Вирусологът Дростен: Има и друг коронавирус с потенциал за пандемия
И без признаци за COVID-19, а даже единствено при най-леки признаци на простуда, е добре да си останете у дома, вместо да ходите на работа и да си контактувате с други хора, предлага Кристиян Дростен. Признаците може да са толкоз безобидни, че домашният доктор да не вижда аргументи за правенето на тест за ковид, само че за да се спре по-нататъшното разпространяване на болестта е желателно даже и единствено при раздразнение в гърлото или лека хрема да не се излиза от у дома. Ситуацията ще се усъвършенства, чак когато има подготвена за приложимост ваксина, счита Дростен.
Бързи проби - единствено при признак
Съветът на вирусолога се базира и на неотдавна променените рекомендации на института „ Роберт Кох “ за правене на проби най-много на хора с отчетливи признаци на COVID-19 поради лимитираните потенциали на лабораториите. Тези, които макар съществуването на признаци не могат да бъдат тествани, би трябвало да се изолират за пет дни у дома и да прекратят изолацията едвам след още два спомагателни дни без признаци, предлагат от института „ Роберт Кох “.
По този мотив Кристиан Дростен декларира, че е значимо хората с леки признаци да имат опция да си създадат бърз тест, да вземем за пример при персоналния доктор. Вирусологът акцентира, че счита бързите проби са „ значим нов инструмент “ в битката против пандемията. До момента те бяха разполагаем единствено за медицинския личен състав.
В същото време Дростен твърди, че всеобщото използване на бързите проби - т.е. и на хора без всевъзможни признаци - не е целесъобразно, защото те могат да дадат и неверен резултат, а това би довело до безпричинната изолираност на релативно доста хора. Тези проби по-скоро би трябвало да се приложат в огнищата на разпространяване на болестта.
" Всички сега се занимават с ковид, само че има и различен вирус от същото семейство, който е с капацитет да провокира пандемия ", счита водещият вирусолог на берлинската болница „ Шарите “. Той счита да насочи идващите си изследвания точно в тази тенденция и да изследва вируса, пораждащ Близкоизточния респираторен синдром (БИРС).
И този ковид е гибелен
Този вирус визира горните дихателни пътища и също може да провокира смъртоносна бронхопневмония. Подобно на ковид той се придвижва от животни върху хора – най-вероятно от камили. Има обаче и случаи, когато болестта се е популяризирала при контакт сред хора. Коронавирусът на Близкоизточния респираторен синдром е открит е за първи път на Арабския полуостров през април 2012 година, от този момент насам се популяризира най-вече в Саудитска Арабия.
През 2015 година за демонстрация на този тип зараза, провокирана от импорт на БИРС бе обявено от Южна Корея – в рамките единствено на няколко седмици там бяха регистрирани 186 заболели, като в 38 случая болестта е довело до гибел. По данни на института „ Роберт Кох “, до момента в Германия е имало три случая на болест с ковид на Близкоизточния респираторен синдром – измежду хора, пристигнали от Катар и от Обединените арабски емирства, както и у пациент, посетил пазар за камили на Арабския полуостров. Той умрял три месеца по-късно от следствията от болестта.
До септември т.г. Европейският център за предварителна защита и надзор на болесттите е записал над 2500 случая на заболяване от Близкоизточния респираторен синдром в 27 страни, като смъртните случаи са над 800.
Бързи проби - единствено при признак
Съветът на вирусолога се базира и на неотдавна променените рекомендации на института „ Роберт Кох “ за правене на проби най-много на хора с отчетливи признаци на COVID-19 поради лимитираните потенциали на лабораториите. Тези, които макар съществуването на признаци не могат да бъдат тествани, би трябвало да се изолират за пет дни у дома и да прекратят изолацията едвам след още два спомагателни дни без признаци, предлагат от института „ Роберт Кох “.
По този мотив Кристиан Дростен декларира, че е значимо хората с леки признаци да имат опция да си създадат бърз тест, да вземем за пример при персоналния доктор. Вирусологът акцентира, че счита бързите проби са „ значим нов инструмент “ в битката против пандемията. До момента те бяха разполагаем единствено за медицинския личен състав.
В същото време Дростен твърди, че всеобщото използване на бързите проби - т.е. и на хора без всевъзможни признаци - не е целесъобразно, защото те могат да дадат и неверен резултат, а това би довело до безпричинната изолираност на релативно доста хора. Тези проби по-скоро би трябвало да се приложат в огнищата на разпространяване на болестта.
" Всички сега се занимават с ковид, само че има и различен вирус от същото семейство, който е с капацитет да провокира пандемия ", счита водещият вирусолог на берлинската болница „ Шарите “. Той счита да насочи идващите си изследвания точно в тази тенденция и да изследва вируса, пораждащ Близкоизточния респираторен синдром (БИРС).
И този ковид е гибелен
Този вирус визира горните дихателни пътища и също може да провокира смъртоносна бронхопневмония. Подобно на ковид той се придвижва от животни върху хора – най-вероятно от камили. Има обаче и случаи, когато болестта се е популяризирала при контакт сред хора. Коронавирусът на Близкоизточния респираторен синдром е открит е за първи път на Арабския полуостров през април 2012 година, от този момент насам се популяризира най-вече в Саудитска Арабия.
През 2015 година за демонстрация на този тип зараза, провокирана от импорт на БИРС бе обявено от Южна Корея – в рамките единствено на няколко седмици там бяха регистрирани 186 заболели, като в 38 случая болестта е довело до гибел. По данни на института „ Роберт Кох “, до момента в Германия е имало три случая на болест с ковид на Близкоизточния респираторен синдром – измежду хора, пристигнали от Катар и от Обединените арабски емирства, както и у пациент, посетил пазар за камили на Арабския полуостров. Той умрял три месеца по-късно от следствията от болестта.
До септември т.г. Европейският център за предварителна защита и надзор на болесттите е записал над 2500 случая на заболяване от Близкоизточния респираторен синдром в 27 страни, като смъртните случаи са над 800.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ