Миленита: Вече живеем на отделни планети
И да, Миленита си прави каквото си желае: веселяшка песничка, докосваща любовна, нещо мелодично изпято или пък с речитатив. А ето в този момент – и новото „ Брак “, взаимно с Бичето, различен наш обичан воин. Което е единствено мотивът да я потърсим, с цел да я питаме и други въпроси, а след това да разберем, че мечтае да е планински лидер, способна е за 15 минути да слезе от Витоша (планината) и че се кефи на майките „ гарги “ плюс всякакви работи по тематиката накъде е тръгнало човечеството.
Да стартираме с досадния въпрос, на който се надяваме да ни отговориш забавно и с готовност - „ Какво е желал да каже създателят с тази ария „ Брак “? “
Ми нищо, няколко благи думи, и няколко немили, най-много към поколението ми, приятелите, които останаха живи и свободни. Бих поздравила и един-двама, дето към този момент не са тука – в случай че можеха, да го чуят оттова, където са в този момент. Част от звуците, които сложих в музиката, припомнят за индъстриъл епохата от 90-те. Много я одобрявам тази ера, а и текстът е адресиран главно към хората от моето потомство, които бяхме младежи тогава.
Е, по какъв начин?! Ние видяхме трибагреника в клипа – посланието ще да е „ България над всичко! “
Ето, знаех си, че трябваше да почва с надпис „ Народе мой: “. Посланието – „ Запази сърцето, двата дроба. Остани си гол и господ, май френд “. Народе мой, тотал вреда си, супер си, спасявай се от себе си, остани си тука, пък ще се забележим другаде. Факт, че е адресирано към огромна част от българския народ, не изключвам и себе си. От друга страна, факт, че от самото начало се повтаря „ остани си “. Очевидно няма зов към емиграция. „ България над всичко “ –нямах това поради, само че в случай че по този начин желаете да го тълкувате, окей.
Добре де, беше опит за смешка. Да чакаме ли още нещо взаимно от теб с Бичето?
Каза, че желае да го изсвирим онлайн с бандата му, очевидно има поради нещо с доста крещене. Други по-сериозни упоритости нямаме.
А какво е идващото, с което си се захванала: ария, ремонт, нещо?
„ Бял звук “, доста красива ария с футуристично, метафизично и галактическо звучене и смисъл. Нямам самообладание да излезе. По-следващата се споделя „ Има обич “. А по-по-следващата „ Смърт няма “, също доста оптимистична, както заглавието подсказва. Като цяло – ремонт в положителна тенденция, да. Посадих и кориандър у дома, мирише ми на Мексико. Вече почна да пониква, ужасно е.
Чувала си поговорката, че музикант къща не храни, артист кола не купува, стихотворец вила не подвига... Поне в България май е по този начин, та каква е най-необичайната за теб самата работа, която си работила?
Веднъж бях за един ден юрист в Българска академия на науките.
Звучи ужасно! А какво си мечтала да работиш, само че след това си видяла, че не би могла?
Все още бленувам да съм планински лидер, само че няма доста смисъл да го бленувам това, тъй като съм неспасяемо зле с ориентацията. В 90% от случаите, като вляза в един апартамент за първи път, след това се пробвам да изляза през тоалетната. Но ето, не изгубвам вяра, че ще си намеря някаква работа, обвързвана с вървене в природата за. Може бране на гъби, нещо такова. Ще помисля следващата година по какъв начин да стане.
Успяваш ли в всекидневието да включваш и изключваш чувствителността, която е нужна, с цел да се занимава човек с музика? Изморява ли те тя от време на време?
Успявам да включвам, не съумявам да изключвам. Не е уморително, в противен случай, дава прекомерно доста мощ и сила, постоянно няма визия човек какво да я прави. Ето, да вземем за пример през вчерашния ден – излязох да купя сандвич на сина си, пък се озовах на Витоша на Бай Кръстьо. Докато носех сандвича на сина ми, по пътя срещнах татко му, заговорихме се и влязохме в Борисовата, оттова излязохме на Ловния парк, а от там мернахме в далечината 93 на спирката, мигаше на аварийки. Внезапно ми се прииска да се затичам и да го хвана, а бащата на сина ми сподели „ Как ще го хванеш, бе? “ и тези думи доста ме окуражиха. Тръгнах да търча, което беше прелестно и вълнуващо, само че рейсът се изниза подло тъкмо в последния миг, когато към този момент бях на 20-тина метра от него. За благополучие, незабавно пристигна различен за Железница, който хванах бързо, слязох под Драгалевци, вървях бързо и стигнах до Бай Кръстьо за към 40 минути. Там готвят доста вкусна чорба от коприва. После слизането е за 15-тина минути, в случай че тичаш надолу, тъй че цялото нещо лиши не повече от два часа. Хубавото на София е, че всичко е малко и наоколо, в това число и Витоша.
Чакай, чакай, какво стана с детето, то какво яде?! Че в случай че четат обществените...
Бащата ме изчака на улицата, до момента в който качих на детето сандвича, тичайки по стълбите нагоре и надолу.
А, добре, значи преди да поемеш към Борисовата и след това планината, си се погрижила да е нахранено. Добре. И за какво избяга от града, не ти ли харесва в София?
Ааа, София е окей, обаче там като отида и ходя доста бързо, а и самата природа... „ Уединение с природата “ не идва от уединение, а от „ ставаме едно “. Имам супер потребност да си поддържам връзка с природата, действително ми е единственото пристрастяване сега. Пада обсегът. Оставаш там " предпазен ", по този начин го одобрявам. Иначе в София ме радват доста младежите на скейтове и тийнейджърките със зелено-сини коси, децата също. Шумните младежи и деца на групи, които се смеят и забавляват дружно и си вършат, каквото си желаят. От сърце им се веселя на всички места, където ги видя из София, не се е случвало до момента да имам кофти прекарване с младежи или с деца в София.
Когато човек стане родител, като че ли стартира да учи огромна част от живота изначало. При теб по този начин ли стана, с какво те трансформираха трите ти деца?
Заради тях съм още тук. Във всеки вероятен смисъл. Също по този начин ме научиха да върша всичко тройно по-бързо.
Кой е най-големият скандал, сборичкване, кавга, в която си взела участие поради децата си?
Нещо пробвате да ме въвлечете в спор за домашното принуждение чувствам? Ми няма да стане, бетон съм, резервирам ледено безмълвие, хаха.
То и в парка може да скочиш на някого, какво?! Наричали ли са те „ майка орлица “? Нали по този начин някои по-крайни хора наскърбяват майките, които съгласно тях прекалено много пазят децата си и ги мислят за прекомерно специфични?
Не, в никакъв случай никой не съм чувала да ме назовава по този начин. Не ми се коства обидно, другояче. Има всякакви по-странни птици – майката кукувица, примерно, дето оставя яйцето да се мъти в непознато гнездо и отива да си гледа кефа. С майки кокошки, майки квачки... не ми се мисли кво е. Но ето, примерно мама врана, дето счита за най-красиво дребното си гардже, доста ме кефи. Точно по този начин би трябвало да постъпват майките и да вдъхват самочувствие на дребните си!
А по какъв начин да е съответното обидно такова за татковците? Защото „ баща орел “ си звучи добре.
Ммм, „ баща орел “ звучи мнооого, доста добре. Представям си го дори в костюм, сходен като на Батман, единствено че примерно неоновосин с огнена писмен знак „ О “ на гърдите. Също с крила, с идеално поддържани пера, не някъв татуиран пропадняк като моя гарван от видеото на „ Брак “. Който другояче е много дребничък и в случай че изключим оглозганата глава си е в супер форма, действително. Абе, отлично е всичко.
От кои хора си – тези, които считат, че музиката в днешно време е доста еднообразна и тъпа, и няма нищо общо примерно с 90-те? Или от тези, които считат, че се прави чудна нова музика, само че би трябвало да ровиш доста, тъй като не е толкоз известна?
Невероятно ми е забавна новата музика. Всеки ден попадам на брутално положителни неща. Нямам самообладание да става 2020-а, то дори като цифра наподобява като някакъв супер крепък трак, „ 2020 “. Две-и-двайсетте ще са новите 80 и 90 в едно, само че доста, доста по-яко.
Ти по какъв начин намираш какво да слушаш? Как се сдобиваш с нова музика?
Влиятелни хора ми пращат постоянно по месинджър.
Би ли ни изпратила и ти по месинджър линк на нещо, което би предложила да се чуе, нещо, само че всеобщо по-непознато? Та да можем и ние да споделяме, че авторитетни хора ни пращат постоянно по месинджър нова музика!
Ето ви едно.
Как звъни телефонът ти?
„ Нокиа кънектинкпипъл “.
Ясно, търъръръ-търъръръ-търъръ-ръ-ръъъъъъъъ значи. Коя е твоята най-любима твоя ария? А тази, която би желала да не си я изпявала/написвала?
„ Кукла “ ми е обичана, нищо че в този момент бих я изпяла, записала и смесила по напълно различен метод. Имам няколко на британски с по двеста-триста гледания в ютюб, никой не слуша, а не са неприятни. „ Бял звук “ нямам самообладание да излезе. От „ Пия за Мария “ леко ми става неприятно, само че това е обикновено. Почти съм сигурна, че и на „ Ийгълс “ им става неприятно единствено като видят табелка на хотел.
Какво те тревожи най-вече сега?
Не съм я чела, само че ми разказваха за една футуристична поредност на Айзък Азимов от 50-те години, „ Фондацията “. В нея всеки човек живее на обособена – забележете – планета. За да се възпроизведе, което надали се случва повече от един път в живота му, той би трябвало да пропътува големи дистанции. Децата пък, като се родят, живеят на трета планета, където ги гледат роботи. Непрекъснато цикля върху това. Струва ми се, че в последно време живеем в режим „ аватари “.
И по какъв начин се справяш със своите паники, терзания, страхове?
Най-вече, като ходя в природата, в планината и в гората за гъби и бързо вървене пешком из София. Също – като виждам да си върша, каквото си желая и да взимам спонтанни решения, доста разтоварва. Ето примерно „ Брак “ - музиката я почнах една събота и я приключих в идната сряда. Макар че видеото беше готово и инсталирано с друга музика. Като цяло творчеството би трябвало да е това – да си правиш, каквото си искаш. Точно както прави Творецът – нали по тази причина му викаме по този начин? Той с някого нещо да се преценява инцидентно? С молбите ти да спечелиш от тотото? Хахаха, стига нелепости. Е, има някакви правила, сезони, Слънце изгрява към този момент, всеки ден. Ама не е решил, не ни е подсказал какъв брой бързо могат да се трансформират нещата.
Накъде ти се коства, че отива светът? Какво ни чака хората?
Най-интересният въпрос. Непрекъснато обмислям върху това. В продължението на концепцията на Азимов за алиенацията сред хората, в последно време филмът, който почна да ме занимава чисто концептуално, повече дори от „ Матрицата “, е „ Аватар “. Кажете, че не почнахме да поддържаме връзка между тях посредством аватари, а? Не ви ли пишат едни полубогини от едни профилни фотоси по през целия ден, някакви необикновено висши мисли, разбирате се с по една дума или дори без, чисто ментално-трансцендентално, физически и духовно – цялостен синхрон и схващане. Сега, различен въпрос е до каква степен ще ви се получат нещата „ онлайн “, в случай че би трябвало да си поддържате връзка в действителните си тела в едно помещение. Напоследък срещам доста хора, закрепени върху това какъв брой било крепко човек да е самичък и да се любува на това чувство. Не знам какво да си мисля.
Ако имаш съответната инсталация или владееш съответната магия, че да можеш да внушиш някаква мисъл в главата на всички хора по света, която да помислят за своя и да ѝ повярват, каква ще е тази мисъл?
По-скоро бих я употребила, с цел да си отвнушим всичко, което знаем за гибелта, а то е тъкмо нищо, като се изключи че е обвързвана с края на действието на физическото тяло. Друго не знаем нищо. Ама крепко ни е шубе. Страхът от гибелта е в основата на всички други страхове, всички страхове от „ незнайното “. Парадоксалното е, че от толкоз боязън от нея обезценяваме самия живот, обезличаваме го, живеем го по метод, по който той самият губи цената, хубостта и непосредствеността си. Красотата на мига. Мисля, че в случай че се освободим от страха от гибелта, това ще е най-големият ни постепенен скок до момента. Ново равнище на съзнанието. Нямам никаква концепция по какъв начин да стане това, знам единствено, че има цивилизации и култури, които от дълго време отделят доста повече внимание на тоя въпрос. Тибетците примерно. Индианците също имат разсъждения, свързани по-скоро с живота, само че които замесват и гибелта като нещо доста по-естествено и не толкоз ужасно. Ние – кво? „ Стига си ми разсъждавала за нелепости, учи си уроците, с цел да си намериш работа, с цел да ти заплащат осигуровките, с цел да взимаш пенсия, с която да си платиш погребението “. Ми, мерси, бът само че мерси.
А някаква добра вест за човечеството, нещо положително, върху което умерено да се „ облегнем “?
Все отново еволюираме, явно. Развиваме интуицията, телепатичните качества. Свързваме се по-лесно, във всевъзможни „ мрежи “, само че по-важното – отвън тях. Не се лъжем към този момент по този начин елементарно. Децата ни – още по-малко. Това, което назовават „ прояснение “, това правилно е някво ново равнище на съзнанието, обвързвано с нови сетива. Можеш да си приказваш с дървото, с планината. Колективното схващане се развива. Има една доктрина, по какъв начин действително всички сме един жив организъм. Всеки човек е част от цялото човечество, с това всички сме съгласни, нали? Ами значи човечеството също може да бъде признато като един човек. И якото е, че в случай че те вълнуват такива неща, информацията е супер лесна и налична. Това е доста крепко. Технологиите – започнаха да творят. Изкуственият разсъдък се развива доста бързо, действително по-бързо от нашия, и това не е безусловно застрашително за нас. Абе, като цяло – ново време. Нов свят. Будя се в нов свят.
Нещо за край, което би желала да ни споделиш?
Има обич. До скоро!
Интервю на Милен Антиохов
Да стартираме с досадния въпрос, на който се надяваме да ни отговориш забавно и с готовност - „ Какво е желал да каже създателят с тази ария „ Брак “? “
Ми нищо, няколко благи думи, и няколко немили, най-много към поколението ми, приятелите, които останаха живи и свободни. Бих поздравила и един-двама, дето към този момент не са тука – в случай че можеха, да го чуят оттова, където са в този момент. Част от звуците, които сложих в музиката, припомнят за индъстриъл епохата от 90-те. Много я одобрявам тази ера, а и текстът е адресиран главно към хората от моето потомство, които бяхме младежи тогава.
Е, по какъв начин?! Ние видяхме трибагреника в клипа – посланието ще да е „ България над всичко! “
Ето, знаех си, че трябваше да почва с надпис „ Народе мой: “. Посланието – „ Запази сърцето, двата дроба. Остани си гол и господ, май френд “. Народе мой, тотал вреда си, супер си, спасявай се от себе си, остани си тука, пък ще се забележим другаде. Факт, че е адресирано към огромна част от българския народ, не изключвам и себе си. От друга страна, факт, че от самото начало се повтаря „ остани си “. Очевидно няма зов към емиграция. „ България над всичко “ –нямах това поради, само че в случай че по този начин желаете да го тълкувате, окей.
Добре де, беше опит за смешка. Да чакаме ли още нещо взаимно от теб с Бичето?
Каза, че желае да го изсвирим онлайн с бандата му, очевидно има поради нещо с доста крещене. Други по-сериозни упоритости нямаме.
А какво е идващото, с което си се захванала: ария, ремонт, нещо?
„ Бял звук “, доста красива ария с футуристично, метафизично и галактическо звучене и смисъл. Нямам самообладание да излезе. По-следващата се споделя „ Има обич “. А по-по-следващата „ Смърт няма “, също доста оптимистична, както заглавието подсказва. Като цяло – ремонт в положителна тенденция, да. Посадих и кориандър у дома, мирише ми на Мексико. Вече почна да пониква, ужасно е.
Чувала си поговорката, че музикант къща не храни, артист кола не купува, стихотворец вила не подвига... Поне в България май е по този начин, та каква е най-необичайната за теб самата работа, която си работила?
Веднъж бях за един ден юрист в Българска академия на науките.
Звучи ужасно! А какво си мечтала да работиш, само че след това си видяла, че не би могла?
Все още бленувам да съм планински лидер, само че няма доста смисъл да го бленувам това, тъй като съм неспасяемо зле с ориентацията. В 90% от случаите, като вляза в един апартамент за първи път, след това се пробвам да изляза през тоалетната. Но ето, не изгубвам вяра, че ще си намеря някаква работа, обвързвана с вървене в природата за. Може бране на гъби, нещо такова. Ще помисля следващата година по какъв начин да стане.
Успяваш ли в всекидневието да включваш и изключваш чувствителността, която е нужна, с цел да се занимава човек с музика? Изморява ли те тя от време на време?
Успявам да включвам, не съумявам да изключвам. Не е уморително, в противен случай, дава прекомерно доста мощ и сила, постоянно няма визия човек какво да я прави. Ето, да вземем за пример през вчерашния ден – излязох да купя сандвич на сина си, пък се озовах на Витоша на Бай Кръстьо. Докато носех сандвича на сина ми, по пътя срещнах татко му, заговорихме се и влязохме в Борисовата, оттова излязохме на Ловния парк, а от там мернахме в далечината 93 на спирката, мигаше на аварийки. Внезапно ми се прииска да се затичам и да го хвана, а бащата на сина ми сподели „ Как ще го хванеш, бе? “ и тези думи доста ме окуражиха. Тръгнах да търча, което беше прелестно и вълнуващо, само че рейсът се изниза подло тъкмо в последния миг, когато към този момент бях на 20-тина метра от него. За благополучие, незабавно пристигна различен за Железница, който хванах бързо, слязох под Драгалевци, вървях бързо и стигнах до Бай Кръстьо за към 40 минути. Там готвят доста вкусна чорба от коприва. После слизането е за 15-тина минути, в случай че тичаш надолу, тъй че цялото нещо лиши не повече от два часа. Хубавото на София е, че всичко е малко и наоколо, в това число и Витоша.
Чакай, чакай, какво стана с детето, то какво яде?! Че в случай че четат обществените...
Бащата ме изчака на улицата, до момента в който качих на детето сандвича, тичайки по стълбите нагоре и надолу.
А, добре, значи преди да поемеш към Борисовата и след това планината, си се погрижила да е нахранено. Добре. И за какво избяга от града, не ти ли харесва в София?
Ааа, София е окей, обаче там като отида и ходя доста бързо, а и самата природа... „ Уединение с природата “ не идва от уединение, а от „ ставаме едно “. Имам супер потребност да си поддържам връзка с природата, действително ми е единственото пристрастяване сега. Пада обсегът. Оставаш там " предпазен ", по този начин го одобрявам. Иначе в София ме радват доста младежите на скейтове и тийнейджърките със зелено-сини коси, децата също. Шумните младежи и деца на групи, които се смеят и забавляват дружно и си вършат, каквото си желаят. От сърце им се веселя на всички места, където ги видя из София, не се е случвало до момента да имам кофти прекарване с младежи или с деца в София.
Когато човек стане родител, като че ли стартира да учи огромна част от живота изначало. При теб по този начин ли стана, с какво те трансформираха трите ти деца?
Заради тях съм още тук. Във всеки вероятен смисъл. Също по този начин ме научиха да върша всичко тройно по-бързо.
Кой е най-големият скандал, сборичкване, кавга, в която си взела участие поради децата си?
Нещо пробвате да ме въвлечете в спор за домашното принуждение чувствам? Ми няма да стане, бетон съм, резервирам ледено безмълвие, хаха.
То и в парка може да скочиш на някого, какво?! Наричали ли са те „ майка орлица “? Нали по този начин някои по-крайни хора наскърбяват майките, които съгласно тях прекалено много пазят децата си и ги мислят за прекомерно специфични?
Не, в никакъв случай никой не съм чувала да ме назовава по този начин. Не ми се коства обидно, другояче. Има всякакви по-странни птици – майката кукувица, примерно, дето оставя яйцето да се мъти в непознато гнездо и отива да си гледа кефа. С майки кокошки, майки квачки... не ми се мисли кво е. Но ето, примерно мама врана, дето счита за най-красиво дребното си гардже, доста ме кефи. Точно по този начин би трябвало да постъпват майките и да вдъхват самочувствие на дребните си!
А по какъв начин да е съответното обидно такова за татковците? Защото „ баща орел “ си звучи добре.
Ммм, „ баща орел “ звучи мнооого, доста добре. Представям си го дори в костюм, сходен като на Батман, единствено че примерно неоновосин с огнена писмен знак „ О “ на гърдите. Също с крила, с идеално поддържани пера, не някъв татуиран пропадняк като моя гарван от видеото на „ Брак “. Който другояче е много дребничък и в случай че изключим оглозганата глава си е в супер форма, действително. Абе, отлично е всичко.
От кои хора си – тези, които считат, че музиката в днешно време е доста еднообразна и тъпа, и няма нищо общо примерно с 90-те? Или от тези, които считат, че се прави чудна нова музика, само че би трябвало да ровиш доста, тъй като не е толкоз известна?
Невероятно ми е забавна новата музика. Всеки ден попадам на брутално положителни неща. Нямам самообладание да става 2020-а, то дори като цифра наподобява като някакъв супер крепък трак, „ 2020 “. Две-и-двайсетте ще са новите 80 и 90 в едно, само че доста, доста по-яко.
Ти по какъв начин намираш какво да слушаш? Как се сдобиваш с нова музика?
Влиятелни хора ми пращат постоянно по месинджър.
Би ли ни изпратила и ти по месинджър линк на нещо, което би предложила да се чуе, нещо, само че всеобщо по-непознато? Та да можем и ние да споделяме, че авторитетни хора ни пращат постоянно по месинджър нова музика!
Ето ви едно.
Как звъни телефонът ти?
„ Нокиа кънектинкпипъл “.
Ясно, търъръръ-търъръръ-търъръ-ръ-ръъъъъъъъ значи. Коя е твоята най-любима твоя ария? А тази, която би желала да не си я изпявала/написвала?
„ Кукла “ ми е обичана, нищо че в този момент бих я изпяла, записала и смесила по напълно различен метод. Имам няколко на британски с по двеста-триста гледания в ютюб, никой не слуша, а не са неприятни. „ Бял звук “ нямам самообладание да излезе. От „ Пия за Мария “ леко ми става неприятно, само че това е обикновено. Почти съм сигурна, че и на „ Ийгълс “ им става неприятно единствено като видят табелка на хотел.
Какво те тревожи най-вече сега?
Не съм я чела, само че ми разказваха за една футуристична поредност на Айзък Азимов от 50-те години, „ Фондацията “. В нея всеки човек живее на обособена – забележете – планета. За да се възпроизведе, което надали се случва повече от един път в живота му, той би трябвало да пропътува големи дистанции. Децата пък, като се родят, живеят на трета планета, където ги гледат роботи. Непрекъснато цикля върху това. Струва ми се, че в последно време живеем в режим „ аватари “.
И по какъв начин се справяш със своите паники, терзания, страхове?
Най-вече, като ходя в природата, в планината и в гората за гъби и бързо вървене пешком из София. Също – като виждам да си върша, каквото си желая и да взимам спонтанни решения, доста разтоварва. Ето примерно „ Брак “ - музиката я почнах една събота и я приключих в идната сряда. Макар че видеото беше готово и инсталирано с друга музика. Като цяло творчеството би трябвало да е това – да си правиш, каквото си искаш. Точно както прави Творецът – нали по тази причина му викаме по този начин? Той с някого нещо да се преценява инцидентно? С молбите ти да спечелиш от тотото? Хахаха, стига нелепости. Е, има някакви правила, сезони, Слънце изгрява към този момент, всеки ден. Ама не е решил, не ни е подсказал какъв брой бързо могат да се трансформират нещата.
Накъде ти се коства, че отива светът? Какво ни чака хората?
Най-интересният въпрос. Непрекъснато обмислям върху това. В продължението на концепцията на Азимов за алиенацията сред хората, в последно време филмът, който почна да ме занимава чисто концептуално, повече дори от „ Матрицата “, е „ Аватар “. Кажете, че не почнахме да поддържаме връзка между тях посредством аватари, а? Не ви ли пишат едни полубогини от едни профилни фотоси по през целия ден, някакви необикновено висши мисли, разбирате се с по една дума или дори без, чисто ментално-трансцендентално, физически и духовно – цялостен синхрон и схващане. Сега, различен въпрос е до каква степен ще ви се получат нещата „ онлайн “, в случай че би трябвало да си поддържате връзка в действителните си тела в едно помещение. Напоследък срещам доста хора, закрепени върху това какъв брой било крепко човек да е самичък и да се любува на това чувство. Не знам какво да си мисля.
Ако имаш съответната инсталация или владееш съответната магия, че да можеш да внушиш някаква мисъл в главата на всички хора по света, която да помислят за своя и да ѝ повярват, каква ще е тази мисъл?
По-скоро бих я употребила, с цел да си отвнушим всичко, което знаем за гибелта, а то е тъкмо нищо, като се изключи че е обвързвана с края на действието на физическото тяло. Друго не знаем нищо. Ама крепко ни е шубе. Страхът от гибелта е в основата на всички други страхове, всички страхове от „ незнайното “. Парадоксалното е, че от толкоз боязън от нея обезценяваме самия живот, обезличаваме го, живеем го по метод, по който той самият губи цената, хубостта и непосредствеността си. Красотата на мига. Мисля, че в случай че се освободим от страха от гибелта, това ще е най-големият ни постепенен скок до момента. Ново равнище на съзнанието. Нямам никаква концепция по какъв начин да стане това, знам единствено, че има цивилизации и култури, които от дълго време отделят доста повече внимание на тоя въпрос. Тибетците примерно. Индианците също имат разсъждения, свързани по-скоро с живота, само че които замесват и гибелта като нещо доста по-естествено и не толкоз ужасно. Ние – кво? „ Стига си ми разсъждавала за нелепости, учи си уроците, с цел да си намериш работа, с цел да ти заплащат осигуровките, с цел да взимаш пенсия, с която да си платиш погребението “. Ми, мерси, бът само че мерси.
А някаква добра вест за човечеството, нещо положително, върху което умерено да се „ облегнем “?
Все отново еволюираме, явно. Развиваме интуицията, телепатичните качества. Свързваме се по-лесно, във всевъзможни „ мрежи “, само че по-важното – отвън тях. Не се лъжем към този момент по този начин елементарно. Децата ни – още по-малко. Това, което назовават „ прояснение “, това правилно е някво ново равнище на съзнанието, обвързвано с нови сетива. Можеш да си приказваш с дървото, с планината. Колективното схващане се развива. Има една доктрина, по какъв начин действително всички сме един жив организъм. Всеки човек е част от цялото човечество, с това всички сме съгласни, нали? Ами значи човечеството също може да бъде признато като един човек. И якото е, че в случай че те вълнуват такива неща, информацията е супер лесна и налична. Това е доста крепко. Технологиите – започнаха да творят. Изкуственият разсъдък се развива доста бързо, действително по-бързо от нашия, и това не е безусловно застрашително за нас. Абе, като цяло – ново време. Нов свят. Будя се в нов свят.
Нещо за край, което би желала да ни споделиш?
Има обич. До скоро!
Интервю на Милен Антиохов
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ