Да живееш в сталинизма - из дневника на един бивш сътрудник на НКВД
" И ето ме в месомелачката... " Публикувани неотдавна дневници съдържат стряскащи свидетелства за ужасите по време на сталинския режим. Автор на спомените е някогашен помощник на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), който самичък е станал жертва на репресии, показва Дойче веле.
Книгата " Дневниците на помощник на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР): писмено разкриване на сталинизма ", която неотдавна бе издадена в Беларус, пресъздава спомените на някогашния помощник на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) Йосиф Ятченя. В продължение на десетилетия дневниците са били съхранявани от неговия внук Владимир, който ги получава дни преди гибелта на дядо си. Владимир нямал никакво желание да разгласява спомените - до момента в който един ден не видял по малкия екран парада по случай 9 май, на който тогавашният министър на вътрешните работи Игор Шуневич стоял на трибуната в униформа на офицер от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Владимир бил покъртен, че никой от управителните държавни дейци не осъдил постъпката на Шуневич.
" През последните години следя рисковата наклонност да се оправдава сталинисткият режим ", споделя Владимир Ятченя. " Хората още веднъж възхваляват този интервал от историята, приказват за заслугите на Сталин и неговите " ефикасни способи " ". Затова Владимир взема решение да разгласява дневниците. " Дядо искаше хората да узнаят истината за сталинския режим. Още повече, че сталинизмът като събитие и до ден-днешен не е наказан на държавно равнище. "
Историята на Йосиф Ятченя
Йосиф Ятченя е роден през 1890 година в фамилията на селяни. По-късно служи в царската войска, а след революцията от 1917 - в Червената войска. След това работи в милицията, а един ден става и помощник на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). На 1 ноември 1937 Ятченя е задържан и трансфериран в пандиза на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) в Минск, където го изтезават, с цел да изтръгнат от него самопризнания. Година по-късно е пуснат на независимост.
Вкъщи Ятченя не споделя нищо за службата си в Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Спомените си стартира да написа чак на 65-годишна възраст, а разказът му за времето в душегубката на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) в Минск е вцепеняващ: " И ето ме в месомелачката. Пет денонощия не ми разрешаваха да седна, не ми даваха да пия, да хапвам, да дремя. Накрая паднах на пода в безсъзнание. Вдигнаха ме, сложиха ме на стол, дадоха ми глътка вода и перодръжка, като ми демонстрираха къде да се подпиша под протокола. Веднага ми стана ясно, че в случай че подпиша, ме чака гибел. А по този начин ми се искаше да пребивавам. С треперещи ръце сграбчих протокола и с всичка мощ го раздрах ", споделя Ятченя в своите дневници.
Ятченя бил упрекнат, че сътрудничи на полското разузнаване - очевидно тъй като е бил женен за полякиня. Мъжът осъзнава, че на каквито и изтезания да го подлагат, никога не трябва да подписва протокола. " Не можете да си визиите какъв брой трудно е да ставаш всяка заран с мисълта, че всеки момент ще те убият ", написа Ятченя.
В спомените си той приказва и за задачата на всеобщите репресии в Съюз на съветските социалистически републики. Според него, по този метод Сталин се е опитвал да отхвърли всякаква персонална отговорност за бедственото икономическо състояние и всеобщия апетит в страната. Както написа Ятченя, сътрудниците на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) докладвали, че хората упреквали за всичко Сталин и въведената от него колективизация на земята. За да заглуши недоволството, Сталин измислил " чудодейно " средство: да посее измежду народа клюки за многочислени шпиони и диверсанти, внедрени от непознати страни във всички служби и държавни структури на Съюз на съветските социалистически републики.
В дневниците на Ятченя не се загатва нищо за негово персонално присъединяване в репресии против арестувани. " Даже в случай че създателят на книгата е взел участие в арести и репресии, той не би писал за това в дневник, който е считал да завещае на внука си ", споделя журналистката Анастасия Зеленкова, която е издала дневниците. Въпреки това тя е уверена, че става дума за документ, разобличаващ сталинизма: " Тези дневници потвърждават, че даже човек, който е бил част от системата, е станал жертва на репресивния уред ".
" Човек със съвест "
Владимир Ятченя е уверен, че дядо му не е взел участие в никакви репресии. " Дядо беше човек със съвест и с изострено възприятие за правдивост. Освен това беше безпартиен. Просто няма по какъв начин да е взел участие в репресии ", твърди Владимир Ятченя. Като доказателство за състрадателността на своя дядо той споделя една история от дневниците му.
Докато работел в милицията, Йосиф Ятченя трябвало да сформира протокол на един селяндур, който бил упрекнат, че незаконно създава алкохол. Обвиняемият имал осем дребни деца, които при арест на татко им щели да останат без никакви пари. Йосиф решил да не дава ход на делото и посъветвал селянина да си мълчи. Заради тази великодушна постъпка Йосиф Ятченя бил уволнен, а малко по-късно бил завербуван от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР).
Владимир Ятченя споделя, че въобще дори няма желание да трансформира дядо си в воин. Но се надява, че неговите дневници ще послужат като ново удостоверение за закононарушенията на сталинския режим. " Няма значение какъв брой хора са минали през душегубките на този режим. Дори да става дума единствено за един-единствен убит живот, това отново си остава закононарушение, което би трябвало да бъде наказано. А до момента в който не бъде наказан и самият сталинизъм, ще има опити за възраждането му ", споделя Владимир Ятченя. /DW.com
Книгата " Дневниците на помощник на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР): писмено разкриване на сталинизма ", която неотдавна бе издадена в Беларус, пресъздава спомените на някогашния помощник на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) Йосиф Ятченя. В продължение на десетилетия дневниците са били съхранявани от неговия внук Владимир, който ги получава дни преди гибелта на дядо си. Владимир нямал никакво желание да разгласява спомените - до момента в който един ден не видял по малкия екран парада по случай 9 май, на който тогавашният министър на вътрешните работи Игор Шуневич стоял на трибуната в униформа на офицер от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Владимир бил покъртен, че никой от управителните държавни дейци не осъдил постъпката на Шуневич.
" През последните години следя рисковата наклонност да се оправдава сталинисткият режим ", споделя Владимир Ятченя. " Хората още веднъж възхваляват този интервал от историята, приказват за заслугите на Сталин и неговите " ефикасни способи " ". Затова Владимир взема решение да разгласява дневниците. " Дядо искаше хората да узнаят истината за сталинския режим. Още повече, че сталинизмът като събитие и до ден-днешен не е наказан на държавно равнище. "
Историята на Йосиф Ятченя
Йосиф Ятченя е роден през 1890 година в фамилията на селяни. По-късно служи в царската войска, а след революцията от 1917 - в Червената войска. След това работи в милицията, а един ден става и помощник на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). На 1 ноември 1937 Ятченя е задържан и трансфериран в пандиза на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) в Минск, където го изтезават, с цел да изтръгнат от него самопризнания. Година по-късно е пуснат на независимост.
Вкъщи Ятченя не споделя нищо за службата си в Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Спомените си стартира да написа чак на 65-годишна възраст, а разказът му за времето в душегубката на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) в Минск е вцепеняващ: " И ето ме в месомелачката. Пет денонощия не ми разрешаваха да седна, не ми даваха да пия, да хапвам, да дремя. Накрая паднах на пода в безсъзнание. Вдигнаха ме, сложиха ме на стол, дадоха ми глътка вода и перодръжка, като ми демонстрираха къде да се подпиша под протокола. Веднага ми стана ясно, че в случай че подпиша, ме чака гибел. А по този начин ми се искаше да пребивавам. С треперещи ръце сграбчих протокола и с всичка мощ го раздрах ", споделя Ятченя в своите дневници.
Ятченя бил упрекнат, че сътрудничи на полското разузнаване - очевидно тъй като е бил женен за полякиня. Мъжът осъзнава, че на каквито и изтезания да го подлагат, никога не трябва да подписва протокола. " Не можете да си визиите какъв брой трудно е да ставаш всяка заран с мисълта, че всеки момент ще те убият ", написа Ятченя.
В спомените си той приказва и за задачата на всеобщите репресии в Съюз на съветските социалистически републики. Според него, по този метод Сталин се е опитвал да отхвърли всякаква персонална отговорност за бедственото икономическо състояние и всеобщия апетит в страната. Както написа Ятченя, сътрудниците на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) докладвали, че хората упреквали за всичко Сталин и въведената от него колективизация на земята. За да заглуши недоволството, Сталин измислил " чудодейно " средство: да посее измежду народа клюки за многочислени шпиони и диверсанти, внедрени от непознати страни във всички служби и държавни структури на Съюз на съветските социалистически републики.
В дневниците на Ятченя не се загатва нищо за негово персонално присъединяване в репресии против арестувани. " Даже в случай че създателят на книгата е взел участие в арести и репресии, той не би писал за това в дневник, който е считал да завещае на внука си ", споделя журналистката Анастасия Зеленкова, която е издала дневниците. Въпреки това тя е уверена, че става дума за документ, разобличаващ сталинизма: " Тези дневници потвърждават, че даже човек, който е бил част от системата, е станал жертва на репресивния уред ".
" Човек със съвест "
Владимир Ятченя е уверен, че дядо му не е взел участие в никакви репресии. " Дядо беше човек със съвест и с изострено възприятие за правдивост. Освен това беше безпартиен. Просто няма по какъв начин да е взел участие в репресии ", твърди Владимир Ятченя. Като доказателство за състрадателността на своя дядо той споделя една история от дневниците му.
Докато работел в милицията, Йосиф Ятченя трябвало да сформира протокол на един селяндур, който бил упрекнат, че незаконно създава алкохол. Обвиняемият имал осем дребни деца, които при арест на татко им щели да останат без никакви пари. Йосиф решил да не дава ход на делото и посъветвал селянина да си мълчи. Заради тази великодушна постъпка Йосиф Ятченя бил уволнен, а малко по-късно бил завербуван от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР).
Владимир Ятченя споделя, че въобще дори няма желание да трансформира дядо си в воин. Но се надява, че неговите дневници ще послужат като ново удостоверение за закононарушенията на сталинския режим. " Няма значение какъв брой хора са минали през душегубките на този режим. Дори да става дума единствено за един-единствен убит живот, това отново си остава закононарушение, което би трябвало да бъде наказано. А до момента в който не бъде наказан и самият сталинизъм, ще има опити за възраждането му ", споделя Владимир Ятченя. /DW.com
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ