Герджиков и Панов се класираха за есенната олимпиада. Защо?
И в политиката, както и на олимпиадата, някои играчи твърдо следват мисълта на великия Кубертен: " Главното е не успеха, а присъединяване ". Участието е наложително, би трябвало да се потича по терена, а успеха - тя може да изчака.
Президентските избори тази есен имат няколко присъщи особености и първата от тях е, че в тях взе участие кандидат-действащият президент Румен Радев, който има най-високия политически рейтинг в страната - над 56%. На процедура Радев е единственият политик в страната, който има позитивен рейтинг - тези, които го харесват, са повече от тези, които не го харесват. Всички останали са повече ненавиждани. Разбира се, има хора, които не имат вяра на тези рейтинги. Тези хора са от ГЕРБ и те считат, че рейтингът на Радев е неестествен, а рейтингът на Бойко Борисов не е на историческия си най-малко. Но животът си тече отвън паралелната действителност на ГЕРБ. Десните също не имат вяра на рейтинги, само че тяхната е лесна - в случай че има втори тур, ще би трябвало да създадат единствено едно салтомортале и да поддържат Радев.
Какво трябваше да създадат останалите политически играчи при такава обстановка - мажоритарни избори с открояваща се кандидатура, ясно декларирана преди месеци и всекидневно осветена от публичното внимание?
Очевидно трябваше да повдигнат мощни кандидатури, да дадат късмет и време на обществото да ги схване като действителни съперници на Радев и паралелно с това да потвърдят в акция, че настоящият президент не трябва да продължава към втори мандат. Важно бе тези кандидатури да са разпознаваеми и да са издигнати най-малко няколко месеца преди изборите. Важно бе рецензията към Радев да не бъде спорадична.
А ето какво се получи
ГЕРБ поддържа проф. Анастас Герджиков - “един умен, хубав, просветен, спокоен, естествен и добър човек ” (по Бойко Борисов), който обаче е толкоз неузнаваем, че в случай че се състезава с паметника на Климент Охридски пред университета - оня с двете факли, то паметникът на Далчев ще му дръпне с няколко %. Анастас Герджиков има и едно огромно преимущество - бъркат го с Огнян Герджиков. Това несъмнено ще му донесе няколко %.
Неразпознаваемостта е значим проблем, защото в избори 2 в 1 се чака, че мажоритарният претендент за президент ще “дърпа ” напред и партийната депутатска листа. В случая ГЕРБ/СДС има претендент, който ще бъде дърпан от подкрепящите го партии като закъсал локомотив на оживена линия.
Освен това - ГЕРБ стартира кандидата си в последния миг - 6 седмици преди вота. Не мисля, че има време хората да научат дали се споделя Анастас или Атанас.
Трети проблем - създателите на президентската двойка хвърлиха Герджиков в неприсъщата му политическа борба,
въоръжен единствено с копнеж и общи приказки
Той се кандидатирал за избори, с цел да сплоти... партиите. Подобно предпочитание за обединяване на партиите е имало и преди в тази страна и постоянно е завършвало със закриването на партиите. И през разум не би минало на демократ да приказва за обединяване на всички партии. После Герджиков даде да се разбере, че желае всички да го поддържат, само че... най-вече десните, най-вече десните и десноцентристите. След това Герджиков даде обещание да стане президент и... да не повтаря мандата си - т.е. да оправи партийната система за пет години и да си върви. Освен това рече, че желае да си уточни вицепрезидента, а по-късно стана ясно, че това е госпожа, която е толкоз надалеч от класическата лингвистика, колкото брачният партньор ѝ е покрай Бойко Борисов. Между другото, полк. Невяна Митева, притежателка на два национални върхове в стил бътерфлай, носи най-малко 3% единствено в случай че се усмихва благо до ректора на ректорите - и това не е малко никак.
Следващият значителен проблем пред Герджиков е в това, че единствено той се брои за десен. Освен във фалшив новините никой не го припознава като гербер. Не е подлагал на критика Радев, не е заставал в акции, не е заемал изобщо политически позиции.
Накратко, кандидатурата на ГЕРБ наподобява на кандидатура за отблъскване на номера. В изборната нощ ще се приказва следното - никой не може да вини партията, че е издигнала ерудит - това, от една страна, а от друга - какво да направи ГЕРБ, откакто този народ не ще да избере толкоз огромен разум?
До този миг ГЕРБ и Борисов имат един-единствен верен ход -
те не стопират с офанзивите към Радев. Той е деспот, той е грабител, той е отпред на хунта, която постепенно и методично преяжда с власт... Атаките към Радев не стопират, само че те са личностни офанзиви на Борисов, който не може да си откри място, откакто Радев и партиите на митинга му издърпаха килимчето отдолу под краката. Герджиков не владее този изказ, от него не чакайте тежки офанзиви към Радев.
Най-вероятно ГЕРБ ще направи проформа акция на Герджиков, едвам го задържи на второто място. Защото, в случай че не направи хептен никаква акция, Герджиков може да се сурне обратно - както Неделчо Беронов или Трайчо Трайков - едни кандидат-президенти на десните в предишното, които с присъединяване си просто официализираха рецесията в това пространство.
Другият новопоявил се кандидат-президент е Лозан Панов
На пръв взор това е повече от естествена кандидатура. Ако наредите 20 имена на претенденти и ги визиите пред десни гласоподаватели, то Панов сигурно ще бъде измежду първите две желания. Ако “Демократична България ” има обичана тематика за публичен спор - това е правосъдната промяна, а в случай че този спор има несъмнено плющящо знаме - това е Панов. Той е хлябът и солта на този спор. На доктрина Панов ще събере зад себе си съвсем цялостния потенциал на градската десница.
На втори взор кандидатурата на Панов продължава да е естествена, само че към този момент се вижда, че тя е ограничаваща - като всички позиции на Демократична България до април т.г. Издигането на Панов е взор във вътрешността, а не протегната ръка на открито. Панов не е фигура, която би могла да притегли колебаещи се гласоподаватели, той в никакъв случай не се е старал изключително в тази посока. Гласувалите за Демократична България обаче са 350 000, а президент с два пъти по толкоз даже не е избиран.
Да оставим подозренията, че даже връзките на Панов с Демократична България не са съвършени. Дали инцидентно той неотдавна съобщи: “Не съм уверен, че съм атрактивен за която и да е политическа групировка "?
Общото сред Панов и Герджиков е,
че и двамата идват от институции, в които деполитизацията е значима. И двамата би трябвало да излязат в отпуск, с цел да могат да се занимаят с политика.
Разпознаваемостта и на двамата е мощна в професионалните им среди, само че Панов печели леко преимущество - разпознават го и в партиите, които го поддържат. Това е разликата и сред претендентите за вицепрезидент - госпожа Касимова-Моасе е прочут глас в Демократична България, за разлика от госпожа Бътерфлай, която е изненадваща кандидатура даже и за ГЕРБ. Общото е, че и двамата започват в последния вероятен миг, само че разликата е, че Панов е заемал мощни позиции по значими публични въпроси, а Анастас Герджиков има позиция за “Качествата на императора съгласно корпуса на латинските панегирици ”.
Предимствата са на страната на Панов. Само дето това не е конкуренция с проф. Герджиков. Битката е с Радев, а там към момента са значими фактори като известността, способността да приобщаваш и откровената поддръжка на партиите по време на акция.
Възможно ли е въпреки всичко Радев да бъде надвит?
Разбира се, че е допустимо. Предстои акция, а в нея може да се случат доста неща. Може Радев да подцени съперниците, може въпреки всичко някой щаб съществено да поработи. Може да има втори тур, всички съперници на Радев да се обединят в пестник - почти както в този момент обединени са почитателите на Радев.
Но към този момент това не се вижда. Засега се вижда голямо предпочитание просто да се фиксира присъединяване в политическата олимпиада.
Президентските избори тази есен имат няколко присъщи особености и първата от тях е, че в тях взе участие кандидат-действащият президент Румен Радев, който има най-високия политически рейтинг в страната - над 56%. На процедура Радев е единственият политик в страната, който има позитивен рейтинг - тези, които го харесват, са повече от тези, които не го харесват. Всички останали са повече ненавиждани. Разбира се, има хора, които не имат вяра на тези рейтинги. Тези хора са от ГЕРБ и те считат, че рейтингът на Радев е неестествен, а рейтингът на Бойко Борисов не е на историческия си най-малко. Но животът си тече отвън паралелната действителност на ГЕРБ. Десните също не имат вяра на рейтинги, само че тяхната е лесна - в случай че има втори тур, ще би трябвало да създадат единствено едно салтомортале и да поддържат Радев.
Какво трябваше да създадат останалите политически играчи при такава обстановка - мажоритарни избори с открояваща се кандидатура, ясно декларирана преди месеци и всекидневно осветена от публичното внимание?
Очевидно трябваше да повдигнат мощни кандидатури, да дадат късмет и време на обществото да ги схване като действителни съперници на Радев и паралелно с това да потвърдят в акция, че настоящият президент не трябва да продължава към втори мандат. Важно бе тези кандидатури да са разпознаваеми и да са издигнати най-малко няколко месеца преди изборите. Важно бе рецензията към Радев да не бъде спорадична.
А ето какво се получи
ГЕРБ поддържа проф. Анастас Герджиков - “един умен, хубав, просветен, спокоен, естествен и добър човек ” (по Бойко Борисов), който обаче е толкоз неузнаваем, че в случай че се състезава с паметника на Климент Охридски пред университета - оня с двете факли, то паметникът на Далчев ще му дръпне с няколко %. Анастас Герджиков има и едно огромно преимущество - бъркат го с Огнян Герджиков. Това несъмнено ще му донесе няколко %.
Неразпознаваемостта е значим проблем, защото в избори 2 в 1 се чака, че мажоритарният претендент за президент ще “дърпа ” напред и партийната депутатска листа. В случая ГЕРБ/СДС има претендент, който ще бъде дърпан от подкрепящите го партии като закъсал локомотив на оживена линия.
Освен това - ГЕРБ стартира кандидата си в последния миг - 6 седмици преди вота. Не мисля, че има време хората да научат дали се споделя Анастас или Атанас.
Трети проблем - създателите на президентската двойка хвърлиха Герджиков в неприсъщата му политическа борба,
въоръжен единствено с копнеж и общи приказки
Той се кандидатирал за избори, с цел да сплоти... партиите. Подобно предпочитание за обединяване на партиите е имало и преди в тази страна и постоянно е завършвало със закриването на партиите. И през разум не би минало на демократ да приказва за обединяване на всички партии. После Герджиков даде да се разбере, че желае всички да го поддържат, само че... най-вече десните, най-вече десните и десноцентристите. След това Герджиков даде обещание да стане президент и... да не повтаря мандата си - т.е. да оправи партийната система за пет години и да си върви. Освен това рече, че желае да си уточни вицепрезидента, а по-късно стана ясно, че това е госпожа, която е толкоз надалеч от класическата лингвистика, колкото брачният партньор ѝ е покрай Бойко Борисов. Между другото, полк. Невяна Митева, притежателка на два национални върхове в стил бътерфлай, носи най-малко 3% единствено в случай че се усмихва благо до ректора на ректорите - и това не е малко никак.
Следващият значителен проблем пред Герджиков е в това, че единствено той се брои за десен. Освен във фалшив новините никой не го припознава като гербер. Не е подлагал на критика Радев, не е заставал в акции, не е заемал изобщо политически позиции.
Накратко, кандидатурата на ГЕРБ наподобява на кандидатура за отблъскване на номера. В изборната нощ ще се приказва следното - никой не може да вини партията, че е издигнала ерудит - това, от една страна, а от друга - какво да направи ГЕРБ, откакто този народ не ще да избере толкоз огромен разум?
До този миг ГЕРБ и Борисов имат един-единствен верен ход -
те не стопират с офанзивите към Радев. Той е деспот, той е грабител, той е отпред на хунта, която постепенно и методично преяжда с власт... Атаките към Радев не стопират, само че те са личностни офанзиви на Борисов, който не може да си откри място, откакто Радев и партиите на митинга му издърпаха килимчето отдолу под краката. Герджиков не владее този изказ, от него не чакайте тежки офанзиви към Радев.
Най-вероятно ГЕРБ ще направи проформа акция на Герджиков, едвам го задържи на второто място. Защото, в случай че не направи хептен никаква акция, Герджиков може да се сурне обратно - както Неделчо Беронов или Трайчо Трайков - едни кандидат-президенти на десните в предишното, които с присъединяване си просто официализираха рецесията в това пространство.
Другият новопоявил се кандидат-президент е Лозан Панов
На пръв взор това е повече от естествена кандидатура. Ако наредите 20 имена на претенденти и ги визиите пред десни гласоподаватели, то Панов сигурно ще бъде измежду първите две желания. Ако “Демократична България ” има обичана тематика за публичен спор - това е правосъдната промяна, а в случай че този спор има несъмнено плющящо знаме - това е Панов. Той е хлябът и солта на този спор. На доктрина Панов ще събере зад себе си съвсем цялостния потенциал на градската десница.
На втори взор кандидатурата на Панов продължава да е естествена, само че към този момент се вижда, че тя е ограничаваща - като всички позиции на Демократична България до април т.г. Издигането на Панов е взор във вътрешността, а не протегната ръка на открито. Панов не е фигура, която би могла да притегли колебаещи се гласоподаватели, той в никакъв случай не се е старал изключително в тази посока. Гласувалите за Демократична България обаче са 350 000, а президент с два пъти по толкоз даже не е избиран.
Да оставим подозренията, че даже връзките на Панов с Демократична България не са съвършени. Дали инцидентно той неотдавна съобщи: “Не съм уверен, че съм атрактивен за която и да е политическа групировка "?
Общото сред Панов и Герджиков е,
че и двамата идват от институции, в които деполитизацията е значима. И двамата би трябвало да излязат в отпуск, с цел да могат да се занимаят с политика.
Разпознаваемостта и на двамата е мощна в професионалните им среди, само че Панов печели леко преимущество - разпознават го и в партиите, които го поддържат. Това е разликата и сред претендентите за вицепрезидент - госпожа Касимова-Моасе е прочут глас в Демократична България, за разлика от госпожа Бътерфлай, която е изненадваща кандидатура даже и за ГЕРБ. Общото е, че и двамата започват в последния вероятен миг, само че разликата е, че Панов е заемал мощни позиции по значими публични въпроси, а Анастас Герджиков има позиция за “Качествата на императора съгласно корпуса на латинските панегирици ”.
Предимствата са на страната на Панов. Само дето това не е конкуренция с проф. Герджиков. Битката е с Радев, а там към момента са значими фактори като известността, способността да приобщаваш и откровената поддръжка на партиите по време на акция.
Възможно ли е въпреки всичко Радев да бъде надвит?
Разбира се, че е допустимо. Предстои акция, а в нея може да се случат доста неща. Може Радев да подцени съперниците, може въпреки всичко някой щаб съществено да поработи. Може да има втори тур, всички съперници на Радев да се обединят в пестник - почти както в този момент обединени са почитателите на Радев.
Но към този момент това не се вижда. Засега се вижда голямо предпочитание просто да се фиксира присъединяване в политическата олимпиада.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ