Защо пък да си нямаме повече шахматни шампиони и повече успехи, и повече деца, които си развиват ума?
И най-сетне пристигна подобаващ миг за този текст. От пролетта си го трансферирам в главата, само че тогава пък хептен никой нямаше да прояви интерес; по-скоро щеше да има чудене от вида „ тва ли ни е значимо пà сà? “
Добре, че шахматистките ни реализираха триумфите, които реализираха – и дружно, и поотделно – че да има метод и мотив, и причина да заговорим за шаха у нас. И като заговорихме, видяхме, че и там (с наблягане на „ и “-то) проблемите са надупчили положителните планове като швейцарско сирене.
А имайте поради, че това „ у нас “ го има този шах от най-стари времена, доста преди днешни шахматни суперсили да са се докоснали до тази игра. При разкопки на Плиска и Преслав са открити четири фигурки, които са датирани до времето на Симеон Велики, другояче казано – към 893—927 г.
Има доста хипотези (всъщност не са чак толкоз доста, пет са) за навлизането на шаха по нашите земи. Обобщението им е направено от създателя на едни от дребното модерни български самоучители по шах за начинаещи Стефан Сергиев.
Но главната и най-сериозно подкрепена от доказателства догадка е за прабългарската връзка. Или другояче казано, че главно прабългарите (през контактите с арабите) са донесли шаха със себе си, а не е бил всеобщо пренесен от еврейските преселници или византийците. Не че и те не са оказали помощ при разпространяването, просто – наподобява – не е била главната.
Прабългарите – в честите си контакти с арабите, а те с персийците – са опознали, харесали и пренесли играта със себе си. В Западна Европа тя се е популяризирала всеобщо през 12 век (през арабите в Испания), до момента в който в България е била известна епохи по-рано.
Измислена от индийците, играта е подета от персийците, а от тях – по целия свят през арабите и други пътуващи нации. Обосновано съмнение: през българите – също.
Мисля, че можем да спрем с просветителната увертюра до тук. В интернет има доста забавни четива по тематиката и всеки може да се запознае с тях…
Добре, едно последно допълнение към дебюта на този текст („ дебют “ също е шахматен термин и значи: „ началото “, „ първите няколко хода “).
Преди 111 година по време на археологически разкопки, когато е открит гробът на Кубрат (погребан 665 г.) в Малая Перешчепина, днешна Украйна, вътре, наред със златни съкровища от Изтока, е открита и шахматна дрънкулка. На кон.
Толкова от дебюта, минаваме към мителшпила (иначе казано: средата на играта).
За шаха ти би трябвало една дъска и фигури. Колко пък да е мъчно да се развиват школи, да се вършат клубове, че даже и аматьорски?
За правене на клубове интерес няма доста, виж обаче за правене на федерации… цели – какъв брой бяха? Четири? Пет? Не е като да няма предпочитание да се вършат федерации по шах. Човек ще си намерения, че има нещо магично в това ръководство и асимилиране на средства, което кара българите да губят мозъка и дума – като дебелия плъх Монтерей Джак от „ Чип и Дейл “, дето като помиришеше сирене и му се набримчваха мустаците и се хипнотизираше, и краката сами го отнасяха при сиренцето.
Федерациите получават и разпределят финансиране, сладка работа. Клубовете какво толкоз имат да разпределят?—дъските и фигурите; най-вече заплатата на някой и различен учител.
И, като цяло, се следи великански спад в интереса и понижаване на играещите до най-малко.
А пък в това време, при българите има някакъв прикрит гений към тази игра. Същото е като с волейбола. Няма стадиони, децата не го играят по улиците, не е изключително известен, а все пак българите имат някакъв прикрит гений за него и са сред най-силните играчи в света.
Същото е и с шаха. Да се чуди човек. Дадености, какво да се прави.
С това неуважение към шаха, ние все пак имахме двама международни първенци – и при мъжете, и при дамите – Веселин Топалов и Антоанета Стефанова.
Представете си, в случай че имахме клубове, в случай че се преподаваше на дребните деца и в учебно заведение, в случай че имахме повече книги и самоучители на български език. Както Китай през днешния ден има международен първенец при мъжете и дамите, по този начин ще сме и ние, година след година. Ще изместим и индийците, които сега се трансформират в международна шахматна мегасила (интересно е, че чак в този момент, имайки поради, че Индия е родината на играта, само че както и да е).
Ако търсите самоучители и управления за начинаещи или напреднали, ще намерите доста, само че на британски и съветски. Пълно е. Стотици. Може би хиляди. Но на български са едвам няколко и много общи. Няма да вземем за пример книги съответно за Сицилианска отбрана или за пешечна конструкция.
Ако едно дете вземе, че развие интерес, ще би трябвало да се задоволи с начално управление и общо управление. Има нови, има и остаряло. Но до там. Нататък – ще би трябвало да учи непознати езици, с цел да успее.
Защо да си нямаме образователна стратегия в учебните заведения? Да се пали интерес в най-ранна възраст. Защото доста деца даже не схващат, че съществува такава игра, когато са в най-подходящата възраст за започване – 4-5-6-7-8-9-годишна възраст. Гросмайсторите се вършат от този момент. Ако едно дете се захване с шах, има повече късмет да развие гения си, в сравнение с в случай че се заеме с играта, когато към този момент е станало на 20+ години.
Да не приказваме и за това, че шахматът учи на дисциплинираност (като всеки спорт), само че също по този начин учи и на комбинативно мислене, развива математическите качества, учи на мира и централизация, учи мозъка да взема бързи решения, учи на целенасоченост. Мисля, че това са все потребни качества. Полезни за всички от всички възрасти. Така че и аматьорските районни клубове ще са повече от потребни.
Не ми се има вяра да е невероятно институциите да се впрегнат и да вкарат образование по шах в учебно заведение. А какъв брой ще коства да се отделят малко от постоянно изчезващите бюджети за клубове по кварталите, по градовете? Не че и в този момент няма, само че са толкоз малко, че са пренебрежимо количество. И сигурно не са толкоз, че да покриват скрития гений, който – по някаква причина – живее по тези земи. Ако щете се смейте, само че истината си е такава – тук в действителност има доста естествено надарени шахматисти; а представете си какъв брой още има, които даже не подозират, че го имат в себе си.
А сега ситуацията е толкоз тъпо, че даже „ Цариците “ (както ги нарекоха) – европейските шампионки – отидоха на европейското с „ уайлд кард “, като постоянните членове на Европейската асоциация са били запитани дали са съгласни нашите да вземат участие и те великодушно са се съгласили. Можеха и да откажат, имаха това право.
И това е тъй като нямаме лицензирана федерация, припозната от FIDE. Ето толкоз е тъпо ситуацията сега. И все пак си имаме европейски шампионки, имаме си и самостоятелните триумфи на Нургюл Салимова, Гергана Пейчева, Антоанета Стефанова, Белослава Кръстева, Виктория Радева.
Те се оправят макар изискванията у нас – с персонални средства си заплащат участията, хотелите, храната, тренировките, възобновяване. С персонални средства и със спонсори. И все пак не са се отказали да се състезават за България. Не желая да употребявам думата „ мащеха “, само че разбирате за какво ми изплува в съзнанието, нали? Не единствено не им оказва помощ, само че им пречи.
По кварталите из цяла България има пространства, тънещи в запустяла съсипия. Преди се играеше шах по пенсионерските клубове, само че това е съвсем пропуснат спомен. В София остана едната градинка пред Народния спектакъл. Защо общините (подчертавам изключително за тези, които към този момент си имат нови кметове) да не се впрегнат и да си създадат дребни локални клубове за запалянковци? Или най-малко да дават пространства гратис за задачата? Ще е хубаво да забележим някакво развиване по тематиката. Полезно е. И за нас, и за кметовете.
__________________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
Последвайте канала на
Добре, че шахматистките ни реализираха триумфите, които реализираха – и дружно, и поотделно – че да има метод и мотив, и причина да заговорим за шаха у нас. И като заговорихме, видяхме, че и там (с наблягане на „ и “-то) проблемите са надупчили положителните планове като швейцарско сирене.
А имайте поради, че това „ у нас “ го има този шах от най-стари времена, доста преди днешни шахматни суперсили да са се докоснали до тази игра. При разкопки на Плиска и Преслав са открити четири фигурки, които са датирани до времето на Симеон Велики, другояче казано – към 893—927 г.
Има доста хипотези (всъщност не са чак толкоз доста, пет са) за навлизането на шаха по нашите земи. Обобщението им е направено от създателя на едни от дребното модерни български самоучители по шах за начинаещи Стефан Сергиев.
Но главната и най-сериозно подкрепена от доказателства догадка е за прабългарската връзка. Или другояче казано, че главно прабългарите (през контактите с арабите) са донесли шаха със себе си, а не е бил всеобщо пренесен от еврейските преселници или византийците. Не че и те не са оказали помощ при разпространяването, просто – наподобява – не е била главната.
Прабългарите – в честите си контакти с арабите, а те с персийците – са опознали, харесали и пренесли играта със себе си. В Западна Европа тя се е популяризирала всеобщо през 12 век (през арабите в Испания), до момента в който в България е била известна епохи по-рано.
Измислена от индийците, играта е подета от персийците, а от тях – по целия свят през арабите и други пътуващи нации. Обосновано съмнение: през българите – също.
Мисля, че можем да спрем с просветителната увертюра до тук. В интернет има доста забавни четива по тематиката и всеки може да се запознае с тях…
Добре, едно последно допълнение към дебюта на този текст („ дебют “ също е шахматен термин и значи: „ началото “, „ първите няколко хода “).
Преди 111 година по време на археологически разкопки, когато е открит гробът на Кубрат (погребан 665 г.) в Малая Перешчепина, днешна Украйна, вътре, наред със златни съкровища от Изтока, е открита и шахматна дрънкулка. На кон.
Толкова от дебюта, минаваме към мителшпила (иначе казано: средата на играта).
За шаха ти би трябвало една дъска и фигури. Колко пък да е мъчно да се развиват школи, да се вършат клубове, че даже и аматьорски?
За правене на клубове интерес няма доста, виж обаче за правене на федерации… цели – какъв брой бяха? Четири? Пет? Не е като да няма предпочитание да се вършат федерации по шах. Човек ще си намерения, че има нещо магично в това ръководство и асимилиране на средства, което кара българите да губят мозъка и дума – като дебелия плъх Монтерей Джак от „ Чип и Дейл “, дето като помиришеше сирене и му се набримчваха мустаците и се хипнотизираше, и краката сами го отнасяха при сиренцето.
Федерациите получават и разпределят финансиране, сладка работа. Клубовете какво толкоз имат да разпределят?—дъските и фигурите; най-вече заплатата на някой и различен учител.
И, като цяло, се следи великански спад в интереса и понижаване на играещите до най-малко.
А пък в това време, при българите има някакъв прикрит гений към тази игра. Същото е като с волейбола. Няма стадиони, децата не го играят по улиците, не е изключително известен, а все пак българите имат някакъв прикрит гений за него и са сред най-силните играчи в света.
Същото е и с шаха. Да се чуди човек. Дадености, какво да се прави.
С това неуважение към шаха, ние все пак имахме двама международни първенци – и при мъжете, и при дамите – Веселин Топалов и Антоанета Стефанова.
Представете си, в случай че имахме клубове, в случай че се преподаваше на дребните деца и в учебно заведение, в случай че имахме повече книги и самоучители на български език. Както Китай през днешния ден има международен първенец при мъжете и дамите, по този начин ще сме и ние, година след година. Ще изместим и индийците, които сега се трансформират в международна шахматна мегасила (интересно е, че чак в този момент, имайки поради, че Индия е родината на играта, само че както и да е).
Ако търсите самоучители и управления за начинаещи или напреднали, ще намерите доста, само че на британски и съветски. Пълно е. Стотици. Може би хиляди. Но на български са едвам няколко и много общи. Няма да вземем за пример книги съответно за Сицилианска отбрана или за пешечна конструкция.
Ако едно дете вземе, че развие интерес, ще би трябвало да се задоволи с начално управление и общо управление. Има нови, има и остаряло. Но до там. Нататък – ще би трябвало да учи непознати езици, с цел да успее.
Защо да си нямаме образователна стратегия в учебните заведения? Да се пали интерес в най-ранна възраст. Защото доста деца даже не схващат, че съществува такава игра, когато са в най-подходящата възраст за започване – 4-5-6-7-8-9-годишна възраст. Гросмайсторите се вършат от този момент. Ако едно дете се захване с шах, има повече късмет да развие гения си, в сравнение с в случай че се заеме с играта, когато към този момент е станало на 20+ години.
Да не приказваме и за това, че шахматът учи на дисциплинираност (като всеки спорт), само че също по този начин учи и на комбинативно мислене, развива математическите качества, учи на мира и централизация, учи мозъка да взема бързи решения, учи на целенасоченост. Мисля, че това са все потребни качества. Полезни за всички от всички възрасти. Така че и аматьорските районни клубове ще са повече от потребни.
Не ми се има вяра да е невероятно институциите да се впрегнат и да вкарат образование по шах в учебно заведение. А какъв брой ще коства да се отделят малко от постоянно изчезващите бюджети за клубове по кварталите, по градовете? Не че и в този момент няма, само че са толкоз малко, че са пренебрежимо количество. И сигурно не са толкоз, че да покриват скрития гений, който – по някаква причина – живее по тези земи. Ако щете се смейте, само че истината си е такава – тук в действителност има доста естествено надарени шахматисти; а представете си какъв брой още има, които даже не подозират, че го имат в себе си.
А сега ситуацията е толкоз тъпо, че даже „ Цариците “ (както ги нарекоха) – европейските шампионки – отидоха на европейското с „ уайлд кард “, като постоянните членове на Европейската асоциация са били запитани дали са съгласни нашите да вземат участие и те великодушно са се съгласили. Можеха и да откажат, имаха това право.
И това е тъй като нямаме лицензирана федерация, припозната от FIDE. Ето толкоз е тъпо ситуацията сега. И все пак си имаме европейски шампионки, имаме си и самостоятелните триумфи на Нургюл Салимова, Гергана Пейчева, Антоанета Стефанова, Белослава Кръстева, Виктория Радева.
Те се оправят макар изискванията у нас – с персонални средства си заплащат участията, хотелите, храната, тренировките, възобновяване. С персонални средства и със спонсори. И все пак не са се отказали да се състезават за България. Не желая да употребявам думата „ мащеха “, само че разбирате за какво ми изплува в съзнанието, нали? Не единствено не им оказва помощ, само че им пречи.
По кварталите из цяла България има пространства, тънещи в запустяла съсипия. Преди се играеше шах по пенсионерските клубове, само че това е съвсем пропуснат спомен. В София остана едната градинка пред Народния спектакъл. Защо общините (подчертавам изключително за тези, които към този момент си имат нови кметове) да не се впрегнат и да си създадат дребни локални клубове за запалянковци? Или най-малко да дават пространства гратис за задачата? Ще е хубаво да забележим някакво развиване по тематиката. Полезно е. И за нас, и за кметовете.
__________________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ