БСП няма да прогони Нинова, но иска ли ги България
Иде ли краят на ерата "Нинова " в Българска социалистическа партия? С този въпрос се обърнахме към читателите на ФАКТИ след бурния пленум на социалистите, на който ръководителят съвсем бе неодобрен - не доближиха някакви 4 гласа. В допитването участваха 895 читатели , като се получиха любопитни, само че и красноречиви резултати. Този път ще стартираме разбора от отговорите с минимален %.
Само 7% считат, че Корнелия Нинова е непознато тяло в партията и удостоверяват наближаването на края на нейното водачество. Към тях се причисляват други 18%, които считат, че недоволството към ръководителя ще продължи да пораства , до момента в който най-после неизбежно ще прелее.
Факт е, че Нинова направи стремглава партийна кариера на Позитано и извървя като стахановец пътя от приемането на партийния си билет до висшия пост в столетницата. В края на краищата никой не я е натрапвал или довел за ръчичка в Българска социалистическа партия. Ще кажете, но нали Овчаров и беше шеф. Беше, само че всяка стъпка нагоре в партийната кариера на Нинова е разследване на гласоподаване. Там, на Позитано. Най-малко пък е определена принудително за водач. Ако упоритостта е укорима в дадена общественост, то значи в нея доминират кибиците, а не играчите. Кибици имаше премного в Българска социалистическа партия. Някои от тях заеха позиция, едвам когато им бе посочен изхода.
Факт е, че Нинова се обкръжи с армия от нови хора, от които естествено чака преданост. За сметка на фигури, покрити с рани от многомандатно залежаване из парламентарните банки. Кадрилът, разгласен за разпра със старите фрагменти, бе признат като по-голям "грях " от предишното на Нинова като служител по времето на Иван Костов и участник в приватизацията. Този откъс от биографията на Нинова някакси е признат от партията и не е част от офанзивите на вътрешната съпротива.
За 10% от интервюираните, за късия интервал отпред на партията, Нинова към този момент е постигнала доста. По някакъв несъизмерим метод, който остана тайнственост, съумя да "открадне " за партията си президентската кандидатура на Румен Радев, който сякаш беше изобретение на Георги Първанов. Разкара и претенциите към него на Татяна Дончева. С което прати отделилите се от Позитано АБВ и Движение 21 в политическия килер. С успеха на Радев Българска социалистическа партия пое въздух и си върна самочувствието. Опитът обаче инерцията от триумфа на генерала да се трансферира и на парламентарните избори като актив на Българска социалистическа партия, не съумя. Няма да се стопираме на аргументите. Те са дъвкани и предъвкани.
По-важно е, че за 41% от участниците в анкетата, с Нинова или без нея, Българска социалистическа партия скоро няма да помирише власт. И това е огромната драма за Позитано, а не какво изявление е дал Чичо ЦУМ от своя Панаир. Когато през Европа минаваше лява вълна, Българска социалистическа партия губеше избори след избори от Борисов и ГЕРБ. Ами в този момент, когато наклонността в интернационален проект е обърната, какво ще измисли Българска социалистическа партия? Ще разреши ли Нинова партията да се върне във времената на късния Станишев и Михаил Миков.
23% са на мнение, че Нинова занапред ще реализира триумфи като партиен водач. А какво може да се назова триумф за най-старата партия, в случай че не победа на парламентарни избори. В противоположен случай ще стартират да назовават Българска социалистическа партия постоянно вторите, по сходство на един футболен тим, който все не съумява да стане първенец. Проблемът е, че макар своята опозиционност, Българска социалистическа партия е възприемана като част от статуквото, от което не може да излезе нищо ново и потребно за обществото.
Като прагматик Нинова пробва да извлича дивиденти даже от проблемите си. Тя сочи вътрешната си съпротива като доказателство за демократичността на партията. И дава за противоположен образец ГЕРБ. Където сходно отношение към водача е немислимо. Същото е ситуацията и в останалите партии в Народното събрание. Дори в съставните елементи на Обединените патриоти. Който е дръзнал да опонира на Волен Сидеров или Валери Симеонов, е изхвърчал и от партия, и от парламент. За конкурент на Красимир Каракачанов във Вътрешна македонска революционна организация простете, само че не се сещам. А в случай че някоя дама от "Воля " си разреши да възроптае против Веселин Марешки, още същия ден ще я качат на влака за Варна. В Движение за права и свободи ситуацията е сходно, само че там моделът на ръководство е толкоз характерен и саморасъл, че няма по какъв начин да го обсъждаме дружно с другите.
За край - на този стадий, макар шумната съпротива, Нинова няма мотив за паника по отношение на лидерския си пост в партията. Но този в страната към този момент остава мираж.
Само 7% считат, че Корнелия Нинова е непознато тяло в партията и удостоверяват наближаването на края на нейното водачество. Към тях се причисляват други 18%, които считат, че недоволството към ръководителя ще продължи да пораства , до момента в който най-после неизбежно ще прелее.
Факт е, че Нинова направи стремглава партийна кариера на Позитано и извървя като стахановец пътя от приемането на партийния си билет до висшия пост в столетницата. В края на краищата никой не я е натрапвал или довел за ръчичка в Българска социалистическа партия. Ще кажете, но нали Овчаров и беше шеф. Беше, само че всяка стъпка нагоре в партийната кариера на Нинова е разследване на гласоподаване. Там, на Позитано. Най-малко пък е определена принудително за водач. Ако упоритостта е укорима в дадена общественост, то значи в нея доминират кибиците, а не играчите. Кибици имаше премного в Българска социалистическа партия. Някои от тях заеха позиция, едвам когато им бе посочен изхода.
Факт е, че Нинова се обкръжи с армия от нови хора, от които естествено чака преданост. За сметка на фигури, покрити с рани от многомандатно залежаване из парламентарните банки. Кадрилът, разгласен за разпра със старите фрагменти, бе признат като по-голям "грях " от предишното на Нинова като служител по времето на Иван Костов и участник в приватизацията. Този откъс от биографията на Нинова някакси е признат от партията и не е част от офанзивите на вътрешната съпротива.
За 10% от интервюираните, за късия интервал отпред на партията, Нинова към този момент е постигнала доста. По някакъв несъизмерим метод, който остана тайнственост, съумя да "открадне " за партията си президентската кандидатура на Румен Радев, който сякаш беше изобретение на Георги Първанов. Разкара и претенциите към него на Татяна Дончева. С което прати отделилите се от Позитано АБВ и Движение 21 в политическия килер. С успеха на Радев Българска социалистическа партия пое въздух и си върна самочувствието. Опитът обаче инерцията от триумфа на генерала да се трансферира и на парламентарните избори като актив на Българска социалистическа партия, не съумя. Няма да се стопираме на аргументите. Те са дъвкани и предъвкани.
По-важно е, че за 41% от участниците в анкетата, с Нинова или без нея, Българска социалистическа партия скоро няма да помирише власт. И това е огромната драма за Позитано, а не какво изявление е дал Чичо ЦУМ от своя Панаир. Когато през Европа минаваше лява вълна, Българска социалистическа партия губеше избори след избори от Борисов и ГЕРБ. Ами в този момент, когато наклонността в интернационален проект е обърната, какво ще измисли Българска социалистическа партия? Ще разреши ли Нинова партията да се върне във времената на късния Станишев и Михаил Миков.
23% са на мнение, че Нинова занапред ще реализира триумфи като партиен водач. А какво може да се назова триумф за най-старата партия, в случай че не победа на парламентарни избори. В противоположен случай ще стартират да назовават Българска социалистическа партия постоянно вторите, по сходство на един футболен тим, който все не съумява да стане първенец. Проблемът е, че макар своята опозиционност, Българска социалистическа партия е възприемана като част от статуквото, от което не може да излезе нищо ново и потребно за обществото.
Като прагматик Нинова пробва да извлича дивиденти даже от проблемите си. Тя сочи вътрешната си съпротива като доказателство за демократичността на партията. И дава за противоположен образец ГЕРБ. Където сходно отношение към водача е немислимо. Същото е ситуацията и в останалите партии в Народното събрание. Дори в съставните елементи на Обединените патриоти. Който е дръзнал да опонира на Волен Сидеров или Валери Симеонов, е изхвърчал и от партия, и от парламент. За конкурент на Красимир Каракачанов във Вътрешна македонска революционна организация простете, само че не се сещам. А в случай че някоя дама от "Воля " си разреши да възроптае против Веселин Марешки, още същия ден ще я качат на влака за Варна. В Движение за права и свободи ситуацията е сходно, само че там моделът на ръководство е толкоз характерен и саморасъл, че няма по какъв начин да го обсъждаме дружно с другите.
За край - на този стадий, макар шумната съпротива, Нинова няма мотив за паника по отношение на лидерския си пост в партията. Но този в страната към този момент остава мираж.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ