Калин Терзийски: Тоталното наплашване
И ето отново – излизат чудни, страховити, обнадеждаващи материалчета по всички медии: Светът е в заплаха, топлинна вълна удари Арктика!
Или: Такива температурни пикове, толкоз надалеч на север, могат да бъдат избрани като „ изцяло зашеметяващи ”.
Уау.
Както споделят кифличките в молчетата.
И аз стартирам трескаво да мисля. Но не си и помисляйте, че аз мисля за това „ по какъв начин да спрем това? ” Или „ по какъв начин да се измъкна персонално аз от това рисково състояние? ”
Глупости, нелепости, нелепости.
Всъщност – никой човек не мисли това.
Всъщност този вид „ информации ” имат за цел...
...няма незабавно да споделям какво имат за цел, тъй като ще би трябвало да избухна и да приключа писането. Но ще кажа: Те идеално извършват задачата си.
Да, в този момент към този момент мога да кажа каква цел имат. Тези така наречени „ вести ” или „ плашещи сензации ”, или Бог знае какво – са само за да се кресне в ухото на потребителя.
Да бъде той изплашен и изплашен.
Да бъде по този начин шашардисан, че да отпусне ръце, да потекат лиги от глупавата му уста и да замучи той, както си знае - мързеливо, безволево и тъпо; да завие от тъга и безизходност.
И да тръгне към мола за последно, съдбовно и колосално извършване на покупки.
Тези новинки, ясно е на всеки от малко малко мислещ човек, са само за да уплашат, деморализират и побъркат от празен боязън хорицата, благи хорица! Нас.
Защото ето какво: Като ти кажат, че иде Краят на света... и какво, благи приятелю, ще направиш ти?
И за какво от край време някой шмекер, благи приятелю, все ни повтаря, че иде Краят на света?
Кой подъл Есхатолог толкоз обича тоя Край, та постоянно го тика в муцуните ни, та да се чудим къде да се през деня от боязън и безнадеждост?
Ще кажа по този начин: То никой и не изпитва боязън и безизходност! На кой ли изпечен потребител му дреме на шмайзера, че идва някакъв си Край на света?
Просто безнадеждността, деморализацията, страхът се просмукват... никой не ги вижда, никой не ги регистрира, те инфилтрират съзнанията, те вършат фона на картината, те – сходно хиалуронова киселина – построяват околоклетъчното пространство на организмите ни...
...и това не е от в този момент, демон да го вземе! Така приказват на хората от... по какъв начин има хора!
Втори пришествия! Откак` се помним като хора, все чакаме Втори пришествия!
Като отмина Студената война и стопираха да ни наплашват с нуклеарната опасност (която естествено си стои като авариен коз в ръцете на Наплашвачите), пристигна наплашването посредством Глобалното стопляне!
Хората, благи хора, би трябвало да бъдат плашени с неща, против които нямат безусловно никакъв късмет да се опълчват!
И какво се реализира с това?
Ето какво: Така караш хората
а) да се усещат безсилни
б) подвластни на стихиите и изобщо – на външна воля
в) отговорни, без да е ясно защо, само че надълбоко и непоправимо отговорни.
А виновният човек само може и би трябвало да е дисциплиниран, да навежда глава и да прави каквото му се каже.
Но дано скочим настрана и да мислим като свободни хора: Може ли човек... (нека не приказвам с такива кухи абстракции като „ човек ”)... мога ли Аз да направя нещо против това Глобално стопляне?
Не, естествено.
Мога да си изхвърлям боклука разделно. Мога да не употребявам автомобил. Мога да не употребявам аероплан. Мога да не хапвам месо (защото животновъдните ферми отделят прекалено много парникови газове).
Така. Аз върша всички тези неща. Нещо да се е трансформирало?
И в този момент: Трябва ли аз, откакто върша всички тези неща и нищо не се трансформира - да се усещам безпомощен и в това време - отговорен?
Мисля, че това би било и грозно, и неуместно!
Защото да изпитваш изтощение и виновност може и да е комфортно (повярвайте ми, в тия долнопробни усеща прекалено много хора намират уют и улеснение!), само че не е морално. Не е и красиво.
Но такива, да го вземат дяволите, ни желаят! Именно това желаят от нас – елементарните хора! Да се усещаме ужасени, безсилни, отговорни, слаби, глупави...
И в сегашната историческа обстановка, в настоящия подтекст – да вървим и да пазарим буйно!
Защото консуматорът няма различен вид реакция: Каквото и да се случи, той реагира с пазаруване на нещо.
Когато е притиснат и изплашен – купува най-вече.
Казват му: ужасно е! (тук приказвам образно) и консуматорът си купува
а) медикаменти за усмиряване на нервите на билкова основа
б) витамини против напрежението
в) алкохол – тъй като по този начин и по този начин ще се мре
г) дарове за децата (като индулгенция, тъй като нали ще се мре, а пък ние все ги забравяме, та дай в този момент да наваксаме)
Във всички времена овцата е трябвало да бъде наплашвана.
Сега овцата се назовава потребител. И се стриже посредством ножицата „ Купи, грабни, поръчай! ”. А с цел да бъде накарана да купува, сграбчва и поръчва – тя би трябвало да бъде сръчкана с остена на страха. И по тази причина постоянно най-малко едно Глобално стопляне би трябвало да има в ръцете на овчаря!
Но, ще каже някой, по какъв начин по този начин? Нали би трябвало да бъдем виновни жители на света?
А аз ще кажа: Чрез боязън и виновност виновен не се става.
Кандид, този най-светъл воин на светлия Волтер е споделил формулата: И въпреки всичко всеки би трябвало да обработва СОБСТВЕНАТА си градина!
Или казано другояче: ПЪРВО прави каквото би трябвало,
(и най-първо, естествено, добре намерения Какво Трябва),
а ПОСЛЕ разните световни лайна - да вървят на майната си!
Или: Такива температурни пикове, толкоз надалеч на север, могат да бъдат избрани като „ изцяло зашеметяващи ”.
Уау.
Както споделят кифличките в молчетата.
И аз стартирам трескаво да мисля. Но не си и помисляйте, че аз мисля за това „ по какъв начин да спрем това? ” Или „ по какъв начин да се измъкна персонално аз от това рисково състояние? ”
Глупости, нелепости, нелепости.
Всъщност – никой човек не мисли това.
Всъщност този вид „ информации ” имат за цел...
...няма незабавно да споделям какво имат за цел, тъй като ще би трябвало да избухна и да приключа писането. Но ще кажа: Те идеално извършват задачата си.
Да, в този момент към този момент мога да кажа каква цел имат. Тези така наречени „ вести ” или „ плашещи сензации ”, или Бог знае какво – са само за да се кресне в ухото на потребителя.
Да бъде той изплашен и изплашен.
Да бъде по този начин шашардисан, че да отпусне ръце, да потекат лиги от глупавата му уста и да замучи той, както си знае - мързеливо, безволево и тъпо; да завие от тъга и безизходност.
И да тръгне към мола за последно, съдбовно и колосално извършване на покупки.
Тези новинки, ясно е на всеки от малко малко мислещ човек, са само за да уплашат, деморализират и побъркат от празен боязън хорицата, благи хорица! Нас.
Защото ето какво: Като ти кажат, че иде Краят на света... и какво, благи приятелю, ще направиш ти?
И за какво от край време някой шмекер, благи приятелю, все ни повтаря, че иде Краят на света?
Кой подъл Есхатолог толкоз обича тоя Край, та постоянно го тика в муцуните ни, та да се чудим къде да се през деня от боязън и безнадеждост?
Ще кажа по този начин: То никой и не изпитва боязън и безизходност! На кой ли изпечен потребител му дреме на шмайзера, че идва някакъв си Край на света?
Просто безнадеждността, деморализацията, страхът се просмукват... никой не ги вижда, никой не ги регистрира, те инфилтрират съзнанията, те вършат фона на картината, те – сходно хиалуронова киселина – построяват околоклетъчното пространство на организмите ни...
...и това не е от в този момент, демон да го вземе! Така приказват на хората от... по какъв начин има хора!
Втори пришествия! Откак` се помним като хора, все чакаме Втори пришествия!
Като отмина Студената война и стопираха да ни наплашват с нуклеарната опасност (която естествено си стои като авариен коз в ръцете на Наплашвачите), пристигна наплашването посредством Глобалното стопляне!
Хората, благи хора, би трябвало да бъдат плашени с неща, против които нямат безусловно никакъв късмет да се опълчват!
И какво се реализира с това?
Ето какво: Така караш хората
а) да се усещат безсилни
б) подвластни на стихиите и изобщо – на външна воля
в) отговорни, без да е ясно защо, само че надълбоко и непоправимо отговорни.
А виновният човек само може и би трябвало да е дисциплиниран, да навежда глава и да прави каквото му се каже.
Но дано скочим настрана и да мислим като свободни хора: Може ли човек... (нека не приказвам с такива кухи абстракции като „ човек ”)... мога ли Аз да направя нещо против това Глобално стопляне?
Не, естествено.
Мога да си изхвърлям боклука разделно. Мога да не употребявам автомобил. Мога да не употребявам аероплан. Мога да не хапвам месо (защото животновъдните ферми отделят прекалено много парникови газове).
Така. Аз върша всички тези неща. Нещо да се е трансформирало?
И в този момент: Трябва ли аз, откакто върша всички тези неща и нищо не се трансформира - да се усещам безпомощен и в това време - отговорен?
Мисля, че това би било и грозно, и неуместно!
Защото да изпитваш изтощение и виновност може и да е комфортно (повярвайте ми, в тия долнопробни усеща прекалено много хора намират уют и улеснение!), само че не е морално. Не е и красиво.
Но такива, да го вземат дяволите, ни желаят! Именно това желаят от нас – елементарните хора! Да се усещаме ужасени, безсилни, отговорни, слаби, глупави...
И в сегашната историческа обстановка, в настоящия подтекст – да вървим и да пазарим буйно!
Защото консуматорът няма различен вид реакция: Каквото и да се случи, той реагира с пазаруване на нещо.
Когато е притиснат и изплашен – купува най-вече.
Казват му: ужасно е! (тук приказвам образно) и консуматорът си купува
а) медикаменти за усмиряване на нервите на билкова основа
б) витамини против напрежението
в) алкохол – тъй като по този начин и по този начин ще се мре
г) дарове за децата (като индулгенция, тъй като нали ще се мре, а пък ние все ги забравяме, та дай в този момент да наваксаме)
Във всички времена овцата е трябвало да бъде наплашвана.
Сега овцата се назовава потребител. И се стриже посредством ножицата „ Купи, грабни, поръчай! ”. А с цел да бъде накарана да купува, сграбчва и поръчва – тя би трябвало да бъде сръчкана с остена на страха. И по тази причина постоянно най-малко едно Глобално стопляне би трябвало да има в ръцете на овчаря!
Но, ще каже някой, по какъв начин по този начин? Нали би трябвало да бъдем виновни жители на света?
А аз ще кажа: Чрез боязън и виновност виновен не се става.
Кандид, този най-светъл воин на светлия Волтер е споделил формулата: И въпреки всичко всеки би трябвало да обработва СОБСТВЕНАТА си градина!
Или казано другояче: ПЪРВО прави каквото би трябвало,
(и най-първо, естествено, добре намерения Какво Трябва),
а ПОСЛЕ разните световни лайна - да вървят на майната си!
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ