Кардиологът проф. Младен Григоров пред „Труд“: Соросоидите са по-опасни от днешните Кириакстефчовци
Идеята за създаване на Детска болница в София е още от началото на измененията у нас. Каква е историята на тази концепция и за какво тя не съумява да се реализира. Кои са аргументите за взрива на инфаркти и инсулти у нас. Какви тествания предстоят за поколенията и отказали ли сме се от историята си. По тези въпроси беседваме с известния кардиолог и фен историк проф. Младен Григоров.
– Проф. Григоров, наскоро кабинетът взе решение да преобразува Правителствена болница в детска болница, само че след две седмици се отхвърли. Идеята за педиатрична болница обаче е от много години, още от времето, когато Вие оглавявахте Правителствена. Какво мислите за това неосъществено предложение?
– Тази история бих определил като претоплена чорба. Бях шеф на Правителствена болница две години преди и две години след измененията през 1989-а. И съумях на основата на разбор, подаден ми от шефа на Военното разузнаване тогава – ген. Васил Зикулов, да схвана, че такива лечебни заведения няма на никое място, с изключение на в соцстраните и най-много в Съветския съюз. Тогава се оказа, че една от военните лечебни заведения около всичко, което прави за доста стеснен кръг от хора – може би десетина, извършва и тези функционалности. Нашата Правителствена болница имаше контингент от 6000 души като стилът й на работа беше неповторим.
– Чак пък уникален… Какво имате поради?
– Наистина беше подобен – всеки пациент постъпваше, когато си желае, и си заминаваше когато си желае. И на всеки доктор имаше по един съветник извън. Т.е. докторите в болничното заведение бяха затруднени във взимането на решения. Затова взех решение да работя. В Сандански по време на една среща сред Тодор Живков и Караманлис помолих за незабавна среща с Първия. Той ме одобри и за половин час съумях да го убедя, че този модел с Военна болница, която да извършва тези функционалности – за лекуване и на хората от властта, е по-добър от в този момент съществуващия. Живков незабавно схвана политическата, а не здравната страна на въпроса, и сподели: „ Да, това ще има забележителен резултат “ и назначи съвещание на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Той авансово знаеше кои ще бъдат срещу и ги командирова. След като рапортувах, Георги Атанасов – тогава министър-председател, отсече: „ Другарю Живков, ясно, няма какво да умуваме повече, да гласуваме – „ Закрива се Правителствена болница и се предава с цялата й материална база на Висшия военно-медицински институт. От двете би трябвало да създадем Военно-медицинска академия. “ И през нощта дружно с Иван Шпатов – тогавашния основен секретар на Министерски съвет, направихме един Указ, с който, доколкото знам, и през днешния ден ВМА е на тази основа.
– В първите години на демокрацията имаше митинги пред Правителствена болница. Всъщност, по какъв начин се оправихте тогава като шеф?
– През 1990-1991 година започнаха да се вършат манифестации – събираха се хиляди хора със съответните лозунги, проведени от КТ „ Подкрепа “ с концепцията тя да стане детска болница. Вътре участваха лекари с не изключително чисти планове, които очевидно имаха желанието в случай че това се реализира да бъдат приватизирани някои от частите й за тяхна персонална полза. Особено дейни бяха сътрудниците, занимаващи се с ин-витро. Като шеф на Правителствена болница тогава поканих делегация от лекари и сестри, с цел да сложим на кантар нещата. На процедура, с цел да стане детска, трябваше цялостно изтърбушване на постройката. Всички се убедиха, че въпросът е доста комплициран, а България в действителност беше в окаяно положение. И по този начин въпросът затихна.
– Колко просъществува обединяването сред Правителствена и Военна лечебни заведения?
– Две години. Имаше неточности, само че под натиска на докторите от Правителствена – те изрично не желаеха да бъдат едно с военните, макар, че им дадохме и звания, концепцията бе подкопана. За което оказа помощ и неудачното управление на ВМА след проф. Мечков и с натиска от Народното събрание всичко се разпадна. Точно тогава направиха прословутото разпореждане – неповторимо в света, Правителствена болница се подчинява непосредствено на Министерският съвет и на министър-председателя и по този начин получаваше нечувани привилегии и финанси от няколко места. Контингентът естествено не се сведе до 10, а по този начин набъбна, че стана хиляди. Но хубавото беше, че си остана отворена и за жители. Положителна крачка бяха трансплантациите, както и че стана медицински факултет към СУ.
– Вие сте експерт по кардиология, кажете за какво толкоз доста българинът страда от инфаркти и инсулти? Проф. Генчо Начев съобщи пред „ Труд “, че повода е злобата, завистта и омразата. Съгласен ли сте?
– Проф. Начев е прав. Когато учех медицина, ние съвсем не можехме да забележим инфаркт в столицата. Безспорно тогава София беше три пъти по-малка, само че градът имаше над 500 000 поданици. Голямото напрежение, напрежението, непрекъснатият блян за повече – духовната страна на въпроса посредством ангажиране на избрани системи в организма, най-много в така наречен симпатико-адренална система с огромно лъчение на адреналин, води до тези неща. Селското население и елементарните жители съвсем не боледуваха от стенокардия и инфаркти. Второ, хипертониците изобщо не бяха толкоз, колкото в този момент. Да не приказваме за тютюнопушенето – то не беше в такива размери, а за опиатите – такова нещо нямаше. Рисковите фактори – висок холестерол с ястие на доста мазни храни, плюс високо кръвно налягане, плюс диабет, плюс стрес и тютюнопушене, доведоха до този взрив. Основната причина е неподготвеността на актуалния човек към напрежението, който му се стовари на главата. От една страна е генетично заложеното – съгласно науката е 40%, въпреки това е това, което ни нападна като външна среда – то е към 30% – напрежение, кавги, упоритости, лакомии и така нататък, и 30% е това, което сами си го вършим – пушенето, мазните храни и други
– Всички приказваме за напрежението, живеем с него, само че вие – лекарите, не може да се извинявате единствено с това?
– Разбира се, че има аргументи, които лекарите знаем доста добре, само че нашите ръководители се вършат, че не ги знаят. И най-важното е профилактиката. Доказано от цели страни – финландците преди 30 години имаха тежък проблем със сърдечно-съдовите болести – последва яка профилактика и с 30% понижиха смъртността от тях. Подобно е в Съединени американски щати, въпреки че с яденето за в този момент не могат да се оправят. Ниската здравна просвета е част от профилактиката. А при нас е в доста тежко положение и вторичната профилактика. Правят се доста проекти, тактики, конференции, конгреси и на процедура – нищо.
– Е, в този момент всички лечебни заведения се интересуват повече от клиничните пътеки, в сравнение с от положението на болния. Каква е обстановката у нас в този момент?
– Клиничната пътека у нас е три дни. Без да си доктор можете ли да си визиите, че ще се стабилизира човек с същинска сърдечна непълнота?
– Защо казвате същинска?
– Защото има доста неистинен и това го знаят доста добре и министерството, и Здравната каса. Много елементарно могат да се махнат неистинските – като се вкарат съответните проби, които откриват това. Има един хормон, назовава се „ пробиенпи “, въведен е в цяла Европа. Преди време е имало интернационален одит, поръчан от Касата, който е открил, че в България има 10 пъти повече сърдечни недостатъчности и 12 пъти повече пневмонии, в сравнение с, в която и да е друга страна по света. Ето – бъркаме в самия проблем!
– Хората, от които зависи това, обаче несъмнено ще кажат, че не знаят? А парите за здраве се усилват, само че изгода няма.
– Вие съществено ли мислите, че госпожите и господата от площад „ Народно заседание “ не знаят това? Знаят го чудесно! Или както споделя Ботев в едно писмо до Тодор Пеев: „ Брате Пейов, какво да вършим в този момент, като носим вода през едно решето и мислим, че вършим положително на Отечеството? “ – почти това става с безпределно увеличаващите се пари за опазване на здравето. Не че са доста, би трябвало да са още повече, само че те просто изтичат, заради всички тези неща, за които приказваме. И в основата на които е площад „ Народно заседание “ и НЗОК. Няма други! И ние сме много неверни лекарите, само че кой ги позволява, кой ги управлява, с цел да не стават, кой би трябвало да направи такава организация, че да бъдат по-малко? Греховете са от мозъка – а мозъкът са касата и министерството. Ние сме изпълнителите, като ти подават баницата, я ядеш. А кой е по-кривият? – този, дето ти я дава, народът го е споделил.
– Какво става с контрола за качеството на здравните услуги, има ли го изобщо у нас?
– У нас здравният надзор е близо до нулата. Контролира се дали ЕГН-то ти е написано вярно и в случай че не е – следва санкция. Но дали съм те диагностицирал вярно, дали в действителност имаш тази болест? Един малък образец по какъв начин е в други страни. Там контролът се прави от висококвалифицирани експерти, налага се да са пенсионери, с цел да не са в спор на ползи. По целия свят има подкупи, е – на Балканите са допълнително, само че това всички си го знаем. Но прави работа, ще има и неприятно, само че повече ще е положителното в този надзор. Няма по-скъп болен от недолекувания. Но освен в опазването на здравето е по този начин. Нещата в страната ни не вървят, все се караме, ненавиждаме, а в този момент към този момент се отхвърляме и от историята си.
– Да, вие сте прочут като един от най-хубавите историци измежду лекарите. Казват, че България в никакъв случай не е била в толкоз удобна обстановка, в която да реши македонския въпрос и да отбрани националните си ползи. Тя обаче не го прави, поради боязън от Великите сили или нещо друго? Докато обаче ние се маем, гърците съумяха да сторят това.
– Първо, България е дала 200 000 души убити за тази Македония. Те непрестанно викат изпод и от горната страна: „ Абе, хора, погледнете, че сме починали за тая България! “. Колко са местата в Македония, където това нещо го има? На пръстите на едната ръка. В „ Труд “ писах за Дойран – там да има най-малко един кръст, че българите са се били там. Какъв интернационален проблем е слагането на един кръст, че би трябвало да питаме Големия брат? Великите сили да ни разрешат да сложим незабравим кръст – това е безумство! Това е съзнателната липса наизуст, това идва от соросщината, която е приплъзнала в цяла Европа. И едно от нещата, за които смъквам шапка на Тръмп, е, че погна този интернационален шарлатанин Сорос. Но тук още никой не го е погнал. Какъв е казусът? Ами да е единствено Дойран… Да е възобновено нещо на Каймакчалам наяли самият Зоран Заев рече, че ще го възстановят. Какъв е казусът да се постави кръст и на Добро поле? И да е ясно – не приказваме за никакъв национализъм, а за памет към тези, които са били преди нас.
– Да, само че в този момент глобализмът отхвърля националната памет.
– Точно по този начин. Някои от тях даже са дядовци и прадядовци на самите така наречен в този момент македонци. Те не почитат личните си прародители, които са подземен. „ Труд “ разгласява моето предложение да поканят Зоран Заев на Петрова равнища, което е жива проява, че преди 100 години сме били един народ, което и той някой път го споделя. Какво пречи на министъра на защитата и ръководител на Вътрешна македонска революционна организация да каже, че по това време има ВМОРО – Вътрешна македоно-одринска революционна организация?
Истината е доста елементарна – до 1945 година няма никаква македонска нация. Ние сме си ги наричали българи, те самите са се наричали българи, а сърбите са ги наричали южни сърби, само че те не са се поддавали като се изключи всякакви мекерета и Кириакстефчовци. Кириак Стефчов е по-малко рисков в сравнение с соросоидите. Примерът е доста обикновен и индикативен. В болничното заведение в Монтана имаме колежка, която е от Македония. В другарски диалог я питаме: „ - Ти каква си? – Македонка, споделя тя. – А има ли някой от твоето семейство, който да се усеща българин? – Да, баба ми и дядо ми. “ Ами това е показателно.
– На 2 август 2017 година подписахме прословутия контракт с Македония, одобри се доста добре от хората, само че какво стана? Събраха една комисия да види какво да написа в учебниците, и нищо.
– Гърците по какъв начин ги отхвърлиха да не крадат античната им история? А за какво ние не можем да ги откажем от най-елементарни неща? Като отидеш в Гърция, ще видиш куп булеварди в огромните градове именувани „ Император Василий Българоубиец “. Някъде да сте видели „ Василий Македоноубиец “? – няма.
– Този контракт би трябвало ли да има анекс или да се подпише нов?
– Абсолютно би трябвало да има анекс, в който да бъде заложено да не преглеждаме поотделно личностите. Гоце Делчев написа в писмо до непосредствен: „ Какво да вършим като сме си българи, и от много време страдаме от непрекъснати разправии между тях, и по тази причина сме станали лесна плячка на турските султани. Но имаме нещо и от гърците – колкото глави – толкоз капи, толкоз капитани “. Трябва просто да сме безапелационни: до 1945 година – сме един народ, една нация, един език. След 1945 година заради разнообразни аргументи – кой прав, кой крив, признаваме, че към този момент се основава обособена македонска нация. Проблемът е в това, да не ни крадат историята. Ето в това би трябвало да сме безусловно единни.
Нашият посетител
Проф. Младен Григоров е роден на 12 май 1937 година, трето потомство доктор. До 1997 година е боен доктор. Директор на болница “Лозенец ” във времето, когато се прави трансформацията й от Правителствена болница. Там основава и кардиологичния център. След това е зам.-директор на ВМА, управлява отделението по кардиология. Носител е на огромната премия на БЛС за повсеместен принос в медицината.
– Проф. Григоров, наскоро кабинетът взе решение да преобразува Правителствена болница в детска болница, само че след две седмици се отхвърли. Идеята за педиатрична болница обаче е от много години, още от времето, когато Вие оглавявахте Правителствена. Какво мислите за това неосъществено предложение?
– Тази история бих определил като претоплена чорба. Бях шеф на Правителствена болница две години преди и две години след измененията през 1989-а. И съумях на основата на разбор, подаден ми от шефа на Военното разузнаване тогава – ген. Васил Зикулов, да схвана, че такива лечебни заведения няма на никое място, с изключение на в соцстраните и най-много в Съветския съюз. Тогава се оказа, че една от военните лечебни заведения около всичко, което прави за доста стеснен кръг от хора – може би десетина, извършва и тези функционалности. Нашата Правителствена болница имаше контингент от 6000 души като стилът й на работа беше неповторим.
– Чак пък уникален… Какво имате поради?
– Наистина беше подобен – всеки пациент постъпваше, когато си желае, и си заминаваше когато си желае. И на всеки доктор имаше по един съветник извън. Т.е. докторите в болничното заведение бяха затруднени във взимането на решения. Затова взех решение да работя. В Сандански по време на една среща сред Тодор Живков и Караманлис помолих за незабавна среща с Първия. Той ме одобри и за половин час съумях да го убедя, че този модел с Военна болница, която да извършва тези функционалности – за лекуване и на хората от властта, е по-добър от в този момент съществуващия. Живков незабавно схвана политическата, а не здравната страна на въпроса, и сподели: „ Да, това ще има забележителен резултат “ и назначи съвещание на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Той авансово знаеше кои ще бъдат срещу и ги командирова. След като рапортувах, Георги Атанасов – тогава министър-председател, отсече: „ Другарю Живков, ясно, няма какво да умуваме повече, да гласуваме – „ Закрива се Правителствена болница и се предава с цялата й материална база на Висшия военно-медицински институт. От двете би трябвало да създадем Военно-медицинска академия. “ И през нощта дружно с Иван Шпатов – тогавашния основен секретар на Министерски съвет, направихме един Указ, с който, доколкото знам, и през днешния ден ВМА е на тази основа.
– В първите години на демокрацията имаше митинги пред Правителствена болница. Всъщност, по какъв начин се оправихте тогава като шеф?
– През 1990-1991 година започнаха да се вършат манифестации – събираха се хиляди хора със съответните лозунги, проведени от КТ „ Подкрепа “ с концепцията тя да стане детска болница. Вътре участваха лекари с не изключително чисти планове, които очевидно имаха желанието в случай че това се реализира да бъдат приватизирани някои от частите й за тяхна персонална полза. Особено дейни бяха сътрудниците, занимаващи се с ин-витро. Като шеф на Правителствена болница тогава поканих делегация от лекари и сестри, с цел да сложим на кантар нещата. На процедура, с цел да стане детска, трябваше цялостно изтърбушване на постройката. Всички се убедиха, че въпросът е доста комплициран, а България в действителност беше в окаяно положение. И по този начин въпросът затихна.
– Колко просъществува обединяването сред Правителствена и Военна лечебни заведения?
– Две години. Имаше неточности, само че под натиска на докторите от Правителствена – те изрично не желаеха да бъдат едно с военните, макар, че им дадохме и звания, концепцията бе подкопана. За което оказа помощ и неудачното управление на ВМА след проф. Мечков и с натиска от Народното събрание всичко се разпадна. Точно тогава направиха прословутото разпореждане – неповторимо в света, Правителствена болница се подчинява непосредствено на Министерският съвет и на министър-председателя и по този начин получаваше нечувани привилегии и финанси от няколко места. Контингентът естествено не се сведе до 10, а по този начин набъбна, че стана хиляди. Но хубавото беше, че си остана отворена и за жители. Положителна крачка бяха трансплантациите, както и че стана медицински факултет към СУ.
– Вие сте експерт по кардиология, кажете за какво толкоз доста българинът страда от инфаркти и инсулти? Проф. Генчо Начев съобщи пред „ Труд “, че повода е злобата, завистта и омразата. Съгласен ли сте?
– Проф. Начев е прав. Когато учех медицина, ние съвсем не можехме да забележим инфаркт в столицата. Безспорно тогава София беше три пъти по-малка, само че градът имаше над 500 000 поданици. Голямото напрежение, напрежението, непрекъснатият блян за повече – духовната страна на въпроса посредством ангажиране на избрани системи в организма, най-много в така наречен симпатико-адренална система с огромно лъчение на адреналин, води до тези неща. Селското население и елементарните жители съвсем не боледуваха от стенокардия и инфаркти. Второ, хипертониците изобщо не бяха толкоз, колкото в този момент. Да не приказваме за тютюнопушенето – то не беше в такива размери, а за опиатите – такова нещо нямаше. Рисковите фактори – висок холестерол с ястие на доста мазни храни, плюс високо кръвно налягане, плюс диабет, плюс стрес и тютюнопушене, доведоха до този взрив. Основната причина е неподготвеността на актуалния човек към напрежението, който му се стовари на главата. От една страна е генетично заложеното – съгласно науката е 40%, въпреки това е това, което ни нападна като външна среда – то е към 30% – напрежение, кавги, упоритости, лакомии и така нататък, и 30% е това, което сами си го вършим – пушенето, мазните храни и други
– Всички приказваме за напрежението, живеем с него, само че вие – лекарите, не може да се извинявате единствено с това?
– Разбира се, че има аргументи, които лекарите знаем доста добре, само че нашите ръководители се вършат, че не ги знаят. И най-важното е профилактиката. Доказано от цели страни – финландците преди 30 години имаха тежък проблем със сърдечно-съдовите болести – последва яка профилактика и с 30% понижиха смъртността от тях. Подобно е в Съединени американски щати, въпреки че с яденето за в този момент не могат да се оправят. Ниската здравна просвета е част от профилактиката. А при нас е в доста тежко положение и вторичната профилактика. Правят се доста проекти, тактики, конференции, конгреси и на процедура – нищо.
– Е, в този момент всички лечебни заведения се интересуват повече от клиничните пътеки, в сравнение с от положението на болния. Каква е обстановката у нас в този момент?
– Клиничната пътека у нас е три дни. Без да си доктор можете ли да си визиите, че ще се стабилизира човек с същинска сърдечна непълнота?
– Защо казвате същинска?
– Защото има доста неистинен и това го знаят доста добре и министерството, и Здравната каса. Много елементарно могат да се махнат неистинските – като се вкарат съответните проби, които откриват това. Има един хормон, назовава се „ пробиенпи “, въведен е в цяла Европа. Преди време е имало интернационален одит, поръчан от Касата, който е открил, че в България има 10 пъти повече сърдечни недостатъчности и 12 пъти повече пневмонии, в сравнение с, в която и да е друга страна по света. Ето – бъркаме в самия проблем!
– Хората, от които зависи това, обаче несъмнено ще кажат, че не знаят? А парите за здраве се усилват, само че изгода няма.
– Вие съществено ли мислите, че госпожите и господата от площад „ Народно заседание “ не знаят това? Знаят го чудесно! Или както споделя Ботев в едно писмо до Тодор Пеев: „ Брате Пейов, какво да вършим в този момент, като носим вода през едно решето и мислим, че вършим положително на Отечеството? “ – почти това става с безпределно увеличаващите се пари за опазване на здравето. Не че са доста, би трябвало да са още повече, само че те просто изтичат, заради всички тези неща, за които приказваме. И в основата на които е площад „ Народно заседание “ и НЗОК. Няма други! И ние сме много неверни лекарите, само че кой ги позволява, кой ги управлява, с цел да не стават, кой би трябвало да направи такава организация, че да бъдат по-малко? Греховете са от мозъка – а мозъкът са касата и министерството. Ние сме изпълнителите, като ти подават баницата, я ядеш. А кой е по-кривият? – този, дето ти я дава, народът го е споделил.
– Какво става с контрола за качеството на здравните услуги, има ли го изобщо у нас?
– У нас здравният надзор е близо до нулата. Контролира се дали ЕГН-то ти е написано вярно и в случай че не е – следва санкция. Но дали съм те диагностицирал вярно, дали в действителност имаш тази болест? Един малък образец по какъв начин е в други страни. Там контролът се прави от висококвалифицирани експерти, налага се да са пенсионери, с цел да не са в спор на ползи. По целия свят има подкупи, е – на Балканите са допълнително, само че това всички си го знаем. Но прави работа, ще има и неприятно, само че повече ще е положителното в този надзор. Няма по-скъп болен от недолекувания. Но освен в опазването на здравето е по този начин. Нещата в страната ни не вървят, все се караме, ненавиждаме, а в този момент към този момент се отхвърляме и от историята си.
– Да, вие сте прочут като един от най-хубавите историци измежду лекарите. Казват, че България в никакъв случай не е била в толкоз удобна обстановка, в която да реши македонския въпрос и да отбрани националните си ползи. Тя обаче не го прави, поради боязън от Великите сили или нещо друго? Докато обаче ние се маем, гърците съумяха да сторят това.
– Първо, България е дала 200 000 души убити за тази Македония. Те непрестанно викат изпод и от горната страна: „ Абе, хора, погледнете, че сме починали за тая България! “. Колко са местата в Македония, където това нещо го има? На пръстите на едната ръка. В „ Труд “ писах за Дойран – там да има най-малко един кръст, че българите са се били там. Какъв интернационален проблем е слагането на един кръст, че би трябвало да питаме Големия брат? Великите сили да ни разрешат да сложим незабравим кръст – това е безумство! Това е съзнателната липса наизуст, това идва от соросщината, която е приплъзнала в цяла Европа. И едно от нещата, за които смъквам шапка на Тръмп, е, че погна този интернационален шарлатанин Сорос. Но тук още никой не го е погнал. Какъв е казусът? Ами да е единствено Дойран… Да е възобновено нещо на Каймакчалам наяли самият Зоран Заев рече, че ще го възстановят. Какъв е казусът да се постави кръст и на Добро поле? И да е ясно – не приказваме за никакъв национализъм, а за памет към тези, които са били преди нас.
– Да, само че в този момент глобализмът отхвърля националната памет.
– Точно по този начин. Някои от тях даже са дядовци и прадядовци на самите така наречен в този момент македонци. Те не почитат личните си прародители, които са подземен. „ Труд “ разгласява моето предложение да поканят Зоран Заев на Петрова равнища, което е жива проява, че преди 100 години сме били един народ, което и той някой път го споделя. Какво пречи на министъра на защитата и ръководител на Вътрешна македонска революционна организация да каже, че по това време има ВМОРО – Вътрешна македоно-одринска революционна организация?
Истината е доста елементарна – до 1945 година няма никаква македонска нация. Ние сме си ги наричали българи, те самите са се наричали българи, а сърбите са ги наричали южни сърби, само че те не са се поддавали като се изключи всякакви мекерета и Кириакстефчовци. Кириак Стефчов е по-малко рисков в сравнение с соросоидите. Примерът е доста обикновен и индикативен. В болничното заведение в Монтана имаме колежка, която е от Македония. В другарски диалог я питаме: „ - Ти каква си? – Македонка, споделя тя. – А има ли някой от твоето семейство, който да се усеща българин? – Да, баба ми и дядо ми. “ Ами това е показателно.
– На 2 август 2017 година подписахме прословутия контракт с Македония, одобри се доста добре от хората, само че какво стана? Събраха една комисия да види какво да написа в учебниците, и нищо.
– Гърците по какъв начин ги отхвърлиха да не крадат античната им история? А за какво ние не можем да ги откажем от най-елементарни неща? Като отидеш в Гърция, ще видиш куп булеварди в огромните градове именувани „ Император Василий Българоубиец “. Някъде да сте видели „ Василий Македоноубиец “? – няма.
– Този контракт би трябвало ли да има анекс или да се подпише нов?
– Абсолютно би трябвало да има анекс, в който да бъде заложено да не преглеждаме поотделно личностите. Гоце Делчев написа в писмо до непосредствен: „ Какво да вършим като сме си българи, и от много време страдаме от непрекъснати разправии между тях, и по тази причина сме станали лесна плячка на турските султани. Но имаме нещо и от гърците – колкото глави – толкоз капи, толкоз капитани “. Трябва просто да сме безапелационни: до 1945 година – сме един народ, една нация, един език. След 1945 година заради разнообразни аргументи – кой прав, кой крив, признаваме, че към този момент се основава обособена македонска нация. Проблемът е в това, да не ни крадат историята. Ето в това би трябвало да сме безусловно единни.
Нашият посетител
Проф. Младен Григоров е роден на 12 май 1937 година, трето потомство доктор. До 1997 година е боен доктор. Директор на болница “Лозенец ” във времето, когато се прави трансформацията й от Правителствена болница. Там основава и кардиологичния център. След това е зам.-директор на ВМА, управлява отделението по кардиология. Носител е на огромната премия на БЛС за повсеместен принос в медицината.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ