И колкото и да се опитваме да вървим срещу съдбата,

И колкото и да се опитваме да вървим против ориста, няма смисъл, защото няма да случим това, което е заложено в житейския ни път Съдбата има концепция за всеки един от нас. Тя най-добре знае какво и по какъв начин да завърти в стихията си, с цел да ни води на мястото, където би трябвало да бъдем. И колкото и да се опитваме да вървим против нея, да забавяме или забързваме събитията, няма смисъл, защото няма да случим това, което е заложено в житейския ни път. Как да я познаем ли? Ами тя ни дава непрекъснато мънички знаци, които можем напълно елементарно да разчетем, в случай че живеем в естетика със себе си и света към нас. Ето: Нещата, за които интуицията ти подсказва, че би трябвало да започнеш като начинание, се случват елементарно. Срещаш схващане и поддръжка от хора, чието утвърждение не си и подозирала, че ще получиш. Откриваш все по-голямо успокоение и вътрешно благополучие в моментите на усамотение и самотност. Лесно убеждаваш хората в правотата на мислите и концепциите си и ги привличаш сполучливо към идеята, която защитаваш. Все по-трудно харесваш предмети от всеобщо произвеждане и започваш да се увличаш по уникати, направени в единична численост, особено за теб. Намираш все по-силна религия и очакване в природата и нейните стихии. Случват ти се от ден на ден неосъзнати мотиви за усмивки. Срещаш ги даже измежду хора, с които не поддържате връзка на един език, в погледите на дребните деца, в блестящия взор на животните и домашните любимци. Усещаш приятност от всяко едно деяние в всекидневието, в най-мъничките и простичките неща като да вземем за пример отпиването на топла глътка чай или кафе. Сияеш физически и душевен даже и без гримове, изглеждаш в действителност огряна и всички виждат твоя искра.