69-часова работна седмица? Южна Корея възмути младите хора с абсурдна реформа
Идеята за 4-дневна работна седмица (или 32-часова работна седмица) намира от ден на ден последователи в развитите стопански системи на фона на проучванията за това, че намаляването на работното време не вреди на продуктивността и лимитира риска от бърнаут на чиновниците.
Южна Корея обаче освен не счита да редуцира престоя в офиса, а в противен случай - обмисля по какъв начин да го усили със закон.
Предложението на държавното управление докара до съществено отвращение измежду най-младите хора в страната, които упрекват властта в това, че узаконява злоупотребите от страна на работодателите по отношение на чиновниците и че още повече задълбочава демографската рецесия в страната.
Действащото законодателство в Южна Корея гласи, че служащите могат да се трудят не повече от 52 часа на седмица - нормалните пет 8-часови работни дни плюс спомагателни 12 часа ексклузивен труд. Формално, в случай че ръководителите им нарушават този предел, може да бъдат санкционирани или даже вкарани в пандиза.
Според данни на Организацията за икономическo съдействие и напредък - хората в Южна Корея са работили приблизително 1915 часа през 2021 година, което е над междинното равнище за Организацията за икономическо сътрудничество и раз от 1716ч.
Новото предложение на държавното управление обаче трансформира този режим и планува работодателите и чиновниците да мерят изключителния труд на месечна, тримесечна или даже годишна база. Разрешеният брой на часовете, в които чиновниците биха могли да работят изключително през седмицата, към този момент става не 12, а 29 ч.
Тоест - работодателите биха могли да изискват над 13-часова ангажираност от подчинените си сред понеделник и петък, или съвсем 10 часа работа всеки ден, в това число през уикендите.
Южнокорейското държавно управление твърди, че новата скица щяла да разреши по-голяма еластичност в организацията на труда, а служащите евентуално биха могли да възнамеряват по-дълги почивки за сметка на интензивен труд в избран интервал от годината.
Държавата в действителност се пробва да реши различен проблем - популацията на страната понижава и остарява с всяка минала година, което се отразява и върху пазара на труда.
Южна Корея е международен " рекордьор " по ниско равнище на раждаемост - показателят, който демонстрира броя на родените деца от една жена в страната, е паднал до 0,81 през 2022 година (за съпоставяне, в България той е 1,6).
Работодателските организации в страната приветстват предлагането, което съгласно тях би помогнало за увеличение на продуктивността на страната.
То обаче се сблъсква с отпор както от страна на синдикатите, по този начин и от женските организации и от поколението на милениълите и Gen Z.
Аргументите им са, че увеличението на натиска върху чиновниците единствено ще утежни стандарта им на живот и демографската картина в Южна Корея. Работната просвета в Южна Корея, която обичайно слага доста високи условия, и разочарованието на младежите са главните аргументи за отлагането или тоталния отвод от основаване на семейство.
CNN цитира 25-годишен студент от Сеул, който разяснява, че предлагането на държавното управление няма никаква логичност и " е доста надалеч от това, което работещите хора желаят ".
" Моят татко работи работи над лимита всяка седмица и няма никаква граница сред работата и персоналния живот. За страдание това се среща много постоянно. Инспекторите от Агенцията по труда не могат да следят всяко дружество по 24 часа дневно, всеки ден. Хората остават уязвими на гибелен ексклузивен труд ", споделя той.
Южна Корея свързва отдадеността на работата и висшето обучение с рекордния стопански напредък, който реализира през 50-те години. Инвестирането на всички сили и средства в работното място обаче има цена: в страната има доста случаи на инфаркти или пътни произшествия поради изтощеност, трудови злополуки и други
Южна Корея има и най-високият дял на самоубийства измежду популацията на развитите страни.
Високият брой на смъртните случаи измежду работещите хора беше и повода, заради която Сеул реши да вкара предел до 52 часа за работната седмица - решение, от което в този момент се пробва да се откаже.
Южна Корея обаче освен не счита да редуцира престоя в офиса, а в противен случай - обмисля по какъв начин да го усили със закон.
Предложението на държавното управление докара до съществено отвращение измежду най-младите хора в страната, които упрекват властта в това, че узаконява злоупотребите от страна на работодателите по отношение на чиновниците и че още повече задълбочава демографската рецесия в страната.
Действащото законодателство в Южна Корея гласи, че служащите могат да се трудят не повече от 52 часа на седмица - нормалните пет 8-часови работни дни плюс спомагателни 12 часа ексклузивен труд. Формално, в случай че ръководителите им нарушават този предел, може да бъдат санкционирани или даже вкарани в пандиза.
Според данни на Организацията за икономическo съдействие и напредък - хората в Южна Корея са работили приблизително 1915 часа през 2021 година, което е над междинното равнище за Организацията за икономическо сътрудничество и раз от 1716ч.
Новото предложение на държавното управление обаче трансформира този режим и планува работодателите и чиновниците да мерят изключителния труд на месечна, тримесечна или даже годишна база. Разрешеният брой на часовете, в които чиновниците биха могли да работят изключително през седмицата, към този момент става не 12, а 29 ч.
Тоест - работодателите биха могли да изискват над 13-часова ангажираност от подчинените си сред понеделник и петък, или съвсем 10 часа работа всеки ден, в това число през уикендите.
Южнокорейското държавно управление твърди, че новата скица щяла да разреши по-голяма еластичност в организацията на труда, а служащите евентуално биха могли да възнамеряват по-дълги почивки за сметка на интензивен труд в избран интервал от годината.
Държавата в действителност се пробва да реши различен проблем - популацията на страната понижава и остарява с всяка минала година, което се отразява и върху пазара на труда.
Южна Корея е международен " рекордьор " по ниско равнище на раждаемост - показателят, който демонстрира броя на родените деца от една жена в страната, е паднал до 0,81 през 2022 година (за съпоставяне, в България той е 1,6).
Работодателските организации в страната приветстват предлагането, което съгласно тях би помогнало за увеличение на продуктивността на страната.
То обаче се сблъсква с отпор както от страна на синдикатите, по този начин и от женските организации и от поколението на милениълите и Gen Z.
Аргументите им са, че увеличението на натиска върху чиновниците единствено ще утежни стандарта им на живот и демографската картина в Южна Корея. Работната просвета в Южна Корея, която обичайно слага доста високи условия, и разочарованието на младежите са главните аргументи за отлагането или тоталния отвод от основаване на семейство.
CNN цитира 25-годишен студент от Сеул, който разяснява, че предлагането на държавното управление няма никаква логичност и " е доста надалеч от това, което работещите хора желаят ".
" Моят татко работи работи над лимита всяка седмица и няма никаква граница сред работата и персоналния живот. За страдание това се среща много постоянно. Инспекторите от Агенцията по труда не могат да следят всяко дружество по 24 часа дневно, всеки ден. Хората остават уязвими на гибелен ексклузивен труд ", споделя той.
Южна Корея свързва отдадеността на работата и висшето обучение с рекордния стопански напредък, който реализира през 50-те години. Инвестирането на всички сили и средства в работното място обаче има цена: в страната има доста случаи на инфаркти или пътни произшествия поради изтощеност, трудови злополуки и други
Южна Корея има и най-високият дял на самоубийства измежду популацията на развитите страни.
Високият брой на смъртните случаи измежду работещите хора беше и повода, заради която Сеул реши да вкара предел до 52 часа за работната седмица - решение, от което в този момент се пробва да се откаже.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ