Иън Алтман огледа внимателно хората, застанали зад кадифените въжета пред

Иън Алтман огледа деликатно хората, застанали зад кадифените въжета пред кино„ Зигфелд “. Опита да открие някой забавен за снимане, само че не видя подобен.
Всъщност съвсем нямаше хора. Двата мощни блуждаещи лъча на прожекторите, които непрестанно се пресичаха високо в небето, също не успяваха да привлекат многочислена навалица за премиерата на новия филм на Елена Травърс.
„ Това е главният проблем на тези министър председатели на аления килим, които се състоят в Ню Йорк “, намерения си Алтман. В Ел Ей се събираха всевъзможни фенове на звезди, до момента в който тук всичко, което пречи на свободното напредване по тротоарите, се считаше за следващото скапано стеснение.
И като че ли в доказателство на тази му мисъл един човек, който се опитваше да заобиколи полицейските ограждения, се блъсна в него и едвам не мазета камерата от ръцете му.
– Задник! – изкрещя му пешеходецът. – Да не мислиш, че улицата е твоя?
Алтман беше минал през особено образование за отбягване на борбата с жители.
– Не е моя, сър – отговори той. – Аз съм от телевизионния екип и имаме позволение, което ни разрешава да...
В този момент проехтя изстрел. Алтман не можеше да сбърка отчетливия тон с нищо друго и инстинктивно обърна камерата по посока на гърмежа. В същата секунда дузина чиновници на най-добре подготвената градска полицейска част в Америка превключиха на цялостен военен режим.
Извадиха се оръжия, радиостанциите се включиха и започнаха да се крещят заповеди. Последва втори изстрел и служителите на реда се разпръснаха – част от тях побягна на запад, гонейки стрелеца, а останалите се пробваха да удържат прииждащата от противоположната посока навалица.
Свистенето на патрони не изплаши Иън Алтман. Той беше претърпял две задачи в Афганистан като боен фотограф, съпътстващ частите на военновъздушните сили. Затова незабавно падна на коляно и насочи камерата към мястото, откъдето проехтяха изстрелите.
Виждаше протичащото се през лещата на фотообектива: белият кадилак криволичеше, останал отвън надзор по Западна 54-та улица, лимузината одраска странично една патрулка, блъсна се леко в полицейския микробус и се заби челно в двата свръхмощни прожектора, които обхождаха небето и осветяваха нощта.
Ксеноновите крушки експлодираха измежду водопад от искри и посипаха фотографа с дъжд от стъкла. Това обаче не му попречи да приближи и концентрира облика върху стъклото от страната на водача, зад което се виждаше приведено над кормилото тяло.
Полицаите първи доближиха до лимузината и закрещяха на хората вътре да излязат с вдигнати ръце.
Алтман завъртя камерата тъкмо в точния момент, с цел да улови в кадър младия мъж с окървавена риза, който едвам се измъкна от задната врата. Ченгетата незабавно го заобиколиха и закрещяха: „ Лягай на земята! Лягай! Веднага! “.
Мъжът се свлече на колене, подвигна ръце и закрещя:
– Простреляха я! Викнете кола за спешна помощ!
Един от сержантите изкомандва на всеослушание, двама служители на реда се приближиха до лимузината и надникнаха вътре, след което прибраха револверите си в кобурите. Полицайка пропълзя вътре до задната седалка, а сътрудникът й бегом заобиколи колата от противоположната страна и влезе оттова.
Двамата деликатно измъкнаха Елена Травърс и я поставиха да легне тъкмо под светещата реклама на киносалона. Актрисата приличаше на парцалена кукла, а начело роклята й беше алена също като плюшения килим под нея. Полицайката коленичи и деликатно повдигна главата й.
Елена помъчи да каже нещо, само че от устните й се откъсна само задавен вопъл. Униформената се наведе по-близо до нея и Алтман приближи камерата задоволително, че да прочете по устните й: Всичко ще бъде наред. Всичко ще бъде наред.
Нямаше да бъде.
Пулсът на Алтман се форсира, само че той продължаваше да държат камерата все по този начин устойчиво фокусирана върху сцената, разиграваща се на дребното екранче. Актрисата и полицайката се гледаха, събрани от ориста в този ужасяващ момент. Елена пое последна глътка въздух и погледът й угасна.
Алтман и преди беше улавял гибел в кадър, но тогава беше заобиколен от ужасите на войната. А тук гибелта беше съвсем спокойна и в това време доста по-потресаваща.
От почитание към починалата той отдалечи общия проект на фрагмента и снима още няколко последни секунди от излъчващото се онлайн предаване. А то евентуално щеше да взриви медиите единствено след момент и да бъде гледано от стотици милиони хора по целия свят. Елена Травърс беше безупречно красива даже в гибелта си. Изглеждаше съвършена, като се изключи дълбоките драскотини по деколтето й, откъдето преди момент беше откъсната принудително единствената по рода си огърлица шедьовър на Максуел Басет на стойност осем милиона $.