И в двата празника – Св. Трифон и Св. Валентин

...
И в двата празника – Св. Трифон и Св. Валентин
Коментари Харесай

Доц. Веселин Тепавичаров: Ние българите обичаме да почитаме езическите празници


И в двата празника – Св. Трифон и Св. Валентин има особена обредност, която е наслоила разнородни религиозни визии и исторически пластове. В българската традиция най-често се почитат езическите празници. Ние българите честваме по метод, който съчетава синкретично всичко, всмукано от историята.

Това сподели в изявление за БГНЕС Веселин Тепавичаров, доцент, доктор на науките, свързани с културата и учител в СУ „ Св. Кл. Охридски “.

Нашият национален календар съгласно класическата етнографска просвета се състои от два пласта – езически и християнски. Но при честването на Трифон Зарезан и на Св. Валентин става въпрос за три пласта, защото има и модерни постмодерни напластявания.

Знае се доста добре, че денят на виното, зарязването на лозята идва от античния гръцки свят. Това са Дионисиеви празници, които се свързват с правенето и пиенето на виното и с гуляите. Но по-късно, когато тук се настанява християнската черква, и изключително след промяната на Константин Велики, християнството е оповестено за монополна вяра в Римската империя, а по-късно във Византия християнската черква се е пробвала на първо време да в профил езичеството – това, което наследява. Но това е било извънредно мъчно и по тази причина в последна сметка се получава по този начин, че християнството се наслагва върху езическия слой. А езическият слой е с най-солидно наличие в актуалния български календар. По тази причина Св. Трифон „ се настанява “ в този слой по линия на православието, само че това напълно не значи, че езическите обреди са изчезнали. Напротив, те не изчезват, те просто се интегрират в християнския календар.

Като приказваме за третия слой – постмодерния слой, би трябвало да кажем, че тази постмодерност също поставя своя отпечатък върху календара. Както Св. Валентин, както и Вси светии - това са нововъведения, които все по-упорито „ се настаняват “ в българската календарна система. Това са нововъведения, свързани с глобализацията и най-много, свързани с решенията на по-младите хора. Питал съм мои студенти – за какво избирате св. Валентин, те дават отговор, че в нашия календар няма ден на влюбените. Ето по тази причина честват Св. Валентин.

Към тези нови нововъведения, би трябвало да сметнем и това, че в самото православие, не е особено да се честват именните дни. Те се честват като дни на светците, а в нашата календарна обредност се честват като дни на хората, които носят тези имена. Можем да кажем – в календарната система на България има три пласта. Но отново наблягам – най-сложният, с най-голямо наличие е езическият слой. Защото той е обвързван на първо място с поминъка на хората.

Трифон Зарезан – по традиция се чества три дни. Първият ден е денят на Св. Трифон, вторият – на Св. Богородица /тъй като тя на 40-ия ден е завела младенеца на молитва/ и третият ден е на св. Симеон, който се свързва с деня на майките и децата, които имат някакъв белег /ако децата или майките правят нещо, което е табу, те ще получат някакъв белег/.

Иначе е одобрена обредната система. На 1 февруари всяка жена би трябвало да стане, да замеси пита и да изпече самун, като върху хляба се вършат декорации, най-много с тлъсти гроздове, с цел да има благодат. В нашата обредна система всичко е обвързвано с берекета или с защитни дейности, които да защитят реколтата от външни похищения - било то естествени стихии, или мишки, лалугери, инсекти, които могат да навредят. Освен това тя изпича една кокошка. Рано сутринта преди пладне лозарите вземат тези неща и първите три стръка, които ще се зарежат, би трябвало да се полеят с вино. Това значи, че ще има благодат. След това се прави същинската работа, а по-късно настава радостната част, защото с цел да има благодат, би трябвало да се полее. Избира се цар на лозарите. Много се пие, което е знак, че през годината ще се роди повече. Царя го качват на каруца и го карат в селото, където празненствата не престават до късно вечер.

В разнообразни региони на България Трифон Зарезан се употребява да се плашат тези овощни дървета, които предната година не са родили. Домакинът на дърветата споделя: „ Ще те отрежа, в случай че не родиш и тази година “. Уж замахва с брадвата да плаши дървото, само че се намират негови комшии, които споделят: „ Хайде, остави го, то в този момент ще роди “.

На други места пък Трифон Зарезан е обвързван с защитна обредност. Например в Монтанско, Видинско назовават тези дни Вълчи празници, като има поверия да се предпазят и хората, и реколтата от вълци.

Повечето от младежите в последно време избират да честват Свети Валентин. Това е разбираемо. Не можем да ги спрем. Има отзиви, че тези нововъведения са нездравословни, защото нарушават нашия обичаен календар. Но животът си е живот – никой не може да спре това, което животът си го желае.

Ние знаем, че Трифон Зарезан се е чествал още от античните траки. Той е бил един от най-важните празници на антично тракийското и антично елинското население. Знаем също по този начин, че виното и винопроизводството също съществува от антични времена. На доста места това се е правело не със стопанска цел, а със свещена обредност, защото това е обвързвано с напиване, с дионисиевите вакханалии – това е обредно. Знаем, че в Средновековна България хан Крум е изкоренил лозята, само че летописите споделят и, че като пристигнал византийският император в Плиска, раздал виното на своите бойци. Това би трябвало да ни накара да се замислим дали поради пиянството хан Крум е изискал да се изкоренят лозята.

Вино се е пиело по българските земи още от дълбока античност. От по кое време е празникът, не можем да кажем. Ние знаем, че Св. Трифон е роден през 225 година след Христа. Той се ражда във Фригия. Неговото име поставят да замести Дионисиевите вакханалии. Затова на доста места му споделят Трифон – пияницата, защото се свързва с пиенето. Това липсва в календара на църквата, само че тя - ще не ще, го е приела.

Като приказваме за третия слой на обредността и на традицията, можем да дадем образец със Св. Георги – деня на овчаря. Но там „ са се наместили “ и военните. Те са търсили отбраната на светеца. Банкерите пък са потърсили отбраната на св. Николай, който е бранител на риболовците. Въобще съвременността на всички места се е наместила по някакъв метод, само че, популярност Богу тя не е съумяла да измести достоверното. Затова ние през днешния ден честваме нашите празници по метод, който съчетава синкретично всичко, всмукано от историята. /БГНЕС
Източник: bgnes.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР