И нека храната бъде вашето лекарство, а вашето лекарство –

И дано храната бъде вашето лекарство, а вашето лекарство – вашата храна – Хипократ.

Какво е pH?

Тялото е формирано най-вече от вода – по този начин от едно място на друго могат елементарно да се придвижват хранителни съставки, О2 и биохимикали. Водната среда може да има киселинни или алкални свойства (алкали = основи), които се мерят в канара наречена pH ( “potential hydrogen ” или „ евентуален водород ”). pH е децимален алгоритъм и съставлява съотношението на положително заредените водородни йони (киселинни) и отрицателно заредените йони (алкални), в един разтвор. Ако скалата на това съответствие регистрира от 1,0 до 6,9, средата се смята за киселинна. Ако скалата регистрира 7,0 – тя е неутрална, а от 7,1 до 14 е алкална.

Защо би трябвало да се грижим за pH равнището?

Тъй като 50-60% от общото тегло на тялото е вода, pH равнищата се отразяват на целия организъм и постоянно са знак за здраве или заболяване. Небалансиран pH значи, че pH равнищата са станали прекомерно киселинни или прекомерно алкални за дълъг интервал от време. Продължителен pH дисбаланс от единия или другия тип не се приема добре от тялото. На първо място прецизния алкално-киселинен баланс на тялото и другите органи в него е нужен за естественото действие на над 4000 ензима, които катализират всики биохимични процеси в тъканите и клетките, поддържат метаболизма, обновяват тялото ни и го защищават от инфекции. Всъщност, регулирането на pH е толкоз значимо, че тялото е развило строги отчетни процедури за следенето на алкално-киселинния баланс във всяка клетка.

Може ли небалансиран pH да докара до съществени проблеми?

Да, изключително, когато човек остарее! Въпреки че може да остане неусетен години наред, небалансираният pH (твърде киселинен или алкален) води до развиването на множеството, в случай че не и на всички, дегенеративни болести, в това число сърдечносъдови болести, рак и диабет, както и изтощение в оправянето с наднорменото тегло. Покачването или понижаването на pH може да докара до кристализиране на солите в урината и до формиране на пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур.

През далечните 1923 и 1925 година човек на име Ото Варбург учи обмяната на туморните тъкани, като открива, че присъщ неин симптом е интензивната аеробна гликолиза. Показва също, че туморните кафези могат да живеят и да се развиват и при отсъствието на О2.

Нуждата на естествените кафези от сила се удовлетворява от кислорода, до момента в който при раковите кафези огромна част от нужната сила идва от ферментацията. Всички естествени кафези са аеробни, а всички ракови са частично анаеробни. От гледната точка на физиката и химията на живота надали някой би могъл да си показа по-голямо разграничение. Кислородът, доставчикът на сила за всички растения и животни, е сменен в раковите кафези от енерго-произвеждаща реакция на най-низшите живи форми, а точно фермантацията (разграждането) на глюкозата.

Това значи, че тогава, когато вие приключвате достъпа на О2, вие стимулирате развиването на рака, а прекратяването достъпа на О2, прави течностите в човешкия организъм киселинни или с ниски стойнсоти на pH.

За приноса си обвързван с това изобретение, през 1926 година Варбург е препоръчан за Нобелова премия, която получава пет години по-късно през 1931, когато е номиниран още веднъж за други негови открития свързани с дихателните ензими.

Висока киселинност

Заради методът ни на хранене, множеството съвременни хора страдат от киселинност. Съвременната диета съдържа в по-голямата си част храни, които оставят киселинни останки в организма. И, тъкмо както киселинният дъжд работи на една гора, небалансираните равнища на pH могат постепенно, само че несъмнено да разяждат нашето тяло и да доведат до голям брой здравословни проблеми.

Ето някои ранни признаци на непотребни киселини в тялото:

• Отпадналост заран и мигрена.
• Затруднено съсредоточаване и запаметяване.
• Раздразнителност.
• Прекалено мазна кожа при пробуждане, щедро потене при леки напрягания.
• Лош мирис и обложен език рано заран.
• Затруднено храносмилане. Събуждане по няколко пъти нощем.
• Болки в тялото, мускулите, схващания.

Как да върна салдото на моето pH?

Спазването на уравновесено хранене може да помогне. Ако равнищата ви са прекомерно киселинни, увеличете количествата плодове и зеленчуци, които консумирате. Ако равнищата ви са прекомерно алкални, увеличете киселинните храни.

Храни, които генерират киселини и алкали:

Храните могат да бъдат класифицирани като киселинни и алкални. Алкалите са разтворими соли, а киселините са корозивни сътрудници, които мъчно се комбинират с други субстанции. Балансираната диета съдържа 40% киселинни и 60% алкални храни. Ето един къс лист на киселинно-алкални храни:

Високо алкални
Боб, зрели банани, фурми, смокини, сини сливи, сушени плодове, бадеми, авокадо, зелен боб, цвекло, къпини, моркови, боровинки, кисело грозде, сушени праскови, нар, сливи, малини, спанак.

Неутрални мазнини
Студено пресовани, бадемови, от авокадо, от кокос, от рапица, от памуково семе, зехтин, от шафран, от соя, от слънчоглед, орехови.

Алкални
Люцерна, ябълка, свежа кайсия, артишок, броколи, брюкселско и нормално зеле, пъпеш, карфиол, целина, череши, кестени, кокосово мляко, прясна и сладка царевица, краставици, патладжани, чесън, джинджифил, цариградско грозде, грейпфрут, свеж и недопечен хрян, праз лук, лимони и кората им, марули, манго, дини.

Високо киселинни
Алкохол, корен от артишок, ечемик, самун, елда, кофеин, кафе, житни растения, яйчен крем, медикаменти, всички типове брашно, сушен джинджифил, мед, суха леща, просо, овесени храни, фъстъци, ориз, ръж, соев самун, соева паста, сорго, зърнени храни, спагети и други типове паста, захарна тръстика, сурово цвекло, тютюн, индийско орехче, пшеница, месо, риба, пиле.

Киселинни
Аспержи, сушен фасул, кашу, сушен кокос, боровинков сок и концентрат, жълтък на яйце, плодови желета, (консервирани, сулфирани, подсладени сладка), сладко грозде, артикули от пастьоризирано мляко, сушен грах, джанки, пържено тофу, варени кестени.

Киселинни мазнини
Масло, сметана, маргарин, свинска мехлем.

Всички натурални храни съдържат по едно и също време киселинно и алкално генериращи детайли. В някои доминират киселинно генериращите, а в други алкално генериращите. Съществува положение, наречено алкалоза . То може да възникне, когато телесните сокове станат прекомерно алкални (pH > 7.45). Клиничните признаци за алкалоза включват мускулно трепкане, диария, конвулсии, незадоволително кръвоснабдяване на мозъка, замаяност, еуфория, бледост, комплицираност, понижена умствена продуктивност, откъслечен диалект, трептене. При задълбочаване на това положение може да се стигне до припадъци, кома или даже гибел.

От друга страна, високите равнища на киселинност също имат свои вариации, включително и положение, наречено ацидоза. Освен други признаци, метаболичната ацидоза може да докара до загуба на калций. В проучване, извършено през 2006 година, учени от Швеция откриват, че остатъкът от киселини в човешкото тяло може също по този начин да аргументи загуба на бъбречен магнезий. Което от своя страна би могло да докара до дефицит на магнезий (Mg), което предизвиква положения като мигрени, остеопения, остеопороза и други.

Изводи

Не е належащо здрав човек да се тормози за алкално-киселнинния си баланс и за това, какво яде и по какъв начин то ще му се отрази върху тялото, в случай че сътвори правили привички за хранене, които включват:

1. Дисциплинирано хранене. – Умерено като количество, постепенно, умерено и безмълвно хранене. Спокойствието и напрежението от дълго време са потвърдили своето позитивно и негативно въздействие както върху храносмилателната ни система, по този начин и върху имунитета, оттова върху цялостното ни здравословно положение. Елиминирането на напрежението и запазването на мира, без значение от събитията и положенията в които се намираме, освен по време на хранене, само че и изобщо, са може би едно от най-важните неща в нашия живот. Умерените количества храна, също от дълго време са потвърдили удобното въздействие върху здравето и продължителността на живота на човек. Не бива да забравяме обаче, че умерено хранене, значи и задоволително по количество. Редовното недохранване, може да докара до също толкоз неприятни и хронични болести както и преяждането.
2. Правилен режим(интервали) на хранене
3. Изключително разнообразна храна , с преобладаващо съществуване на пресни плодове и зеленчуци. Прост образец за разнообразно хранене е Принципът на дъгата *. Разнообразната и свежа храна е безспорна гаранция за нашето здраве. Разбира се това не значи, че човек би трябвало да прекали с експериментирането на разнообразни типове храни, изключително такива които са екзотични и малко познати за неговата храносмилателна система. Човешката храносмилателна система има самостоятелна нервна система, чиято задача е да помни по какъв начин да преработва храните и какви ензими са нужни за тяхното асимилиране. Поради тази причина всяка нова храна се приема последователно и деликатно, по образеца на зареждането на пеленачетата. Тук обаче, хората страдащи от разнообразни хронични болести, са длъжни да знаят какви храни е нужно да отбягват и с какви могат да ги заместват, с цел да не навредят в допълнение на тялото си.Наличието на пресни и сурови артикули в хранителната ни диета е наложително, заради съществуването в такива храни на скъпи ензими, които допълват потребностите на храносмилателната ни система и като цяло на организма ни от тях. Ензимите са живи биохимични фактори, които задействат и реализират всички биологични процеси в тялото, като храносмилане, нервни импулси, детоксикация, действие на ДНК/РНК, възобновяване и лекуване на тялото и даже мислене. Способността на тялото да създава ензими не е безкрайна. Това значи, че на биологично равнище нашето здраве и дългоденствие зависят от метода, по който използваме и попълняме ензимните си запаси. Тук е хубаво да напомним, че общата скорост на ензимно катализираната реакция зависи от доста фактори като температура, концентрации на реагентите, наличието на инхибитори и така нататък, сред които не на последно място е и pH на средата.
4. Просто(разделно) хранене – единствено месо или риба със свежи зеленчуци, самун или зърнени храни със свежи зеленчуци, ориз или картофи със слатаи, единствено плодове, единствено мляко и млечни артикули с някой типове свежи зеленчуци, като зелените салати и краставиците или плодове, които не съдържат огромно количество въглехидрати, като горските плодове примерно и така нататък По опция храната да е сурова, варена или приготвена на пара. Когато човек се храни просто или разделно, неговата храносмилателна система отделя по-малко сила за храносмилане, както и съумява доста по-добре и ефикасно да усвои храната. В разследване на което освен сме по-здрави, само че и доста по-енергични. Важно е обаче да се знае, изключително за хората предпочитащи вегетарианската храна, че вярната композиция на храните е от голямо значение за усвояването на витално значими незаменими аминокиселини и минерали, като Ca, Fe, Mg, Na, K, P, както и вярната обмяна на веществата. Съществена роля за това играят пробиотиците, витамините (групата B1-12, D, C) и положителните моно и поли ненаситени мазнини (омега 3, 6 и 9 мастни к-ни в отношение 1:1:2 ), които разтварят и транспортират до клетките на организма огромна част от витамините и минералите в храната. Затова когато комбинираме храни е хубаво постоянно да сме сигурни, че си набираме в задоволително количество от тези жизненоважни за нашето тяло съставни елементи. Когато приказваме за мазнини в храната обаче, би трябвало наложително да се заобикалят транс мазнините, хидрогенираните и отчасти хидрогенирани масла, като маргарина, които са безусловно изкуствено основани и не съществуват свободно под никаква форма в природата! Опасностите от транс-мазнините са доста, в това число неспособността на организма да усвоява потребните мазнини. Хидрогенираните транс-мастни киселини мъчно или изобщо не се разтварят, натрупват се в организма и повреждат кръвоносните съдове, нарушават метаболитните процеси на клетките и ги лишават от защитните им, присъщи функционалности, което разрешава на алергени, канцерогени и други нездравословни субстанции да им въздействат по-силно. Това довежда напълно естествено до голям брой болести, като затлъстяване и по-бавен метаболизъм (метаболитен синдром), диабет, разстройства на щитовидната жлеза, сърдечно-съдови и автоимунни болести, повишение на равнището на неприятния холестерол, артрит, има подозрения за рак и други
5. Прясна и екологично чиста храна . Приемане на оптимално пресни и свежи храни, със сигурен генезис и явен състав. По опция без съществуване на пестициди, огромни количества нитрати, нитрити, консерванти, оцветители, стабилизатори и така нататък Тук е хубаво е да се знае, че има и някой относително безобидни химически субстанции, които се употребяват при производството и съхранението на храни. Такива примерно са Медния сулфат (Син камък), който се употребява при пръскането против вредители по плодовете и зеленчуците. Солта(NaCl) и калиевият сорбат (Е202), които се употребяват за консерванти и стабилизатори. Сорбатът е безопасен от токсикологична позиция. Смята се за безвреден и нетоксичен, с позволена дневна доза 12.5 mg/kg. Все отново, той би бил мутагенен (предизвикващ генетични мутации), асоцииран с нитрити при неявяване на задоволително количество на аскорбат (Е301), което е натриева сол на витамин С. Натриевият аскорбат се употребява като подобрител в хлебопроизводството и като регулатор на киселинността. Това е мощен антиоксидант, който предотвратява развалянето и окислението на мазнините и също е относително безопасен, само че за хора които не страдат от болести на бъбреците и пикочните пътища, тъй като оксаловата киселина може да провокира образуването на камъни. Има и други такива относително или изцяло безвредни субстанции, които наред с по-вредните неотменно участват в актуалната хранителна индустрия. Те могат да се ревизират в листата на по този начин наречените Е-та.
6. Хранене съгласно сезоните – Лятото имаме потребност от вода и соли, които губим с дишането и потенето. Тогава се понижава потреблението на тежки месни храни, а се усилят зеленчуците и плодовете, които съдържат повече вода и работят разхлаждащо. Зимата естествено потребността от протеини и мазнини е по-голяма, с цел да си осигурим нужното количество сила и да се топлим.
7. Добре сдъвкана храна . Храната се сдъвква съгласно типа и (25-50 пъти), значимото е най-после, преди да я погълнем да е станала на финна каша, добре размесена със слюнка, която съдържа значими храносмилателни ензими – α-амилаза, лизозим, липаза и малтаза, както и антибактериални съединения – тиоцианат, водороден пероксид, отделителен имуноглобулин-А. Друго доста особено и значимо за слюнката , когато приказваме за алкално-киселенинен баланс, е нейното pH, което е близо до това на кръвта ~ 7.4 , което разрешава на слюнката да контролира киселинността на добре сдъвканата храна и да я прави близка по стойност с тази на кръвта, респективно тъканите на тялото, което е доста значимо, изключително за хора страдащи от гастрит, язва, рефлукс и други заболявания на стомаха и дванадесетопръстника, причиняващи парене, болежка и киселини. Внимателното сдъвкване на храната също по този начин способства за по-доброто асимилиране на други значими за нас ензими, които си набираме посредством храненето.
8. Разнообразни източници на вода, както и задоволително количество сол . Редуване на изворна с минерална вода или единствено изворна вода(с pH ~ 7.5 – 7.8), само че да сме сигурни, че си набираме с нея задоволително количествa Na, Mg, Ca, Fe, К, Cl и I; Водата е хубаво да се пие 30-15 мин. преди ястие и 3 часа след него . На здрав човек обикновено му е належащо да пие към 1,5 – 2 л. вода дневно, лятно време най-малко с половин литър повече , останалите количества вода нужни на тялото, организма си набира посредством храната. При разграждането на храната и превръщането и в сила, дружно с C0 ₂ се отделя и вода, като един от отпадните артикули при този развой.
   Добре е да се има поради, че солта – NaCl(KCl, CaCl ₂ ), съществена съставка на клетките в организма, има значима роля за всички нейни витални процеси, както и за водния и алкално-киселинния баланс в тялото. Тя колкото може да бъде нездравословна в случай че прекалим с нея, толкоз е и жизненоважна за нас. Нарушаването на водния баланс на тялото може да докара до подкисляването или алкализирането на кръвта и клетките на организма, което може да докара до съществени нарушавания в обмяната на веществата, както и някой автоимунни болести, в това число диабет. При липса на сол, която с изключение на друго е нужна за задържането на водата в клетките, може тялото да стартира да се самоизяжда, с цел да си набави нужните количества. Ето за какво тялото с изключение на от вода има и потребност от към 2.6 – 4.8 година сол дневно , които главно се набират посредством храната, само че може да си набираме при потребност и посредством банкет на минерална вода, или като прибавяме по към половин чаена лъжичка сол на всеки половин или един литър естествена вода.

Когато се храним добре и рационално, за всичко останало ще има грижа тялото, стига да му се даде нужната опция. То има невероятната дарба да се саморегулира и самолекува. Разбира се в случай че към този момент страдаме от някакво заболяване е добре да сме по-взискателни към това което ядем и вкарваме през устата си, тъй като в тези случаи храната може да бъде както лекарство по този начин и отрова.

Внимание: тази публикация не трябва да замества консултациите с доктор, когато това е належащо!

* Принципът на дъгата

Здравословното хранене може да се реализира сполучливо, в случай че всекидневно следвате елементарното предписание на дъгата. Представете си цветовете на дъгата, а по-късно помислете кои плодове и зелечуци отговорят по цвят на тях. Със сигурност няма да съумеете всеки божи ден да приемате храни от аленото до лилавото, само че спазването на този принцип в най-общи линии ще способства за здравословното ви хранене:

• Червено – ябълки, череши, вишни, ягоди, любеница, червени картофи, домати, червени боровинки
• Оранжево – портокали, праскови, сладки картофи, моркови, тиква, мед
• Жълто – банани, свеж боб, круши, лимон, картофи
• Зелено – авокадо, зелен фасул, тиквичка, манго, папая, тиквени семки
• Синьо – боровинки
• Лилаво – грозде, патладжан, сливи

Към това прибавете всички типове билки, също по този начин зърнени храни – пълнозърнести хлябове** , спелта, лимец, ръж, ориз или пълнозърнести каши, както и протеини – пилешко месо, риба, кисело мляко, яйца или леща, сусам, тофу, гъби и така нататък – това е всичко, което ви е належащо за дневното меню със здравословна и пълноценна храна.

** Пълнозърнест самун

Американски учени са открили, че пълнозърнестият самун е най-полезен, стига да е подготвен вярно. По-рано учените считали, че млечните артикули са няколко пъти по-полезни от хляба, само че съгласно последните проучвания хлябът, изработен от брашно от покълнала ръж, пшеница(най-добре лимец ) и бобови растения, е най-полезен за организма. Той е с висока хранителна стойност, а покълналите зърна съдържат по-малко скорбяла, което оказва помощ на организма да усвоява храната по-лесно. Учените настояват, че яденето на подобен самун защищава и от развиване на рак.

Инфо: Daoin.com