Велосипед марка Бианки
И велосипед " Бианки " съм карал. Имах подобен велосипед. И го карах още през ония години, когато всичко беше с купони и с комисарска записка. Хората доизносваха облекла отпреди войната, магазините празни като след грабеж, а пък аз на велосипед " Бианки ". Отговорен приятел, ремсов деятел от околийски мащаб. И най-важното - оратор, речи държах. Друг беше народът тогава, обичаше на събрания да върви и речи да слуша, а ние, ораторите, все не достигахме. Народът нас ни тачеше, на ръце ни носеше от време на време. От едно заседание излизам, на друго влизам, още не съм се озърнал да видя на кого ще приказвам, а някой наш приятел към този момент размахва каскета за тишина и афишира, че оратор от Околийския комитет на Ремса беседа ще държи за интернационалното състояние. Аз единствено си поемам мирис издълбоко, тръсна перчема и като се провикна:
- Другари-и-и-и! Днес, когато светът е разграничен на два лагера!...
По това време все за двата международни лагера се говореше. И моята тирада беше за това. Опекъл си я бях, за всевъзможен случай прилягаше, обикалях с нея където потрябва - протест било, предизборно заседание, събор, аз съм на линия. Ония думи - подредени в мен като в патрондаш, от сън да ме вдигнеш и съм подготвен.
Тъй вървеше животът тогава - събрания, речи. След всяко заседание - танцова веселба, на която все някоя наша скромна приятелка ще се престраши да те предложения за едно танго.
Обикалям из града и околията с моята тирада, но чувствам, че у мене има сили, че мога да дам още за концепцията, повече хора могат да чуят тази тирада, единствено да има с какво да пътувам. Все пешком, все пешком, времето ни в път отива. А в това време до отсрещната врата на Околийския комитет на Ремса по цели дни си стоеше облегнат нов-новеничък велосипед от световноизвестната марка " Бианки ". " Велоремонтна работилница " - компанията още висеше над вратата. Собственикът гуми лепял преди време, счупено заварявал, купувал и препродавал. Двама служащи за лична употреба имал. С една дума - субект. И все отдолу под вежди ни гледа и рови, срещу нас рови.
Една заран съм станал рано и го следя от капандурата на тавана, тъй като аз квартира нямах и живеех на тавана на Околийския комитет. Излиза от къщи, но се наконтил. Не се носи като другите непретенциозно, ами с бяла копринена риза, изгладена, трепери на него. И панталонът му нов и той изгладен. Изобщо буржоазна работа. Защипа си крачола с някаква тенекийка, метна се на велосипеда и запраши. Гледам аз целия този пейзаж, значи, и чувствам по какъв начин кръвта нахлува в главата ми и стартират да ми се въртят следните фрази: " Замфире, Замфире, омразният капитал се разхожда с велосипед " Бианки ", а пък ти, функционер от околийски мащаб, оратор и прочие, бъхташ пешком. Докога, Замфире, ще се търпи това състояние? Докога нашите селски приятели ще се превиват за една политическа тирада за двата лагера и да няма кой да им я произнесе? Слънце да си, не можеш огря на всички места, краката ти към този момент се подгъват от вървене, а капиталът се разхожда с велосипед " Бианки ".
От този ден мира нямах, велосипедът от мозъка ми не излизаше, а нощем се сънувах все на него - ту го карам по обикновеному, ту взема, че хвръквам напряко над баирите. Прищипал съм крачолите с иглянка, а на гърдите вестник да не простиват, и хвърча по централната улица. Къде, къде, че право в девическата гимназия. Ученичките строени като за празник, бели, румени, засмени и всички ме гледат изключително, а пък аз тирада им държа. Без ръце карам, пуснал съм кормилото, сред редиците се промушвам и моята тирада им държа.
- Другарки, споделям, светът към този момент е разграничен на два лагера. Но вие бъдете спокойни, уроците си гледайте, има кой да мисли за това.
Един ден не устоях и пред целия ремсов състав споделих каквото ми беше на душата.
Другари, рекох, докога в нашия град ще се търпи класовата несправедливост? Докога, споделям, на ремсовия функционер краката ще отичат от вървене, а в това време една дребна буржоазия ще върти педали и ще се разхожда мазно, мазно по централната улица с велосипед " Бианки "? Докога, споделям, ще върви по своите частни употреби и ще идва по-късно да ни ражда стихийно капитализъм?
И им описвам цялата история. Нищо не ми се отговори тогава. Не мина и седмица, секретарят ни вика по неотложност. Весел, все към мене поглежда и ми подмигва. Щом попита имало ли сред другарите някой да знае да кара велосипед, към този момент разбрах каква е работата. Ха, в този момент, де, аз самия като не знам да карам! Преди да отида в града, на село бях бръснарче, интелегенция???, с бръснарска техника съм боравил и прочие. Не се доста колебах.
- Има такива приятели - рекох и всички схванаха кого имам поради. Мене си.
Каква била работата. Отгоре, от центъра, отпуснали велосипед по наряд, само че комитетът нямал пари, то за заплати нямаше, че за велосипед. Та в случай че някой ги има тези пари, дано ги брои и велосипедът става негов. Велосипедът си е негов, само че на общо прилагане, всички ще го карат, по приятелски. Съгласен ли съм бил на тези условия. Като знаех какъв брой селски приятели чакат да чуят нещичко за света, за двата лагера и каква наслада ще е за нашите скромни другарки по места да изтанцуват по едно танго с мене, подготвен бях на всичко.
С парите срещнах усложнение. Где толкоз пари на куп, само че се сетих, че остарелият на село има едно малаче с прерязана опашка. Ще го продадем, крещя си, и въпреки да е стока с недостатък, все ще хванем пари що се касае за този велосипед. Старият ми направи малко въртел. Че като кипнах. И ти ли, рекох си, си се вкопчил в твоя частен бранш, не виждаш ли, че светът се е запалил, разделил се е на две и се чудим по какъв начин да го оправим, а ти, като някоя дребна селска буржоазия лееш сълзи за някакво краставо малаче без опашка.
На третия ден не устоя, съобщи се, малачето си мина по реда, парите изпратихме телеграфически, а единствено след седмица време дойде и самият велосипед. Нов-новеничък и освен това от международно известната марка " Бианки ". Кой схваща от тия работи, той знае защо става дума. " Бианки " - скорост и издръжливост, ръчни спирачки, свободен венец, гуми-подгъвач и прочие.
Вечерта го получих, сглобих каквото имаше за сглобяване, гумите напомпах, излъсках го и така не мигнах тази нощ. Сън не ме улови, осъмнах на капандурата на тавана. План имах. Макар да бързах час по-скоро да поема към далечните села на околията, взех решение на първо време да покажа на оня субект, че и други към този момент имат велосипед " Бианки ", че и други въртят педали и не вървят по някакви частни употреби, а отиват да държат своята политическа тирада за двата международни лагера. Изчаках го и щом се появи, изтичах, сграбчих велосипеда и преметнах крайник през рамката.
Най-после удари и нашият час. Единият крайник на педала слагам, а другия е още на земята, задържа, а седалката поскърцва под мене. Готов съм значи и звънеца натиснах. Нарочно позвъних, поради оня, ей такива очи опули. Почакай, крещя си, почакай, ти още нищо не си видял, свърши твоето царство, веднага ще прелетя край тебе като патрон и доста има да ме гледаш в гърба и да ми гълташ пушека във всяко едно отношение. Понечих да потегля и да си призная, в този миг ми пристигна малко боязън. До това време и кон бях яздил, и магаре, и биволица, а един път на село, при един бас, и един нерез яздих, единствено велосипед не беше ми се случвало. Та боязън ми пристигна, само че то беше единствено за момент. Като си помислих за оня съсловен субект, пристигна ми кураж и аероплан да подкарам.
Улицата стръмна и щом отлепих другия крайник от земята, велосипедът марка " Бианки " потегли самичък. Върви, позасилва по стръмното, аз си седнал съм умерено, седалката поскърцва под мене, около ушите ми взе ветрец да навява. Че то не било кой знае какво карането на велосипед, баирът стръмен и ускорява, ускорява, и къщи, огради, стълбове минават край мене. Натиснах звънеца наново, всичко си е наред, оставаше единствено най-важното: да профуча край оня гордо и с възмездие. Ала виждам, че колкото отива надолу и се ускорява, от ден на ден бие настрана, не върви по средата на улицата, ами криви все към портата на оня субект. Помъчих се да го отклоня, местя си погледа на другата страна, нека и колелото разбере и да кривне натам, но не - лети напряко към непознатия велосипед. Като добиче, което търчи към друго добиче. Сърцето ми се сви, скрибуцам със зъби, всячески се мъча да го отклоня, а виждам, че и индивидът се изплаши и хукна настрана, да е по-далече. " Спирачките " - сетих се тогава, само че до момента в който ги напипам, предното колело се сплете с неговия велосипед. Какво е станало след това - не помня. Когато се сабидясах, краката ми като че ли трион ги реже, а дланите ми огън ги гори, а на всичко от горната страна и нещо ме души. Отворих очи и какво да видя. Главата ми навряна сред спиците на непознатия велосипед, краката ми омотани о нещо, а над мене - провесен самия субект, разгневен, крещи, замахва с пестник. Посяга ми. Но единствено се изрази.
- Като си решил да си трошиш коравата селска глава - троши я, само че за какво изпочупи и моето колело...
Не му отговорих нищо. Ами, ще му давам отговор, дай му на него да се заяжда класово. Да съм аз изправен на крайници, да не съм наврян в мръсния му велосипед, с един взор ще го прикова, но съм възпрепятстван физически и по тази причина желаех добродушно и на ясна политическа основа да се разберем. Започнах умерено и безшумно, да не чува целия квартал, споделих му на първо време, че света е разграничен на два лагера, споделих му го да се вразуми, да спре, тъй като аз като политическо лице, и моите приятели от РМС, по този начин оценяваме интернационалното състояние и прочие, но то субект, схваща ли ти от политика и от интернационално състояние, дай му на него да те тътре по улицата пред толкоз народ. Най-после ме пусна, само че отново сподели своята ненавист към нашата концепция. Грабна моя велосипед от фамозната международна марка " Бианки ", подвигна го високо над главата си и с все мощ: фрааас о земята. Въздържах се и добре направих, другояче не зная какво можеше да произлезе. Вдигнах си велосипеда, а то, какво да река, колелетата му на осморки, метнах го на рамо, понесох си го, а след мене падат и дрънчат счупени елементи. Не устоях, на това място не устоях, и така както бях на другия тротоар, обърнах се към оня субект и го предизвестих:
- Не се изпречвай повече по нашия път!
Карал съм, велосипед " Бианки " съм карал. През тези години, когато всичко беше с купони и с комисарска записка, когато народът обичаше да слуша речи за интернационалното състояние, а светът беше разграничен на два лагера...
Имал съм подобен велосипед. Още ми седи за спомен от това славно време, на село е, виси на една греда под сайванта. Колчем си отида, остарелият не не помни да ми го уточни:
- Помниш ли, вика, онуй малаче с отрязаната опашка? И се смее.
Велосипед " Бианки "! Имал съм и съм го карал!...
- Другари-и-и-и! Днес, когато светът е разграничен на два лагера!...
По това време все за двата международни лагера се говореше. И моята тирада беше за това. Опекъл си я бях, за всевъзможен случай прилягаше, обикалях с нея където потрябва - протест било, предизборно заседание, събор, аз съм на линия. Ония думи - подредени в мен като в патрондаш, от сън да ме вдигнеш и съм подготвен.
Тъй вървеше животът тогава - събрания, речи. След всяко заседание - танцова веселба, на която все някоя наша скромна приятелка ще се престраши да те предложения за едно танго.
Обикалям из града и околията с моята тирада, но чувствам, че у мене има сили, че мога да дам още за концепцията, повече хора могат да чуят тази тирада, единствено да има с какво да пътувам. Все пешком, все пешком, времето ни в път отива. А в това време до отсрещната врата на Околийския комитет на Ремса по цели дни си стоеше облегнат нов-новеничък велосипед от световноизвестната марка " Бианки ". " Велоремонтна работилница " - компанията още висеше над вратата. Собственикът гуми лепял преди време, счупено заварявал, купувал и препродавал. Двама служащи за лична употреба имал. С една дума - субект. И все отдолу под вежди ни гледа и рови, срещу нас рови.
Една заран съм станал рано и го следя от капандурата на тавана, тъй като аз квартира нямах и живеех на тавана на Околийския комитет. Излиза от къщи, но се наконтил. Не се носи като другите непретенциозно, ами с бяла копринена риза, изгладена, трепери на него. И панталонът му нов и той изгладен. Изобщо буржоазна работа. Защипа си крачола с някаква тенекийка, метна се на велосипеда и запраши. Гледам аз целия този пейзаж, значи, и чувствам по какъв начин кръвта нахлува в главата ми и стартират да ми се въртят следните фрази: " Замфире, Замфире, омразният капитал се разхожда с велосипед " Бианки ", а пък ти, функционер от околийски мащаб, оратор и прочие, бъхташ пешком. Докога, Замфире, ще се търпи това състояние? Докога нашите селски приятели ще се превиват за една политическа тирада за двата лагера и да няма кой да им я произнесе? Слънце да си, не можеш огря на всички места, краката ти към този момент се подгъват от вървене, а капиталът се разхожда с велосипед " Бианки ".
От този ден мира нямах, велосипедът от мозъка ми не излизаше, а нощем се сънувах все на него - ту го карам по обикновеному, ту взема, че хвръквам напряко над баирите. Прищипал съм крачолите с иглянка, а на гърдите вестник да не простиват, и хвърча по централната улица. Къде, къде, че право в девическата гимназия. Ученичките строени като за празник, бели, румени, засмени и всички ме гледат изключително, а пък аз тирада им държа. Без ръце карам, пуснал съм кормилото, сред редиците се промушвам и моята тирада им държа.
- Другарки, споделям, светът към този момент е разграничен на два лагера. Но вие бъдете спокойни, уроците си гледайте, има кой да мисли за това.
Един ден не устоях и пред целия ремсов състав споделих каквото ми беше на душата.
Другари, рекох, докога в нашия град ще се търпи класовата несправедливост? Докога, споделям, на ремсовия функционер краката ще отичат от вървене, а в това време една дребна буржоазия ще върти педали и ще се разхожда мазно, мазно по централната улица с велосипед " Бианки "? Докога, споделям, ще върви по своите частни употреби и ще идва по-късно да ни ражда стихийно капитализъм?
И им описвам цялата история. Нищо не ми се отговори тогава. Не мина и седмица, секретарят ни вика по неотложност. Весел, все към мене поглежда и ми подмигва. Щом попита имало ли сред другарите някой да знае да кара велосипед, към този момент разбрах каква е работата. Ха, в този момент, де, аз самия като не знам да карам! Преди да отида в града, на село бях бръснарче, интелегенция???, с бръснарска техника съм боравил и прочие. Не се доста колебах.
- Има такива приятели - рекох и всички схванаха кого имам поради. Мене си.
Каква била работата. Отгоре, от центъра, отпуснали велосипед по наряд, само че комитетът нямал пари, то за заплати нямаше, че за велосипед. Та в случай че някой ги има тези пари, дано ги брои и велосипедът става негов. Велосипедът си е негов, само че на общо прилагане, всички ще го карат, по приятелски. Съгласен ли съм бил на тези условия. Като знаех какъв брой селски приятели чакат да чуят нещичко за света, за двата лагера и каква наслада ще е за нашите скромни другарки по места да изтанцуват по едно танго с мене, подготвен бях на всичко.
С парите срещнах усложнение. Где толкоз пари на куп, само че се сетих, че остарелият на село има едно малаче с прерязана опашка. Ще го продадем, крещя си, и въпреки да е стока с недостатък, все ще хванем пари що се касае за този велосипед. Старият ми направи малко въртел. Че като кипнах. И ти ли, рекох си, си се вкопчил в твоя частен бранш, не виждаш ли, че светът се е запалил, разделил се е на две и се чудим по какъв начин да го оправим, а ти, като някоя дребна селска буржоазия лееш сълзи за някакво краставо малаче без опашка.
На третия ден не устоя, съобщи се, малачето си мина по реда, парите изпратихме телеграфически, а единствено след седмица време дойде и самият велосипед. Нов-новеничък и освен това от международно известната марка " Бианки ". Кой схваща от тия работи, той знае защо става дума. " Бианки " - скорост и издръжливост, ръчни спирачки, свободен венец, гуми-подгъвач и прочие.
Вечерта го получих, сглобих каквото имаше за сглобяване, гумите напомпах, излъсках го и така не мигнах тази нощ. Сън не ме улови, осъмнах на капандурата на тавана. План имах. Макар да бързах час по-скоро да поема към далечните села на околията, взех решение на първо време да покажа на оня субект, че и други към този момент имат велосипед " Бианки ", че и други въртят педали и не вървят по някакви частни употреби, а отиват да държат своята политическа тирада за двата международни лагера. Изчаках го и щом се появи, изтичах, сграбчих велосипеда и преметнах крайник през рамката.
Най-после удари и нашият час. Единият крайник на педала слагам, а другия е още на земята, задържа, а седалката поскърцва под мене. Готов съм значи и звънеца натиснах. Нарочно позвъних, поради оня, ей такива очи опули. Почакай, крещя си, почакай, ти още нищо не си видял, свърши твоето царство, веднага ще прелетя край тебе като патрон и доста има да ме гледаш в гърба и да ми гълташ пушека във всяко едно отношение. Понечих да потегля и да си призная, в този миг ми пристигна малко боязън. До това време и кон бях яздил, и магаре, и биволица, а един път на село, при един бас, и един нерез яздих, единствено велосипед не беше ми се случвало. Та боязън ми пристигна, само че то беше единствено за момент. Като си помислих за оня съсловен субект, пристигна ми кураж и аероплан да подкарам.
Улицата стръмна и щом отлепих другия крайник от земята, велосипедът марка " Бианки " потегли самичък. Върви, позасилва по стръмното, аз си седнал съм умерено, седалката поскърцва под мене, около ушите ми взе ветрец да навява. Че то не било кой знае какво карането на велосипед, баирът стръмен и ускорява, ускорява, и къщи, огради, стълбове минават край мене. Натиснах звънеца наново, всичко си е наред, оставаше единствено най-важното: да профуча край оня гордо и с възмездие. Ала виждам, че колкото отива надолу и се ускорява, от ден на ден бие настрана, не върви по средата на улицата, ами криви все към портата на оня субект. Помъчих се да го отклоня, местя си погледа на другата страна, нека и колелото разбере и да кривне натам, но не - лети напряко към непознатия велосипед. Като добиче, което търчи към друго добиче. Сърцето ми се сви, скрибуцам със зъби, всячески се мъча да го отклоня, а виждам, че и индивидът се изплаши и хукна настрана, да е по-далече. " Спирачките " - сетих се тогава, само че до момента в който ги напипам, предното колело се сплете с неговия велосипед. Какво е станало след това - не помня. Когато се сабидясах, краката ми като че ли трион ги реже, а дланите ми огън ги гори, а на всичко от горната страна и нещо ме души. Отворих очи и какво да видя. Главата ми навряна сред спиците на непознатия велосипед, краката ми омотани о нещо, а над мене - провесен самия субект, разгневен, крещи, замахва с пестник. Посяга ми. Но единствено се изрази.
- Като си решил да си трошиш коравата селска глава - троши я, само че за какво изпочупи и моето колело...
Не му отговорих нищо. Ами, ще му давам отговор, дай му на него да се заяжда класово. Да съм аз изправен на крайници, да не съм наврян в мръсния му велосипед, с един взор ще го прикова, но съм възпрепятстван физически и по тази причина желаех добродушно и на ясна политическа основа да се разберем. Започнах умерено и безшумно, да не чува целия квартал, споделих му на първо време, че света е разграничен на два лагера, споделих му го да се вразуми, да спре, тъй като аз като политическо лице, и моите приятели от РМС, по този начин оценяваме интернационалното състояние и прочие, но то субект, схваща ли ти от политика и от интернационално състояние, дай му на него да те тътре по улицата пред толкоз народ. Най-после ме пусна, само че отново сподели своята ненавист към нашата концепция. Грабна моя велосипед от фамозната международна марка " Бианки ", подвигна го високо над главата си и с все мощ: фрааас о земята. Въздържах се и добре направих, другояче не зная какво можеше да произлезе. Вдигнах си велосипеда, а то, какво да река, колелетата му на осморки, метнах го на рамо, понесох си го, а след мене падат и дрънчат счупени елементи. Не устоях, на това място не устоях, и така както бях на другия тротоар, обърнах се към оня субект и го предизвестих:
- Не се изпречвай повече по нашия път!
Карал съм, велосипед " Бианки " съм карал. През тези години, когато всичко беше с купони и с комисарска записка, когато народът обичаше да слуша речи за интернационалното състояние, а светът беше разграничен на два лагера...
Имал съм подобен велосипед. Още ми седи за спомен от това славно време, на село е, виси на една греда под сайванта. Колчем си отида, остарелият не не помни да ми го уточни:
- Помниш ли, вика, онуй малаче с отрязаната опашка? И се смее.
Велосипед " Бианки "! Имал съм и съм го карал!...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ