобен дневник
“Дневникът на мама, писан за нейните деца ”
Бих избрала някоя доста красива тетрадка, към този момент има доста такива на пазара. Нещо женствено или пък щуро. Тя би трябвало да бъде добре подвързана и да се затваря с ластик или шнур, да има дебела, постоянна корица.
Бих разказала за себе си като дете, какво обичах, какво - не. Всичките ми избледнели мемоари ще стават все по-бледи, по тази причина бих се пробвала да ги сграбча в този момент, когато даже имам родителите си до себе си. Докато те са с мен към момента на тази земя, мога да ги попитам, нали? Тази опция, замислете се, тя също може с един загаснал мирис да излети...
За бурните години на тийнейджърството, за първата ми " огромна " обич, по какъв начин избягах от у дома поради него и по какъв начин свърши всичко това. Не се багра да се разкрия пред децата ми - те ще желаят да знаят И това, когато станат на 14-15 и желая в този момент да съм до тях.
Как започнах първата си работа, какъв брой печелих с нея и какво си купих с първата заплата...
За университета и сътрудниците, за всичките луди години, прекарани в учене, купони, пътувания...
Как се срещнах с татко им, къде беше първата ни среща и по какъв начин бях облечена...
Къде живяхме, къде пътувахме, защо спорехме...
Как разбрахме за тях, по какъв начин минаха бременностите ми, първото нещо, което купих за тях: чорапки за огромната и боди с меченца за дребната щерка.
Бих им разказала за раждането, за първите дни и новите страсти на новородена мама - тъй като когато се ражда дете, раждат се и родителите му.
Ще сложа вътре фотоси, бележки, стихчетата им от тържествата, билети от цирка, от първото пътешестване с трен и още, и още...
И не знам до къде бих спряла. Край може би няма. Дано да няма.
Защото няма по-страшен въпрос от този:
“Ако нещо стане с мен, какво ще се случи с децата ми? ”
Дали ще имат втора майка, дали ще ни помнят и обичат след време? Дали в миналото са ни познавали същински, а разкривали ли сме се, каквато сме или всекидневието ни е повличало в безумието си и не ни е оставило опция на децата да ни видят?
Това съм се питала доста, доста постоянно, изключително когато са дребни и още нежни - те зависят напълно от нас. Щастието е толкоз мимолетно възприятие, само че любовта, тя би трябвало непрекъснато да витае към нас, майките, и нашите деца.
След време ми попадна тази книга - подарък, донесен от Щатите. Казва се " Отражения на майчиното сърце " с подзаглавие: " Твоят живот по твоите лични думи ".
Книгата стартира по този начин:
“Дните отминават, сезоните се сменят...месеците минават в години и ние стоим с взор обратно в нашия живот - детство, мемоари, вълнуващи моменти, рецесии и повратни точки... ”
И продължава с изложение за задачата на тази книга. Тя стартира с някои персонални данни - рождени дни, други дати, имена, обичан парфюм, ядене, книга. Знаем от време на време по какъв начин най-ярките усещания идват от детайлите. За мен най-ранният спомен за мама е ароматът й - крем за ръце с мирис на невен. На всяка страница от нея е написан въпрос, обвързван с предишното, мислите, възприятията и всичко това, което ни е построило като хора, нас, майките - книги, мемоари, музика, любовни страсти, занимания, сложни моменти. Под въпроса е оставено поле за писане, а в края на книгата има празни страници за свободни мемоари, фотоси и каквото там желаеме.
Аз започнах тази книга през 2011 година и има още за регистриране. Истината е, че за някои въпроси би трябвало да си в уместно въодушевление и положение на духа - съзерцателно, изчистено от злободневното и най-много - да нямаш нищо срещу да се поровиш малко с предишното почтено, с ръка на сърцето.
Ето някои примерни въпроси от нея:
" Има ли спомен от детството си, за който предпочиташ да забравиш? " " Какво най-често готвеше баба ти когато беше дребна? " " Коя беше обичаната ти детска игра и кои бяха приятелите ти от квартала? " " Кога се срещна с баща и какво си намерения, откакто се разделихте след първата ви среща? " Разбира се, книгата е завършена като лексикон - авансово заложени въпроси, и това улеснява попълването му.
Но считам, че даже и да не беше тази книга, отново бих направила подобен дневник
“Дневникът на мама, писан за нейните деца ”
Бих избрала някоя доста красива тетрадка, към този момент има доста такива на пазара. Нещо женствено или пък щуро. Тя би трябвало да бъде добре подвързана и да се затваря с ластик или шнур, да има дебела, постоянна корица. Бих разказала за себе си като дете, какво обичах, какво - не. Всичките ми избледнели мемоари ще стават все по-бледи, по тази причина бих се пробвала да ги сграбча в този момент, когато даже имам родителите си до себе си. Докато те са с мен към момента на тази земя, мога да ги попитам, нали? Тази опция, замислете се, тя също може с един загаснал мирис да излети... За бурните години на тийнейджърството, за първата ми " огромна " обич, по какъв начин избягах от у дома поради него и по какъв начин свърши всичко това. Не се багра да се разкрия пред децата ми - те ще желаят да знаят И това, когато станат на 14-15 и желая в този момент да съм до тях. Как започнах първата си работа, какъв брой печелих с нея и какво си купих с първата заплата... За университета и сътрудниците, за всичките луди години, прекарани в учене, купони, пътувания... Как се срещнах с татко им, къде беше първата ни среща и по какъв начин бях облечена... Къде живяхме, къде пътувахме, защо спорехме... Как разбрахме за тях, по какъв начин минаха бременностите ми, първото нещо, което купих за тях: чорапки за огромната и боди с меченца за дребната щерка. Бих им разказала за раждането, за първите дни и новите страсти на новородена мама - тъй като когато се ражда дете, раждат се и родителите му. Ще сложа вътре фотоси, бележки, стихчетата им от тържествата, билети от цирка, от първото пътешестване с трен и още, и още... И не знам до къде бих спряла. Край може би няма. Дано да няма.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ