“ и “ с втория мандат, но при ясни приоритети

„ “ и „ “ с втория мандат, само че при ясни цели и гаранции, които да покажат дали парламентарно показаните партии са подготвени да работят и да вземат решение проблемите на хората или преследват други цели. Това оповестиха от пресцентъра на Политическа партия.

Приоритетите, които те слагат като най-важни и незабавни, са ориентирани към постигането на следните цели:

• Да се понижи неравенството в България, като продължи обществената политика към най-нуждаещите се.
• Да се подкрепи бизнесът освен посредством опазване на ниските налози, само че и посредством понижаване на административната тежест и корупционния риск.
• Да се увеличи доверието в демокрацията, в правовия ред и изборния развой в България. „ Понятията “законност ” и “справедливост ” би трябвало да важат за всички, никой не е над закона “, показват от партията.
• Да влезем в Шенген през 2023 година. „ Българите заслужаваме да бъдем пълноправни европейци, без вътрешноевропейски ограничавания. Да влезем в Еврозоната от 1 януари, 2024. Време е да приключим с банковия контрол на прехода, време е да приключим с транзакционните банкови такси за нашите експортьори, време е валутният риск да отпадне като фактор при вложение в България “, се споделя още в известието.

От „ “ показват, че в случай че политическите партии желаят да потвърдят с каузи съществуването на политическа воля, би трябвало да работят за посочените национални задания и за разглеждане на към този момент импортираните „ същински значими законопроекти “ и показват кои са те:

Намаляване на неравенството

• В бюджета за 2023 година да залегне ново нарастване на пенсиите, нарастване на данъчните заеми за младите фамилии, повдигане на минималната работна заплата, както и заплатите на учителите, лекарите и медицинските сестри, при съблюдаване на 3% бюджетен недостиг.

Подобряване на изискванията за бизнес

• Законопроектите по Националния проект за възобновяване и резистентност, които да бъдат прегледани предпочитано и при опция в скъсени периоди за навременно асимилиране на полагащите се на България евросредства.
• Приоритетно разглеждане на импортираните законови оферти за понижаване на административната тежест за бизнеса.
• Приемане на измененията в Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт, свързани с механизма за следствие на основния прокурор и възстановяване на досъдебното произвеждане.
• Приемане на промени в Наказателно-процесуален кодекс, с които се дава опция на проверяващите органи да образуват досъдебно произвеждане, както и да желаят от съда осъществяване на избрани проверяващи дейности, без да са напълно подвластни от прокуратурата.
• Приемане на Законопроекта за КПКОНПИ с проверяващи функционалности и управление, което се предлага от Министерски съвет и се избира от НС;
• Внасяне на предложение за изменение на Конституцията на Република България за унищожаване на неограничената власт на основния прокурор (отмяна на член 126, алинея 2 от КРБ) и други нужни промени.
• Приемане на ветото на президента на измененията в Изборния кодекс за „ анулация на недемократичните промени, признати в дребните часове на нощта през последните 2 месеца “.

Шенген през 2023 и влизане в Еврозоната през 2024 година

• Приемане на съответните промени на законите, уреждащи процедурата по желание на ръководители на службите за сигурност (ДАНС, ДАР, НСО, Военно разузнаване и основния секретар на МВР).

За да построи потенциал за справяне с провокациите и пречките пред влизането ни в Шенген и Еврозоната, с изключение на ясна поддръжка за законите за справяне с проблемите в правосъдната система и с корупцията, държавното управление на малцинството би трябвало да има опция да реформира службите, тъй че изпълнителната власт да може да ги назначава и управлява дейно, споделят още от „ “.

Те канят партиите, които са подготвени да работят дружно с тях по значимите цели за България, на Председателски съвет на следващия ден, на който да обсъдят графика за предпочитано разглеждане на законопроектите.