Данък едър земевладелец скара фермерите
Идеята на Вътрешна македонска революционна организация за налог “едър земевладелец” към този момент посява раздори сред притежатели на ниви и фермери, които наемат земя от тях. Най-едрите притежатели на земя в страната предизвестяват, че в случай че се вкара налог за масивите над 20 000 дка, те ще калкулират този данък в цената на рентата, която им заплащат дребните и междинни фермери за използването на масивите. Най-големите арендатори на земя - зърнопроизводителите обаче отвръщат, че, в случай че се стигне до по-високи ренти няма да наемат земя от най-големите земевладелци. Представители на младите фермери позволяват, че в случай че данъкът рефлектира върху рентата, която заплащат, може да се стигне до митинги.
Сблъсък в сектора
“Сега(с въвеждането на този данък - б.а.) ние ще принудим вложителите или да продават земя или тези налози да се извърнат към дребните или междинни фермери, тъй като няма по какъв начин тази данъчна повинност да не се трансферира към дребния фермер, който наема земя от огромните собственици”, уточни пред Би Ти Ви Стайко Стайков, ръководител на Българската асоциация на притежателите на земеделските земи. Той съответно посочи, че в допълнение ще бъдат увеличени рентите поради данъка, само че и предвижда банкрути в земеделието изключително след слабата зърнена годишна продукция тази година. Първите мнения на най-едрите арендатори в лицето на зърнопроизводителите са за пряк отпор на концепциите за по-висока цена за рентата. “Проблемът си е на най-едрите притежатели на земя. Ако се стигне до увеличение на рентата, ние ще се откажаем да наемаме земя от тях. В момента рентата в Добруджа към този момент е 105 лв. на декар за година, а през тази сушава година добивите са едвам 50 кг от декар. Има изцяло пропаднали площи и от слънчоглед, тъй че слабите добиви от житото няма да бъдат обезщетени и от пролетниците”, разяснява пред “Медиапул” Костадин Костадинов, ръководител на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Петър Петров, който е ръководител на Националната асоциацията на младите фермери разяснява пред “Медиапул”, че по принцип обстановката с едрите притежатели на земя е “отдавна изпусната”. Петров изрази персоналното си мнение, че в случай че след въвеждане на данъка ползите на дребните фермери не бъдат предпазени и се стигне до по-високи ренти най-вероятно ще се стигне до митинги, с цел да могат младежите да запазят бизнеса си.
Какво планува противоречивият проектозакон?
Предложението на Вътрешна македонска революционна организация се прави посредством план на промени на Закона за локалните налози и такси, който планува всеки притежател на земя, който има над 20 000 дка, да заплаща данък за всеки декар над този предел. Точният размер на ставката ще бъде определян от локалния парламент на съответната община, като водещ аршин ще е категорията на земята, т.е. нейното качество и плодовитост. Един от вносителите Искрен Веселинов от Вътрешна македонска революционна организация изясни преди дни, че земеделската земя в никакъв случай не е облагана и се е трансформирала в сфера за вложение на умозрителен капитал. Очаква се налогът да варира от 1 до 10 лв. за всеки декар над 20 000-ия. Вносителите чакат от новия данък общинските бюджети в страната да бъдат захранени с общо до 40 млн. лева Проектът планува още страната и общините да бъдат освободени от налога.
В елементи се планува се притежателят на земя да подава декларация за облагането ѝ в двуседмичен период от придобиването ѝ. Въпросната декларация би трябвало да се подава до общината по местоположение на парцела и в нея да се отбелязва общата повърхност, категорията на земята, а също и общата повърхност, която има фермерът в страната. Собствениците, които към този момент имат обща земя над 20 000 дка в страната би трябвало да подадат въпросната декларация до 30 октомври 2020 година, а локалните управляващи да дефинират данъка до 31 декември 2020 година В претекстовете на законопроекта се споделя още, че 4,1 млн. декара в страната се владеят от едвам 61 физически и юридически лица в България. Общата обработваема земя в страната е към 34 млн. декара.
Сблъсък в сектора
“Сега(с въвеждането на този данък - б.а.) ние ще принудим вложителите или да продават земя или тези налози да се извърнат към дребните или междинни фермери, тъй като няма по какъв начин тази данъчна повинност да не се трансферира към дребния фермер, който наема земя от огромните собственици”, уточни пред Би Ти Ви Стайко Стайков, ръководител на Българската асоциация на притежателите на земеделските земи. Той съответно посочи, че в допълнение ще бъдат увеличени рентите поради данъка, само че и предвижда банкрути в земеделието изключително след слабата зърнена годишна продукция тази година. Първите мнения на най-едрите арендатори в лицето на зърнопроизводителите са за пряк отпор на концепциите за по-висока цена за рентата. “Проблемът си е на най-едрите притежатели на земя. Ако се стигне до увеличение на рентата, ние ще се откажаем да наемаме земя от тях. В момента рентата в Добруджа към този момент е 105 лв. на декар за година, а през тази сушава година добивите са едвам 50 кг от декар. Има изцяло пропаднали площи и от слънчоглед, тъй че слабите добиви от житото няма да бъдат обезщетени и от пролетниците”, разяснява пред “Медиапул” Костадин Костадинов, ръководител на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Петър Петров, който е ръководител на Националната асоциацията на младите фермери разяснява пред “Медиапул”, че по принцип обстановката с едрите притежатели на земя е “отдавна изпусната”. Петров изрази персоналното си мнение, че в случай че след въвеждане на данъка ползите на дребните фермери не бъдат предпазени и се стигне до по-високи ренти най-вероятно ще се стигне до митинги, с цел да могат младежите да запазят бизнеса си.
Какво планува противоречивият проектозакон?
Предложението на Вътрешна македонска революционна организация се прави посредством план на промени на Закона за локалните налози и такси, който планува всеки притежател на земя, който има над 20 000 дка, да заплаща данък за всеки декар над този предел. Точният размер на ставката ще бъде определян от локалния парламент на съответната община, като водещ аршин ще е категорията на земята, т.е. нейното качество и плодовитост. Един от вносителите Искрен Веселинов от Вътрешна македонска революционна организация изясни преди дни, че земеделската земя в никакъв случай не е облагана и се е трансформирала в сфера за вложение на умозрителен капитал. Очаква се налогът да варира от 1 до 10 лв. за всеки декар над 20 000-ия. Вносителите чакат от новия данък общинските бюджети в страната да бъдат захранени с общо до 40 млн. лева Проектът планува още страната и общините да бъдат освободени от налога.
В елементи се планува се притежателят на земя да подава декларация за облагането ѝ в двуседмичен период от придобиването ѝ. Въпросната декларация би трябвало да се подава до общината по местоположение на парцела и в нея да се отбелязва общата повърхност, категорията на земята, а също и общата повърхност, която има фермерът в страната. Собствениците, които към този момент имат обща земя над 20 000 дка в страната би трябвало да подадат въпросната декларация до 30 октомври 2020 година, а локалните управляващи да дефинират данъка до 31 декември 2020 година В претекстовете на законопроекта се споделя още, че 4,1 млн. декара в страната се владеят от едвам 61 физически и юридически лица в България. Общата обработваема земя в страната е към 34 млн. декара.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ