Светослав Гоцев пред Sportal.bg: Не може да чакаме готови играчи без подготовка
И през този сезон волейболният национал Светослав Гоцев избра съветското състезание. Въпреки натоварената си стратегия, той отдели от времето си, с цел да отговори на въпросите на Sportal.bg. Централният блокировач приказва за разликите сред България и Русия, българските гении и свободното си време. С какво не може да свикне в Русия и къде се чуства като вкъщи, можете да разберете от идващите редове.
- Отново си в Русия. Една малко по-различна дестинация. Лесно ли взе решение да продължиш там?
- Да, сигурно е по-различна, само че не е имало размишления и пристрастености дали да дойда тук или не. Имах оферта и я одобрих. Отборът е добър и шампионата е мощно. На този стадий за мен е най-важно да играя в добър тим.
- Колко надалеч е българското състезание от съветското?
- Първенството в България също е мощно. В Русия тимовете са доста изравнени, като се изключи първите два-три. Като има средства, несъмнено има и положителни ирачи. Сега и в България клубовете се подвигнаха финансово, както би трябвало да бъде и се надявам да продължи по този начин. Това е верният път. Един състезател, който е експерт и отдава цялото си време на тази специалност, би трябвало да получава положително възнаграждение, без значение дали играе в България, в Русия или където и да е.
- А каква е разликата на равнище народен тим сред двете страни?
- Трудно е да се направи паралел межу двете страни. Русия е доста огромна страна и изборът на играчи е голям. Има доста повече бази и разполагат с доста повече стредства. Като могат да избират от 100, а не от 15-20 играчи, е друго. Всъщност положителните състезатели тук не са 100, а доста повече. Когато пристигнах в Русия, видях волейболисти, които в никакъв случай преди не бях срещал, а те са на равнище за националния тим. Има огромен избор и доста качествени състезатели.
- Къде са идващите гении на българския волейбол?
- Трябва да се работи по-усърдно в детско-юношеските школи. От доста време не съм в България, с цел да видя какво е ситуацията в тази област. Но, с цел да има гении, би трябвало да има здрави детско-юношески школи, както да вземем за пример направи Владо Николов в Левски. Има и други, само че няма да ги изреждам, с цел да не пропусна някоя. Не може да чакаме подготвени играчи без подготовка.
- Има ли разлика в манталитета?
- Прави ми положително усещане, че в Русия всички са изключителни експерти. В България, може би на клубно равнище, професионализмът не е на 100%. Това е от манталитета на играчите. В България си стоим у дома, излизаме напред-назад с другари, до момента в който тук всички са по-стриктни, тренира се крепко и като цяло има сериозна дисциплинираност.
- А с какво не можеш да свикнеш там?
- С времето. Предполагам освен аз. Условията са тежки, само че се привиква.
- Как се справяш с езика?
- Говоря българо-руски (смее се).
- Храната подхожда ли ти?
- В това студено време ми е обичана тяхната чорба Борш. Това е едно от обичайните ястия, които ми подхожда.
- Как прекарваш дребното свободно време, което ти остава?
- Предимно у дома пред тв приемника. Сега се записах да изучавам за треньор по физическа подготовка. Нещо, което ме интересува и вероятно бих го практикувал откакто приключа със спортната ми кариера. Концентрирал съм се основно върху ученето и спорта.
- Играл ли си в разнообразни страни (Иран, Германия, Франция, Италия), само че където се усещаше като вкъщи?
- Като вкъщи няма на никое място. Но може би най-добре се усещах в Италия, тъй като говорех езика. Времето ми там се доближаваше най-вече до моя метод на живот. Можех да отивам на кино, да върша разнообразни неща, тъй като нямаше езикова преграда. В другите страни беше малко по-трудно, а в Италия бях по-спокоен.
Мая Димитрова
Снимки: volleyufa.ru
- Отново си в Русия. Една малко по-различна дестинация. Лесно ли взе решение да продължиш там?
- Да, сигурно е по-различна, само че не е имало размишления и пристрастености дали да дойда тук или не. Имах оферта и я одобрих. Отборът е добър и шампионата е мощно. На този стадий за мен е най-важно да играя в добър тим.
- Колко надалеч е българското състезание от съветското?
- Първенството в България също е мощно. В Русия тимовете са доста изравнени, като се изключи първите два-три. Като има средства, несъмнено има и положителни ирачи. Сега и в България клубовете се подвигнаха финансово, както би трябвало да бъде и се надявам да продължи по този начин. Това е верният път. Един състезател, който е експерт и отдава цялото си време на тази специалност, би трябвало да получава положително възнаграждение, без значение дали играе в България, в Русия или където и да е.
- А каква е разликата на равнище народен тим сред двете страни?
- Трудно е да се направи паралел межу двете страни. Русия е доста огромна страна и изборът на играчи е голям. Има доста повече бази и разполагат с доста повече стредства. Като могат да избират от 100, а не от 15-20 играчи, е друго. Всъщност положителните състезатели тук не са 100, а доста повече. Когато пристигнах в Русия, видях волейболисти, които в никакъв случай преди не бях срещал, а те са на равнище за националния тим. Има огромен избор и доста качествени състезатели.
- Къде са идващите гении на българския волейбол?
- Трябва да се работи по-усърдно в детско-юношеските школи. От доста време не съм в България, с цел да видя какво е ситуацията в тази област. Но, с цел да има гении, би трябвало да има здрави детско-юношески школи, както да вземем за пример направи Владо Николов в Левски. Има и други, само че няма да ги изреждам, с цел да не пропусна някоя. Не може да чакаме подготвени играчи без подготовка.
- Има ли разлика в манталитета?
- Прави ми положително усещане, че в Русия всички са изключителни експерти. В България, може би на клубно равнище, професионализмът не е на 100%. Това е от манталитета на играчите. В България си стоим у дома, излизаме напред-назад с другари, до момента в който тук всички са по-стриктни, тренира се крепко и като цяло има сериозна дисциплинираност.
- А с какво не можеш да свикнеш там?
- С времето. Предполагам освен аз. Условията са тежки, само че се привиква.
- Как се справяш с езика?
- Говоря българо-руски (смее се).
- Храната подхожда ли ти?
- В това студено време ми е обичана тяхната чорба Борш. Това е едно от обичайните ястия, които ми подхожда.
- Как прекарваш дребното свободно време, което ти остава?
- Предимно у дома пред тв приемника. Сега се записах да изучавам за треньор по физическа подготовка. Нещо, което ме интересува и вероятно бих го практикувал откакто приключа със спортната ми кариера. Концентрирал съм се основно върху ученето и спорта.
- Играл ли си в разнообразни страни (Иран, Германия, Франция, Италия), само че където се усещаше като вкъщи?
- Като вкъщи няма на никое място. Но може би най-добре се усещах в Италия, тъй като говорех езика. Времето ми там се доближаваше най-вече до моя метод на живот. Можех да отивам на кино, да върша разнообразни неща, тъй като нямаше езикова преграда. В другите страни беше малко по-трудно, а в Италия бях по-спокоен.
Мая Димитрова
Снимки: volleyufa.ru
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ