Вълчев: Правото на образование на детето трябва да бъде задължение на родителите
И без смяна в конституцията можем да търсим доста други способи да обвържем правото на обучение с други неща. Общините, когато се пробват да обвържат избрани общински услуги с това дали е заплатена санкцията, се сблъскват обаче с конституционни решени.
Това разяснява в изявление за БНР министърът на образованието Красимир Вълчев. Идеята за изменение в Конституцията, което да направи главното обучение наложително, анонсира в началото вицепремиерът Томислав Дончев.
Правото на обучение на детето би трябвало да бъде обвързване на родителите, безапелационен е Вълчев. „ Образованието няма по какъв начин да не бъде наложително, само че ние би трябвало да подсигуряваме правото на обучение на децата, което е обвързване на родителите. Факт е, че имаме предизвикателство пред обществено и икономическото развиване – може би най-голямото е да интегрираме децата от уязвимите групи, от фамилиите, в които няма отношение към образованието. За страдание, тази група се усили – демографски, като %. Особено през годините на прехода просветителната система не съумя в задоволителна степен да интегрира всички. Цел на просветителната политика във всички страни е всички деца да завършат учебно обучение, т.е. 12 клас. Това включва както детайли на подкрепяне, на поощряване, обезпечаване на еднакъв достъп посредством финансирането на образованието и разнообразни принадлежности, по този начин и детайли на задължителност и насила, въпреки и те да са до 16-годишна възраст. Всяко прибързано отпаднало дете е дете, което е в риск да не бъде приобщено, да не бъде пригодно за пазара на труда, да няма пълностоен живот. Ако някой от нас повреди детето си физически, доста евентуално е той да бъде съден. Ако обаче го повреди откъм житейски благоприятни условия, даже от време на време не можем да го накажем “, сподели министърът.
Според него инструментите, с които разполагат учебните заведения и общините, не постоянно са задоволителни. Има 3 инструмента на насила – санкциите, които кметовете могат да постановат, прекъсване на фамилните помощи и наказване за самия възпитаник, сподели просветният министър и акцентира, че обвързването с повече услуги и права би било добра мярка. Министърът посочи, че има случаи, когато няма по какъв начин да не се прибегне до тях. „ Необходими са ни детайли на насила. Не минава наложително през Конституцията, само че повдигаме тематиката с кои други права можем да обвържем правото на обучение на децата “, акцентира Вълчев.
" Най-големият риск пред обществото ни е да имаме огромен % изключени хора. Ако желаеме да живеем в проспериращо общество, би трябвало да понижим делът на прибързано отпадналите възпитаници ", безапелационен бе още Красимир Вълчев.
Това разяснява в изявление за БНР министърът на образованието Красимир Вълчев. Идеята за изменение в Конституцията, което да направи главното обучение наложително, анонсира в началото вицепремиерът Томислав Дончев.
Правото на обучение на детето би трябвало да бъде обвързване на родителите, безапелационен е Вълчев. „ Образованието няма по какъв начин да не бъде наложително, само че ние би трябвало да подсигуряваме правото на обучение на децата, което е обвързване на родителите. Факт е, че имаме предизвикателство пред обществено и икономическото развиване – може би най-голямото е да интегрираме децата от уязвимите групи, от фамилиите, в които няма отношение към образованието. За страдание, тази група се усили – демографски, като %. Особено през годините на прехода просветителната система не съумя в задоволителна степен да интегрира всички. Цел на просветителната политика във всички страни е всички деца да завършат учебно обучение, т.е. 12 клас. Това включва както детайли на подкрепяне, на поощряване, обезпечаване на еднакъв достъп посредством финансирането на образованието и разнообразни принадлежности, по този начин и детайли на задължителност и насила, въпреки и те да са до 16-годишна възраст. Всяко прибързано отпаднало дете е дете, което е в риск да не бъде приобщено, да не бъде пригодно за пазара на труда, да няма пълностоен живот. Ако някой от нас повреди детето си физически, доста евентуално е той да бъде съден. Ако обаче го повреди откъм житейски благоприятни условия, даже от време на време не можем да го накажем “, сподели министърът.
Според него инструментите, с които разполагат учебните заведения и общините, не постоянно са задоволителни. Има 3 инструмента на насила – санкциите, които кметовете могат да постановат, прекъсване на фамилните помощи и наказване за самия възпитаник, сподели просветният министър и акцентира, че обвързването с повече услуги и права би било добра мярка. Министърът посочи, че има случаи, когато няма по какъв начин да не се прибегне до тях. „ Необходими са ни детайли на насила. Не минава наложително през Конституцията, само че повдигаме тематиката с кои други права можем да обвържем правото на обучение на децата “, акцентира Вълчев.
" Най-големият риск пред обществото ни е да имаме огромен % изключени хора. Ако желаеме да живеем в проспериращо общество, би трябвало да понижим делът на прибързано отпадналите възпитаници ", безапелационен бе още Красимир Вълчев.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ