Най-големият недостиг на учители е по математика, физика, химия, английски език и ИТ
И през тази образователна година най-големият дефицит на учители е по математика, физика, химия, британски език и осведомителни технологии, заяви министърът на образованието Красимир Вълчев. В същото време обаче той регистрира повече млади педагози в системата - над 13 на 100, и по-малко учители в предпенсионна възраст.
"2015 година, мисля, че достигнахме най-високата междинна възраст на учителите. Тогава, заради обстоятелството, че трябваше да се пенсионират огромен брой учители, падна междинната възраст, тогава беше достигнала 51 години и половина, а в този момент междинната ни възраст е 49 години и тя ще понижава заради простата причина, че огромен брой учители ще се пенсионират. И те би трябвало да се запълнят с по-млади, няма по какъв начин да си останат със същата възраст ", изясни министърът, представен от БНР.
Дискусия със студенти на тематика "Висшето обучение в България - провокации и решения " с присъединяване на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев се организира в Аулата на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Това е втората среща на министър Вълчев със студенти за тази седмица, откакто в понеделник той взе участие в стопански конгрес в Университета за национално и международно стопанство, отдаден на висшето обучение 30 години след началото на прехода.
Двете полемики предшестват разискването на промени в Закона за висшето обучение през идната седмица, което разискване ще се организира на 21 ноември в парламентарната комисия по обучение и просвета. Въвеждане на дуална форма на образование и в университетите обмисля просветното министерство. Предложението е част от Стратегия за развиване на висшето обучение, която МОН приготвя.
Пред студентите в СУ министър Вълчев сложи акцент върху това, че все по-често във ВУЗ-овете у нас се следи учене поради самата тапия, а не поради знанието.
"От едната прекаленост на махалото отидохме в другата. От 30 отидохме на над 80% банкет в системата на висшето обучение, което докара до репутационен проблем, докара до избуяване на нерационалното търсене на висше обучение. Имаше и религия, че висшето обучение ще донесе конкурентно преимущество в живота. Да, в действителност, едно време, когато висшето обучение имаше по-голяма селективна функционалност и единствено 30% завършваха висше обучение, този, който завършваше висше обучение, имаше огромен късмет да бъде назначен за шеф било на завод, било на предприятието. Но към този момент висшето обучение няма селективна функционалност и ще бъде по все по-малка ", сподели министър Вълчев.
По думите му от ден на ден пазарът и работодателите ще ценят знанията и уменията. "Ако преди е носело преимущество от 10 крачки в живот от 100 крачки, в този момент висшето обучение ще носи преимущество от 1 крачка. Дори и да си с най-хубавите дипломи, на втория-третия ден ще схванат на работното ти място какъв брой познания и умения имаш ", уточни Красимир Вълчев. Това не означавало обаче, че отхвърляме висшето обучение. "Следващите десетилетия ще бъдат десетилетия, в които вие не просто ще сменяте работни места, ще сменяте специалности ", разясни министърът.
Вълчев акцентира, че главно предизвикателство пред българските ВУЗ е по какъв начин те да бъдат по-конкурентни на един все по-глобализиращ се пазар.
Попитан по какъв начин ще бъде решен казусът с това, че дребна част от студентите вървят постоянно на лекции, той отговори: „ Резултатът се получава с натрупването на старания, часове работа. Онзи принцип - че количествените натрупвания водят до качествени промени, може би в най-голяма степен важи за системата на образованието. Студентите би трябвало да са по-въвлечени “.
Ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков акцентира по време на полемиката, че в продължение на 15 години висшето обучение у нас се е движело в неправилна посока, само че в последните 8 години това е обезщетено. „ Това е единствената в действителност сполучлива промяна. Тук министър Вълчев е прав и по тази причина би трябвало всички да го поздравим “, акцентира той.
Стратегията за развиването на висшето обучение след 2020 година ще подчертава върху по-качественото включване на завършващите в пазара на труда. Чрез документа ще се търси и метод да се усили наличието на студентите в постоянна форма на образование в държавните университети. Тази вероятност разказа министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на полемика за провокациите пред висшето обучение в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Той означи, че в случай че желаеме да имаме по-качествено обучение и да придобият повече познания и умения, студентите би трябвало да са по-въвлечени в просветителния развой ".
"Ние готвим и тактика за идващия интервал след 2020 година. Тази политика, която вършим, на профилна оптимизация, поощряване на специализацията на висшите учебни заведения в мощните им професионални посоки, по този начин или другояче ще завърши. През последните години направихме една доста огромна смяна - преструктурирахме приема, намалихме го. Най-голямото предизвикателство пред държавните висши учебни заведения е това да бъдат свързани в европейски академични мрежи, да се приготвят за епохата на цифрова промяна, изкуствен интелект, да трансформират образователните си проекти, да се приготвят за учене през целия живот ", изясни Вълчев.
По думите му в разработваната тактика за висшето обучение ще се заложи дуална форма на образование, както бе въведено в междинното обучение, с цел да се ускори връзката с бизнеса и да се отговори на характерните потребности на пазара на труда.
Според студентите преструктурирането на висшето обучение би трябвало да е най-много в посока на приоритизиране на специалности, тъй че да подхождат на потребностите на пазара на труда.
"2015 година, мисля, че достигнахме най-високата междинна възраст на учителите. Тогава, заради обстоятелството, че трябваше да се пенсионират огромен брой учители, падна междинната възраст, тогава беше достигнала 51 години и половина, а в този момент междинната ни възраст е 49 години и тя ще понижава заради простата причина, че огромен брой учители ще се пенсионират. И те би трябвало да се запълнят с по-млади, няма по какъв начин да си останат със същата възраст ", изясни министърът, представен от БНР.
Дискусия със студенти на тематика "Висшето обучение в България - провокации и решения " с присъединяване на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев се организира в Аулата на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Това е втората среща на министър Вълчев със студенти за тази седмица, откакто в понеделник той взе участие в стопански конгрес в Университета за национално и международно стопанство, отдаден на висшето обучение 30 години след началото на прехода.
Двете полемики предшестват разискването на промени в Закона за висшето обучение през идната седмица, което разискване ще се организира на 21 ноември в парламентарната комисия по обучение и просвета. Въвеждане на дуална форма на образование и в университетите обмисля просветното министерство. Предложението е част от Стратегия за развиване на висшето обучение, която МОН приготвя.
Пред студентите в СУ министър Вълчев сложи акцент върху това, че все по-често във ВУЗ-овете у нас се следи учене поради самата тапия, а не поради знанието.
"От едната прекаленост на махалото отидохме в другата. От 30 отидохме на над 80% банкет в системата на висшето обучение, което докара до репутационен проблем, докара до избуяване на нерационалното търсене на висше обучение. Имаше и религия, че висшето обучение ще донесе конкурентно преимущество в живота. Да, в действителност, едно време, когато висшето обучение имаше по-голяма селективна функционалност и единствено 30% завършваха висше обучение, този, който завършваше висше обучение, имаше огромен късмет да бъде назначен за шеф било на завод, било на предприятието. Но към този момент висшето обучение няма селективна функционалност и ще бъде по все по-малка ", сподели министър Вълчев.
По думите му от ден на ден пазарът и работодателите ще ценят знанията и уменията. "Ако преди е носело преимущество от 10 крачки в живот от 100 крачки, в този момент висшето обучение ще носи преимущество от 1 крачка. Дори и да си с най-хубавите дипломи, на втория-третия ден ще схванат на работното ти място какъв брой познания и умения имаш ", уточни Красимир Вълчев. Това не означавало обаче, че отхвърляме висшето обучение. "Следващите десетилетия ще бъдат десетилетия, в които вие не просто ще сменяте работни места, ще сменяте специалности ", разясни министърът.
Вълчев акцентира, че главно предизвикателство пред българските ВУЗ е по какъв начин те да бъдат по-конкурентни на един все по-глобализиращ се пазар.
Попитан по какъв начин ще бъде решен казусът с това, че дребна част от студентите вървят постоянно на лекции, той отговори: „ Резултатът се получава с натрупването на старания, часове работа. Онзи принцип - че количествените натрупвания водят до качествени промени, може би в най-голяма степен важи за системата на образованието. Студентите би трябвало да са по-въвлечени “.
Ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков акцентира по време на полемиката, че в продължение на 15 години висшето обучение у нас се е движело в неправилна посока, само че в последните 8 години това е обезщетено. „ Това е единствената в действителност сполучлива промяна. Тук министър Вълчев е прав и по тази причина би трябвало всички да го поздравим “, акцентира той.
Стратегията за развиването на висшето обучение след 2020 година ще подчертава върху по-качественото включване на завършващите в пазара на труда. Чрез документа ще се търси и метод да се усили наличието на студентите в постоянна форма на образование в държавните университети. Тази вероятност разказа министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на полемика за провокациите пред висшето обучение в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Той означи, че в случай че желаеме да имаме по-качествено обучение и да придобият повече познания и умения, студентите би трябвало да са по-въвлечени в просветителния развой ".
"Ние готвим и тактика за идващия интервал след 2020 година. Тази политика, която вършим, на профилна оптимизация, поощряване на специализацията на висшите учебни заведения в мощните им професионални посоки, по този начин или другояче ще завърши. През последните години направихме една доста огромна смяна - преструктурирахме приема, намалихме го. Най-голямото предизвикателство пред държавните висши учебни заведения е това да бъдат свързани в европейски академични мрежи, да се приготвят за епохата на цифрова промяна, изкуствен интелект, да трансформират образователните си проекти, да се приготвят за учене през целия живот ", изясни Вълчев.
По думите му в разработваната тактика за висшето обучение ще се заложи дуална форма на образование, както бе въведено в междинното обучение, с цел да се ускори връзката с бизнеса и да се отговори на характерните потребности на пазара на труда.
Според студентите преструктурирането на висшето обучение би трябвало да е най-много в посока на приоритизиране на специалности, тъй че да подхождат на потребностите на пазара на труда.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ