Ричард Тревитик създава първия парен локомотив
Идеята на великия откривател поражда през 1802, когато следи работата по релсов път от желязната мина Мърдър Тидфил до Кардиф в Южен Уелс. Предлага я в диалог със притежателя на мината – Самюъл Хъмфри, само че той не му има вяра, защото познава единствено парни машини под ниско налягане. Хваща се на бас, че няма да стане, само че Тревитик, след няколко месеца твърдоглав труд на 15 февруари 1804 приключва локомотива
Хъмфри е толкоз сюрпризиран, че прави договорка с железаря Ричард Кроуши, че машината ще издържи маса от най-малко 10 т, минавайки по железницата сред Пенъдарен и Аберкънон, дистанцията сред които е 16 км.
Тя е с 2 гладки колооси с диаметър 4,5 фута (1372 мм). Има дълъг 6 фута (1829 мм) парен казан. Налягането в него е 45 lb на in2 (≈ 3,2 кг/см2). Изпарителната тръба минава 2 пъти през котела (напред и назад). Парният цилиндър, единствен в цялата машина, е вграден в котела с цел да се защищити от изстудяване. Буталният кол е обвързван към двата колянови вала посредством равнораменна кобилица, а те пък въртят централния вал, към който има прикован маховик (за да се преодолеят мъртвите бутални точки) и зъбно колело. Последното задвижва второ зъбно колело, което пък движи колоосите. По-късно се оказва, че за парните машини зъбните колела са непрактични и не се употребяват повече. Скачването на колоосите също е изоставено, само че възобновено още веднъж от Джордж Стивънсън, където обаче се употребяват сцепни щанги
Локомотивът е наименуван „ Invicta “ или „ Pen-Y-Darren Locomotive “ (тъй като началната точка на първото му пътешестване била Пенъдарен). Първото му публично пътешестване е на 21 февруари 1804 по железницата „ Мърдър Тидфил “ сред Пенъдарен и Аберкънон (около 16 км), като той се показва доста по-добре от предстоящото. Към него са прикрепени 2 вагона с 10 тона желязо. Освен това във вагоните има още 70 индивида, което прави обща маса ≈ 24,5 тона. 16-километровото разстояние е изминато за 4 часа и 5 минути. Но изобретателят считал, че представянето можело и да бъде по-добро, в случай че по железницата не били израснали дървета, за отсичането на които машината трябвало да стопира.
Хъмфри е толкоз сюрпризиран, че прави договорка с железаря Ричард Кроуши, че машината ще издържи маса от най-малко 10 т, минавайки по железницата сред Пенъдарен и Аберкънон, дистанцията сред които е 16 км.
Тя е с 2 гладки колооси с диаметър 4,5 фута (1372 мм). Има дълъг 6 фута (1829 мм) парен казан. Налягането в него е 45 lb на in2 (≈ 3,2 кг/см2). Изпарителната тръба минава 2 пъти през котела (напред и назад). Парният цилиндър, единствен в цялата машина, е вграден в котела с цел да се защищити от изстудяване. Буталният кол е обвързван към двата колянови вала посредством равнораменна кобилица, а те пък въртят централния вал, към който има прикован маховик (за да се преодолеят мъртвите бутални точки) и зъбно колело. Последното задвижва второ зъбно колело, което пък движи колоосите. По-късно се оказва, че за парните машини зъбните колела са непрактични и не се употребяват повече. Скачването на колоосите също е изоставено, само че възобновено още веднъж от Джордж Стивънсън, където обаче се употребяват сцепни щанги
Локомотивът е наименуван „ Invicta “ или „ Pen-Y-Darren Locomotive “ (тъй като началната точка на първото му пътешестване била Пенъдарен). Първото му публично пътешестване е на 21 февруари 1804 по железницата „ Мърдър Тидфил “ сред Пенъдарен и Аберкънон (около 16 км), като той се показва доста по-добре от предстоящото. Към него са прикрепени 2 вагона с 10 тона желязо. Освен това във вагоните има още 70 индивида, което прави обща маса ≈ 24,5 тона. 16-километровото разстояние е изминато за 4 часа и 5 минути. Но изобретателят считал, че представянето можело и да бъде по-добро, в случай че по железницата не били израснали дървета, за отсичането на които машината трябвало да стопира.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ