Учителя Дънов спасявал няколко пъти Георги Димитров
И през днешния ден, 154 години след рождението на философа Петър Дънов, именуван от почитателите си още Беинса Дуно, личността му продължава да тъне в мистерии, а животът и постъпките му да са обгърнати в митове. Учителя, основал Бялото приятелство и намерил почитатели освен в Европа, е роден на 11 юли 1864 година във варненското село Хадърча, през днешния ден Николаевка. Баща му Константин Дъновски е първият духовник във Варна, а дядо му по майчина линия Атанас Георгиев е поборник за църковна самостоятелност.
През 1886 година Петър Дънов приключва американско методистко учебно заведение в Свищов и след малко учителстване отпътува за Америка, където се записва за студент в Методистката теологическа семинария Дрю в град Медисън, щата Ню Джърси. Завършва я през май 1892 година и наесен става студент в Теологическия факултет на Бостънския университет, пази дипломна работа „ Миграцията на немските племена и тяхното християнизиране “ и се дипломира през юни 1893 година Една година посещава занятията в Медицинския факултет на Бостънския университет и през 1894 година получава документ, даващ му право да практикува медицина.
През 1895 година Петър Дънов се завръща в България, открива се във Варна и
отхвърля предлаганата му служба на методистки просветител
През 1897 година учредява със съидейници „ Общество за повдигание религиозния дух на българский народ “ и издава листовка с тайнствен текст под заглавие „ Хио-Ели-Мели-Месаил “. Така той застава в центъра на духовно общество, което по-късно прераства в „ Синархическа верига “ (1906) и обществото „ Всемирно бяло приятелство “ (1918). От 1900 година до 1942 година Петър Дънов привиква годишни събори през август на Всемирното бяло приятелство на разнообразни места – във Варна, Бургас, Велико Търново, София, на планините Рила и Витоша.
През 1904 година Учителя се открива в София, в скромния дом на своите почитатели семейство Петко и Евангелина (Гина) Гумнерови на ул. „Опълченска“ 66. Петко Гумнеров е секретар във Върховния касационен съд. Къщата е близнак с друга, имат общ таван и двор, заграден от сковани дъски. Съседка на Гумнерови е майката на комунистическия водач Георги Димитров, която е евангелистка. Баба Парашкева от време на време слушала беседи на Дънов, описват в спомените си хора от братството.
Отначало Учителя живее в сутерена на Гумнерови, след това се освобождава една стаичка на горния етаж, където обитават самите те. Отпред има още една стая, в която стартират да прииждат почитатели да слушат беседите му. Върволицата е непрестанна, хранят се на обща софра. Скоро мястото отеснява, та се постанова Дънов да седи до отворения прозорец и да приказва по едно и също време на тези, които вътре, и на хората на двора.
Така при една полицейска обсада на квартала Ючбунар за търсене на незаконни комунисти Георги Димитров
минава през тавана на слепените къщи
и излиза през другия вход, смесвайки се с хора от братството. Друг път, когато отново претърсват дома му, Димитров моли Учителя да го скрие. „Стаичката, в която седеше Учителят, беше дребна, имаше едно бюро, стол, на който седеше Учителят и една стойка, окачалка на вратата – споделя в спомените си Методий Шивачев. – Учителят му споделил: „ Застанете зад вратата! “ След малко идват военните и един от тях отваря вратата, само че не влиза вътре, а единствено държи вратата полуотворена и пита: „ Извинете, господин Дънов, че Ви трежова, само че търсим един нарушител “. Учителят ги погледнал: „ Търсете! “ Те се извинили и затворили вратата.“
„След като военните напуснали къщата, Учителят дал палтото си на Георги Димитров да го облече и поставил шапката си на главата му и го изпратил: „ Рекох, върви и не се пердах! “ – продължава описа си Шивачев. – Той излязъл през вратата на улицата и сега, когато доближил до бойците, които били създали кордон към квартала, излезнало едно малко бяло кученце и почнало да лае. Войниците се залисали в кучето и по този начин Георги Димитров минал през кордона от бойци и по този начин пробил военната обсада. А по-късно напуснал страната и отпътувал в емиграция.“
По същото време Дънов избавя и сестрата на Димитров – Елена. Тя също идва при него с молба да я избави от грозящия я затвор, в случай че бъде хваната. Учителя извиква домашната помощница на Гумнерови – Василка Иванова, която се грижи и за него, и й споделя да преоблекат Елена в бяло като тяхна сестра, да й вържат бяла забрадка на главата и да я сложат в кухнята да бели картофи. После да я изведат и качат на трамвая. Така и става. Елена отпътува при брат си в Москва. И другата сестра на Димитров е спасявана по този метод – с връхната дреха на слугинята.
Сестра Василка крие в калъфа на плетачната си машина
архива на незаконната Българска комунистическа партия
който по-късно предава на предпазване. Години по-късно, когато стартират гонения против дъновистите през 1957-1958 година, същата тази Василка отива да търси помощ при Елена Димитрова, която тогава е член на Централен комитет на Българска комунистическа партия и шеф на Партийната школа. По спомените на Борис Николов получила следния отговор: „ Ако искаш апартамент за живеене, мога да ти дам, само че за тях – не “. Жената непретенциозно рекла: „ Е, тогава Бог ще промисли за тях, както преди време Бог промисли за вас, когато аз ви извеждах от блокадата на полицията “, и си отпътувала.
След отчуждаването на къщата на ул. „Опълченска“ за музей на Георги Димитров Василка намира заслон в една колиба в Изгрева – квартала на дъновистите, където още през 1927 година се е преселил Учителя, дружно с доста от почитателите си. Там на 27 декември 1944 година той склопява очи момент преди да бъде задържан от пристигналите на вратата му полицаи. Точно заради това гибелта му също е обгърната в мистерии. С позволение на управляващите (спори се дали на Георги Димитров или на Антон Югов) е заровен в градинката на Изгрева до пейката, на която обичал да седи.
През 1886 година Петър Дънов приключва американско методистко учебно заведение в Свищов и след малко учителстване отпътува за Америка, където се записва за студент в Методистката теологическа семинария Дрю в град Медисън, щата Ню Джърси. Завършва я през май 1892 година и наесен става студент в Теологическия факултет на Бостънския университет, пази дипломна работа „ Миграцията на немските племена и тяхното християнизиране “ и се дипломира през юни 1893 година Една година посещава занятията в Медицинския факултет на Бостънския университет и през 1894 година получава документ, даващ му право да практикува медицина.
През 1895 година Петър Дънов се завръща в България, открива се във Варна и
отхвърля предлаганата му служба на методистки просветител
През 1897 година учредява със съидейници „ Общество за повдигание религиозния дух на българский народ “ и издава листовка с тайнствен текст под заглавие „ Хио-Ели-Мели-Месаил “. Така той застава в центъра на духовно общество, което по-късно прераства в „ Синархическа верига “ (1906) и обществото „ Всемирно бяло приятелство “ (1918). От 1900 година до 1942 година Петър Дънов привиква годишни събори през август на Всемирното бяло приятелство на разнообразни места – във Варна, Бургас, Велико Търново, София, на планините Рила и Витоша.
През 1904 година Учителя се открива в София, в скромния дом на своите почитатели семейство Петко и Евангелина (Гина) Гумнерови на ул. „Опълченска“ 66. Петко Гумнеров е секретар във Върховния касационен съд. Къщата е близнак с друга, имат общ таван и двор, заграден от сковани дъски. Съседка на Гумнерови е майката на комунистическия водач Георги Димитров, която е евангелистка. Баба Парашкева от време на време слушала беседи на Дънов, описват в спомените си хора от братството.
Отначало Учителя живее в сутерена на Гумнерови, след това се освобождава една стаичка на горния етаж, където обитават самите те. Отпред има още една стая, в която стартират да прииждат почитатели да слушат беседите му. Върволицата е непрестанна, хранят се на обща софра. Скоро мястото отеснява, та се постанова Дънов да седи до отворения прозорец и да приказва по едно и също време на тези, които вътре, и на хората на двора.
Така при една полицейска обсада на квартала Ючбунар за търсене на незаконни комунисти Георги Димитров
минава през тавана на слепените къщи
и излиза през другия вход, смесвайки се с хора от братството. Друг път, когато отново претърсват дома му, Димитров моли Учителя да го скрие. „Стаичката, в която седеше Учителят, беше дребна, имаше едно бюро, стол, на който седеше Учителят и една стойка, окачалка на вратата – споделя в спомените си Методий Шивачев. – Учителят му споделил: „ Застанете зад вратата! “ След малко идват военните и един от тях отваря вратата, само че не влиза вътре, а единствено държи вратата полуотворена и пита: „ Извинете, господин Дънов, че Ви трежова, само че търсим един нарушител “. Учителят ги погледнал: „ Търсете! “ Те се извинили и затворили вратата.“
„След като военните напуснали къщата, Учителят дал палтото си на Георги Димитров да го облече и поставил шапката си на главата му и го изпратил: „ Рекох, върви и не се пердах! “ – продължава описа си Шивачев. – Той излязъл през вратата на улицата и сега, когато доближил до бойците, които били създали кордон към квартала, излезнало едно малко бяло кученце и почнало да лае. Войниците се залисали в кучето и по този начин Георги Димитров минал през кордона от бойци и по този начин пробил военната обсада. А по-късно напуснал страната и отпътувал в емиграция.“
По същото време Дънов избавя и сестрата на Димитров – Елена. Тя също идва при него с молба да я избави от грозящия я затвор, в случай че бъде хваната. Учителя извиква домашната помощница на Гумнерови – Василка Иванова, която се грижи и за него, и й споделя да преоблекат Елена в бяло като тяхна сестра, да й вържат бяла забрадка на главата и да я сложат в кухнята да бели картофи. После да я изведат и качат на трамвая. Така и става. Елена отпътува при брат си в Москва. И другата сестра на Димитров е спасявана по този метод – с връхната дреха на слугинята.
Сестра Василка крие в калъфа на плетачната си машина
архива на незаконната Българска комунистическа партия
който по-късно предава на предпазване. Години по-късно, когато стартират гонения против дъновистите през 1957-1958 година, същата тази Василка отива да търси помощ при Елена Димитрова, която тогава е член на Централен комитет на Българска комунистическа партия и шеф на Партийната школа. По спомените на Борис Николов получила следния отговор: „ Ако искаш апартамент за живеене, мога да ти дам, само че за тях – не “. Жената непретенциозно рекла: „ Е, тогава Бог ще промисли за тях, както преди време Бог промисли за вас, когато аз ви извеждах от блокадата на полицията “, и си отпътувала.
След отчуждаването на къщата на ул. „Опълченска“ за музей на Георги Димитров Василка намира заслон в една колиба в Изгрева – квартала на дъновистите, където още през 1927 година се е преселил Учителя, дружно с доста от почитателите си. Там на 27 декември 1944 година той склопява очи момент преди да бъде задържан от пристигналите на вратата му полицаи. Точно заради това гибелта му също е обгърната в мистерии. С позволение на управляващите (спори се дали на Георги Димитров или на Антон Югов) е заровен в градинката на Изгрева до пейката, на която обичал да седи.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ