Мобилните приложения: суетата на големите марки
И до момента в който броят на изтегляните приложения продължава да нараства, анализите демонстрират, че потребителите употребяват единствено 30 приложения месечно и не повече от 9 всекидневно
Проблемът с мобилните приложения отива оттатък умората на потребителите, считат анализатори
За една компания да създаде лично мобилно приложение е освен въпрос на съществуване на бюджет, само че и блян да сложи потребителя преди всичко в своята тактика за цифровизация. Дали обаче усилието си коства?
Потребителите употребяват на ежедневна база единствено една шепа приложения. Анализаторите приказват за отмалялост на потребителите и предвиждат, че до няколко години огромните марки ще спрат да хвърлят запаси в създаването на мобилни приложения. Тогава какво следва?
Преди броени дни един известен, много спорен музикален конкурс, който се организира един път годишно, ни прикани да си свалим неговото мобилно приложение, с цел да гласуваме за финалистите. Да си свалим приложение, с цел да гласуваме за нещо, което се случва един път в годината?!
още по тематиката
Според Питер де Вилиерс, основен изпълнителен шеф на маркетинговата компания Clickatell, да караш потребителите си да смъкват мобилното ти приложение си е чиста проба „ суетност на огромните марки “.
Много от огромните марки към този момент са захласнати от основаването на мобилни приложения. Статистиката сочи, че през 2017 година в магазина за приложения за iOS е имало към 2,2 милиона приложения – и над 3 милиона в Гугъл Play!
И до момента в който броят на изтегляните приложения продължава да нараства, анализът на потребителското държание демонстрира, че потребителите употребяват единствено 30 приложения месечно, а всекидневно ползват… не повече от девет приложения.
Макар че тези числа въпреки всичко наподобяват атрактивно, в реалност множеството от приложенията, които използваме, са за известия (като Фейсбук Messenger, WhatsApp) и обществени мрежи, игри, развлечения, приложения за запознанства или такива, свързани с комуналните услуги, които употребяваме.
Въпреки обстоятелства като тези, тактиката за създаване на лично приложение стои в основата на доста от тактиките за така наречен цифрова промяна – при множеството огромни прогресивни марки. Нещо повече, някои организации и консултанти не престават да упорстват, че приложенията са „ най-хубавото средство за свързване на бизнесите с техните клиенти “. Много от фирмите, възприели този метод, настойчиво създават приложения, макар че е видно, че от това няма възвръщаемост на вложенията (ROI).
„ Проблемът с приложенията отива оттатък умората на потребителите “, споделя Питер де Вилиерс. „ На първо място, доста приложения са зле проектирани, носейки техническа трудност, която може да не съответствува с действителността при междинния клиент “.
Втората, още по-значима причина за казуса, е в това, че икономическата действителност стои в основата на потребителското държание. В Африка, да вземем за пример, новите консуматори на мобилни мрежи нормално избират семпли мобилни телефони пред смарт телефони – тези простички устройства имат по-дълъг живот на батерията и са доста по-достъпни ценово.
Третият фактор е в това, че цената на обещано приложение – даже и да е гратис единствено по себе си – от време на време се явява висока. Тя надалеч надвишава инсталирането му. Постоянните актуализации изискват благонадежден и на ниска цена достъп до интернет. За междинния притежател на телефон в един нововъзникващ пазар това може да е съществено предизвикателство.
Най-сетне, приложенията би трябвало да са съответстващи към съответния пазар. А пазарите са толкоз разнообразни!
Когато става дума за цифрова тактика „ клиентът преди всичко “, фирмите би трябвало да си зададат въпроса дали мобилното приложение е в действителност най-хубавият метод да доближат до целевата си публика, предлага де Вилиерс.
Според прогнозите на Gartner, до края на 2019 година 20% от марките ще „ изхвърлят “ мобилното си приложение. Нещо повече, в прогнозите си от 2018 година анализаторите плануват, че до 2021 година над 50% от корпорациите ще харчат повече годишно за ботове и чатботове, в сравнение с за създаването на мобилни приложения. И това наподобява по-логично, когато се запитаме „ къде са потребителите в действителност? “
Да срещнат потребителите си там, където те към този момент са отишли – това предлага маркетинологът. Вместо да влагат купища пари в създаване, тестване, крос-платформена съгласуемост, потребителски интерфейси и така нататък, компаниите е по-добре да отидат там, където потребителите към този момент са се упътили. Става дума за цифровите платформи, които към този момент се употребяват от съответната целева публика.
Къде са клиентите? Ползват ли Twitter, Фейсбук Messenger, Instagram? Те са към този момент там и не е нужно да бъдат приласкавани да теглят и конфигурират нови и нови приложения – задоволително е да им се предложи подсъзнателен интерфейс, който комфортно им дава функционалността, която марката предлага.
Този метод в действителност е в жанр „ крайният клиент преди всичко “ и икономисва доста старания, главоболия и… бюджети.
Проблемът с мобилните приложения отива оттатък умората на потребителите, считат анализатори
За една компания да създаде лично мобилно приложение е освен въпрос на съществуване на бюджет, само че и блян да сложи потребителя преди всичко в своята тактика за цифровизация. Дали обаче усилието си коства?
Потребителите употребяват на ежедневна база единствено една шепа приложения. Анализаторите приказват за отмалялост на потребителите и предвиждат, че до няколко години огромните марки ще спрат да хвърлят запаси в създаването на мобилни приложения. Тогава какво следва?
Преди броени дни един известен, много спорен музикален конкурс, който се организира един път годишно, ни прикани да си свалим неговото мобилно приложение, с цел да гласуваме за финалистите. Да си свалим приложение, с цел да гласуваме за нещо, което се случва един път в годината?!
още по тематиката
Според Питер де Вилиерс, основен изпълнителен шеф на маркетинговата компания Clickatell, да караш потребителите си да смъкват мобилното ти приложение си е чиста проба „ суетност на огромните марки “.
Много от огромните марки към този момент са захласнати от основаването на мобилни приложения. Статистиката сочи, че през 2017 година в магазина за приложения за iOS е имало към 2,2 милиона приложения – и над 3 милиона в Гугъл Play!
И до момента в който броят на изтегляните приложения продължава да нараства, анализът на потребителското държание демонстрира, че потребителите употребяват единствено 30 приложения месечно, а всекидневно ползват… не повече от девет приложения.
Макар че тези числа въпреки всичко наподобяват атрактивно, в реалност множеството от приложенията, които използваме, са за известия (като Фейсбук Messenger, WhatsApp) и обществени мрежи, игри, развлечения, приложения за запознанства или такива, свързани с комуналните услуги, които употребяваме.
Въпреки обстоятелства като тези, тактиката за създаване на лично приложение стои в основата на доста от тактиките за така наречен цифрова промяна – при множеството огромни прогресивни марки. Нещо повече, някои организации и консултанти не престават да упорстват, че приложенията са „ най-хубавото средство за свързване на бизнесите с техните клиенти “. Много от фирмите, възприели този метод, настойчиво създават приложения, макар че е видно, че от това няма възвръщаемост на вложенията (ROI).
„ Проблемът с приложенията отива оттатък умората на потребителите “, споделя Питер де Вилиерс. „ На първо място, доста приложения са зле проектирани, носейки техническа трудност, която може да не съответствува с действителността при междинния клиент “.
Втората, още по-значима причина за казуса, е в това, че икономическата действителност стои в основата на потребителското държание. В Африка, да вземем за пример, новите консуматори на мобилни мрежи нормално избират семпли мобилни телефони пред смарт телефони – тези простички устройства имат по-дълъг живот на батерията и са доста по-достъпни ценово.
Третият фактор е в това, че цената на обещано приложение – даже и да е гратис единствено по себе си – от време на време се явява висока. Тя надалеч надвишава инсталирането му. Постоянните актуализации изискват благонадежден и на ниска цена достъп до интернет. За междинния притежател на телефон в един нововъзникващ пазар това може да е съществено предизвикателство.
Най-сетне, приложенията би трябвало да са съответстващи към съответния пазар. А пазарите са толкоз разнообразни!
Когато става дума за цифрова тактика „ клиентът преди всичко “, фирмите би трябвало да си зададат въпроса дали мобилното приложение е в действителност най-хубавият метод да доближат до целевата си публика, предлага де Вилиерс.
Според прогнозите на Gartner, до края на 2019 година 20% от марките ще „ изхвърлят “ мобилното си приложение. Нещо повече, в прогнозите си от 2018 година анализаторите плануват, че до 2021 година над 50% от корпорациите ще харчат повече годишно за ботове и чатботове, в сравнение с за създаването на мобилни приложения. И това наподобява по-логично, когато се запитаме „ къде са потребителите в действителност? “
Да срещнат потребителите си там, където те към този момент са отишли – това предлага маркетинологът. Вместо да влагат купища пари в създаване, тестване, крос-платформена съгласуемост, потребителски интерфейси и така нататък, компаниите е по-добре да отидат там, където потребителите към този момент са се упътили. Става дума за цифровите платформи, които към този момент се употребяват от съответната целева публика.
Къде са клиентите? Ползват ли Twitter, Фейсбук Messenger, Instagram? Те са към този момент там и не е нужно да бъдат приласкавани да теглят и конфигурират нови и нови приложения – задоволително е да им се предложи подсъзнателен интерфейс, който комфортно им дава функционалността, която марката предлага.
Този метод в действителност е в жанр „ крайният клиент преди всичко “ и икономисва доста старания, главоболия и… бюджети.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ