Всяка стотинка за археология беше защитена много добре
И тази година Националният исторически музей ще съблюдава традицията през декември да показа на необятната аудитория значимите находки на музейните археолози, открити през миналия сезон. Експозицията ще продължи до 17 февруари 2020 година С шефа на НИМ доцент доктор Бони Петрунова беседва Симеон Янев.
Доц. доктор Петрунова какви са новите исторически находки от археологическите разкопки през актуалната година? Какво съумяха да открият експертите?
За наше благополучие мисля, че и този сезон се оказа доста потребен и доста сполучлив, защото миналогодишното богатство, сякаш ни сложи една висока преграда и аз малко се притеснявах, че за втора година желаеме да се отчетем посредством такава галерия, показвайки резултатите от активността на всички археолози от Националния исторически музей (НИМ).
Но пък по никакъв начин не скърбя, тъй като всяка стотинка, която беше дадена за археологически изследвания беше предпазена доста добре. Първо би трябвало да кажем, че НИМ изследва обекти от Праисторията до 14-15 век. Тоест опитваме се да покрием всички исторически столетия, от които има данни и следи в българските земи.
Разбира се, работят нашите археолози, които са разпределени към съответните столетия, и в този смисъл имаме доста положителни резултати за всяка една от епохите. Изключително добре се показа Праисторията, където изследваме с изключение на една цитадела при село Равадиново, по този начин и една по този начин наречената Скритата могила, която се изследва от сътрудника Маргарита Попова. И там се откриха доста хубави находки от вековете при Новата епоха.
Традиционно заместник-директорът на Националния музей проф. Иван Христов изследва Античния интервал. Общо взето ние се майтапим, че сме си разпределили Черноморието - той работи в Южното Черноморие, а аз в Северното Черноморие. В Южното Черноморие той изследва една много по този начин тайнствена цитадела - крепостта " Емона ", за която имаме доста богати исторически сведения. Тя е обвързвана с Античността и със Средновековието. За страдание доста борби са се водили за нея, само че най-тежката борба с морето тази цитадела я е изгубила и в този момент огромната част от нея е в Черно море. Въпреки това сътрудника съумя да откри забавни данни за нейната история.
И, несъмнено, най-хубавите резултати са от Средновековието, не тъй като са най-многобройни обектите. Ние имаме четири средновековни замъци, които се изследват. Две от тях са в Ивайловград, една е до Якоруда и една сносно непокътната цитадела във връзка с архитектурните остатъци, само че до момента непроучвана - това е крепостта до Свиленград. Различно я назовават, само че тя е известна с името на местността Маточина, другояче нейното същинско име е " Бухелон ". Не беше проучвана до момента, само че мисля, че предходната или по-миналата година за пръв път сътрудника Мариела Инкова стартира да я изследва и резултатите също са доста положителни, изключително като архитектура.
Отново най-хубави резултати даде градът-столица Калиакра. Аз персонално като теоретичен началник не съм сюрпризирана, тъй като Калиакра постоянно е била подценявана в археологическите и историческите проучвания. Това е един огромен феодален град и единствено площта му е над 150 декара, а също така е играл голяма роля в 14 век, защото е седалище на шефа Дубротица, който както знаете дава и името на цяла Добруджа.
Попаднахме под към този момент известната татарска постройка, под която се откри съкровището. Та, под този слой към този момент попаднахме още веднъж на некропола, с който бяха стартирани разкопите там и няколко от гробовете са с доста, доста забавни материали. В първия, който ни изненада намерихме една чиния с доста хубава декорация, тя е в експозицията с по този начин наречения псевдокуфист жанр. Използват се буквите като декорация, те не знаят какво изписват, когато ги прерисуват, само че им харесва по какъв начин наподобяват и за това ги поставят като рисунка върху самата чиния.
Друг женски гроб със златен пръстен на млада дама, за жалост рано умряла. И несъмнено най-интересният гроб е с солидния златен пръстен, както самичък е наименуван вътре в надписа на пръстена - Георги Големия. Не мога да ви отговоря кой е той, има догадка, само че още доста проучвания би трябвало да създадем, тъй като не може по този начин с лека ръка да се дефинира кой е този Георги.
Имате ли данни за това какъв брой екипа са взели участие на терен през 2019 година и кои са " най-плодотворените " региони с находки?
Никога не бих си разрешила да кажа като дъгогодишен археолог, че има по-успешен и по-неуспешен екип. Смятам, че всичките сътрудници от НИМ работят доста старателно, само че археологията е неочаква просвета с изненади. Тя - някой път тръгваш по този начин с доста положителни, предварителни изследвания и планове, а резултатите не са предстоящите. А различен път най-изненадващо за малко време излизат неповторими неща.
Важното е, че тези хора вършат просвета. Важното е, че те вършат роман. Тоест вие в този момент ще видите и в изложбата, че всяка витрина съставлява роман. Ние освен демонстрираме предметите, които сме намерили тази година, не се стопираме на обособените артефакти, а посредством комплекса от находки описваме нещо ново и незнайно за всеки съответен обект.
Иначе обектите са 16, в които са взели участие археолози на НИМ. Тук особено в изложбата от 10 обекта сме показали най-интересното. Това са към 400 предмета.
Какво си пожелавате за идната 2020 г? Очаква ли се да има нови археологически терени, на които да извършите разкопки?
Първо доста се веселя, че още веднъж ще има увеличение на средствата за археологически изследвания изобщо за България, за археологията. Много се надявам огромна част от средствата да бъдат извоювани от плановете на археолозите в НИМ. Имаме упоритостта да стартираме най-малко два нови обекта, тъй че се надявам и те да излязат ползотворни. Специално за вашата медия, в случай че желаете ще кажа, че сме в доста положителни контакти с музея в Добрич, като имаме проекти да стартираме търсенето на самата Карвуна, в случай че тя изобщо съществува. Това е градът, който дава името на Карвунската хора (област), само че дали ще имаме шанс - не знам. /news.bg
Доц. доктор Петрунова какви са новите исторически находки от археологическите разкопки през актуалната година? Какво съумяха да открият експертите?
За наше благополучие мисля, че и този сезон се оказа доста потребен и доста сполучлив, защото миналогодишното богатство, сякаш ни сложи една висока преграда и аз малко се притеснявах, че за втора година желаеме да се отчетем посредством такава галерия, показвайки резултатите от активността на всички археолози от Националния исторически музей (НИМ).
Но пък по никакъв начин не скърбя, тъй като всяка стотинка, която беше дадена за археологически изследвания беше предпазена доста добре. Първо би трябвало да кажем, че НИМ изследва обекти от Праисторията до 14-15 век. Тоест опитваме се да покрием всички исторически столетия, от които има данни и следи в българските земи.
Разбира се, работят нашите археолози, които са разпределени към съответните столетия, и в този смисъл имаме доста положителни резултати за всяка една от епохите. Изключително добре се показа Праисторията, където изследваме с изключение на една цитадела при село Равадиново, по този начин и една по този начин наречената Скритата могила, която се изследва от сътрудника Маргарита Попова. И там се откриха доста хубави находки от вековете при Новата епоха.
Традиционно заместник-директорът на Националния музей проф. Иван Христов изследва Античния интервал. Общо взето ние се майтапим, че сме си разпределили Черноморието - той работи в Южното Черноморие, а аз в Северното Черноморие. В Южното Черноморие той изследва една много по този начин тайнствена цитадела - крепостта " Емона ", за която имаме доста богати исторически сведения. Тя е обвързвана с Античността и със Средновековието. За страдание доста борби са се водили за нея, само че най-тежката борба с морето тази цитадела я е изгубила и в този момент огромната част от нея е в Черно море. Въпреки това сътрудника съумя да откри забавни данни за нейната история.
И, несъмнено, най-хубавите резултати са от Средновековието, не тъй като са най-многобройни обектите. Ние имаме четири средновековни замъци, които се изследват. Две от тях са в Ивайловград, една е до Якоруда и една сносно непокътната цитадела във връзка с архитектурните остатъци, само че до момента непроучвана - това е крепостта до Свиленград. Различно я назовават, само че тя е известна с името на местността Маточина, другояче нейното същинско име е " Бухелон ". Не беше проучвана до момента, само че мисля, че предходната или по-миналата година за пръв път сътрудника Мариела Инкова стартира да я изследва и резултатите също са доста положителни, изключително като архитектура.
Отново най-хубави резултати даде градът-столица Калиакра. Аз персонално като теоретичен началник не съм сюрпризирана, тъй като Калиакра постоянно е била подценявана в археологическите и историческите проучвания. Това е един огромен феодален град и единствено площта му е над 150 декара, а също така е играл голяма роля в 14 век, защото е седалище на шефа Дубротица, който както знаете дава и името на цяла Добруджа.
Попаднахме под към този момент известната татарска постройка, под която се откри съкровището. Та, под този слой към този момент попаднахме още веднъж на некропола, с който бяха стартирани разкопите там и няколко от гробовете са с доста, доста забавни материали. В първия, който ни изненада намерихме една чиния с доста хубава декорация, тя е в експозицията с по този начин наречения псевдокуфист жанр. Използват се буквите като декорация, те не знаят какво изписват, когато ги прерисуват, само че им харесва по какъв начин наподобяват и за това ги поставят като рисунка върху самата чиния.
Друг женски гроб със златен пръстен на млада дама, за жалост рано умряла. И несъмнено най-интересният гроб е с солидния златен пръстен, както самичък е наименуван вътре в надписа на пръстена - Георги Големия. Не мога да ви отговоря кой е той, има догадка, само че още доста проучвания би трябвало да създадем, тъй като не може по този начин с лека ръка да се дефинира кой е този Георги.
Имате ли данни за това какъв брой екипа са взели участие на терен през 2019 година и кои са " най-плодотворените " региони с находки?
Никога не бих си разрешила да кажа като дъгогодишен археолог, че има по-успешен и по-неуспешен екип. Смятам, че всичките сътрудници от НИМ работят доста старателно, само че археологията е неочаква просвета с изненади. Тя - някой път тръгваш по този начин с доста положителни, предварителни изследвания и планове, а резултатите не са предстоящите. А различен път най-изненадващо за малко време излизат неповторими неща.
Важното е, че тези хора вършат просвета. Важното е, че те вършат роман. Тоест вие в този момент ще видите и в изложбата, че всяка витрина съставлява роман. Ние освен демонстрираме предметите, които сме намерили тази година, не се стопираме на обособените артефакти, а посредством комплекса от находки описваме нещо ново и незнайно за всеки съответен обект.
Иначе обектите са 16, в които са взели участие археолози на НИМ. Тук особено в изложбата от 10 обекта сме показали най-интересното. Това са към 400 предмета.
Какво си пожелавате за идната 2020 г? Очаква ли се да има нови археологически терени, на които да извършите разкопки?
Първо доста се веселя, че още веднъж ще има увеличение на средствата за археологически изследвания изобщо за България, за археологията. Много се надявам огромна част от средствата да бъдат извоювани от плановете на археолозите в НИМ. Имаме упоритостта да стартираме най-малко два нови обекта, тъй че се надявам и те да излязат ползотворни. Специално за вашата медия, в случай че желаете ще кажа, че сме в доста положителни контакти с музея в Добрич, като имаме проекти да стартираме търсенето на самата Карвуна, в случай че тя изобщо съществува. Това е градът, който дава името на Карвунската хора (област), само че дали ще имаме шанс - не знам. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ