И, Бога ми, не виждам нищо лошо в това –

И, Бога ми, не виждам нищо неприятно в това – освен, че съм претенциозна, само че и не ме е позор! Звучи пренебрежително и много претенциозно – мнение, с което до през вчерашния ден бих се съгласила мигновено, само че не и през днешния ден.

Ще се запитате на какво се дължи тази внезапна смяна в разбиранията и държанието ми, и аз с наслада ще ви споделя прозрението си, до което стигнах с помощта на една преживелица при маникюристката ми. Години наред тя приветливо ме посреща с въпроса: “Искаш ли едно кафенце? ” без значение от обстоятелството, че всякога получава един и същи отговор: “Не, благодаря. ” Докато в един миг не устоя и ме попита непосредствено: “Добре де, ти за какво в никакъв случай не искаш кафе? Знам, че пиеш! Някакви специфични искания ли имаш? ”Защо да е обикновено да имаме условия към хората, с които поддържаме връзка, към музиката, която слушаме и книгите, които четем, а да нямаме към качеството на всички останали артикули, които използваме?Истината е, че не получи мигновен отговор, тъй като ми лиши няколко секунди да осъзная, че – ДА, имам искания и нямам предпочитание да върша взаимни отстъпки с тях. Отговорих й откровено, че имам и не съм сигурна, че тя ме разбра вярно. Почувствах непреодолима потребност да й обясня, само че съумях да се спра и се замислих за какво всички ние се усещаме неловко да имаме условия към живота и всичко, обвързвано с него.

Не е ли напълно естествено да се стремим към най-хубавото и да изпием едно, но същинско и качествено кафе денем, вместо просто да джаснем няколко на екс? Не е ли обикновено да заобикаляме заведенията, които не ни импонират и личният състав в тях е повече от “приветлив ”? Не е ли по-добре да имаме няколко, но същински скъпи другари, наместо купчина подмазвачи, истински амеби, хранещи се с триумфите и неуспехите ни?

Защо сме се научили да разделяме нещата на материални и нематериални, издигайки последните в фетиш и криворазбрана елитарност? Защо да е обикновено да имаме искания и условия към хората, с които поддържаме връзка, към музиката, която слушаме и книгите, които четем, а да нямаме към качеството на всички останали артикули, които използваме?

Тук желая да направя ангажимента, че на всички ни е ясно, че ги имаме, но по този начин някак ни е неловко да ги споделяме с близките, тъй като, видиш ли, било някак белег на липса на финес и образование... Това, несъмнено, не е инцидентно – от край време в нашето общество се постановат правила, кастриращи индивидуализма и самочувствието на индивида. От дребни всички чуваме: “Това не е възпитано! ”, “Не се отхвърля, като ти оферират! ”, “Ще ядеш каквото има! ”, “Не е редно да се хвалиш! ”, “Какви са тези искания! ” и всевъзможен жанр необятно публикувани кастриращи фразички, целящи единствено и само да ни трансфорат в еднородна и послушна маса, последваща всевъзможни наставления и заповеди.

Да, но не! Днес към този момент младите надигат глава и схващат, че да имаш искания освен, че не е неприятно, а е и белег на това, че си кадърен да мислиш и да вървиш против течението, единствено и единствено да постигнеш задачите си. Това е доказателство, че знаеш цената си и не си подготвен да правиш взаимни отстъпки със себе си. Окей, нямам пари да си взема кремчето на Shiseido, в което съм влюбена, само че какво от това? Ще го направя идващия месец – няма да си купя някое друго кремче. Да ме простят, само че няма да направя компромис с нещата, на които държа и които одобрявам. Е, да, рецесия е и, ще кажете, не всеки може да си разреши да има искания...Но тук аз няма да се съглася и ще отвръщам, че тъкмо в този момент би трябвало да имаме искания и да не се задоволяваме с нещата, които ни се оферират. Да имаме искания към хората, които ни ръководят, към продуктите, които ни оферират и продават, към хората, които ни заобикалят – към ВСИЧКО И ВСЕКИ! Само по този начин ще успеем да подобрим живота си, единствено по този начин ще се научат, че не сме опитни мишки и няма да консумираме нискокачествени и незадоволителни артикули, единствено по този начин ще стартираме да живеем по-добре – нещо, към което, имам вяра, всички се стремим.

Затова ще ви помоля да не се ограничавате повече и да изкрещите: “Да! Аз имам искания и не ме е позор от това! ”

Благодаря!