Вечният кошмар - от Прехода до последните избори
" И ГЕРБ са бандити, само че ние постоянно сме дали своят вот за тях, и отново ще гласуваме! " Дочух тази имитация от последния избирателен ден в Сливен. Реплика, която изяснява всичко: осъзнаването за бандитската същина на родната политическа класа; овчедушната толерантност към ширналия се в родината ни бандитизъм; инерцията (или тъпоумието?) на българина да гласоподава за „ наште ” (разбирай най-вече мощните на деня), нищо че са оцапани бандити. И най-много – добитата (или генетична?) пасивност на масите, ъпгрейдвана с шок от царящото в България безвластие, с оживелия боязън за заплатката и животеца и не на последно място – с напоително насажданата (през обществените медии) заблуда, че някой ще пристигна и ще ни избави от бандитското иго – я Русия, я Съединени американски щати, я Бойко, я НАТО или Европейски Съюз.
Ей по този начин, щото сме доста готини и гостоприемни, имаме антична история (абе, напряко сме центъра на вселената!), неповторима природа (никъде несрещана по целия свят), доста сме интелигентни (особено в случай че някоя друга страна влага в капацитета ни) и българките са най-красивите дами (предпочитан полов продукт в Амстердам, Брюксел и прочие дестинации и магистрали).
Само че в политиката наивността солено са заплаща. А сякаш българинът не е доверчив човек - ще се съди с брата си и комшията за една педя парцел, ще чака сгодна цена да продаде нивката край шосето, ще се написа деен авджия, току-виж се докопал до некой властник да го занимае по своите си там работи, тъжби и мераци, ще препъне бързащия на опашката, (к`ъв е па тоя да ме прережда!), ще изтрамбуши хипермаркетите, та да не се прекара с цената на свинското по празниците, и на оная даскалица подаръче, ей така, от сърце, ще ѝ направи, че на детето му би трябвало шест за дипломата.
А ония там от горната страна, политици ли са, министри, кметове, те най-добре ги схващат тънките работи по какъв начин се ръководи държава…
И мълчахме, когато разграбваха държавната стопанска система, а на нейно място с изключение на буренаци нищо друго не порасна. Слушахме угодно лакардиите за всеобщата приватизация. Седяхме си дома, когато бастисваха селското стопанство, а след него нищо друго не избуя, с изключение на пущинаци, те по този начин се и назоваха – „ ликвидационни препоръки ”. Цъкахме и псувахме (озъртайки се), когато продаваха на безценица българските далекосъобщения, самолетна компания „ Балкан ”, пристанищните комплекси, Топлоелектрическа централа „ Марица изток ”, когато харизаха за без пари златните ни и медни залежи и ни извиваха ръцете да закрием най-големите блокове на АЕЦ „ Козлодуй ”. Когато за няколко години „ демонтираха ” сериозната материална база на българската войска и я продадоха за скрап… Подигравахме се и със бранителите на плана за АЕЦ „ Белене ”, нефтопровода „ Бургас – Александропулис ” и „ Южен поток ”, щото било интервенция във вътрешните ни работи. А през днешния ден хълцаме от екстаз, че от Америка тръгнала първата пратка полутечен газ, щото доста евтинко и без значение ще ни излезе...
И продължаваме малодушно да хлипаме и мрънкаме под сурдинка, че пладнешкият обир посегна на спестяванията, на здравето, на пенсиите, на живота и на труда ни, че разруши фамилиите ни. И се вършим, че не виждаме по какъв начин правораздаването пред очите ни се трансформира в мутросъдие… Снишаваме се, с вярата, че нас цялото това грабене, рушене и принуждение ще ни отмине.
Само че до момента в който медиите хитро ни подхвърляха следващата лайняна съчка, за която да се караме, ненавиждаме и клеймим, мафията все по-брутално се окопаваше в правосъдната власт, в администрациите, в Народното събрание и в медиите, употребявайки безотказно работещия способ за трийсетте сребърника (вербуването на хора за осъществяване на политически и мокри поръчки против пари). Защото на невижданите и даже немечтани пари и благинки някогашните небогати, полуобразовани, издигнали се с връзки комсомолски деятели и набедени партийци от Българска комунистическа партия, а през днешния ден емблематични лидери-демократи, нямаше по какъв начин да устоят - комплексите на посредствеността не простят! Те влязоха като пролетарии - по дънки и еспадрилки, в политиката и за няколко години се трансфораха в титуловани политически водачи и предприемачи. А от кръвосмешението им с нароилите се рекетьорски банди и обединения тихомълком се пръкна родната мафия.
„ Мафия - огромна форма на проведена престъпност, способна да се намесва отрицателно (чрез корупция, изнудване, непосредствено принуждение и други противозаконни способи на оказване на въздействие и облагодетелстване) в развиването и естественото действие на страната и в персоналните каузи на хората. Има лична подчиненост, ритуали, система от поощрения и санкции. Трафикът на опиати и оръжия, склоняването към проституция, рекетът, хазартът и строителни афери са типичното ѝ поле на изява ”. Това всеки може да го прочете в Уикипедия. Звучи ли ви познато?...
Намерила сигурни политически подкрепи и интернационалните настойници, новосформираната българска мафия бързо избуя и пропълзя във всички управляващи, бизнеси, сектори, райони и публични структури. Оплете в метастазите си цялата държавност, в съучастничество със страхливото мълчание на българина, свил полезрението си до трите кръгчета – чашката на масата, левчето в джоба и ореола на новия Първи по тв приемника.
А новият Първи, някогашен охранител на предходния Първи, за две петилетки съумя да направи на България туй, което други не съумяха да създадат за десетилетия: систематично изличаваше опозицията от политическия живот, сковавайки в смъртоносна прегръдка следващата партия и по-късно изхвърляйки я на политическото бунище; опитомяваше с лъстиви обещания и облаги водачите на зараждащите цивилен структури и митинги, потушавайки още в зародиш проблясъците на гражданско съзнание и реакции; надменно и отмъстително се саморазправяше с непокорните предприемачи, стоварвайки им всевъзможни медийни, административни и прокурорски бухалки, до момента в който поддадат, продадат или бъдат изличени от икономическия небосклон; безогледно се възползваше от всяка външнополитическа междина и обстановка, с цел да се прегръща и снима за спомен с интернационалния политически хайлайф, и вместо да прокарва линията на самостоятелна и кардинална национална дипломация, поддържаше имиджа си на екслузивен брокер с националните запаси и интереси… Докато като фолк дива колекционира фотоси и аплаузи, конграчулейшънси и почитатели, омаяни от балканския му сексапил. И си самосъздаваше медийния облик на всемогъщ: юначага, бопаджия, балкански миротворец, покровител, обикновен човек от народа, тънкообиден олигарх, преклонен християнин, рисков реваншист, безпардонен шеф, изтъкнат евроатлантик, нравствен русофил, върл демократ, остроумен самовластник, ревнив пазител на реда и законността, високомерен кадровик, политически плеймейкър, отшелник с орхидея, неудържим мачо, футболист, тенисист, каратист и изтъкнат европейски любовник.
В тази амалгама от спорни черти клетият, доверчив и отвикнал да мисли българин припозна своя нов избавител. Който ще го избави от всички световни рискове, несгоди, провали и злободневни проблеми. И за три години ще върне българите в България!...
Нищо, че едни нови 16 милиарда лв. външен дълг виснаха на врата на българската страна, и никой не може да отговори къде потънаха те. Нищо, че съгласно специалисти всяко година минимум три милиарда лв. със подозрителен генезис изтичат от България към офшорки и частни банкови сметки в чужбина. Нищо, че обезлесяването на българските планини върви с мръсна газ. Нищо, че от красивото ни, зелено, сантиментално Черноморие в действителност съвсем нищо не остана. Че от българските потребни изкопаеми канадски и американски компании инкасират милиардни облаги годишно, само че пък за последните 10 години задграничните вложения у нас са намалели съвсем 10 пъти.
А единствено гешефтът с умишления банкрут на КТБ коства на българския поданик нови 3 милиарда лв. – съвсем колкото целокупния годишен бюджет на Здравната каса. За сметка на това цените на тока, водата, парното, на главните хранителни артикули, на бензина, на медикаментите непрекъснато порастват. А новите правила за установяване на ТЕЛК лишиха хиляди заболели, сакати и страдащи българи от пенсии по болест, и неналичието на лекарства и консумативи през последния месец лиши хиляди раково заболели от диагностициране и лекуване! И нищо, че минималните заплата, пенсия, обществените помощи и помощите за деца са надалеч под прага на беднотия, избран от самата българска страна. Пък и какво толкоз, че България е в дъното на всички ранглисти по приходи, качество на опазването на здравето и образованието, правосъдие, корупция, независимост на медиите и цивилен свободи в цяла Европа. И че ние, българите, сме най-бързо изчезващата нация в света… Важното е, че си имаме избавител, и той е един от нас, и даже от време на време стопира гневното улично придвижване, с цел да си направи фотография с някоя майка с дечица. (А на някои даже е разрешавал да му пипнат и мускула.)
И че когато реши, Той може да въздигне, унизи, накаже, освободи, затвори, оправдае, пусне, поправи, промени, подмени, или пък изличи всичко и всички – от дясната си ръка Цветанов до добитък на хората в Странджа. От изпълнителите на автомагистрала „ Хемус ” до „ двете женици ” – водачи на най-голямата опозиционна партия. От личните си законодателни начинания до някогашните си бизнес сътрудници. От газовите планове до непослушните медии. И хора.
И изборите може да си завоюва самичък, и магарета може да си назначи за (евро)депутати! Понеже преданият му електорат твърдо се е вторачил в трите си екзистенциални кръгчета… А точно на празника на Ботев – 2-ри юни, лоялните гербери с трогване се възторгваха по какъв начин циганската духова музика на Котел посреща с „ Тих бял Дунав ” българския министър председател. Като хоремашки зюмбюл...
И би трябвало ли да се съмняваме, че след последните евроизбори, България ще изгуби следващата порция просветено и мислещо население. Поредният поток млади, способни и фертилни българи, покрусени и отвратени, ще се отлеят към естествения живот през Терминал 2. Както към този момент се случва толкоз пъти през последните 30 години.
Близо 2 милиона българи са напуснали рамките на родината ни, прогонени не толкоз от икономическата, колкото от политическата и моралната злополука у нас. С разрушени очаквания и илюзии, потресени от правосъдния, полицейски и административен произвол и от безнаказаната безочливост на банките и монополистите, граничещи с бандитизъм. Погнусени от долнопробните, просташки пазарлъци в българската политика. Смазани от безочието и унизителното отнасяне на индивида от страна на страната. И от неналичието на приемливост, само че не към ромите, хомосексуалистите или мигрантите, а към инакомислещите.
Да, мисълта, че страната има право да стоварва цялата си законова и мафиотска мощност върху просветените, почтените и инакомислещите, е измежду най-сериозните претекстове за емиграция от България през последните години. Не, не е елементарно да се потвърди, тъй като никому не е преференциално сходно проучване. Но това може да се усети - в свободното (засега) пространство на обществените медии, където сънародниците ни споделят и реагират. По предписание това са хора, пробвали се да градят живота и кариерата си в България. Да съзидават и да се борят за нея! Но премазани от челния конфликт с непробиваемата държавна, политическа и правосъдна стена. И обезверени от борбата с вторичния примитивизъм на гласуващите за все същите бандити…
И по този начин, все нови и нови части от България ще пустеят, всеобщите заколения на добитък, занаят, бизнес, култура и държавност ще продължават…
Какво ще се случи с освободените територии? Най-вероятно те ще бъдат захласнати от роми, мигранти, опиати, терористични структури (недай си боже!) и още, и още невъобразими сенчести демони. Защото природата и социума не търпят празни пространства.
Някои назовават това етническо изтласкване. В случая то се реализира с общителното подпомагане на българската държава…
Докато родният електорат отъпяло се е втренчил в трите кръгчета.
И прави залагания кой ще пристигна да ни избави.
Автор: Мариана Иванова
Ей по този начин, щото сме доста готини и гостоприемни, имаме антична история (абе, напряко сме центъра на вселената!), неповторима природа (никъде несрещана по целия свят), доста сме интелигентни (особено в случай че някоя друга страна влага в капацитета ни) и българките са най-красивите дами (предпочитан полов продукт в Амстердам, Брюксел и прочие дестинации и магистрали).
Само че в политиката наивността солено са заплаща. А сякаш българинът не е доверчив човек - ще се съди с брата си и комшията за една педя парцел, ще чака сгодна цена да продаде нивката край шосето, ще се написа деен авджия, току-виж се докопал до некой властник да го занимае по своите си там работи, тъжби и мераци, ще препъне бързащия на опашката, (к`ъв е па тоя да ме прережда!), ще изтрамбуши хипермаркетите, та да не се прекара с цената на свинското по празниците, и на оная даскалица подаръче, ей така, от сърце, ще ѝ направи, че на детето му би трябвало шест за дипломата.
А ония там от горната страна, политици ли са, министри, кметове, те най-добре ги схващат тънките работи по какъв начин се ръководи държава…
И мълчахме, когато разграбваха държавната стопанска система, а на нейно място с изключение на буренаци нищо друго не порасна. Слушахме угодно лакардиите за всеобщата приватизация. Седяхме си дома, когато бастисваха селското стопанство, а след него нищо друго не избуя, с изключение на пущинаци, те по този начин се и назоваха – „ ликвидационни препоръки ”. Цъкахме и псувахме (озъртайки се), когато продаваха на безценица българските далекосъобщения, самолетна компания „ Балкан ”, пристанищните комплекси, Топлоелектрическа централа „ Марица изток ”, когато харизаха за без пари златните ни и медни залежи и ни извиваха ръцете да закрием най-големите блокове на АЕЦ „ Козлодуй ”. Когато за няколко години „ демонтираха ” сериозната материална база на българската войска и я продадоха за скрап… Подигравахме се и със бранителите на плана за АЕЦ „ Белене ”, нефтопровода „ Бургас – Александропулис ” и „ Южен поток ”, щото било интервенция във вътрешните ни работи. А през днешния ден хълцаме от екстаз, че от Америка тръгнала първата пратка полутечен газ, щото доста евтинко и без значение ще ни излезе...
И продължаваме малодушно да хлипаме и мрънкаме под сурдинка, че пладнешкият обир посегна на спестяванията, на здравето, на пенсиите, на живота и на труда ни, че разруши фамилиите ни. И се вършим, че не виждаме по какъв начин правораздаването пред очите ни се трансформира в мутросъдие… Снишаваме се, с вярата, че нас цялото това грабене, рушене и принуждение ще ни отмине.
Само че до момента в който медиите хитро ни подхвърляха следващата лайняна съчка, за която да се караме, ненавиждаме и клеймим, мафията все по-брутално се окопаваше в правосъдната власт, в администрациите, в Народното събрание и в медиите, употребявайки безотказно работещия способ за трийсетте сребърника (вербуването на хора за осъществяване на политически и мокри поръчки против пари). Защото на невижданите и даже немечтани пари и благинки някогашните небогати, полуобразовани, издигнали се с връзки комсомолски деятели и набедени партийци от Българска комунистическа партия, а през днешния ден емблематични лидери-демократи, нямаше по какъв начин да устоят - комплексите на посредствеността не простят! Те влязоха като пролетарии - по дънки и еспадрилки, в политиката и за няколко години се трансфораха в титуловани политически водачи и предприемачи. А от кръвосмешението им с нароилите се рекетьорски банди и обединения тихомълком се пръкна родната мафия.
„ Мафия - огромна форма на проведена престъпност, способна да се намесва отрицателно (чрез корупция, изнудване, непосредствено принуждение и други противозаконни способи на оказване на въздействие и облагодетелстване) в развиването и естественото действие на страната и в персоналните каузи на хората. Има лична подчиненост, ритуали, система от поощрения и санкции. Трафикът на опиати и оръжия, склоняването към проституция, рекетът, хазартът и строителни афери са типичното ѝ поле на изява ”. Това всеки може да го прочете в Уикипедия. Звучи ли ви познато?...
Намерила сигурни политически подкрепи и интернационалните настойници, новосформираната българска мафия бързо избуя и пропълзя във всички управляващи, бизнеси, сектори, райони и публични структури. Оплете в метастазите си цялата държавност, в съучастничество със страхливото мълчание на българина, свил полезрението си до трите кръгчета – чашката на масата, левчето в джоба и ореола на новия Първи по тв приемника.
А новият Първи, някогашен охранител на предходния Първи, за две петилетки съумя да направи на България туй, което други не съумяха да създадат за десетилетия: систематично изличаваше опозицията от политическия живот, сковавайки в смъртоносна прегръдка следващата партия и по-късно изхвърляйки я на политическото бунище; опитомяваше с лъстиви обещания и облаги водачите на зараждащите цивилен структури и митинги, потушавайки още в зародиш проблясъците на гражданско съзнание и реакции; надменно и отмъстително се саморазправяше с непокорните предприемачи, стоварвайки им всевъзможни медийни, административни и прокурорски бухалки, до момента в който поддадат, продадат или бъдат изличени от икономическия небосклон; безогледно се възползваше от всяка външнополитическа междина и обстановка, с цел да се прегръща и снима за спомен с интернационалния политически хайлайф, и вместо да прокарва линията на самостоятелна и кардинална национална дипломация, поддържаше имиджа си на екслузивен брокер с националните запаси и интереси… Докато като фолк дива колекционира фотоси и аплаузи, конграчулейшънси и почитатели, омаяни от балканския му сексапил. И си самосъздаваше медийния облик на всемогъщ: юначага, бопаджия, балкански миротворец, покровител, обикновен човек от народа, тънкообиден олигарх, преклонен християнин, рисков реваншист, безпардонен шеф, изтъкнат евроатлантик, нравствен русофил, върл демократ, остроумен самовластник, ревнив пазител на реда и законността, високомерен кадровик, политически плеймейкър, отшелник с орхидея, неудържим мачо, футболист, тенисист, каратист и изтъкнат европейски любовник.
В тази амалгама от спорни черти клетият, доверчив и отвикнал да мисли българин припозна своя нов избавител. Който ще го избави от всички световни рискове, несгоди, провали и злободневни проблеми. И за три години ще върне българите в България!...
Нищо, че едни нови 16 милиарда лв. външен дълг виснаха на врата на българската страна, и никой не може да отговори къде потънаха те. Нищо, че съгласно специалисти всяко година минимум три милиарда лв. със подозрителен генезис изтичат от България към офшорки и частни банкови сметки в чужбина. Нищо, че обезлесяването на българските планини върви с мръсна газ. Нищо, че от красивото ни, зелено, сантиментално Черноморие в действителност съвсем нищо не остана. Че от българските потребни изкопаеми канадски и американски компании инкасират милиардни облаги годишно, само че пък за последните 10 години задграничните вложения у нас са намалели съвсем 10 пъти.
А единствено гешефтът с умишления банкрут на КТБ коства на българския поданик нови 3 милиарда лв. – съвсем колкото целокупния годишен бюджет на Здравната каса. За сметка на това цените на тока, водата, парното, на главните хранителни артикули, на бензина, на медикаментите непрекъснато порастват. А новите правила за установяване на ТЕЛК лишиха хиляди заболели, сакати и страдащи българи от пенсии по болест, и неналичието на лекарства и консумативи през последния месец лиши хиляди раково заболели от диагностициране и лекуване! И нищо, че минималните заплата, пенсия, обществените помощи и помощите за деца са надалеч под прага на беднотия, избран от самата българска страна. Пък и какво толкоз, че България е в дъното на всички ранглисти по приходи, качество на опазването на здравето и образованието, правосъдие, корупция, независимост на медиите и цивилен свободи в цяла Европа. И че ние, българите, сме най-бързо изчезващата нация в света… Важното е, че си имаме избавител, и той е един от нас, и даже от време на време стопира гневното улично придвижване, с цел да си направи фотография с някоя майка с дечица. (А на някои даже е разрешавал да му пипнат и мускула.)
И че когато реши, Той може да въздигне, унизи, накаже, освободи, затвори, оправдае, пусне, поправи, промени, подмени, или пък изличи всичко и всички – от дясната си ръка Цветанов до добитък на хората в Странджа. От изпълнителите на автомагистрала „ Хемус ” до „ двете женици ” – водачи на най-голямата опозиционна партия. От личните си законодателни начинания до някогашните си бизнес сътрудници. От газовите планове до непослушните медии. И хора.
И изборите може да си завоюва самичък, и магарета може да си назначи за (евро)депутати! Понеже преданият му електорат твърдо се е вторачил в трите си екзистенциални кръгчета… А точно на празника на Ботев – 2-ри юни, лоялните гербери с трогване се възторгваха по какъв начин циганската духова музика на Котел посреща с „ Тих бял Дунав ” българския министър председател. Като хоремашки зюмбюл...
И би трябвало ли да се съмняваме, че след последните евроизбори, България ще изгуби следващата порция просветено и мислещо население. Поредният поток млади, способни и фертилни българи, покрусени и отвратени, ще се отлеят към естествения живот през Терминал 2. Както към този момент се случва толкоз пъти през последните 30 години.
Близо 2 милиона българи са напуснали рамките на родината ни, прогонени не толкоз от икономическата, колкото от политическата и моралната злополука у нас. С разрушени очаквания и илюзии, потресени от правосъдния, полицейски и административен произвол и от безнаказаната безочливост на банките и монополистите, граничещи с бандитизъм. Погнусени от долнопробните, просташки пазарлъци в българската политика. Смазани от безочието и унизителното отнасяне на индивида от страна на страната. И от неналичието на приемливост, само че не към ромите, хомосексуалистите или мигрантите, а към инакомислещите.
Да, мисълта, че страната има право да стоварва цялата си законова и мафиотска мощност върху просветените, почтените и инакомислещите, е измежду най-сериозните претекстове за емиграция от България през последните години. Не, не е елементарно да се потвърди, тъй като никому не е преференциално сходно проучване. Но това може да се усети - в свободното (засега) пространство на обществените медии, където сънародниците ни споделят и реагират. По предписание това са хора, пробвали се да градят живота и кариерата си в България. Да съзидават и да се борят за нея! Но премазани от челния конфликт с непробиваемата държавна, политическа и правосъдна стена. И обезверени от борбата с вторичния примитивизъм на гласуващите за все същите бандити…
И по този начин, все нови и нови части от България ще пустеят, всеобщите заколения на добитък, занаят, бизнес, култура и държавност ще продължават…
Какво ще се случи с освободените територии? Най-вероятно те ще бъдат захласнати от роми, мигранти, опиати, терористични структури (недай си боже!) и още, и още невъобразими сенчести демони. Защото природата и социума не търпят празни пространства.
Някои назовават това етническо изтласкване. В случая то се реализира с общителното подпомагане на българската държава…
Докато родният електорат отъпяло се е втренчил в трите кръгчета.
И прави залагания кой ще пристигна да ни избави.
Автор: Мариана Иванова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ