И Матео Салвини, и Марин Льо Пен побързаха в неделя

...
И Матео Салвини, и Марин Льо Пен побързаха в неделя
Коментари Харесай

Пускането на радикалното дясно: уроци, научени от Испания

И Матео Салвини, и Марин Льо Пен побързаха в неделя вечер да поздравят Сантяго Абаскал, водача на испанската крайнодясна партия VOX, за поразителния резултат на парламентарните избори. Без подозрение крайната десница има съображение да чества резултатите на Абаскал. На изборите през 2016 година, VOX получи 46 638 гласа (0,2%) и не получи места. В неделя партията получи 3,640,063 гласа (15,09%) и 52 места, като се трансформира в третата най-голяма политическа мощ в Испания, незабавно след социалистите (PSOE) и консерваторите (PP), преди лявата партия Podemos, водена от Пабло Иглесиас и центристката Ciudadanos, водена от Ривера. С този резултат VOX надмина получените на изборите в Андалусия през декември 10,97%, както и получените през април тази година 10,26% на общите парламентарни избори в Испания.

Изключителните резултати на партията на Абаскал сложиха завършек на по този начин нареченото " испанско изключение ", както наблюдаващите на испанската политика назоваха неналичието на огромна крайнодясна партия в Испания, сходна на тези, които се зародиха или постановиха в другите европейски демокрации през последните десетилетия. Обясненията на това за какво Испания е изключение включваха обстоятелството, че нейните жители наскоро претърпяха властнически, националистически режим, както и че в страната отношението към имиграцията беше извънредно позитивно, спрямо други европейски страни. В резултат на това, популизмът беше съсредоточен значително в периферни партии като Podemos, а в Каталуня - в левите и десни ERC и JxCAT, сепаратистки партии, които са приели тематики, сходни на тези на поддръжниците на Brexit във Англия.

Въпреки че претекстовете в крайнодесните партии в Европа са сходни, тактиките за готовност на PiS в Полша, AfD в Германия, Rassemblement national във Франция или Lega Nord в Италия се разграничават доста. Засега водачите на VOX подценяват Марин Льо Пен и се засегнаха от поддръжката на Салвини за каталунската самостоятелност, като по този метод обясниха присъединението на членовете си в Европейския парламент към Алианса на европейските консерватори и реформисти (AECR), а не към Идентичност и народна власт (ID) на Льо Пен и Салвини. Все отново, като всяка друга крайнодясна партия през днешния ден, VOX е надълбоко националистическа, консервативна, антиимиграционна и антиевропейска.

Все отново, макар че VOX споделя надълбоко суверентистките черти на сходните сили в цяла Европа, това, което в действителност изяснява техния напредък е Каталуня. В прочут смисъл, VOX е най-големият триумф на каталунските сепаратистки партии. След като не съумяха да обединят по-голямата част от каталунците зад себе си, бидейки надълбоко разграничени вътрешно и без каквато и да е интернационална поддръжка, тяхното основно достижение е събуждането на по принцип летаргичното или даже несъществуващо възприятие на шовинизъм.

След началото на рецесията в Каталуня през 2017, Cuidadanos, демократичната партия, основана в Каталуня и водена от Алберт Ривера, с цел да се изправи пред крайния каталунски шовинизъм, успяваше да притегля недоволни гласоподаватели, както от социалистическата, по този начин и от консервативната партия; гласоподаватели, които смятаха, че огромните партии не вършат задоволително, с цел да защитят целостта и достолепието на испанската нация. Ciudadanos бяха пионери в отстояването на публичното потребление на испанските знаци като флага и общественото проявление на горделивост за възприятието за принадлежност към Испания, нещо, което доста други се срамиха да вършат в ерата след Франко.

В по-общ смисъл испанският случай предлага някои забавни наблюдения за грешките на огромните партии. В случая с Консервативната партия няма никакво подозрение, че консерваторите PP на Пабло Касадо имат значима роля за възхода на VOX. Когато предходната година VOX започнаха да стават известни, PP, вместо да ги изолират, трансформираха някои от своите хрумвания за политики и реториката си, по-специално по отношение на имиграцията и нацията, като дадоха обещание да прекратят трайно автономията в Каталуня, в случай че в миналото стигнат до властта и по този начин подхраниха радикализацията на своите гласоподаватели. След това, след извършените през май тази година локални избори, консерваторите използваха гласовете на VOX, с цел да завоюват и да останат на власт, като по този метод способстваха за легитимацията им. С това консерваторите изпратиха посланието, че гласуването за VOX не значи изгубен глас. Те също по този начин алармираха, че няма да се реалокират към центъра и да одобряват мека позиция по отношение на Каталуня, както беше направил някогашният им водач Мариано Рахой.

Педро Санчес, водачът на Социалистите и настоящ министър председател, също способства за възхода на VOX по разнообразни способи. Първо, когато реалокира социалистите вляво, с цел да се срещнат с Podemos, той поляризира политиката; второ, посредством мекия му метод към каталунския сепаратизъм; трето, посредством тромаво направената ексхумация на военачалник Франко, която беше осъществена повече като партийно събитие за предизборната акция, в сравнение с като събитие за обединяване на страната; и най-после, посредством неверното пресмятане за привикване на предварителни избори, при които, поради размириците в Каталония, вляха гласове във VOX, а не в социалистическата партия.
Източник: dir.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР