Единственото трайно нещо - това е любовта - РИЧАРД БАХ
И след това какво?, помислих си аз. И след това още, постоянно от ден на ден житейски тествания, от които да се учим.
Да се учим да прилагаме знанията си на процедура, да разкриваме нашето познание на други, които минават през същите тествания, да им подсещаме, че не са сами.
И след това какво, когато сме претърпели своите фантазии и сме се уморили от живота във времето?
И после… Животът Е! Помниш ли? Помниш ли АЗ СЪМ! И ТИ СИ! И ЛЮБОВТА; Е ВСИЧКО; КОЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ! Ето това е „ и след това какво “!
Ето за какво любовните истории нямат край! Те нямат край, тъй като любовта няма край!
Тази заран в едно малко мигновение, за не повече от стотина секунди, аз осъзнах какъв брой просто Всичко-Което-Е се свързва в едно цяло.
Грабнах бележника до леглото и с големи букви с разчувствуван почерк записах това, което ми мина през съзнанието в тези секунди: Единствено действителното е Животът!
Животът освобождава съзнанието да избира сред неналичието на форма и безкрайното голям брой милиони форми. Всякаква форма, която може да си показа.
Ръката ми трепереше и бързо се стрелкаше по редовете, думите се нижеха по сините редове на хартията.
Съзнанието може да не помни себе си, в случай че желае. То може да сътвори ограничавания, да строи илюзорни светове; то може да си показва галактики, вселени и вселени на вселените, черни дупки, бели дупки, огромни гърмежи, постоянни положения, слънца и планети, астрални и физически равнища.
Каквото и да си показа, то го вижда като действителност: война или мир, болест или здраве, свирепост или добрина.
Съзнанието може в триизмерния свят да трансформира сервитьорката в божия пророчица; то може да бъде маргаритка, нравствен лидер, биплан на поляната.
То може да бъде авиатор, преди малко събудил се от сън, любящата усмивка на неговата жена в съня й, може да бъде котето Доли, готово всеки момент да скочи на леглото, нетърпеливо да си получи – мяу! – своята закуска.
И всеки момент, в който желае, то може да си спомни какво е в действителност, може да си спомни действителността, може да си спомни Любовта. В този момент всичко се променя…
Единственото трайно нещо – това е любовта! Началото на вселената….
Преди Големия гърмеж нас ни е имало!
Преди огромните гърмежи на всички вселени и откакто и последното ехтене от всеки от тях е заглъхнало, нас ни е имало.
Ние, танцьорите във всички форми, които се отразяват във всичко, ние сме повода за основаването на пространството, тези, които построяват времето.
Ние сме мост през вечността, който се издига оттатък морето, поели своите завършения за наслаждение и изживяващи чудесата поради насладата от тях.
Ние избираме своите произшествия, триумфи, провокации, невероятни странности, подлагаме се на тестване още веднъж и още веднъж, учим се да обичаме и обичаме, и ОБИЧАМЕ!
Из „ Мост през вечността “
