Лечебната сила на музиката ♥ Хазрат Инаят ХАН
Идеята за лекуване посредством музика принадлежи към началния етап от развиването на индивида. Краят на този път е достигането до духовно извисяване чрез музиката или както се назовава във Веданта – Самадхи. Ако погледнем каква е основата на всички медикаменти, в случай че се поинтересуваме от техния състав ще открием, това че те са построени от другите детайли, съставящи нашето физическо съществуване. Тези детайли участват в медикаментите и това, което отсъства в организма, се набира посредством тях, т.е. резултатът, който би трябвало да бъде заимствуван в нашето тяло, се възпроизвежда от тях. Те основават осцилация, нужна за нашето здраве, а ритъмът, нужен за оздравяването, се провокира от циркулацията на кръвта с избрана скорост. Ето за какво можем да кажем, че здравето е положение на идеален темп и звук.
А какво е музиката? Музиката също е темп и звук. Когато здравето не е наред, значи и вътрешната музика не е наред. Затова, когато вътрешната музика е нехармонична, нужна ни е помощ, с цел да върнем хармонията и ритъма, с цел да бъдем приведени в положение на естетика. Подобен метод за лекуване може да бъде свестен посредством проучването на музиката на личния ни живот, проучване на ритъма на пулса на сърцето, ритъма на циркулацията на кръвта. Някои лекари дефинират положението на пациента, наблюдавайки неговия пулс, и сърдечен темп. И с цел да открие действителния кусур, лекарят, би трябвало да разчита на своята вътрешен глас и на потреблението на своите музикални качества.
В антични времена и даже през днешния ден на Изток, откриваме две съществени медицински школи. Едната е пристигнала от древногръцката школа посредством Персия, другата произлиза от Веданта и е учредена на мистицизма. Какво лежи в основата на мистицизма? Това е законът за вибрациите. Доброто здраве се реализира посредством схващане на природата на болесттите по ритъма и тона, които участват в човешкото тяло в избрани пропорции. Можем да погледнем на това и по различен метод. Всяка болест има своя лична причина, само че в това време всички заболявания произлизат от един и същи корен, от една причина, едно изискване: това е отсъствието на живот, непълнота на живот. Животът е здраве. Неговото неявяване е болест, достигаща висша точка в положението, което назоваваме гибел. Животът в своята физическа форма, както се възприема във физическите сфери, на санскрит се нарича прана. Този живот се поддържа с храна или медикаменти – това значи, че тялото се приготвя с избрана храна или лекарство да бъде в положение да диша единствено в този живот или да бъде в по-добро здраве или да има напълно здраве. Но тази прана, която значи дишане, централно дишане, притегля от космоса разнообразни детайли, присъстващи в него. Всички треви, растения, цветя и плодове също притеглят от космоса детайлите, от който се състоят. Всички детайли се притеглят с дишането. Затова мистиците, били те от Гърция, Персия или Индия, постоянно са приемали за основа на духовното развиване културата на дишането, науката за дишането.
Дори в този момент на Изток ще срещнете лечители, магнетизиращи водата, храната и атмосферата. В какво е тайната на този магнетизъм? В тяхното дишане. Тяхното дишане оказва въздействие върху храната и продуктите. Сред религиозните хора в Индия съществува бит, сходен на причастието. Свети хора подаряват страдащите със алегорични блага и по този начин им оказват помощ. Силата на дишането на тези хора е толкоз уравновесена, толкоз чиста и развита, че притегля всички детайли, всичко, което може да се получи от билки, треви, цветя и плодове. Затова от дишането може да се получи хиляди пъти повече, в сравнение с от медикаментите. На Изток съществуват лечители, които шушукат някакви духовни думи. Какво е шепотът? Той също е дихание, дихание с думи. В Делхи имало един доктор, който употребявал този вид целителна мощ при лекуването на пациенти. Веднъж негов скептично надъхан другар пристигнал да се съветва с него. Лекарят прошепнал няколко свещени думи пред пациента и споделил: „ Сега можеш да си отидеш “. Скептикът декларирал, че не схваща, по какъв начин подобен способ може да усъвършенства неговото здраве и тогава лекарят направил нещо извънредно: почнал да оскърбява пациента с жестоки думи. Скептикът, несъмнено, се озлобил и извикал: „ Как можеш ти, който си доктор да приказваш по този начин “ Лекарят споделил: „ Трудно ми е, само че го направих, с цел да ти потвърдя нещо. Ако моите думи могат да те създадат злобен и болен, те могат и да те излекуват. Ако думите могат да създадат индивида болен и трагичен, те имат и силата да го хармонизират и да го доведат до положително положение “.
Какво е музиката? Според мислителите в антична Индия съществуват три аспекта на музиката: пеене, свирене на инструмент и танц. В основата и на трите е ритъмът. Какъв е резултатът на музиката? Въздействието на музиката се състои в контролиране на ритъма на индивида и конфигурация на личните му трептения към музиката, която се извършва. Каква загадка има в музиката, за какво тя притегля хората, които я слушат? Това е създаваният темп. Онзи характерен звук, който настройва душата и я повдига над депресията и отчаянието на всекидневния живот в този свят. И в случай че някой знае какъв темп е нужен за избран субект, изпаднал в неволя и обезсърчение, какъв звук е необходим, до каква височина би трябвало да бъде повдигната душата на този човек, тогава може да го излекува посредством музика.
Може да попитате: в случай че музиката е темп, за какво по този начин постоянно музикантите са толкоз темпераментни, прочувствени и по този начин елементарно могат да бъдат разтревожени? Нима не е красиво да имаш избухлив характер? Животът не е музикален, в случай че в него няма характер. Човек, който не се сърди, въпреки и рядко, не живее. Това е напълно човешко – да имаш всички типове дребни дефекти. Радостта се състои в тяхното превъзмогване. Музиката не е единствено тъга, съществуват висши остави и низши октави. Музиката е всичко, музиката включва в себе си всичко, ето за какво тя е по-висша даже от небесата.
Някога в Индия музиката постоянно била употребена за лекуване. Прилагала се за излекуване на мозъка, характера и душата, тъй като точно здравето на душата носи здраве на физическото тяло. Но изцелението на физическото тяло не постоянно оказва помощ на душата. Ето за какво материалистичната здравна просвета от време на време може да способства изгода, само че не може да удовлетвори изцяло потребностите на пациента. Не желая да кажа, че европейското лекуване е неефикасно. В този свят няма нищо неефикасно, в случай че знаем по какъв начин да извлечем изгода от това. Всички неща в този свят са нужни, всички носят и имат приложение, единствено в случай че знаем по какъв начин да ги използваме вярно. Но в случай че оздравяването се провокира външно, а в това време вътрешно заболяването остава, рано или късно заболяването, съхранена в тялото, още веднъж ще се прояви на открито.
Веднъж срещнах жена, която сподели, че посетила доста лекари поради своя неврит. За известно време се подобрявала, само че недъгът постоянно се завръщал. Помоли ме за помощ. Попитах я: „ Има ли в света някой, който не обичате, който ненавиждате или чиито дейности тревожат мозъка ви? “ Тя сподели: „ Да, има доста хора, които не обичам и изключително на един човек не мога да простя! “. „ Добре – казах аз, – ето неврита, ето корена на заболяването. Външно тази болежка е в тялото, вътрешно се корени в сърцето “. Често повода за заболяването е вътре, макар че, без подозрение, доста неща са изявени външно. Нито едно предписание не обгръща всичко.
Несъмнено, обстановката в света се е трансформирала през вековете и материализмът е обхванал освен Запада, само че и Изтока. Използването на музиката за духовни постижения и лечение на душата, преобладаващо в древността, през днешния ден не е постоянно събитие. Музиката се е трансформирала в средство за забавление, средство за забравяне на Бога. А посредством метода, по който човек употребява нещата, демонстрира своите дефекти и достолепия. Същевременно споменът за античните способи за лечение с музика е още жив измежду бедните в Индия. Там има целители, свирещи на особени принадлежности. Хората отиват при тях за лекуване. Свиренето на подобен инструмент пробужда в индивида някакво изключително възприятие, което е охладняло в него и това надълбоко възприятие, в миналото заровено, стартира да излиза на открито. В реалност, това е античен способ за психоанализа. Музиката оказва помощ на пациента да изрази скритата болежка. Така за мнозина не е нужно да вървят на доктор. Но, без подозрение, това е повърхностен, неузрял метод за лекуване.
Веднъж един махараджа чул, че може да бъде реализирано излекуване посредством музика и провел концерти в някои лечебни заведения. В резултат от това всички заболели почнали да крещят; „ За Бога, безшумно! Отивайте си! “ Не звучала музика, която може да ги утеши. Тя единствено ги заставяла да страдат по-силно. Приличала на камък, даден вместо самун. За да се реализира излекуване посредством музика, човек би трябвало да открие какво е нужно на душата. На първо място, би трябвало да научи, какво е кусур: какви детайли не доближават, какво е тяхното алегорично значение, какво ментално отношение стои зад заболяването. Тогава, след подробно проучване, той може да донесе доста положително на пациента благодарение на музиката. Дори в случай че музиката не се употребява като рецепта, предопределена за избрана болест, силата на заболяването, пребиваваща в сърцето на индивида, може да бъде понижена посредством възвисяване на неговото сърце и смяна на неговите мисли. Болестта се носи по-скоро от мисълта за болест, в сравнение с от самата болест. Съществуването на болест в тялото може да бъде наречено сянка на същинската болест, която човек държи в мозъка си. С помощта на музиката мозъкът може да стане толкоз величествен, че да се повдигне над мисълта за болест – тогава заболяването се не помни.
Вие питате: „ Какъв вид музика може да излекува индивида? Пеене, свирене или музика за танци? “ Пеенето е най-могъщо, тъй като е живо. То е прана. Гласът е самият живот. Несъмнено животът влияе посредством инструмента при съприкосновението с него, само че в пеенето се усеща непосреден живот, дихание трогващо сърцето на слушателя. Но зад гласа би трябвало да има сърце, заредено като батерия с това, което е належащо. А с какво би трябвало да бъде заредено? С това, което назоваваме обич и благосклонност – най-висшите от съществуващите сили. Човек, който е материален, който се бори с близките от заран до вечер, който търси своята лична полза, който се намира в неволя или горест, който сее спорове, не може да лекува. Лечителят би трябвало да бъде свободен, свободен за състрадание, свободен за обич към своите ближни даже повече, в сравнение с към себе си. Какво учи на тази обич? Къде можем да се научим на нея? Къде можем да я придобием? Ключът към любовта е Бог. И когато гледаме актуалния живот с целия му напредък, какво не доближава в него? – Бог. Бог е ключът към това безкрайно обилие на обич, което се намира в сърцето на индивида.
Веднъж една доста благочестива и добродушна жена не могла да отговори на чукането на вратата по този начин бързо, както би следвало и посетителката, чакаща пред вратата, почнала доста нетърпеливо и свадливо да приказва. Когато я попитали какво се е случило, тя се усмихнала и споделила: „ Тази лейди доста ми се разсърди “. Когато я попитах, знае ли каква е повода, заради която тази лейди е ядосана, слугинята със съвършена непорочност отговори: „ Причината? Отсъствие на Бог! “
Прекрасен отговор. Където не доближава Бог, там няма обич. Където има обич, там има Бог. Болката и страданието раждат дефицит на живот. Какво е живота? – Любов. Какво е обич? – Бог. От какво се нуждае всеки човек, от какво се нуждае светът? От Бога. Всичко, което ни е належащо, ще го имаме, всичко, което ни би трябвало, ще добием, с цел да благославяме нашия живот с музика, обич, естетика, просвета с вярна устременост, витално богатство. Всичко това е Бог. В това се крие цялата магия на живота.
Из: „ Космическият език “, Хазрат Инаят Хан, превод от британски Стефка Николова, ИК „ Шамбала “, София, 2004
Изображения: Course of Mirrors, Уикипедия
