Държавата, където бутилка уиски струва 16 годишни заплати
" И уискито ли? "
Те питаха още веднъж и още веднъж, тълпейки се бара на сватбеното празненство в първокласната бална зала в Каракас, напрягайки се да видят бутилките. Барманците нe помръдваха: шотландското уиски е строго непокътнато за родителите на двойката и техните другари. За останалите имаше домакински ром.
В тази столица няма тежък трафик, тапи и нервни водачи. Това е извънредно
Шумните, препълнени булеварди към този момент са в историята. Кризата последователно изпразва града
Ром? Наистина ли? Това беше засегнатост, която не се одобри добре.
По скалата на венецуелските истории на ужасите, тази се подрежда доста, доста обратно. И въпреки всичко има нещо, което споделя за измъчената битка на жителите на Каракас да се откажат от шотландското уиски с лед.
Източник:
Уискито се среща все по-рядко в питейните заведения във Венецуела
Тук това е освен това от пиво. Това е дълготраен знак на публичния статус, който провокира мемоари за богатите времена през 70-те години, когато петродоларите течаха свободно, държавният дълг беше оценен с най-високия вероятен рейтинг (AAA), а венецуелците се славеха (или носеха позорната слава) с дивите си, еднодневни пътешествия за извършване на покупки до Маями.
Шотландското уиски (скочът) стана част от националната еднаквост, нещо на практика отпечатано в ДНК на множеството хора от междинната класа нагоре. Когато позираме за фотоси, ние не споделяме " сирене ", до момента в който фрагментът се запечатва; споделяме " уиски ".
В продължение на години изображението на крачещия мъж на Johnnie Walker беше толкоз вездесъщо в Каракас, че бихте си помислили, че е кметът на града. Когато искахме да честваме със фамилията и приятелите си, постоянно наблягахме на шотландското уиски с натрошен лед и салфетка, сгъната компактно към стъклената чаша.
Източник:
Хората във Венецуела все по-трудно могат да си разрешат уиски
Ромът беше за бедняците. Да го отпиваш в този момент, вместо шотландско уиски, е като да е като да замениш бейзбола като национална игра за забавление с боулинг или дама.
Но множеството от нас няма по какъв начин да си го разрешат през днешния ден. С хиперинфлация над 60 000% литър шотландско уиски от най-голям клас може да ви коства 1 милиард боливара - сума, за която служащ на минимална заплата ще би трябвало да се труди 16 години. Дори евтините типове костват доста много милиони.
" Кой може да понесе сходен удар? ", споделя 24-годишният Алфредо Камачо, студент и управител продажби на ненапълно работно време, до момента в който гледа мач от Световното състезание в механа в Каракас.
Източник:
Венецуела се върна към рома, откакто хиперинфланцията удари уискито
Той тъгува за дните, когато той и приятелите му излизат и споделят бутилка Buchanan`s, чувствайки се съвсем патриотично. Днес той би трябвало да се уреди с връзки за ром. Или бира. Или по-лошо.
" В тези времена аз се научих да одобрявам всичко, даже и ликьорът от агаве ". Това пиво, както и текилата, се прави от растението агаве, само че не е изключително пивко.
В магазините за алкохол има наличия от Buchanan`s, Johnnie Walker Black Label и други марки, само че посещавайки магазин в източната част на Каракас, се вижда по какъв начин се трансформират нещата: първокласни марки ром като Ron Carupano`s X.O. или Santa Teresa`s Bicentenario посрещат клиентите от въртящи се пиедестали; уискито е зад тях.
Собственикът споделя, че клиентите купуват 2500 бутилки ром всеки месец и към 300 бутилки шотландско уиски; не доста от дълго време съотношението беше противоположното.
Източник:
Заради оскъдното и скъпо уиски, локалният ром се радва на все по-голяма респект
Възможeн положителен резултат от рецесията с шотландското уиски е, че тя може да отвори очите на локалните поданици за достолепията на един локален артикул, толкоз специфичен, че е един от единствено двата в света, който има предпазено название за генезис (другият е от Мартиника).
" Никога не сме осъзнавали, че имаме подобен добър ром, тъй като беше маргинализиран ", съобщи Миро Попич, създател на " Венецуела на скалите ".
Може би. Но към момента не съм чувал никой да споделя " ром ", когато театралничи за фотография.
Текстът е част от поредицата разкази " Животът в Каракас " на Bloomberg, стремящи се да покажат сюрреалистичния метод на живот в тоталния безпорядък и хаос в една от най-измъчените стопански страни.
Преводът е на Money.bg.
Те питаха още веднъж и още веднъж, тълпейки се бара на сватбеното празненство в първокласната бална зала в Каракас, напрягайки се да видят бутилките. Барманците нe помръдваха: шотландското уиски е строго непокътнато за родителите на двойката и техните другари. За останалите имаше домакински ром.
В тази столица няма тежък трафик, тапи и нервни водачи. Това е извънредно
Шумните, препълнени булеварди към този момент са в историята. Кризата последователно изпразва града
Ром? Наистина ли? Това беше засегнатост, която не се одобри добре.
По скалата на венецуелските истории на ужасите, тази се подрежда доста, доста обратно. И въпреки всичко има нещо, което споделя за измъчената битка на жителите на Каракас да се откажат от шотландското уиски с лед.
Източник:
Уискито се среща все по-рядко в питейните заведения във Венецуела
Тук това е освен това от пиво. Това е дълготраен знак на публичния статус, който провокира мемоари за богатите времена през 70-те години, когато петродоларите течаха свободно, държавният дълг беше оценен с най-високия вероятен рейтинг (AAA), а венецуелците се славеха (или носеха позорната слава) с дивите си, еднодневни пътешествия за извършване на покупки до Маями.
Шотландското уиски (скочът) стана част от националната еднаквост, нещо на практика отпечатано в ДНК на множеството хора от междинната класа нагоре. Когато позираме за фотоси, ние не споделяме " сирене ", до момента в който фрагментът се запечатва; споделяме " уиски ".
В продължение на години изображението на крачещия мъж на Johnnie Walker беше толкоз вездесъщо в Каракас, че бихте си помислили, че е кметът на града. Когато искахме да честваме със фамилията и приятелите си, постоянно наблягахме на шотландското уиски с натрошен лед и салфетка, сгъната компактно към стъклената чаша.
Източник:
Хората във Венецуела все по-трудно могат да си разрешат уиски
Ромът беше за бедняците. Да го отпиваш в този момент, вместо шотландско уиски, е като да е като да замениш бейзбола като национална игра за забавление с боулинг или дама.
Но множеството от нас няма по какъв начин да си го разрешат през днешния ден. С хиперинфлация над 60 000% литър шотландско уиски от най-голям клас може да ви коства 1 милиард боливара - сума, за която служащ на минимална заплата ще би трябвало да се труди 16 години. Дори евтините типове костват доста много милиони.
" Кой може да понесе сходен удар? ", споделя 24-годишният Алфредо Камачо, студент и управител продажби на ненапълно работно време, до момента в който гледа мач от Световното състезание в механа в Каракас.
Източник:
Венецуела се върна към рома, откакто хиперинфланцията удари уискито
Той тъгува за дните, когато той и приятелите му излизат и споделят бутилка Buchanan`s, чувствайки се съвсем патриотично. Днес той би трябвало да се уреди с връзки за ром. Или бира. Или по-лошо.
" В тези времена аз се научих да одобрявам всичко, даже и ликьорът от агаве ". Това пиво, както и текилата, се прави от растението агаве, само че не е изключително пивко.
В магазините за алкохол има наличия от Buchanan`s, Johnnie Walker Black Label и други марки, само че посещавайки магазин в източната част на Каракас, се вижда по какъв начин се трансформират нещата: първокласни марки ром като Ron Carupano`s X.O. или Santa Teresa`s Bicentenario посрещат клиентите от въртящи се пиедестали; уискито е зад тях.
Собственикът споделя, че клиентите купуват 2500 бутилки ром всеки месец и към 300 бутилки шотландско уиски; не доста от дълго време съотношението беше противоположното.
Източник:
Заради оскъдното и скъпо уиски, локалният ром се радва на все по-голяма респект
Възможeн положителен резултат от рецесията с шотландското уиски е, че тя може да отвори очите на локалните поданици за достолепията на един локален артикул, толкоз специфичен, че е един от единствено двата в света, който има предпазено название за генезис (другият е от Мартиника).
" Никога не сме осъзнавали, че имаме подобен добър ром, тъй като беше маргинализиран ", съобщи Миро Попич, създател на " Венецуела на скалите ".
Може би. Но към момента не съм чувал никой да споделя " ром ", когато театралничи за фотография.
Текстът е част от поредицата разкази " Животът в Каракас " на Bloomberg, стремящи се да покажат сюрреалистичния метод на живот в тоталния безпорядък и хаос в една от най-измъчените стопански страни.
Преводът е на Money.bg.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ