Аз източих банката заради Мис България!
Хванах си виртуално гадже, несъмнено няма да повярвате, това беше новата Мис България, само че преди да стане Мис!
Аз я оцених доста преди журито. Естетическите й възгледи, претворени в плът, силикон и хиалурон, ме омагьосаха и още щом я видях, на секундата прописах любовни стихове, в които сравнявах устните й с мозъка на Ленин, а бюста й - с бицепсите на младия Арнолд Шварценегер. Никога не се видяхме онлайн, само че какъв брой огън, какъв брой съчки изпращяха в чатовете ни!
" Любима моя - пишех в несвяст, - ненагледна и антачабъл, близка и недостижима! За устните ти един ден ще създадат пантеон, ще ги съхраняват като Георги Димитров и този пантеон никой в никакъв случай няма да порути, тъй като аз ще те възпея, тъй че бъдещите бодри генерации да се откажат от всякаква строително-монтажна активност наоколо до Храма на джуките ти. Гърдите ти ще станат обект на финансови измами и международна рецесия - цената им ще пораства като Вавилонска кула и когато кулата се срути, ще гръмне подобен финансов цицоиден балон, че популацията на Земята ще се редуцира до индикаторите от преди международните войни!
Ти, ненаситно и кърваво провидение, първо ще погубиш мен, след това и цялото човечество - пожали ме и още в този момент ми прати наемен палач да приключи тъгите и възторга ми - еднообразно неистови и непоносими! "
Аз, дето я оцених, едно на ръка - не е първата, по която примирам.
Но не щеш ли и тя ме оцени - отговори на стиховете и възприятията ми, похвали ме, насърчи ме.
- Пиши - вика, - не спирай да секретираш тая философска мачо-лирика. Аз - вика - изучавам публицистика и боготворя поезията, в теб има голям капацитет. Прати пари.
Понеже работя в банка, взех да тегля пари от всякакви сметки и да ги изпращам на бъдещата Мис. Аз пращах пари и стихове, тя ги хвалеше. А в мигове на моминска смелост даже четеше стиховете ми с устни, доближени до камерата. От тия сесии сърцето ми по този начин почваше да блъска, че почвах да съчинявам елегии за гръцкия господ на плодородието Приап, чието име е дало названието на едно особено болестно положение на човешкия предник (приапизъм).
Теглих доста пари, но тия от банката не се усетиха, почтена дума. Колегите си гледаха работата, шефовете си гледаха секретарките, а парите изтичаха ли, изтичаха към бъдещата Мис. Веднъж пратих една огромна сума и крещя:
- За тебе са, Мис!
А тя ми отговори в рима:
- Бис! Бис! Бис!
За сърцата, що се любят, няма по-хубаво нещо от един бис.
Бум - още толкоз пари й пратих, а сътрудниците и шефовете в банката отново нищо не схванаха.
Ама за какво не ми вярвате, самата истина приказвам, сътрудниците нямат нищо общо! Аз не съм бушон в някаква скица - самичък действах, незабелязан от никого, може би, тъй като имам леко идиотски тип, никой не ме заподозря. Така еднолично източих от банката пари за може би километър автомагистрала или даже цяло кръгово, не мога да преценява, те там цените са динамични, финансирали сме такива планове, та съм наясно.
Такива сме ние, банкерите - разсеяни романтици. Парите текат край нас като река, а ние единствено знаем, че в една река не можеш да влезеш два пъти, както не можеш два пъти да обладаеш една жена. Всичко тече и се променя, дамата през днешния ден е мома, на следващия ден зачева порочно, вдругиден става Мис! Парите през днешния ден са в банката, на следващия ден в мен, вдругиден - при майка ти (с извинение).
Но въпреки всичко държа на тая част от показанията си и ще го повторя: всичко това направих самичък, от любовно-припадничави подбуди, а шефовете ми не знаят нищо!
Аз я оцених доста преди журито. Естетическите й възгледи, претворени в плът, силикон и хиалурон, ме омагьосаха и още щом я видях, на секундата прописах любовни стихове, в които сравнявах устните й с мозъка на Ленин, а бюста й - с бицепсите на младия Арнолд Шварценегер. Никога не се видяхме онлайн, само че какъв брой огън, какъв брой съчки изпращяха в чатовете ни!
" Любима моя - пишех в несвяст, - ненагледна и антачабъл, близка и недостижима! За устните ти един ден ще създадат пантеон, ще ги съхраняват като Георги Димитров и този пантеон никой в никакъв случай няма да порути, тъй като аз ще те възпея, тъй че бъдещите бодри генерации да се откажат от всякаква строително-монтажна активност наоколо до Храма на джуките ти. Гърдите ти ще станат обект на финансови измами и международна рецесия - цената им ще пораства като Вавилонска кула и когато кулата се срути, ще гръмне подобен финансов цицоиден балон, че популацията на Земята ще се редуцира до индикаторите от преди международните войни!
Ти, ненаситно и кърваво провидение, първо ще погубиш мен, след това и цялото човечество - пожали ме и още в този момент ми прати наемен палач да приключи тъгите и възторга ми - еднообразно неистови и непоносими! "
Аз, дето я оцених, едно на ръка - не е първата, по която примирам.
Но не щеш ли и тя ме оцени - отговори на стиховете и възприятията ми, похвали ме, насърчи ме.
- Пиши - вика, - не спирай да секретираш тая философска мачо-лирика. Аз - вика - изучавам публицистика и боготворя поезията, в теб има голям капацитет. Прати пари.
Понеже работя в банка, взех да тегля пари от всякакви сметки и да ги изпращам на бъдещата Мис. Аз пращах пари и стихове, тя ги хвалеше. А в мигове на моминска смелост даже четеше стиховете ми с устни, доближени до камерата. От тия сесии сърцето ми по този начин почваше да блъска, че почвах да съчинявам елегии за гръцкия господ на плодородието Приап, чието име е дало названието на едно особено болестно положение на човешкия предник (приапизъм).
Теглих доста пари, но тия от банката не се усетиха, почтена дума. Колегите си гледаха работата, шефовете си гледаха секретарките, а парите изтичаха ли, изтичаха към бъдещата Мис. Веднъж пратих една огромна сума и крещя:
- За тебе са, Мис!
А тя ми отговори в рима:
- Бис! Бис! Бис!
За сърцата, що се любят, няма по-хубаво нещо от един бис.
Бум - още толкоз пари й пратих, а сътрудниците и шефовете в банката отново нищо не схванаха.
Ама за какво не ми вярвате, самата истина приказвам, сътрудниците нямат нищо общо! Аз не съм бушон в някаква скица - самичък действах, незабелязан от никого, може би, тъй като имам леко идиотски тип, никой не ме заподозря. Така еднолично източих от банката пари за може би километър автомагистрала или даже цяло кръгово, не мога да преценява, те там цените са динамични, финансирали сме такива планове, та съм наясно.
Такива сме ние, банкерите - разсеяни романтици. Парите текат край нас като река, а ние единствено знаем, че в една река не можеш да влезеш два пъти, както не можеш два пъти да обладаеш една жена. Всичко тече и се променя, дамата през днешния ден е мома, на следващия ден зачева порочно, вдругиден става Мис! Парите през днешния ден са в банката, на следващия ден в мен, вдругиден - при майка ти (с извинение).
Но въпреки всичко държа на тая част от показанията си и ще го повторя: всичко това направих самичък, от любовно-припадничави подбуди, а шефовете ми не знаят нищо!
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ